№ 299
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Христо Ив. Крачолов
Иван Хр. Ранчев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600325 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С определение № 483 от 21.07.2022 г. по ЧНД № 593/2022 г.
Старозагорският окръжен съд е освободил предсрочно условно лишения от
свобода А.Н.П., осъден с определение № 260014 от 01.04.2021 г. по НОХД №
324/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково, досежно неизтърпяната част от
наказанието в размер на 6 месеца и 17 дни.
Определен е изпитателен срок в размер на 6 месеца и 17 дни.
Със същото определение, на основание чл. 70, ал. 6, изр. 2 от НК, на
А.П., в рамките на изпитателния срок, е наложена пробационна мярка
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6
месеца.
Недоволен от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура Стара Загора, която го е протестирала, с искане то да бъде
отменено, тъй като не е приключил корекционният процес по превъзпитаване
на лишения от свобода.
Възражение срещу депозирания частен протест е подадено от защитника
на осъдения, в което се изразява становище, че протестът е неоснователен и
следва да се потвърди обжалваното определение.
Началникът на затвора не е взел становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
1
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен
съд изцяло е приел становищата на администрацията на Затвора - Стара
Загора, съответно на началника на затвора, становището на зам.-началника
„Режимна и надзорно-охранителна дейност“, становището на ИФ началник
сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, доклада на инспектора
„Социална дейност и възпитателна работа“ в ЗООТ „В.“ при Затвора,
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на А.П. и
доклада за пробационен надзор. Въпросните становища обстойно са цитирани
в определението на първоинстанционния съд. Въз основа на тях е направен
извод, че лишеният от свобода е дал трайни доказателства за своето
поправяне и целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК, а така
също и на корекционния процес са изпълнени.
Съдът е посочил, че според представени по настоящето производство
доказателства, лишеният от свобода А.П. е дисциплиниран, мотивиран за
промяна на поведението си и следване на законосъобразен начин на живот.
Той не е наказван, награждаван е многократно за добро поведение и участие в
трудовия процес, рискът от рецидив при него е нисък и прогнозите за
ресоциализацията му са благоприятни.
Въз основа на тези съображения Старозагорският окръжен съд е
преценил, че са налице основанията за предсрочно условно освобождаване на
лишения от свобода.
Действително, посочените по-горе становища на затворническата
администрация са в коректно цитирания от първостепенния съд смисъл.
Безспорно е, че се наблюдава положителна тенденция в превъзпитанието на
лишения от свобода, тъй като, също според затворническата администрация,
след безпроблемно преминалия адаптационен период, отчетеният
първоначален риск от 51 точки е сведен до 41 точки в зоните: отношение към
правонарушението, управление на финансите и доходите и начин на живот и
обкръжение.
В тази насока, принципно, становището на първоинстанционния съд
следва логиката на представената информация от администрацията на
затвора.
2
Пловдивският апелативен съд обаче счита, че внимателният прочит на
всички събрани по делото доказателства действително показва, че времето,
през което спрямо лишения от свобода се е провеждал корекционният процес,
е сравнително кратко. Поради това са и основателни доводите в протеста,
които, макар и пестеливо аргументирани, акцентират именно върху това
обстоятелство.
Видно от представената справка, към 29.07.2022 г. фактически
лишеният от свобода е изтърпял 1 година 3 месеца и 27 дни. На практика,
това е периодът, в който с него е имало възможност да се работи и да се
въздейства за неговото превъзпитание. От арест има зачетени 8 месеца и 2
дни. По време на предварителното задържане, очевидно е, че корекционен
процес не е провеждан.
Обсъждайки фактически изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода не може да не се отчете обстоятелството, че през този период
лишеният от свобода А.П. е бил 41 дни в отпуск.
Действително, след промяна на режима му в лек, което е сторено на
07.02.2022 г., същият по право, съгласно хипотезата на чл. 98, ал. 6, изр. 2 от
ЗИНЗС, ползва месечен домашен отпуск до 2 денонощия.
Следователно доброто му поведение и промяната в неговите нагласи, с
оглед превъзпитателните мерки, са били поощрявани от администрацията на
затвора в достатъчна степен.
Така например, през месец май 2022 г. той е бил награден по реда на чл.
98 ал. 1, т. 9 от ЗИНЗС с ползване на годишна почивка от 05.05.2022 г. до
21.05.2022 г. За новогодишните празници е награден по чл. 98, ал. 1, т. 8 от
ЗИНЗС с 5 денонощия домашен отпуск. През месец април тази година, наред
с домашния отпуск от 2 денонощия по чл. 98, ал. 6, изр. 2 от ЗИНЗС за
времето от 15.04.2022 г. до 17.04.2022 г., е награден веднага след това с 3
денонощия домашен отпуск, който е ползван от 22.04.2022 г. до 25.04.2022 г.
и т. н.
По този начин положителните нагласи по отношение цитираните по-
горе проблемни зони, снижаването на риска от рецидив от 51 на 41 точки,
доброто поведение и справянето с възложените му задачи коректно са били
поощрявани от затворническата администрация, изцяло прилагайки
3
възможността от тези мерки, визирани в ЗИНЗС.
В същото време обаче, не може да не се отбележи, че с оглед общия
размер на наложеното наказание, макар и формално да са изпълнени
критериите на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, очевидно е, че спрямо лишения от
свобода е необходим по-продължителен период от време, за да се направи
наистина обективна преценка дали същият е дал доказателства за своето
поправяне. Към настоящия момент, макар и да са налице положителни
тенденции в неговите нагласи, основателно е възражението на прокурора, че е
необходимо да измине по-продължителен период, за да може в пълен обем
преценката за неговото поправяне да бъде направена.
Наред с това, по отношение на становището в мотивите на
Старозагорския окръжен съд относно данните за воденето на законосъобразен
начин на живот, следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че с
постановление от 11.05.2021 г. на Районна прокуратура Хасково е отказано да
се образува досъдебно производство срещу А.П. за престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. В това постановление се коментират данни за
евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като за този
случай в Районен съд Хасково е образувано НЧХД № 993/2021 г., което към
настоящия момент не е приключило, а следващото съдебно заседание е
насрочено за 09.09.2022 г. Естествено, в хода на съдебното производство по
това дело ще бъде установявана обективната истина, предвид и презумцията,
регламентирана в чл. 16 НПК. Този факт се посочва от настоящия съдебен
състав дотолкова, доколкото от него следва и потвърждение на становището,
че е необходим по-дълъг период от време по отношение на лишения от
свобода А.П. да се направи преценка дали същият е дал доказателства за
своето поправяне, предвид на обстоятелството че инцидентът, предмет на
НЧХД № 993/2021 г., по първоначални данни е станал, според отразеното в
прокурорското постановление, на 06.02.2021 г., т.е. непосредствено преди
сключване на споразумението /01.04.2021 г./, по което е наложено и
настоящото наказание „лишаване от свобода“.
По отношение на останалите доводи, направени в протеста относно
размера на наложеното със споразумението наказание, настоящата инстанция
споделя становището, направено от защитата на лишения от свобода във
възражението, че в настоящето производство не може да се обсъжда размерът
4
на наказанието, наложено с влязъл в сила съдебен акт, вкл. и некоректно
абстрактно направеният довод относно „усещането в обществото за липсата
на справедливост и особено в правораздавателната дейност“.
Това обаче не променя горните изводи на Пловдивския апелативен съд,
който счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено.
Необходимо е корекционният процес да продължи, за да може в максимален
обем да се постигнат и целите на наказанието, регламентирани в хипотезата
на чл. 36 от НК.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 483 от 21.07.2022 г., постановено по ЧНД №
593/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Началника на затвора в
Стара Загора за условно предсрочно освобождаване, относно неизтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода на А.Н.П., наложено с определение
№260014/01.04.2021 г. по НОХД №324/2020 на Окръжен съд-Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5