РЕШЕНИЕ
№ 3441
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110155365 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма
срещу С. Т. В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14100/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
„[fфирма] на клиенти за битови нужди в гр.С.. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[фирма на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г.
Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [ФИРМА]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
1059,43 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес], сумата от 160,73 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., сумата от 22,50 лева, представляваща
главница на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 2,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до
25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответника излага съображения за
неоснователност на исковите претенции, поради заплащане на претендираните суми. С
оглед предходното моли за прекратяване на производството. Признава задълженията и
не оспорва техния размер, поради което се противопоставя на доказателствените
искания за допускане на поисканите от ищеца експертизи. Възразява срещу поисканите
от ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение, тъй като задължението било
платено преди да й бъдат връчени съдебните книжа, а и преди да бъде образувано
делото.
2
В молба с вх.№ 16788/31.01.2022 г. ищцовото дружество признава, че
ответникът е заплатил сумите за главница, законна лихва и обезщетение за забава,
както и сумата от 200,00 лева, с която са покрити разноските за държавни такси в
заповедното /25,00 лева/ и в исковото производство /175,00 лева/. Поддържа, че е
останало незаплатено юрисконсултско възнаграждение, което претендира, тъй като
плащането е настъпило след образуване на делото.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение
за аб.№ 065795 в съответствие с действащите през процесния период нормативни
актове. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 14100/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да
заплати на кредитора [ФИРМА] следните суми: 1059,43 лв., представляваща главница
за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане; сумата от 160,73 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г.; сумата от 22,50 лева,
представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2021 г. -
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане,
както и сумата от 2,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 25.02.2021 г.
С издадената заповед е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора и сумата от
25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 24.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 14100/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори и от представеното по делото Постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.02.2009 г. се установява, че ответникът се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, до който ищцовото
дружество твърди да е доставяло топлинна енергия. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника.
3
По делото е представен договор сключен между ищеца, в качеството на
възложител и третото лице-помагач, в качеството на изпълнител, по силата на който
изпълнителят е приел да извършва услуга дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост (СЕС) или в сгради с повече от
едни потребител в гр.С..
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответника е,
че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово
разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
По делото е приложена кореспонденция между страните по електронна поща и
представено преводно нареждане, от което се установява, че на 20.10.2021 г.
ответникът е превел в полза на топлофикационното дружество сумата от 1512,28 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответницата е да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответницата се легитимира като собственик на
процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответницата не спори, че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на
4
обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се
е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния периода между ищцовото дружество и ответницата е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответницата се явява потребители на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
В писмения отговор ответникът моли за прекратяване на производството поради
заплащане на дължимите суми. Ищецът потвърждава извършеното плащане, с
изключение на юрисконсултско възнаграждение.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
5
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право. Установяване на последния е основание съдът да отхвърли
исковете, тъй като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
бъдат осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски. В случая плащането
на претендираните от ищеца суми е настъпило в хода на процеса - на 20.10.2021 г.
/исковата молба е постъпила в съда на 27.09.2021 г., а заявлението по чл.410 ГПК – на
10.03.2021 г./, поради което с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на
делото. С оглед предходното, изложените в писмения отговор доводи, че процесните
суми са платени преди връчване на съдебните книжа, съответно преди образуване на
производството, са неоснователни и не кореспондират на данните по делото. В
конкретния случай е останало незаплатено единствено юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая е безспорно, че ищецът е бил представляван в производството
от юрисконсулт, като с оглед горепосочената разпоредба съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева /чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/, доколкото производството не
представлява правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед по ч.гр.д.№
14100/2021 г. по описа на СРС /чието продължение е настоящото производство/,
включва юрисконсултското възнаграждение в размер на 50,00 лева, което с оглед
изхода на спора и плащане в хода на производството, също следва да бъде възложено в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
гр.С., [АДРЕС] против С. Т. В., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
6
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Т.
В. дължи на „[ФИРМА] С.“ ЕАД сумата от 1059,43 лв., представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане; сумата от 160,73 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г.; сумата от 22,50 лева,
представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2021 г. -
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане,
както и сумата от 2,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 25.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК С. Т. В., ЕГН ********** да
заплати на [ФИРМА], със седалище и адрес на управление: гр.С., [АДРЕС] сумата от
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство и сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
в производството по ч.гр.д. № 14100/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице[ФИРМА], със седалище и
адрес на управление: {АДРЕС], помагач на страната на ищеца [ФИРМА].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7