№ 115
гр. Е., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20244130100164 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК - иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „Е.-П.П.“ АД гр. В., представлявано
от П.С.С., Я.М. Д. и Р.Й.И., чрез юрисконсулт В.М., против Ц. С. Д. от гр. Е.. В
същата се твърди, че ответникът е клиент на „Е.-П.П.“ АД с клиентски №
*********** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер. Тези облигационни отношения били
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД, които били приети на основание чл.
98а от Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Съгласно чл. 17,
т. 2 от тях потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тях.
Същият изпадал в забава, след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 38 от Общите условия потребителят, който не
изпълнел задълженията си за заплащане в срок на дължимите суми, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът твърди, че в Районен съд – Е. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника, в резултат на което било образувано ЧГД №
63/2024 г. Към момента на подаване на заявлението ответникът му дължал
1
сумата 224.33 лв., която включвала сумата 206.84 лв., представляваща
главница за консумирана електрическа енергия по фактура №
**********/16.05.2023 г., чиито падеж бил на 05.06.2023 г., както и сумата
17.49 лв., представляваща мораторна лихва от падежа на фактурата -
05.06.2023 г. до 25.01.2024 г.
Ищецът „Е.-П.П.“ АД моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника Ц. С. Д., че последната му дължи сумата 206.84 лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия по фактура №
**********/16.05.2023 г., сумата 17.49 лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата по издадената фактура за периода от падежа й - 05.06.2023 г. до
25.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Ц. С. Д. чрез назначения особен представител
адв. Г. Г., в който се взема следното становище: Предявеният иск е допустим,
но по същество е неоснователен. Според особения представител на ответника,
ищецът не е положил необходимите усилия за издирването му с оглед
връчването на съответните книжа. Освен това, от представеното извлечение от
фактури се установява, че последният редовно е заплащал съответните суми за
потребена електрическа енергия, като последното плащане е извършено на
27.04.2023 г. На следващо място, представените фактури не са подписани от
получателя за отразените в тях претендирани суми. Същите съставляват
частни удостоверителни документи, в които е отразена счетоводна
информация и нямат обвързваща материална доказателствена сила относно
твърдения факт за дължимост на посочените в тях задължения.
Особеният представител на ответника адв. Г. Г. моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и неоснователен.
В съдебно заседание ищецът „Е.-П.П.“ АД не се представлява.
Същият депозира писмено становище чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В.М., от който е видно, че поддържа исковата молба и моли съда
да уважи предявения иск. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът Ц. С. Д. се представлява от
2
назначения особен представител адв. Г. Г., който поддържа депозирания
отговор на исковата молба. Последният не оспорва, че в имота на ответника е
доставяна електрическа енергия от ищеца. Счита, че предявения иск следва да
се отхвърли, тъй като ответникът на 27.04.2023 г. е продал имота, който е
обект на потребление, и на тази дата е заплатил на ищеца консумираната до
този момент електрическа енергия. Процесната фактура е издадена на
16.05.2023 г.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата
18.04.2024 г., ищецът „Е.-П.П.“ АД е вписан в Търговския регистър с ЕИК
********** и е със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район В.В., В.
Т. - Г, бул. „В.В.“ № ***. Същият се представлява от П.С.С., Я.М. Д. и
Радослав Иванов Йорданов.
Ищецът издал фактура № **********/16.05.2023 г. на ответника за
обект № ***********, находящ се на адрес – гр. Е., ул. „Р.“ № 52, ет. 2, за
периода от 03.04.2023 г. до 05.05.2023 г. на стойност 206.84 лв. за доставка на
електрическа енергия.
По делото са представени извлечение за фактури и плащания за
период към дата 21.03.2024 г. и справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към дата 21.03.2024 г. От същите е видно, че последното
плащане от страна на ответника е извършено на 27.04.2023 г. и не е заплатена
сумата 206.84 лв. по фактура № **********/16.05.2023 г.
Видно от извлечение от сметка към 25.01.2024 г., дължимата сума
от ответника е в размер на 206.84 лв. по фактура № **********/16.05.2023 г.,
като падежът й е на 05.06.2023 г. Начислена е лихва към 25.01.2024 г. в размер
на 17.49 лв. Общата сума за главница и лихва е в размер на 224.33 лв.
По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД, Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.,
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби“ АД.
Видно от представената справка № 138158/31.01.2024 г. на Агенция
3
по вписванията, ответникът Ц. С. Д. е продала на 27.04.2023 г.процесния имот,
който е обект на потребление на електрическа енергия, находящ се в гр. Е., ул.
„Р.“ № 52.
По делото е приложено ЧГД № 63/2024 г. по описа на Районен съд –
Е.. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 125/13.02.2024 г. е
издадена Заповед № 32/13.02.2024 г., съгласно която длъжникът Ц. С. Д. е
осъдена да заплати на кредитора „Е.-П.П.” АД гр. В., представлявано от
П.С.С., Я.М. Д. и Р.Й.И., сумата 206.84 лв. – главница, представляваща
дължима за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с
абонатен № ***********, с адрес гр. Е., ул. „Р.“ № 52, с клиентски №
***********, за което е издадена фактура № ФП0336694912/16.05.2023 г.,
сумата 17.49 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
падежа на фактурата до 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 206.84 лв., считано от 12.02.2024 г. до окончателното й
изплащане, сумата 25.00 лв., представляваща направени разноски по делото за
заплатена ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата ДТ. Същият е предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по
делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да
4
установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му и
неговия размер. Такова пълно и главно доказване по делото от ищеца не беше
проведено, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Безспорно установен по делото е фактът, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение по продажба на електрическа
енергия при Общи условия относно процесния обект с абонатен №
***********, находящ се на адрес - гр. Е., ул. „Р.“ № 52, с клиентски №
***********, по което ответникът, като краен клиент, който купува
електрическа енергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1,
т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, а ищецът е краен снабдител - доставчик
на електрическа енергия.
Установено е от приложената по делото фактура №
**********/16.05.2023 г., че ищцовото дружество е доставило на посочения
обект на потребление в гр. Е., ул. „Р.“ № 52 електрическа енергия и е отчетена
консумирана такава за периода от 3.04.2023 г. до 5.05.2023 г. на стойност
206.84 лв. Безспорно установено по делото е и че ответникът Ц. С. Д. се е
разпоредила със собствеността на процесния недвижим имот, като е продала
същия на трето лице на 27.04.2023 г. (в периода на процесната фактура).
Съгласно Решение № 205/28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018
г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, при действието на
Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден
имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената
енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.
97, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката длъжник на цената е новият
собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла
съответно на § 1, т. 2а или т. 33в от ДР на Закона за енергетиката.
В конкретния случай, ответникът на 27.04.2023 г. е изгубил правото
на собственост върху процесния имот – обект на потребление на електрическа
енергия, а с това – и качеството си на страна по договора за продажба на
електрическа енергия. Това правоотношение е възникнало на основание
Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на вещното
право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато
5
за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител
и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен
срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 17, т.
3 от публично известните Общи условия) може да породи вземане за
обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от Общите
условия не квалифицира ответника - бивш собственик на имота като длъжник
на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След
изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
„собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Без
значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения
имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ.
на т. 33в от ДР на Закона за енергетиката.
С оглед на изложените по-горе съображения, в конкретния случай
следва да се приеме, че ответникът може да бъде задължен за стойността на
продадена електрическа енергия само до датата, до която е бил собственик на
процесния имот - 27.04.2023 г., а след тази дата - задължен е новият
собственик на имота.
По делото обаче липсват доказателства (а и твърдения) за
количеството и стойността на потребената в процесния имот електрическа
енергия за периода 3.04.2023 г. - 27.04.2023 г. Ищецът, в чиято тежест е
доказване на този правнорелевантен факт, не е ангажирал доказателства,
поради което и предявеният иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Е.-П.П.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район В.В., В. Т. - Г, бул. „В.В.”
№ ***, представлявано от П.С.С., Я.М. Д. и Р.Й.И., против Ц. С. Д. с ЕГН
********** от гр. Е., ул. „Р.“ № 52 за приемане за установено, че Ц. С. Д.
дължи на “Е.-П.П.” АД сумата 206.84 лв. (двеста и шест лв. 84 ст.),
представляваща главница за консумирана електрическа енергия за обект с
абонатен № ***********, находящ се на адрес - гр. Е., ул. „Р.“ № 52, с
6
клиентски № ***********, за което е издадена фактура №
**********/16.05.2023 г., сумата 17.49 лв. (седемнадесет лв. 49 ст.),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от падежа на фактурата
– 5.06.2023 г. до 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
206.84 лв., считано от 12.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 32/13.02.2024 г. по ЧГД № 63/2024 г. по
описа на Районен съд – Е., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
На осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
ЧГД № 63/2024 г. по описа на Районен съд – Е..
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
7