Решение по дело №1552/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 403
Дата: 25 февруари 2013 г.
Съдия: Станислава Пенкова Казакова
Дело: 20121100901552
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 март 2012 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., ....................2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, търговско отделение,  VІ-10 състав, в заседА.е  при закрити врати на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТА.СЛАВА КАЗАКОВА

 

 

При участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№1552 по описа за 2012г. на основА.е данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.

Постъпила е молба от  “А.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”В.Л.”, №** против „К.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  район В. кв.В., ул.”Р.” №5, в която се твърди, че  в периода април-юли 2009г. между стрА.те са сключени няколко търговски сделки с предмет продажба на „зелено” на пшеница, слънчоглед и ечемик, реколта 2009г., като  ответникът е издал девет броя фактури, по които молителят е заплатил авансово сумата от 303 098,40лв. Твърди, че в изпълнение на договорите ответникът е доставил само част от договореното количество продукция, поради което е следвало да възстанови сумата от 231 760,80лв., за което са издадени кредитни известия. Освен посоченото задължение ответникът има и задължение в размер на 21 210лв. за доставена от молителя амониева селитра или общо задълженията са в размер на 252 970,80лв., но поради изявлението на длъжника, че не може да  ги погаси,  между стрА.те е постигнато съгласие да бъде сключен договор за паричен заем със срок на връщане на заемната сума до 31.03.2010г., ведно с дължимата  възнаградителна лихва. Молителят твърди, че на 07.12.2009г. между стрА.те е сключен договор за заем, като заемодателят  е извършил превод по сметка на ответника на заемната сума, с която последният е погасил задълженията си по договорите за продажба. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си по договора за заем, поради което между стрА.те е сключен анекс №1, с които е удължен срокът за връщане на заемната сума до 31.07.2010., като намален размера на договорната лихва. Молителят твърди, че на 27.04.2010г. между стрА.те е сключен договор за продажба на „зелено” на рапица, в изпълнение на който дружеството като  купувач е заплатило авансово цената на стоките, но ответникът не е изпълнил задължението си, тъй като е доставил само част от договореното количество стоки, поради което е издадено кредитно известие  на стойност 42 999,36лв. Твърди се, че общо задълженията на ответника към молителя са в размер на  347 118,77лв., като падежът на задълженията по договорите за продажба е настъпил на 07.12.2009г., а на задълженията по договора за заем е настъпил на 31.07.2010г., но ответникът не е погасил задълженията си поради липса на парични средства, макар че е получил от „С.Ж.Е.” АД сумата от 700 000 евро за оборотни средства. Молителят счита, че затрудненията на ответника не са временни, същият е  изпаднал в неплатежоспособност още на 08.12.2009г. Моли съда да постанови решение, с което  да  обяви неплатежоспособността на дружеството с  начална дата 08.12.2009г. и да открие производство по несъстоятелност.

 Ответникът изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като към 2009г. дружеството няма изискуеми задължения, поради което не е налице твърдяната  неплатежоспособност с посочената начална дата.

 Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите на стрА.те,  намира за установено следното:

         Молителят е представил  уведомление до НАП по чл.78 от ДОПК,    аналитична  оборотна ведомост за периода 01.01.2009г. до 27.02.2012г., както  и справка за задълженията на ответника, според която дължимата главница по договор за паричен заем е в размер на 252 970,80лв., лихвите за периода 07.12.2009г. до 31.12.2010г. са в размер на 51 148,61лв., а дължимата сума по кредитно известие от 04.12.2010г. е в размер на 42 999,36лв . или общо задълженията са в размер на 347 118,77лв.      

Представено е решение от 21.04.2011г., постановено по   т.д.№250/10г.,  на  Добричкият окръжен съд,  за което няма данни да е влязло в сила,  с което ответникът е осъден да заплати на молителя сумата от  252 970,80лв., представляваща невърнат заем по договор от 07.12.2009., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2010г. до окончателното плащане, сумата от 35 878,88лв. договорна лихва за периода 07.12.2009г. до 31.07.2010г., както и сумата от 16 246лв. разноски.

Представен е  изпълнителен лист за посочените суми, издаден от  Варненския апелативен съд по в. т.д.№497/11г.

Молителят е представил фактура №5154/15.04.2009г., издадена от ответника, за сумата от 67 898,40лв., представляваща дължима авансово цена за пшеница, реколта 2009г.

На 17.04.2009г. ответникът е издал фактура за сумата от 57 600лв., също представляваща авансово дължима цена за пшеница, реколта 2009г.

На 22.04.2009г. ответникът е издал фактура за сумата от 19 200лв., представляваща авансово дължима цена за доставка на  ечемик, реколта 2009г.

Ответникът е издал и фактура на 15.05.2009г., с получател молителя, за сумата от 38 400лв., авансово дължима цена за доставка на  пшеница, реколта 2009г.

На 26.05.2009г. ответникът е издал фактура за сумата от 19 200лв., представляваща авансово дължима цена за  доставка на пшеница, реколта 2009г.

Дължимите суми са заплатени от молителя, видно от представените извлечения  от банковата му сметка.

Молителят е заплатил  и сумата от 38 400лв., представляваща цена за доставка на слънчоглед, реколта 2009г., за която сума е издадена от ответника фактура на 11.06.2009г.

 Представени са издадени от ответника  фактура от 22.06.2009г. за сумата от 38 400, фактура от 26.06.2009г.  за сумата от 12 000лв., фактура от 02.07.2009г. за сумата от 12 000лв., които суми представляват дължима авансово цена за  доставка на слънчоглед, реколта 2009г., които са заплатени от молителя, видно от представените извлечения от банковата му сметка.

Ответникът е издал  пет кредитни известия на 07.12.2009г. общо за сумата от 231 760, 80лв., платена от молителя  авансово цена на  недоставена  пшеница и слънчоглед,  подлежаща  на връщане от продавача.

 Ищецът е издал фактура №1741/21.07.2009г., с получател  ответника, за сумата от 21 210лв. с ДДС, представляваща цена на стабилизирана амониева селитра.

  На 07.12.2009г. между стрА.те  е сключен договор за заем, с който молителят е поел задължение да предаде на ответника сумата от  252 970,80лв., а последният като заемател се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва в размер на 2,5% месечно в срок до 31.03.2010г. Заемната сума е преведена от молителя на ответника на същата дата.

С анекс от 01.04.2010г. стрА.те са продължили срока на договора до 31.07.2010г., като са променили размера на възнаградителната лихва на 1,2% месечно.

Представена е фактура  от 27.04.2010г., издадена от ответника, с получател молителя, за сумата от 248 160лв., представляваща аванс за доставка на рапица, реколта 2010г. Сумата е заплатена от купувача на продавача на 26.04.2010г. На 04.10.2010г. ответникът е издал кредитно известие към  фактура от 28.09.2010г. за сумата от 42 999,36лв., платена от молителя цена на недоставена рапица.

 Молителят е представил  нотариален акт №104, том І, рег. №584, д.№55/11г., на нотариус с район на действие РС гр.Т., от който е видно, че на 02.03.2011г. между „С.Ж.Е.” АД и ответника е сключен договор учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти на „К.”ЕООД за обезпечение на вземА.ята на банката по договор за кредит от 01.03.2011г. за сумата от 700 000 евро със срок за ползване на кредита-28.02.2012г.

 С нотариален акт №103, том І, рег. №582, д.№54/11г., на нотариус с район на действие РС гр.Т. същите стрА.са сключили договор, по силата на който ответникът е  учредил договорна ипотека върху  собствени недвижими имоти за обезпечение на вземА.ята на банката по договор за кредит от 01.03.2011г. за сумата от 300 000 евро със срок за погасяване на главницата 30.01.2015г.

Ответникът е представил  ГФО на дружеството за финансовите  2008г. до 2011г. включително.

От заключението на вещото лице  А.Т. по допуснатата СФИЕ, което не е оспорено от стрА.те и съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че  за периода 15.04.2009г. до 02.07.2009г. ищецът е извършил авансови плащА.я за доставка на селскостопанска продукция от ответника в размер на 303 098,40лв., а доставената продукция е на стойност 71 337,60лв., като за надплатената сума са издадени кредитни известия на обща стойност 231 760,80лв. На 21.07.2009г. ищецът е издал фактура за доставка на амониева селитра на обща стойност 21 210лв. Вещото лице е установило, че към 07.12.2009г. задълженията на ответника към ищеца са общо в размер на 252 970,80лв.,  които на тази дата са преоформени с договор за паричен заем. Вещото лице е установило, че ищецът е начислил възнаградителна лихва за периода 07.12.2009г. до  31.07.2010г. в размер на 35 878,88лв., като ответникът е осчетоводил само главницата по договора за заем. От заключението се установява, че  на 27.04.2010г. е издадена от ответника фактура за получен аванс в размер на 248 160лв., а на 04.10.2010г. е издадено кредитно известие за сумата от 42 999,36лв., която следва да бъде възстановена на молителя. Вещото лице е установило при проверка на счетоводните регистри на ответника, че за периода 20.10.2010г. до 09.12.2011г. за извършени доставки на молителя са издадени фактури на обща стойност 54 021,72лв., но ответникът не е осчетоводил получени плащА.я от молителя, като  от посочената сума е приспадната  сумата от кредитно известие от 04.10.2010г. в размер на 42 999,36лв. и към 31.12.2011г. съгласно регистрите на „К.”ЕООД молителят  дължи сумата от 11 022,36лв.

Съобразно заключението,  показателят за обща ликвидност  за изследвА.я период 2007г. -2011г. включително е над единица,  същото се отнася и до показателя за бърза и незабавна  ликвидност, а показателят за  абсолютна ликвидност за  2007г. и 2008г. е над единица, за 2009г. е 0,36, за 2010г. е 0,66 и за 2011г. е 0,97.

 С оглед изчислените показатели за ликвидност вещото лице е  приело, че  дружеството може да обслужва краткосрочните си задължения за изследвА.я период.

 Според заключението,  показателят за  финансова автономност за 2007г. е 0,15, за 2008г. е 0,08, за 2009г. е 0,07,  за 2010г. е 0,09 и за 2011г. е 0,10, а коефициентът на задлъжнялост за 2007г. е 6,77, за 2008г. е 12,11, за 2009г. е 13,62, за 2010г. е 11,73 и за 2011г. е 10,08.  При тези показатели вещото лице е приело, че ответникът е зависим от кредиторите си, тъй като собственият му капитал е само 10% от стойността на заемния капитал.

 От заключението се установява, че към 31.12.2011г. ответникът притежава стоки, материали и продукция на обща стойност 915 000лв., парични средства в размер на 1 671 000лв. и  има вземА.я от клиенти в размер на 920 000лв. или общо краткосрочните активи са в размер на  3 506 000лв. По балансови данни задълженията му са в размер на 5 160 000лв., а стойността на активите е 6 034 000лв., т.е. паричните му задължения не превишават стойността на активите. Вещото лице е установило, че по инвентарна книга стойността на ДМА и дългосрочните инвестиции към 31.12.20111г. е 2 127 721,98лв.

През 2011г. са извършени на „К.”ЕООД данъчни ревизии и са издадени ревизионни актове за данъчни и осигурителни задължения за периода 01.01.2007г. до 31.10.2010г.  общо в размер на 672 372,81лв., които не са осчетоводени според заключението, а само  задължението за  ДДС в размер на 33 450,71лв. за  ноември 2011г. съобразно справка-декларация по ЗДДС   е осчетоводено.

 Вещото лице е установило, че  ответникът дължи към 31.12.2011г. сумата от 32 021,47лв. за социални осигуровки съгласно справка на ТД на НАП, като тези задължения са осчетоводени от дружеството, а по отношение на договора за кредит от 01.03.2011г., сключен със „С.Ж.Е.” АД е приело, че поради уговорения срок за погасяване-28.02.2012г., задължението следва да бъде посочено в баланса като краткосрочно.

 Вещото лице е изготвило алтернативен вариант на заключението, като е включило публичните задължения на ответника, а също така е  включило задължението по договора за кредит в краткосрочните задължения на „К.”ЕООД. Съобразно този вариант  на заключението, показателят за  обща ликвидност за 2007г. до 2010г. е над единица, а за 2011г. е 0,89, показателят за бърза  ликвидност е над единица за същия период и 0,69 за 2011г., показателят за незабавна ликвидност също е над единица за периода 2007г. до 2010г. , а за 2011г. е 0,69, а показателят за абсолютна ликвидност е над единица за 2007г. и 2008г.,  за 2009г. е 0,36, за 2010г. е 0,66 и за 2011г. е 0,44. При тези показатели вещото лице е приело, че  към 31.12.2011г. дружеството не може да обслужва краткосрочните си задължения без да извършва продажба на  дълготрайни активи.

 Показателят на финансова автономност при този вариант е 0,15 за 2007г., 0,08 за 2008г., 0,07 за 2009г., 0,09 за 2010г. и – 0,03 за 2011г., а коефициентът   на задлъжнялост за 2007г. е 6,77, за 2008г. е 12,11, за 2009г. е 13, 62, за 2010г. е 11,73 и за 2011г. е 36,35. При тези показатели вещото лице е приело, че  ответникът е зависим от кредиторите си.

 Вещото лице е установило, че ответникът е извършвал плащА.я към свои  доставчици, като на 23.08.2012г. са платени 958,62лв. на БТК по банков път, а на 30.08.2012г. са платени касово 30лв. на „Д.К.”ООД.

 От допълнителното заключение на вещото лице А. Т., което не е оспорено от стрА.те и съдът приема, се установява, че  при проверката на счетоводните регистри на ищеца и дневниците за покупки е установено, че  издадените от ответника  четири фактури на обща стойност 54 021,72лв. не са осчетоводени и по тях не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит и съответно по тях не са извършвА. плащА.я. 

Вещото лице е определило стойностите на  показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост с отчитане на  публичните задължения на ответника и при отчитане на кредита като краткосрочно задължение, като  разлика  с показателите, изчислени в основното заключение, съобразно алтернативния вариант, не се установяват. При тези показатели изводът на вещото лице е, че дружеството към 31.12.2011г. не може  да обслужва краткосрочните си задължения   с краткотрайните си активи.

Молителят е представил справка на  ЧСИ С.Я. с рег.№719 и район на действие ОС В. от 14.11.2012г., от която се установява, че  по партидата на „К.”ЕООД в качеството му на длъжник има регистрирА. висящи пет  изпълнителни дела.

Видно от удостоверение на НАП, ТД гр. С.,  по отношение на ответника има образувано и.д.№1737/12г., като задълженията на дружеството са в размер на 797 789,77лв. главница, 214 009,86лв. лихва и има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, а също така е започнало принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1. да е подадена молба от  някое от  лицата по чл.625 от ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. да е налице изискуемо  парично задължение на  длъжника   по търговска  сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4.  да е налице неплатежоспособност  на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ и затрудненията на длъжника  да не са временни, като състоянието да е обективно и трайно.

 Молбата е подадена от легитимирано лице, а ответникът   е търговец по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-оргА.зационната си форма.

От събрА.те по делото доказателства се установи, че в полза на молителя съществуват изискуеми  парични вземА.я  към ответника, които  произтичат от договор за  заем от 07.12.2009г.,  както и вземане по договор за  търговска продажба  на селскостопанска продукция. Сделките са търговски с оглед субективния критерий по чл.286,ал.1 от ТЗ,  поради което  съдът приема, че ответникът има изискуеми  парични задължения към кредитор по търговски сделки, които не е погасил на падежа.

Невъзможността за изпълнение на задълженията на дружеството е обективно състояние и предполага изследване на финансовото му състояние и на притежаваното от него имущество.

Вещото лице е установило, че  за периода 2007г.-2010г. включително показателите за ликвидност са над единица, което означава, че дружеството може с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си задължения.  Показателите за финансова автономност и  задлъжнялост са под норматива за този период и показват зависимостта на ответника от кредиторите му, което е индиция за влошаване на финансовите му резултати, но поради наличието на достатъчно краткосрочни активи за този период не може да се приеме, че е налице неплатежоспособност.

 Към 31.12.2011г. обаче всички показатели за ликвидност са под единица, а показателите за финансова автономност и задлъжнялост са със стойности много под норматива, което означава, че търговецът не може да  погаси краткосрочните си задължения с краткосрочните си активи, т.е. дружеството е в състояние на неплатежоспособност. Тези показатели са изчислени от вещото лице при отчитане на  публичните задължения на ответника, установени с РА, за събирането на които е образувано и.д.№1737/12г. и съответно е  започнало принудително изпълнение. Този алтернативен вариант отчита и обстоятелството, че задължението на ответника по договор за кредит от 01.03.2011г., сключен  със „С.Ж.Е.” АД следва да бъде посочено в баланса като краткосрочно, тъй като уговореният срок за погасяване е 28.02.2012г.

 С оглед  липсата на осчетоводяване на публичните задължения на ответника,  както и неправилното осчетоводяване на задълженията на търговеца по договора за банков кредит, изчислените съобразно първия вариант на заключението показатели за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост не отчитат действителното финансово състояние  на ответника и съответно следва да се вземат предвид показателите от алтернативния вариант на заключението.

Ответникът не е погасил задълженията си, като не е представил доказателства, че неплащането  се дължи на временни затруднения, а също така не е установено, че ответникът разполага с имущество, което е достатъчно да  покрие задълженията му, без да увреди интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.

Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като „К.”ЕООД не е в състояние да изпълни изискуеми  парични задължения  по търговски сделки,  т.е. ответникът е в състояние на неплатежоспособност.

За начална дата на неплатежоспосочността следва да се приеме 31.12.2011г., тъй като  макар  вземА.ята  на молителя  по договора за заем да са били изискуеми още на 31.07.2010г.  показателите за ликвидност за финансовата 2010г. сочат, че дружеството може с краткосрочните си активи да погаси текущите си  задължения.  Към 31.12.2011г. вече  е установено фактическото състояние на неплатежоспособност на  ответника, поради което следва да се приеме именно този момент  за начална дата на неплатежоспособността.

Ето защо, съдът счита, че следва да се постанови решение по чл.630 от ТЗ, с което да се обяви длъжникът в неплатежоспособност, като се определи началната й дата,  да се открие производство по несъстоятелност. Със същото решение следва  да се назначи  за  временен синдик Е.Т., като  се насрочи първо събрА.е на кредиторите на 02.04.2013г. от 15.00ч.

С молбата по чл.625 от ТЗ е поискано с решението си по чл.630 ал.1 от ТЗ съдът да наложи запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника, което по същество е искане за налагане на общ запор и възбрана. Видно от разпоредбата на чл. 630 ал.1 т.4 от ТЗ,  с решението си, с което обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, съдът допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, но не налага обща възбрана и запор. Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност /независимо в коя фаза и на кой етап от развитието на производството по несъстоятелност/, съдът постановява налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника / чл. 711 ал.1 т.2 от ТЗ/, тъй като с обявяването му в несъстоятелност се прекратява дейността на предприятието му и се престъпва към осребряване на имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване на кредиторите чрез получените при осребряването суми, разпределени по реда на чл.722 от ТЗ. Изхождайки от така очертаната цел на общата възбрана и запор и от факта, че при открито производство по несъстоятелност предприятието на длъжника остава действащо и налагането на обща възбрана и запор на практика би стопирало дейността на предприятието и възпрепятствало възможността за оздравяването му, съдът намира, че такава обезпечителна мярка не може да бъде наложена с решението по чл.630 ал.1 от ТЗ / тя се налага при решение по чл.630 ал.2 от ТЗ, какъвто не е настоящия случай, тъй като съдът не е сезиран с искане да обяви длъжника в несъстоятелност/. С решението по чл.630 ал.1 от ТЗ могат да се налагат само конкретни обезпечителни мерки върху конкретни активи на длъжника, които трябва да бъдат индивидуализирА., каквото в случая не е направено. Ето защо искането за налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника с решението по чл.630 ал.1 от ТЗ следва да се отхвърли.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  район В. кв.В., ул.”Р.” №**, с  НАЧАЛНА ДАТА - 31.12.2011г.

          ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на  „К.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  район В. кв.В., ул.”Р.” №*.

          НАЗНАЧАВА за временен синдик на „К.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  район В. кв.В., ул.”Р.” №*,  Е.Г.Т. ***

          ОПРЕДЕЛЯ  месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 700лв., на когото да се изпрати съобщение в 3-дневен срок от съобщението да представи  декларация, че отговаря на изисквА.ята по чл.655 от ТЗ и да  даде писмено съгласие по чл.666 от ТЗ.

          СВИКВА ПЪРВО СЪБРА.Е на кредиторите на 02.04.2013г. от 15.00. в сградата на СГС, Съдебна палата, бул.”В.” №2 с дневен ред по чл.672,ал.1 от ТЗ.

         ОТХВЪРЛЯ  искането на “А.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”В.Л.”, №** за налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на „К.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,  район В. кв.В., ул.”Р.” №*.

 

          Решението  подлежи на вписване в ТР към Агенцията по вписвА.ята и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд  в седмодневен срок от вписването в търговския регистър.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: