ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44298
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110136792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С определение № 38694 от 25.09.2024г., постановено по настоящото дело, е обезсилена
издадената в полза на „Софийска вода“ АД срещу С. Ц. Н. и П. Г. Н. заповед за изпълнение
на парично задължение № 20776 от 04.07.2024г. поради непредставяне на доказателства за
предявен иск по чл. 422 ГПК в срок с оглед постъпилото от длъжника възражение по чл. 414
ГПК.
С определението съдът не се е произнесъл по разноските.
Препис от определението е връчен на страните.
На 08.10.2024г. е постъпила молба от П. Г. Н. чрез адв. Ч. с искане за допълване на
определението в частта му на разноските като се присъдят търсените от длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката му за оказано процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА размер на 832.82 лева.
На 14.10.2024г. е постъпила молба от С. Ц. Н. чрез адв. К. с искане за допълване на
определението в частта му на разноските като се присъдят търсените от длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката му за оказано процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА размер на 832.82 лева.
Молбата на ищеца е връчена на ответника, който изразява становище, в което релевира
възражение за прекомерно и моли съдът да определи разноски съобразявайки извършеното
процесуално действие.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
1
Подадените от С. Ц. Н. и П. Г. Н. молби са допустими – подадена е в срока по чл. 248
ГПК, доколкото акта на съда не е връчен на молителите, въпреки указанията на съда, от
лице с правен интерес, като списък не се изисква, защото съдът не се е произнесъл въобще
по разноските, т.е. молбата има характер на искане за допълване. Разгледани по същество,
молбите са частично основателни.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Длъжниците С. Ц. Н. и П. Г. Н. са представлявани в производството по делото
съответно от адв. К. и от адв. Ч. Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Приложен е договор и списък.
По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване на издадената в
полза на „Софийска вода“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
поради бездействие на заявителя, то разноски за адвокатско възнаграждение се дължат от
„Софийска вода“ АД на адвоката на длъжника, след като процесуалното представителство е
указано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Размерът на дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който
не е обвързан от посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и
съобразно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, по отношение на техния размер съдът приема за основателно релевираното от
процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са
следните:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
2
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
3
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Изложеното дава основание постановеното по делото определение да бъде допълнено в
частта за разноските, като се присъдят на всеки един от двамата адвокати на всеки един от
двамата длъжници разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 200.00 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 38694 от 25.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 36792/2024г.
по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ....., да заплати на
адв. Сн. К. К., САК, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Вл.“ № ..., офис ..,
сумата от 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство
за оказано на длъжника С. Ц. Н. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ...., да заплати на
адв. Д. Й. Ч., САК, личен номер **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Вл.“ № ..., партер, сумата от 200.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство за оказано на длъжника П. Г. Н. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4