Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 29.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1254 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 31-0000153/21.10.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на Т.И.И., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в, ал.3 от ЗАвП - глоба в размер на 500,00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за това, че на 15.10.2019 г., около 10.30 часа в град Ловеч, изход град Левски до бензиностанция „Феникс инверст” в посока на града, като водач на влекач Даф с рег. № и полуремарке с рег. № и двете собственост на фирма „С.” ООД, извършва обществен превоз на товар в момента празен с пътен лист № 7640653/15.10.2019 г. и заверено копие №**********, като допуска следните нарушения: 1. Водача не е осигурил отпечатване на данните от дигиталния тахограф, поради липса на хартия; 2. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или друг документ. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай, с което виновно е нарушил чл.33&3, изр. последно от Регламент /ЕС/ №165/2014 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Т.И.И., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок, и излага, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не са описани достатъчно пълно и ясно в акта и н НП, поради което, счита, че правото му на защита е накърнено. Излага, че издаденото против него НП е неказаконосъобразно и необосновано. Сочи, че първото вменено му нарушение е квалифицирано само по чл.33&3, изр. последно от Регламент /ЕС/ №165/2014, като непосочването на друга квалификация в НП води до непълнота на правната квалификация, което ограничавало правото му на защита. Излага, че не било установено дали автомобилът е бил оборудван с дигитален тахограф, както и че АНО не е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства и не е направил преценка, че се касае за чл.28 от ЗАНН. Счита, че макар и в минимален размер наложеното наказание е прекалено тежко и не съответства на тежестта на нарушението и имотното му състояние, както и че с оглед липсата на вредни последици е на лице по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага, че никъде не било отбелязано в НП, че е наказван за някое от нарушенията по ЗАвПр, за да можело да се прецени дали е налице повторност. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – ОО „АА” гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите А.А.Д. и Д.П.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.10.2019 г. бил съставен акт серия А-2018 с бл. №259968 за установяване на нарушение от св. А.А.Д. в присъствието на св. Д.П.И. против Т.И.И., ЕГН **********,***, за това, че на 15.10.2019 г., около 10.30 часа в град Ловеч, изход град Левски до бензиностанция „Феникс инверст” в посока на града, като водач на влекач Даф с рег. № и полуремарке с рег. № и двете собственост на фирма „С.” ООД, извършва обществен превоз на товар в момента празен с пътен лист № 7640653/15.10.2019 г. и заверено копие №**********, като допуска следните нарушения: 1. Водача не е осигурил отпечатване на данните от дигиталния тахограф, поради липса на хартия; 2. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или друг документ, с което е нарушил разпоредбите на чл.33&3, изр. последно от Регламент /ЕС/ №165/2014 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С акта не са иззети доказателства. В акта в графа „Възражение” е вписано „Нямам”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. А.А.Д. за когото не се спори, че е служител на ОО„АА” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 год. на Министъра на МТИТС и заповед №227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По т.1 от обжалваното НП.
На 15.10.2019 г., около 10.30 часа в град Ловеч, изход град Левски до бензиностанция „Феникс инверст” в посока на града, служители на ОО „АА” гр. Ловеч спрели за проверка жалбоподателят, който управлявайки влекач Даф с рег. и полуремарке с рег. № и двете собственост на фирма „С.” ООД, извършвал обществен превоз на товар в момента празен с пътен лист № 7640653/15.10.2019 г. и заверено копие №**********, в хода на проверката не им осигурил отпечатване от данните от дигиталния тахограф поради липса на хартия. Така установената фактическа обстановка е отразена в съставения в присъствие на жалбоподателят АУАН серия А-2018 с бл. №259968 от 15.10.2019 г., изцяло възпроизведена е в обжалваното НП и изцяло се подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя А.А.Д. и свидетелят Д.П.И., чиито показания съдът приема с доверие като лигични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. И Актосъставителят и свидетелят по акта единодушно твърдят, че при извършената проверка, процесният товарен автомобил е бил управляван от жалбоподателя, който като "водач" не е изпълнил задължението си да представи разпечатка на хартиен носител от дигиталния тахограф, какъвто е бил монтиран в транспортното средство. С оглед на което, съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да осигури отпечатването при поискване от контролните органи на данните от дигиталния тахограф, с което е допуснал нарушение на чл.33&3, изр. последно от Регламент /ЕС/ №165/2014.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават законосъобразното му провеждане.
Съдът, обаче, намира за основателно възражението в депозираната жалба досежно чл.28, б.а от ЗАНН, приложението на който е отказано от АНО посредством бланкетното посочване че "предвид констатираното нарушение и целите на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Този подход не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е много формален и изначално неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т. н. Посредством задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че "... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ". От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 от ЗАНН, т. е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
Съдът отчитайки всички събрани по делото доказателства, намира, че в случая констатираното нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т. е. не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но същото не създава невъзможност за разчитане на данните от тахографа, доколкото информацията може да бъде разчетена посредством контролна карта, каквато би трябвало да притежават проверяващите органи. В този смисъл, съдът намира, че конкретната степен на обществена опасност следва да бъде определена като ниска. Налице е и изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя доколкото формално осъщественото нарушение представлява инцидентна проява /в хода на делото не бяха ангажирани доказателства от които да се установява, че жалбоподателят е бил наказван за нарушения на ЗАвП, и в частност за нарушения на Регламент /ЕС/ №165/2014. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба, би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно би приложил разпоредбата на чл.28, б.а от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По т.2 от обжалваното НП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2019 г., около 10.30 часа в град Ловеч, изход град Левски до бензиностанция „Феникс инверст” в посока на града, жалбоподателят като водач на влекач Даф с рег. № и полуремарке с рег. № и двете собственост на фирма „С.” ООД, е извършвал обществен превоз на товар в момента празен с пътен лист № 7640653/15.10.2019 г. и заверено копие №**********, като в хода на извършена му проверка не е представил КТ към СУМПС или друг документ. Така установената фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин както от писмените доказателства: административно - наказателната преписка, АУАН, така и от гласните доказателства: показанията на свидетелите А.А.Д. и Д.П.И., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират от настоящия състав. От установената по делото фактическа обстановка, съдът от обективна страна прави извода, че жалбоподателят И. е осъществил състава на твърдяното административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна е управлявал МПС без да носи в себе си КТ към СУМПС или друг документ. От субективна страна жалбоподателят е извършил това при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния характер на деянието и неговите обществено - опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от неговото конкретно поведение, което обективира и субективно отношение на извършителя към стореното.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на жалбоподателят правилно АНО е наложил предвиденото административно наказание "глоба" на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е определил вида и размера на административното наказание в предвидения от закона вид и размер, а именно - минимален.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство по издаването на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 с бл. №259968 от 15.10.2019 г. и последвалото го наказателно постановление №31-0000153 от 21.10.2019 г. на началника на ОО „АА” гр. Ловеч, в частта по пункт 2 не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита жалбоподателя.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени, в частта по
пункт 1, като незаконосъобразно, и се потвърди в частта по пункт 2, като
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000153/21.10.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е наложена на Т.И.И., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в, ал.3 от ЗАвП - глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.33&3, изр. последно от Регламент /ЕС/ №165/2014, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000153/21.10.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е наложена на Т.И.И., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: