Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        3431                           26.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1299 по описа за 2018 година.

 

Предявен е  иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект, находящо се в сграда на адрес ГР. П., УЛ. С. П. № **, ЕТ.*, подробно описан в исковата молба. Собствеността била придобита по силата на договор за продажба и договор за дарение и двата сключени през 2012г. Ответницата била собственик на апартамента на третия жилищен етаж от сградата, като към него принадлежала и 1/3 ид.ч. от таванския етаж с реално ползване на югоизточното/ средното/ таванско помещение. Тя обаче обитавала не въпросния апартамент, а таванското помещение към него, което била преустроила в жилище, изграждайки в него баня, прекарвайки електрическа и ВиК инсталации и разполагайки битови електроуреди, включително и за готвене на храна. В помещението имало обособен кухненски бокс с аспиратор, мивка и  пералня. Монтирала била и външно климатично тяло върху фасадата на сградата. Това преустройство било осъществено незаконно и засягало правото на собственост на ищцата. Изграждането на кухненски кът и ползването му нарушавало изискванията за пожарна безопасност, преустроеното помещение не отговаряло на сантарно-хигиенните изисквания, тъй като неправилно обратните води от банята били заустени в тръба с по-малък от изискуеми диаметър. При ползването на банята от ответницата в жилището на ищцата се чувало постоянно шуртене. Кондензираната вода от монтирания върху фасадата климатик изтичала по фасадната стена и козирката на сградата, поради която се била подкожушени мазилката и се създавали предпоставки за корозия на носещата арматура на козирката. Преустроеното таванско помещение не отговаряло на изискванията за осветеност и височина и обем на жилищата съгласно Наредба №7/2003г. на МРРБ, като към него нямало обособено складово помещение. Това правело преустройството нормативно недопустимо. В следствие на малката площ на преустроеното помещение ответницата и мъжът с когото живеела на съпружески начала складирали вещи на стълбището  към таванския етаж, което представлявало обща част на сградата. По този начин бил препятстван нормалния достъп на ищцата до таванския етаж, където се намирало собственото й таванско помещение.  Предвид това се иска да бъде осъдена ответницата да премахне извършените преустройства и възстанови помещението в първоначалния му вид.

Ответницата твърди, че е не извършвала преустройства в таванския етаж, като поддържа, че таванската стая била строена още през 1983г. от нейните праводатели, като още тогава тя не е била предвидена за складово помещение, а за обитаване. Поддържа, че преустройството било извършено след споразумение между собствениците на обекти в сградата и съгласно проект одобрен в РНС „В. Л.“. Що се отнася до изграждането на банята, тя била направена още през 2000 година, също от праводателите на ответницата, като за това имало дадено съгласие между тях и собственика на първия етаж И.Б.. Отрича твърденията свързани с нарушаване на строителните, пожарни и санитарно технически изисквания към жилището. Предвид това счита, че с действията си не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е П.К. по силата на договор за продажба от **.**.****г. – нот. акт №***, дело ***/****г. на една втора идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор  56784.506.418.1.2, представляващ апартамент на втори жилищен етаж в сграда с административен адрес гр. П., №**, ет.*, ведно с принадлежащите му таван №*, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата / лист 7/. С договор за дарение от **.**.****г. – нот. акт № **, том **, дело ***/ ****г. на ***. ***, ищцата е придобила и останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху гореописания недвижим имот / лист 9/.

Ответницата И.К. е собственик на жилището намиращо се на третия етаж в сградата, в която собственик е и ищцата, както и на 1/3 ид. ч. от таванския етаж, с правото на реално ползване на югоизточната / средна/ таванска стая, с общо ползване на коридора, клозета и стъблището на тавана, както и 27,17% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. ПРавото е придобила по силата на договор за покупко –продажба за който е съставен нотариален акт № **, том ***, дело ***/****г. на *** *. *** / лист 10/.

Установява се от свидетелските показания, че в таванския етаж на сградата обитавана от страните са налице оформени три помещения – по едно за собствениците на всеки един от отделните етажи. Съобразно показанията на свидетеля И.Б. таванските помещения са били изпълнени при надграждането на сградата с трети етаж през 1983г. То този момент тя била на два етажа. При надстрояването собствениците се били разбрали водопроводната и ел. инсталации да бъдат изпълнени така, че да има възможност трите помещения да се оформят като стаи за живеене. От гласните доказателства, извършения от съда оглед и заключението на вещите лица безспорно се установи, че въпросното устройство на таванските помещения е осъществено по отношение на две от тях – едно от които това притежаван от ответницата. Що се отнася до помещението собственост на ищцата, същото се ползва като складово, но и в него има обособяване на инсталации позволяващи преустрояването му.  Посоченото от този свидетел се потвърждава от показанията на свидетелката Д. К., която е майка на ищцата. Същата сочи още, че през 2000 г., преди ищцата да придобие имота на втория етаж, са постигнали съгласие със свидетеля Б. да бъдат направени бани в стаите на таванския етаж.

Горепосочените двама свидетели сочат, че между страните по делото са налице недобри отношения породени от спор относно начина по който е включена камината на етажа на ищцата в коминните тела. Според свидетелката Д. К. съпругът на ответницата се опитвал да отпушва комина си с помощта на пиратки, което довело до отделяне на дим в апартамента на ответницата на третия етаж. Според свидетеля Б. задимяване се наблюдавало както в обитаваната от него стая, така и в жилището на първия етаж обитавано от неговата дъщеря. Свидетелят отдава това на неправилно включване на димоотводната тръба на камината на ищцата в две съседни коминни тела / лист 82/.

Разпитаните по искане на ищцата свидетели С. Ш. и К. К.посочват, че при преустройството на таванската си стая ответницата включили арспиратор в коминно тяло, поради което димът от камината съществуваща в жилището на ищцата се връщал обратно. Освен това ищцата оставяла на междустълбищната площадка преди таванския етаж сушилник за дрехи и кош с играчки, което пречело на достъпа до таванския етаж. Също така сочат, че до прозореца на таванското помещение на ищцата бил мотниран климатик, който обслужвал таванската стая на ответницата. Той бил разположен на фасадата, като водите от коденз, които капели от него върху козирката водели до нарушаване на покритието на козирката и фасадата  / в този смисъл показаният на К. -  лист 82/. Тези двама свидетели сочат още, че в кухнята на ищцата се чувал шум от водата, коята се стичала в намиращата се в стената между кухнята и спалнята отточна тръба, в която били включени кухненските прибори на ответницата.

Според заключението на първоначаната съдебно-техническа експертиза в таванската стая на ответницата има кухненска мивка свързана с водопровод и канализация, електрически бойлер, шкафове и кухненска печка с аспиратор, който към момента на огледа не е свързан с въздуховод. В стаята е монтирано вътрешно тяло на инверторен климатик, който е свързан с външното тяло, което се намира на стоманобетонова козирка към фасадата в близост към един от прозорците на таванската стая. С външното тяло на климатика е свързана кондензационна тръба, която е заустена в близката водосточна тръба. Към стаята е изградено мокро помещение, облицовано с керамични плочи в което има мивка, биде и душ, всички свързани с водопроводната инсталация. Веркикалния клон на водопроводното отклонение за обратните води за това помещение е с диаметър 50 мм, което е се поставя обикновено за мивки. Всички санитарни уреди в стаята са свързани с канализационни тръби със същия диаметър, като това е в рамките на нормалното и не противоречи на техническите изисквания.

Според заключението на съдебно техническата експертиза изготвено от вещото лице М. относно таванското помещение притежавано от ответницата има характер на ателие за творческа дейност и се намира извън жилището, като за него от 2001г. не съществуват ограничения относно минимална височина /лист 131/. Спазени са и нормативните изисквания за осветеност на помещението, като светлината се осигурява от два прозореца в надзида / върху фасадата/ и три покривни прозореца прозореца. Вещото лице дава заключение, че включването на санитарните прибори във вертикален щраг за обратни води с диаметър 50 мм е в съответствие с техническите изисквания относно оразмеряването на водопроводните инсталации.

Установява се от представеното удосоверение на Община Пловдив – район северен, че преустройството на таванското помещение в стая-кабинет за индивидуална творческа дейност съставлява търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ / лист 62/.

Видно е също така, че относно пожарната безопасност в помещението е са били извършени проверки и дадени на ответницата предписания във връзка с обезопасяване на обекта /лист 44/. Последващите проверки са установили, че предписанията са изпълнени /лист 63/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи  да упражнява правото си.

Безспорно се установи, че ищцата е собственик и е легитимирана да да претендира преустановяване на тези действия върху собствения си апартамент, които се явяват пречка да упражнява правото на собственост.

За да бъде основателен обаче предявения иск, следва да се докаже извършването на такива действия или поддържането на такова състояние, от страна на ответника, които обективно и в причинна връзка да възпрепятствуват упражняването на правото на ищеца. Наличието на незаконно строителство, само по себе си, не е достатъчно за да се приеме че негаторният иск е основателен. Освен това се установи по делото, чрез заключението на съдебно-техническата експертиза, че вътрешното преустройство на таванското помещение извършено от ответницата е било допустимо, поради което не подлежи на премахване, като търпим строеж по смисъла на ЗУТ.  Установи се също така, както от експертизата, така и от извършения по делото оглед на таванската стая, че аспираторът вече не е включен в коминното тяло, поради което няма дори да е създавал пречки за ползването на жилището на ищцата, това състояние е преустановено. Не се установи наличие на причинна връзка, между нарушението на покритието на козирката на блока и поставения от ответницата климатик, тъй като кондензните води от същия са дренирани. Самото местоположение на външното тяло на климатика – върху фасадата не създава пречки за ползването на тавана на ищцата, който е складово помещение.  От събраните по делото доказателства не се установи, че ползването на помещението на ответницата за жилищни нужди смущава правото на ищцата да ползва собствения си апартамент или прилежащото му таванско помещение. При огледа извършен от съда се установи, че достъпът до таванската стая на ищцата е възможен, като е налице достатъчно пространство за да може тя да достига до входа на тавана. Обстоятелството, че в жилището на ищцата се чува звук от течащи води, макар да е възможно да създава субективни неудобства, не е от такъв характер, че да създава опасност за жилището на ищцата.

При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съобразно изхода на делото ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1160,10 лв.

 Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от П.В.К. ЕГН ********** *** против И.Ж.К. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действия на ответницата, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея имот с идентификатор 56784.506.418.1.2 с адм. адрес гр. Пловдив, ул. Сакар планина №16, ет.2 като бъде осъдена ответнцата да премахне извършените строително-монтажни работи по преустройство на югоизточното / средно/ таванско помещение в сградата, където е разположен апартамента на ищцата, като премахне обособена в помещението баня и ВиК инсталация, изградената инсталация за битови уреди и съоръжения – ел. инсталация, аспиратор, кухненско и жилищно оборудване в помещението, като и да се въздържа за вбъдеще да ползва помещението за жилищни нужди.

 

            ОСЪЖДА П.В.К. да заплатят на И.Ж.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1160,10 лв. /хиляда сто и шестдесет лева и 10 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П / ЖИВКО ЖЕЛЕВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.