Р Е Ш Е Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария
Ганева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Деница Кръстева
Прокурор:
А А
като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №196 по описа за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„ЖОСТЕЛ“ ЕООД- гр.Варна против Решение №260467/26.11.2020г. по НАХД №
2813/2020г.по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 03-011441/31.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с
което на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500лв. за нарушение на чл.152 от КТ.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и
явна несправедливост на наложената санкция-касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Неправилно въззивният съд не намерил, че случаят е
маловажен и не приложил чл.28 от ЗАНН. Развити са съображенията въз основа на
които се поддържа твърдението, че нарушението не е доказано. Поддържат се
оплакванията за допуснато нарушение на чл.43, ал. 3 от ЗАНН, както и че е било
ограничено правото на защита на санкционираното дружество. Претендира се отмяна
на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП
да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции. В писмена молба представителят на касатора поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция
по труда“ Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. По същество
изразява становище за оставяне в сила на Решението на ВРС като законосъобразно.
Правилно с него о потвърдено НП, с което законосъобразно за извършеното
нарушение, което било доказано е ангажирана отговорността на дружеството.
Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за
неоснователна. Решението на ВРС намира за правилно, законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена пред
компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да
оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗАНН решението на първоинстанционният съд подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл. 348, ал. 1 от НПК. В чл. 218 от АПК е предвидено
касационният съд да обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. С касационната жалба се твърди наличие основанията за отмяна посочени
в чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК- неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
ВРС не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
били призовани редовно за съдебното заседание и техните пълномощници са имали
процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствените си искания. Разпитани са като свидетели актосъставителя и
работничката, по отношение на която е установено, че не й е осигурена от
дружеството като работодател минималната междудневна почивка. Приети са представените
при проверката документи от работодателя и наличните в преписката
доказателства. РС правилно отчел, че страните не са имали други доказателствени
искания и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните
писмени и гласни доказателства, дал ход на съдебните прения. Поради това не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на
делото и при постановяване на решението на ВРС. В него установяванията за
релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред АНО са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на
всички писмени и гласни доказателства и са формирани правните изводи. Решението
е мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.
348, ал.1 т.2 във вр. с, ал.3 от НПК.
Проверката за правилността на приложението на материалния закон от ВРС
касационната инстанция извърши въз основа на фактически установявания в
Решението, по аргумент от забраната в чл.220
от АПК. Въззивният съд направил установяванията си за фактите и обстоятелствата
свързани с нарушението и за отговорното за него лице въз основа на преценка на събраните писмени и гласни
доказателства: на трудовия договор №2/29.03.2019г. на работника П. М. Д.с работодателя „Жостел“ЕООД, представените от
управителя на дружеството работния график за месец април 2019г., таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа
за месец април 2019г., писменото сведение от управителя Л
С П; отразеното в протокола № ПР 1922141/22.07.2019г. за извършена проверка на работодателя „ЖОСТЕЛ“ ЕООД, показания на извършилият проверката актосъставител Калина Донева и работника
Петя Димитрова и т.н. ВРС установил че проверката за
спазване на трудовото законодателство от дружеството е извършена на 04.07.2019г.
в обекта кафе – пица „Лучано“ в гр.
Варна на ул. „Русе“ № 13. При нея управителят на „Жостел“ЕООД предоставил на гл.
инспектор от дирекция „ИТ“-Варна - Калина Донева трудовия договор, графика,
отчетната форма и др. приложени в преписката документи свързани с организацията
на работата в обекта. Въз основа на тези предоставени от работодателя документи
РС установил, че на 04.04.2019г. П. М. Д.работила като барман от 14,00 часа до
22,00часа, а на 05.04.2019г. смяната й започнала от 07,00 часа, при което междудневната
й почивка е била 8 часа, а не изискуемите 12 часа, както изисква чл.152 от КТ.
ВРС установил, че за така констатираното от инспектор Калина Донева нарушение
на чл.152 от КТ от дружеството, в качеството му на работодател на 22.07.2019г. му
съставила АУАН, който бил връчен на управителя Петрова. ВРС
установил, че в срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от дружеството не е постъпило писмено възражение срещу АУАН и преписката е
докладвана на директора на дирекция „ИТ” – Варна. Той възприел изложеното в
акта и на 31.07.2019г. издал НП №03-011441/31.07.2019г., с което на основание
чл.416, ал.5 и чл. 414, ал. 1 от КТ наложил на „ЖОСТЕЛ“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 1500лв. за нарушението на чл.152 от КТ осъществено на
05.04.2019г. с неосигуряването на работника П. Д.междудневна почивка от 12 часа между смените й.
Правилен е извода в решението, че АУАН и НП са издадени при спазване на
сроковете и процедурите в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и съдържат реквизитите посочени
в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно ВРС намерил за установено по безспорен
начин, че фактически е извършено нарушението, за което е издадено НП, като
съобразил данните в писмените доказателства представени от самия работодател
при проверката, че П. М. Д. е работила в конкретния обект на
дружеството в работна смяна на 04.04.2019 г. от 14,00 часа до 22,00 часа и в
работна смяна от 07,00 часа на 05.04.2019г. като по този начин е ползвала
междудневна почивка от 8 часа и не й е била осигурена
междудневна почивка от 12 часа между два последователни работни дни. Ясно и
точно е посочено в Решението от кои писмени доказателства в
преписката се установяват тези факти и
обстоятелства и кои гласни доказателства не са
кредитирани и защо. Поради това неоснователи са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата при формиране на извода, че работодателя „ЖОСТЕЛ“
ЕООД е
възложил на работника да полага труд на посочените дати с описаните
продължителност за първия ден и начален час за втория ден. Това са в случая релевантните факти и обстоятелства за конкретното
изпълнително деяние, представляващо нарушение на чл.152 от КТ, за което правилно е приложена административно-наказателната разпоредба на
чл.414, ал.1 от КТ. Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС и мотивите, с които са отхвърлени като
неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по съставяне и връчване на АУАН, поради което касационният
състав ги споделя изцяло.
Нарушената от дружеството разпоредба от КТ не е свързана с правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а и нарушението на
нормата за междудневната почивка не подлежи на по-тежко наказание. Правилно и
законосъобразно ВРС съобразил тези приложими правни норми от КТ, както и
диапазона на имуществената санкция в чл. 414, ал. 1 от КТ и формирал
изводите си, че НП е законосъобразно издадено, от компетентен орган, при
спазване на сроковете и процедурните правила, осигуряващи на привлечения към
отговорност субект упражняване в пълен обем на правото на защита. Неоснователно
е оплакването в касационната жалба, че ВРС е отказал да обсъди дали случаят представлява
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че тази норма се явявала обща
спрямо чл.415в от КТ. Въззивният съд е обосновал защо приел, че случаят не е
маловажен. Касационният състав споделя извода, че в случая не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с останалите
нарушения от този вид. В конкретния случай не се касае за неспазване на
изискването на чл.152 от КТ с няколко минути, а за 4 часа по-малка междудневна
почивка на работника, което се явява 1/3 от продължителността на минималната
междудневна почивка от 12 часа. Поради това не може да се направи извода, че
обществената опасност на конкретното нарушение е явно незначителна. Този извод
се подкрепя от данните в представените при проверката график, таблица за отчитане
на явяването на работа и сведенията на управителя за смените в обекта, от които
е видно, че и за други дни работника П. Д. е била на работа първа смяна от
07.00часа, след втора смяна до
22.00часа, с което работодателят не й е осигурил минималната по закон почивка
от 12 часа. Нарушението за което е съставен АУАН и издадено НП на дружеството
не е изолиран случай, което кореспондира с извода на РС-Варна и на
административно-наказващият орган, че за него чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Правилно е приложена санкционната
част на чл.414, ал. 1 от КТ, а размера на санкцията е в минималния
предвиден в закона размер и определен в
съответствие с изискванията в чл.27 от ЗАНН за индивидуализирането й с оглед
обществената опасност на нарушението и на субекта, на който се налага. Поради това наложената имуществената санкция от
1500лв. се явява достатъчна за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция, поради което неоснователно
е оплакването в жалбата за явна несправедливост на санкцията.
Не са налице основания по чл. 348, ал.1 от НПК за отмяна на въззивното
решение, поради което касационната жалба следва да бъде
отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН касаторът „ЖОСТЕЛ“
ЕООД –гр.Варна следва да заплати на ответната страна - Дирекция "ИТ"-Варна сумата от
80лв. за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, определено съобразно чл.27а от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260467/26.11.2020г. постановено по НАХД № 2813/2020г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „ЖОСТЕЛ“ ЕООД - гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда"-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: