Определение по дело №3750/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 382
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Людмила Цолова
Дело: 20201000503750
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова

Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503750 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Пи Ем“ЕООД /н/,
представлявано от И. П. М., негов управител с прекратени, съгласно
вписванията в ТРРЮЛНЦ правомощия, срещу определение
№8536/08.06.2020г. по гр.д.№2615/20г. по описа на Софийски градски съд, с
което е прекратено производството по делото.
С частната жалба срещу определението е поискано от САС да го
отмени, като върне делото на състава за продължаване на процесуалните
действия. Оспорен е от частния жалбоподател изводът на съда,че управителят
на дружеството не разполага с представителна власт да завежда искове от
името на дружеството след прекратяването на правомощията му с акт на съда
по несъстоятелността. Изложени са пространни доводи срещу правилността
на решение №294/10.02.2020г. по т.д.н.№5669/2012г. на СГС,с което на
основание чл.710 ТЗ вр. чл.711 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност и
са прекратени правомощията на управителните му органи, след като вече
постановено от този съд през 2017г. решение по чл.710 ТЗ е било отменено с
окончателно решение на ВКС /№27/22.05.2019г. по т.д.№1595/18г. – ІІ т.о./.
Наред с това частният жалбоподател счита,че предявените с исковата молба
искове, насочени срещу купувача по проведените по реда на чл.717 ТЗ
1
продажби на недвижим имот и движими вещи, на когото същите са
възложени, са за попълване масата на несъстоятелността на дружеството и
поради това, по аргумент от разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ, е допустимо
предявяването им от името на дружеството-длъжник,чрез управителните му
органи. Допустимостта на насочването на исковете и срещу синдика на
дружеството, частният жалбоподател обосновава с аналогия от разпоредбите
на чл.663 ал.3 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ.
Ответникът по частната жалба „Юробанк България“АД /универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/, е оспорил в писмен отговор
частната жалба и е поискал същата да бъде оставена без уважение.
Писмен отговор на частната жалба е постъпил и от синдика на „Ай Пи
Ем“ЕООД/н/ М. Ш., според която изложените в нея доводи и направени
искания са неоснователни.
Частната жалба е подадена в срок срещу акт на съда от категорията на
обжалваемите от легитимирано лице,поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съставът на Софийски градски съд е приел с атакуваното пред
настоящата инстанция определение,че е сезиран с предявени от „Ай Пи
Ем“ЕООД /н/, чрез И. П. М. , в качеството му на негов управител, срещу
„Юробанк България“АД, М. Ш., в качеството й на синдик на дружеството в
несъстоятелност и И. Е. П., в качеството му на купувач по извършени в
производството по несъстоятелност на ищцовото дружество по реда на чл.717
ТЗ продажби на недвижим имот и движими вещи, установителен иск са
собственост върху недвижимия имот и движимите вещи, искове за
прогласяване нищожността на постановленията за възлагането им върху
купувача, както и осъдителен такъв , насочен срещу ответника Патриков, за
предаване на ищеца на владението върху недвижимия имот и движимите
вещи. За да заключи,че така предявените искове са недопустими,
първоинстанционният съд се е аргументирал с липса на представителна власт
на управителя на ищцовото дружество, което е положителна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск. Във връзка с това е констатирал,
че, според вписванията в ТРРЮЛНЦ, правомощията на управителните органи
2
на дружеството са прекратени с решение на съда по несъстоятелността,
постановено по реда на чл.710 ТЗ вр. чл.711 ТЗ. Посочил е,че съгласно
разпоредбата на чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, назначеният от съда синдик действа от
името на дружеството в несъстоятелност, упражнявайки неговите материални
права по управление на имуществото му, както и правото на процесуално
представителство по делото от или срещу предприятието му.Предоставената
с нормата на чл.635 ал.3 ТЗ на управителните му органи представителна власт
е ограничена, според приетото от съда,в рамките на производството по
несъстоятелност и то в изрично предвидени от законодателя хипотези.
Доколкото предметът на делото, очертан от исковете за собственост, за
прогласяване нищожност на съдебни актове /постановленията за възлагане/ и
за предаване владение върху вещи, не попада в изброените в чл.635 ал.3 ТЗ
производства, съдът е приел,че легитимиран да предявява такива от името на
дружеството е само синдикът.
Така постановеното определение е правилно.
Безспорно е,а видно и от вписванията в ТРРЮЛНЦ, извършени по
партидата на търговското дружество „Ай Пи Ем“ЕООД , същото е в
производство по несъстоятелност, като с последното вписано решение
№294/10.02.2020г. по т.д.н.№5669/12г. по описа на СГС, по реда на чл.710 ТЗ
вр. чл.711 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, длъжникът е лишен
от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,включено в
масата по несъстоятелността, правомощията на управителя му са прекратени
и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника,като за
постоянен негов синдик е вписана М. Г. Ш.. Това решение има незабавно
действие, което тече от датата на вписването му – 11.02.2020г. С
прекратяването на правомощията на управителя на дружеството в
несъстоятелност от тази дата процесуални права да завежда дела от името на
дружеството и да участва във вече заведени такива има по правило само
синдикът /чл.658 ал.1 т.7 ТЗ/. На управителните му органи, чиито
правомощия са вече прекратени по силата на съдебното решение, законът е
предоставил само ограничен кръг функции по процесуално представителство
на длъжника, които, доколкото представляват изключение от правилото, са
изчерпателно изброени в отделни разпоредби на закона и преимуществено
касаят провеждането на производството по несъстоятелност и то в хипотези,
3
в които синдикът не може да представлява длъжника,а действа в
самостоятелно качество на такъв. Такива са случаите,когато дружеството
отговаря като ответник по заведени от синдика искове за попълване масата на
несъстоятелността – за недействителност на действия и сделки или
отменителни искове - чл.646 и чл.647 вр. чл.649 ТЗ ; когато интересите на
длъжника са накърнени и следва да бъдат защитени в самото производство от
пропуски и незаконосъобразни действия на синдика – по чл.657 ал.2 ТЗ / да се
иска освобождаване на синдика, когато той не изпълнява задълженията си/; по
чл.664 ал.2 ТЗ, чл.728 ТЗ и чл.740 ТЗ /в случаите на признати на длъжника
права за подаване на възражение срещу отчета на синдика или срещу сметката
за разпределение, както и право да сключи с кредиторите с приети вземания
договор за уреждане плащането на паричните задължения/; чл.717з ал.3 ТЗ /
право на обжалване на постановлението за възлагане в случай на
незаконосъобразно проведена от синдика продан на имущество от масата на
несъстоятелността/. Видно от разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ, правото да
инициира съдебни дела извън производството по несъстоятелност от името на
длъжника законодателят е предоставил на управителния му орган с
прекратени правомощия само в три случая – с предявяване на искове за
обезщетения за причинени от синдика при осъществяване на правомощията
му вреди на дружеството /чл.663 ал.2 и ал.3 ТЗ вр. чл.621а ал.2 т.1 ТЗ/ , за
установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност вземане /чл.694 ал.1 ТЗ/ и за оспорване действителността на
проведена по реда на чл.717 ТЗ продан на вещи от масата на
несъстоятелността /чл.717з ал.4 ТЗ/. В изложения по-горе смисъл е и
поддържаната от ВКС каузална практика – решение №745/16.10.2007г. по
т.д.№380/07г. на ВКС ІІ т.о., определение №117/29.01.2014г. по ч.т.д.
№4416/13г. на ВКС І т.о., определение №373/13.06.14г. по ч.т.д.№1665/14г. на
ВКС ІІ т.о. и др.
Видно от исковата молба,в настоящия случай управителят е предявил
пред съда установителни искове за собственост върху недвижим имот и
находящи се в него движими вещи, възложени в производството по
несъстоятелност по реда на чл.717з ТЗ на спечелилия търга по проведената от
синдика продан на имуществото като част от масата по несъстоятелността на
„Ай Пи Ем“ЕООД/н/; искове за обявяване нищожност на съдебни актове –
4
постановленията за възлагане на вещите и за предаване на дружеството на
владението върху тях.
Преди всичко, исковата молба, подадена от управителя М. от името на
дружеството, е заведена в деловодството на съда на 27.02.2020г., когато
вписването на решението за прекратяване на правомощията му вече е било
факт. Поради това към тази дата същият е бил лишен от правото процесуално
да представлява дружеството,освен в изброените по-горе случаи, между които
предявените искове не попадат. Без значение е,че към този момент предходно
решение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.710 ТЗ е
било отменено от ВКС. Правно ирелевантни са и съображенията , поради
които е постановена отмяната, както и обстоятелствата, при които съдът по
несъстоятелността е приел, че са налице предпоставките за постановяване на
ново решение за обявяване на дружеството-длъжник в несъстоятелност.
Настоящият състав, аналогично и съставът на СГС , сезиран с исковата молба,
е длъжен да се съобрази с вписаното в ТРРЮЛНЦ решение №294/10.02.2020г.
по т.д.н.№5669/12г., съгласно чл.712 и чл.714 ТЗ. Поради това и
доводите,изложени в частната жалба срещу законосъобразността на това
решение, не могат и не следва да бъдат обсъждани в настоящото
производство.
Правомощията на управителя на дружеството-длъжник да оспори
извършената по реда на чл.717 и сл. ТЗ продан на имущество от масата на
несъстоятелността се изчерпват в производството по несъстоятелност , като
упражняването им е по реда на обжалването на постановленията за възлагане.
Видно от представеното с отговора на частната жалба от „Юробанк
България“АД определение №1136/01.04.2019г. по т.д.№1123/19г. по описа на
САС, длъжникът се е възползвал от тази си процесуална възможност,като е
обжалвал постановленията за възлагане на недвижимия имот и движимите
вещи, чиято законосъобразност е потвърдена от съда с постановения от него
окончателен съдебен акт. Съгласно нормата на чл.717з ал.4 ТЗ длъжникът
/чрез управителния му орган с прекратени правомощия/ може да води иск за
оспорване действителността на продажбите, но само при условие,че не е
упражнил правото си по ал.3 на същия член в производството по
несъстоятелност. Такива искове, предвид петитума – за обявяване нищожност
на постановленията за възлагане, не са предявени. Дори да се приеме, с оглед
5
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба нарушения на чл.717г
ТЗ, допуснати при извършване на продажбите, че исковете са за
недействителност на последните, те биха били недопустими, доколкото е
налице отрицателната процесуална предпоставка на чл.717з ал.4 /обжалване
на възлагането/, която преклудира защитата на длъжника по исков път.
Не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател,че
предявените искове за собственост и нищожност на постановленията за
възлагане са такива за попълване масата на несъстоятелността, предвидени в
разд. І от Глава ХХХХІ на ТЗ, а и право да води такива не е предвидено за
длъжника. Исковете за предаване владението върху вещите от купувача им на
дружеството – длъжник, от своя страна, не представляват обусловени такива
по смисъла на чл.649 ал.2 ТЗ ; законодателят и не е предвидил в полза на
длъжника право за предявяването им, а прилагане на нормата по аналогия е
недопустимо.
Насочването на исковете срещу синдика по аналогия с разпоредбата на
чл.663 ал.3 ТЗ също е недопустимо, доколкото, съобразно изложеното по-
горе, в закона са посочени изрично случаите,в които длъжникът, чрез
управителните си органи, може да оспори действията на синдика,
включително да предяви иск срещу него. В случая от обстоятелствената част
и петитума на исковата молба не може да се заключи,че исковете са за вреди,
причинени на длъжника при осъществяване на правомощията на синдика.
Предвид изложеното, исковата молба е недопустима,поради което
определението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8536/08.06.2020г. по гр.д.№2615/20г.
по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна касационна жалба при изложени предпоставки
6
за допускане на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7