№ 8585
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110104592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 149, ал. 2 АПК вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ вр. §
19, ал. 1 ПРЗ АПК, обн., ДВ, 39/2011 г.
Образувано е по жалба, рег. № ** г. по описа на АССГ, подадена от Г. И. М., срещу
мълчалив отказ на кмета на район **-Столична община да издаде заповед, с която да издаде
поисканите от жалбоподателя с молба, вх. № ** г. заповед, скица и удостоверение по чл. 13,
ал. 5и 6 ППЗСПЗЗ, ливада с площ 1,000 дка в землището на **, м. „**“, представляваща
имот пл. № **, кад.лист ** по стар кад.план на гр.София отпреди 1956 г.
Жалбоподателят Г. И. М. твърди, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй
като е представил всички необходими документи.
Ответникът по жалбата кметът на Столична община, Район **, я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че не е издал акт, тъй като е разпоредил служебно събиране на
доказателства от други органи. В хода на процеса твърди, че жалбоподателят няма право да
иска издаване на административния акт, тъй като имотът изобщо не бил собственост на
негови наследодатели.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
съгласно чл. 12 ГПК вр. чл. 144 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е подал молба, вх. № ** г., с която е поискал издаването на заповед,
скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ЗСПЗЗ за имот представляваща имот пл. № **,
кад.лист ** по стар кад.план на гр.София отпреди 1956 г., като е посочил, че наследниците
на **, поч. ** г., за заявили за реституция по ЗСПЗЗ ливада с площ 1,000 дка в землището на
**, м. „**“. Представил е и удостоверение от ОСЗ-Западна от 28.11.2022 г., в което е
посочено, че наследниците на ** ** (сред които е и жалбоподателят) са заявили за
въстановяване ливадата от 1 дка в м. „**“, на която се идентифицират като собственици по
емлячен регистър и която те, наследниците, идентифицират като имот № **.
1
С последваща молба от 19.12.2022 г. жалбоподателят е представил допълнителни
писмени доказателства, а с писмо от 11.01.2023 г. ответникът е уведомил жалбоподателя, че
във връзка с нуждата от допълнително събиране служебно на доказателства удължава срока
за произнасяне по искането му.
Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК административният акт по чл. 21, ал. 3 (решение за
издаване на документ) се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Обаче
съгласно ал. 3 когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва
експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото
лице, актът се издава до 14 дни, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба. Извън случаите по
ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да
се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
Във всички случаи нищо в АПК не забранява на административния орган да
проверява истинността и верността на съдържанието на писмени доказателства, представени
от молителя, като една такава проверка неминуемо изключва възможността актът да бъде
издаден в краткия срок по ал. 1 или ал. 2 на чл. 57 АПК. Съдът намира, че е приложима в
случая с оглед едностранния характер на административното производство по чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е хипотезата на ал. 3 на чл. 57 и административният орган е следвало да се
произнесе до 03.01.2023 г., което той и до момента не е сторил. На осн. чл. 58, ал. 1 АПК се
е формирал мълчалив отказ, който жалбоподателят в срока по чл. 149, ал. 2 АПК е обжалвал
пред съда.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство,
развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за
възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи по чл. 10
ЗСПЗЗ. Актът на кмета завършва процедура, който включва решение на техническата
служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно
техническите норми и правила, се определя застроената и свободната от застрояване част от
имота.
Със заповедта се определя единствено застроената и незастроената част от имота.
Нито административният орган в производството по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, нито съдът в
производството по гл. 10, разд. I АПК по обжалване на изричния или мълчалив отказ по чл.
11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, не се произнася по правото на молителя на възстановяване на имота.
Това е правомощие на ОСЗ в последващата процедура, в която ще се проверява правото на
молителя на земеделска реституция и доказателствата за правото на собственост към
момента на обобществяване на имота на наследодателите на молителя.
Застроената част се определя при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този, касаещ
наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя,
включена в урбанизирана територия (вж. Решение № 1265 от 24.01.2012 г. по адм.д. №
11390/2010, ВАС, IV о.). Съгласно § 1в ДР ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не
позволяват възстановяване на собствеността, са: надземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища и жп линии и др. Съгласно ал. 2 на същия
текст съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: канали,
мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни
станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи,
нефтопроводи и др. Според съдебната практика за застроена площ се приема и изпълнението
на мероприятия по одобрения подробен устройствен план.
Съгласно неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на СТЕ на в.л.
Р. П. имот № ** е с площ от 1651 кв.м., от която по-голямата част – 1438 кв.м. не е
2
застроена, върху нея няма реализирани строителни мероприятия, а са проектирани частни
парцели за индивидуално строителство. Незастроената част е обозначена от вещото лице по
т.т. 2-3-4-5-6-7-8-2 на комбинирана скица приложение към експертизата. Една по-малка част
от имота по т.т. 1-2-8-1 с площ 197 кв.м. попада под реализирана улица – тя е застроена. Част
от имота с площ от 16 кв.м. по т.т. 7-5-6-7 попада под друга реализирана улица, тази част
също е застроена.
Видно от заключението обжалваният мълчалив отказ е материално
незаконосъобразен, тъй като административният орган не е имало основание, валидно
сезиран от лице, подало молба по чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ за издаване на административен акт
за имот № **, да не издаде административния акт с посочване на техническите параметри на
имота, позволяващи реституция, и тези, непозволяващи – т.е. застроената и незастроената
част от имота.
На основание чл. 173, ал. 1 АПК съдът, след като отмени административния акт,
следва да определи частта от имот № **, която е застроена и тази, която е незастроена, с
препратка към заключението на вещото лице, както следва: по т.т. 2-3-4-5-6-7-8-2 по скицата
на вещото лице като незастроена, и по по т.т. 1-2-8-1 и по т.т. 7-5-6-7 като застроена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски – 10 лв. за
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 144 АПК ответникът по жалбата следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 400 лв., разноски за
депозит за вещото лице.
Съгласно обаче § 1, т. 6 ДР АПК „поемане на разноски от административен орган“ е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Това в случая означава, че Столична община, като юридическо лице, е тази, която
дължи разноски на жалбоподателя и в бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, рег. № ** г. по описа на АССГ, подадена от Г. И. М., мълчалив
отказ на кмета на район **-Столична община да издаде заповед, с която да издаде
поисканите от жалбоподателя с молба, вх. № ** г. заповед, скица и удостоверение по чл. 13,
ал. 5и 6 ППЗСПЗЗ, ливада с площ 1,000 дка в землището на **, м. „**“, представляваща
имот пл. № **, кад.лист ** по стар кад.план на гр.София отпреди 1956 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 173, ал. 1 ГПК частта с площ от 1438 кв.м. от имот л.
№ **, кад.лист ** по стар кад.план на гр. София отпреди 1956 г., по контур т.т. 2-3-4-5-6-7-8-
2 по комбинирана скица към заключението на вещото лице Р. П. – л. 105 от гр.д. №
4592/2015 г., СРС, 161-ти с-в, приподписана от съда, неразделна част от решението, като
незастроена.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 173, ал. 1 ГПК частта с площ от 197 кв.м. по контур по
т.т. 1-2-8-1 и частта с площ от 16 кв.м. по контур по т.т. 7-5-6-7 от имот л. № **, кад.лист **
по стар кад.план на гр. София отпреди 1956 г., по комбинирана скица към заключението на
вещото лице Р. П. – л. 105 от гр.д. № 4592/2015 г., СРС, 161-ти с-в, приподписана от съда,
неразделна част от решението, като застроена.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г. И. М., ЕГН **********, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК сумата от 10 лв., разноски, сторени в производството.
3
ОСЪЖДА кмета на Столична община да заплати основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл.
144 АПК в полза на Софийския районен съд сумата от 400 лв., разноски за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4