РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4072 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД против Н.А. П.и „Н.Ц.“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 464 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на
изпълнителен лист от 11.09.2014 г., издаден по т.д. № 8/2014 г. от Окръжен съд
– гр. Пазарджик е било образувано изпълнително дело № 201447900401830 срещу „Н.Ц.“
ЕООД - длъжник и Н.А.П. – ипотекарен длъжник. Твърди,
че вземането на „Б.Д.“ ЕАД произтича от Договор за кредит № 297 от 24.04.2007
г. с кредитополучател „Н.Ц.“ ЕООД, обезпечен с ипотека върху Апартамент № 3,
находящ се в гр. София, район Младост, ж.к. *****, вх. 6, на трети етаж със
застроена площ от 127,83 кв.м., заедно с избено помещение № 3, с полезна площ
от 7,73 кв.м., ведно с 0,7312 % идеални части от общите части на сградата и
съответните части о правото на строеж върху мястото, собственост на Н.А. П.. Ищецът
твърди, че с молба от 04.12.2014 г. е поискал насочване на принудително
изпълнение към ипотекирания в полза на взискателя имот, който на 17.06.2016 г.
бил продаден за сумата от 147 001 лева. Твърди, че с арбитражно решение в
полза на Н.А. П.Нео Целл ООД е осъдено да заплати
сумата от 127863,55 лева, представляващи необходими полезни разноски, с които
се е увеличила стойността на
ипотекирания в полза на „Б.Д.“ ЕАД имот. Издаден бил изпълнителен лист по т.д.
№ 7349/2015 г. по описа на VІ-13 състав въз основа на арбитражното решение.
Твърди, че с молба от 22.06.2016 г. след успешно проведената публична продан на
ипотекирания имот с постановление на
частния съдебен изпълнител по изп.д. № 20147900401830
по описа на ЧСИ Р.М. като взискател бил присъединен Н.А.П..
Твърди, че на 06.03.2017 г. с протокол № 253/13.02.2017 г. било предявено разпределение на получените
при публичната продан на процесния недвижим имот суми. Поддържа, че вземането
на присъединения взискател не съществува, тъй като в ипотекирания имот не са
направени твърдените необходими и полезни разноски. При условията на евентуалност
поддържа, че размерът на необходимите и полезни разноски е значително завишен и
несъответстващ на действително сторените. Поддържа, че воденият арбитражен
процес е симулативен. Поддържа, че договор с „Инвестиционна Компания Гласкок“ не е сключван. Моли да бъде признато за установено
по отношение на ответниците – длъжник и присъединен кредитор в изпълнителното
производство, че вземането на Н.А.П. по изпълнителен лист от 7349/2015 г. по
описа на СГС не съществува. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба Н.А.П.
оспорва предявения иск. Твърди, че е бивш собственик на недвижимия имот,
придобит по силата на Решение № 139/09.01.2013 г. по гр.д. № 8735/2010 г. по описа
на СГС, І-7 състав, с което бил обявен за окончателен предварителен договор,
сключен между него и Т.и В.Д.. Твърди, че след придобиване на имота е направил
цялостен основен ремонт на апартамента като за целта на 03.09.2013 г., сключил
договор за извършване на строително-ремонтни дейности с „Инвестиционна компания
Гласкок“ ЕООД, в приложение № 1 към който били
описани количеството и стойността на строителните и монтажни работи и чиято
стойност била 127863,55 лева без ДДС. Твърди, че след извършване на ремонта бил
съставен Протокол за установяване завършването и заплащане на натуралните
видове строителни и монтажни работи от 10.10.2013 г., с който било
констатирано, че стойността на извършените СМР е 153436,26 лева с ДДС.
Поддържа, че направените разноски са били необходими за съхранение на веща и
полезни, тъй като са увеличили стойността на имота. Поддържа, че подобренията
са извършени след учредяване на договорна ипотека в полза на „Б.Д.“ ЕАД за
обезпечаване на задължения на „Н.Ц.“ ЕООД. Твърди, че договорът за ипотека бил
сключен от неговите праводатели. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Ответникът „Н.Ц.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок и не е въвел твърдения за релевантни
за спора факти.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 26.04.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД, „Н.Ц.“
ЕООД, Т.Д.Д.и В.Л.Д.е сключен договор за учредяване
на договорна ипотека с Нотариален акт № 175, т. І, рег. № 3776, д. № 139/2007
г., по силата на който Т.Д.Д.и В.Л.Д.са учредили в полза на банката договорна ипотека като
обезпечение на чуждо задължение (на Н.Ц.“ ЕООД) върху апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Младост, ж.к. *****, вх. 6,
на 3 етаж, със застроена площ от 127,83 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна,
кухня, бокс със столова, и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 3
с полезна площ от 7,73 кв.м., ведно със 0,7312 % идеални части от правото на
строеж върху мястото и сградата.
С Постановление № 31104/17.02.2009
г. по изпълнително дело № 20097900401995 по описа на ЧСИ Р.М. Василева е
наложена възбрана върху недвижимия имот, предмет на договорна ипотека, сключена
с Нотариален акт № 175, т. І, рег. № 3776, д. № 139/2007 г. като обезпечение на
вземането на Б.Д. ЕАД в размер на 229107,47 лева. На 14.01.2010 г. е извършен опис на недвижимия имот. В
протоколът за опис е отразено, че имотът се намира в масивна сграда, построена
през 1993 г. Отразено е, че подовите настилки са теракот,
гранитогрес и паркет. Стените са латекс, мазилка – луксозно
изпълнение. Дограмите са алуминиеви с облицовка дърво. На 02.03.2010 г.
частният съдебен изпълнител е обявил имота на публична продажба в периода от
16.03.2010 до 26.04.2010 г. при цена 177000 лева.
С Решение № 139/09.01.2013 г. по
гр.д. № 8753/2010 г. по описа на СГС, 7 състав е обявен за окончателен, сключен
на 14.06.2006 г. между Т.Д.Д.и В.Л.Д.и Н.А.П., предварителен
договор за продажба на недвижим имот, а именно апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Младост, ж.к. *****, вх. 6,
на 3 етаж, със застроена площ от 127,83 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна,
кухня, бокс със столова, и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 3
с полезна площ от 7,73 кв.м., ведно със 0,7312 % идеални части от правото на
строеж върху мястото и сградата, гараж № 49 в бл. 325 със застроена площ от
22,68 кв.м. Решението е влязло в сила на 29.01.2013 г. и е вписано в Службата по вписванията на
21.08.2013 г.
С Решение от 23.09.2015 г. на Арбитражен
съд София по вад № 15081201/2015 г. „Н.Ц.“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.А.П.
сумата от 127863,55 лева, представляващи необходими и полезни разноски, с които
е увеличена стойността на апартамент № 3, находящ се
в гр. София, район Младост, ж.к. *****, вх. 6, на 3 етаж, със застроена площ от
127,83 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня, бокс със столова, и
обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 3 с полезна площ от 7,73
кв.м., ведно със 0,7312 % идеални части от правото на строеж върху мястото и
сградата. Въз основа на арбитражното решение на 04.02.2016 г. по т.д. № 7349/2015 г. е издаден изпълнителен лист.
На 23.01.2015 г. във връзка с
Решение № 139/09.01.2013 г. по гр.д. № 8753/2010 г. по описа на СГС, 7 състав е
вписана отново възбрана върху недвижим имот – апартамент № 3, собственост на ипотекарния длъжник Н.А.П.. На 04.02.2015 г. е извършен опис
на недвижимия имот, при който е определена пазарна стойност на имота 296000
лева. На 20.01.2016 г.е извършена нова оценка, която определя стойност от
245000 лева. С постановление за възлагане от
29.06.2016 г., в сила от 05.12.2016 г. имотът е възложен на купувач Д.М.М..
На 13.02.2017 г. ЧСИ Р.М. е
извършила разпределение на постъпилата сума от 147001 лева между взискателите Б.Д. ЕАД, *** и Н.А.П. (присъединен взискател за сумата от 127863,55 лева). На основание чл.
136, ал. 1, т. 4, изр. 2 от ЗЗД на Н.А.П. е разпределена сумата от 127605,68
лева.
Във връзка с установяване на
твърденията за съществуване на вземане на присъдинения
взискател Н.А.П. към длъжника в изпълнителното
производство „Н.Ц.“ ЕООД, представляващи необходими и полезни разноски за
имота, предмет на учредената договорна ипотека са събрани писмени и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.Г.В.и А.В.В.и
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
На 13.09.2013 г. Н.А.П. е сключил
договор за извършване на строително – ремонтни дейности с „Инвестиционна
компания Гласкок“ ЕООД, по силата на който
дружеството е поело задължение да извърши строително – ремонтни дейности в
апартамент № 3, находящ се в гр. София, район
Младост, ж.к. *****, вх. 6, на 3 етаж, със застроена площ от 127,83 кв.м.,
състоящ се от три стаи, дневна, кухня, бокс със столова, и обслужващи
помещения, съгласно Приложение № 1 към него. Уговорено е възнаграждение в
размер на 127863,55 лева без включен ДДС, което възложителят е поел задължение
да плати в срок до три дни от подписване на протокол за приемане на работата.
На 10.10.2013 г. е съставен протокол за установяване
на завършването и за заплащането на натуралните видове строителни и монтажни
работи. С Определение в съдебно заседание, проведено на 15.02.2018 г. е открито
производство по оспорване истинността на договор от 03.09.2013 г. и протокол от
10.10.2013 г. в частта относно подписът положен за Р.Ж..
Във връзка с дадените указания за разпределяне на доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства, поради което съдът приема, че
оспорените документи не носят подпис на лицето Р.Ж., управител на
„Инвестиционна компания Гласкок“ ЕООД.
В показанията си свидетелката П.Г.В.е
заявила, че е имала взаимоотношения с „Гласкок“ от
лятото на 2013 г. до края на 2014 г. и е била техен пълномощник (Прието по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 2584/03.07.2013 г. на
Нотариус Н. *** действие РС - Варна). Било й възложено да наблюдава по тяхно
нареждане това, което се товари/разтоварва или се отремонтира
и се доставя като материали. На единия ден се давало заданието, а на другия ден
свидетелката отивала там, където трябвало да извърши дейността си. Преди зимата
на 2013 г. ръководителят на фирмата й възложил да отиде спешно в София, защото
имало апартамент в Младост (срещу строеж на Лидъл),
който трябвало да се отремонтира. Заявява, че не е
присъствала при подписването на договора, тъй като той бил сключен във Варна. Ремонтът
бил закъснял в това време. Направен бил в средата или края на октомври за около
4-5 седмици. Било трудно, но бързо се справили. Били много скъпи материалите.
Много пари излязло на собственика. Апартаментът бил стар и започнали със смяна
на дограмата, обзавеждане, бани, тоалетни, плочки, ламинати.
Работата била приета от възложителя. Заявява, че не знае как са били уредени
финансовите отношения между фирмата и Н.П., когото не познава.
В показанията си свидетелят Великов
установява, че е с висше строително образование и към момента работи като
инвеститорски контрол. Установява, че бил извикан през м. март 2017 г. в
апартамента на Н.П., който се намирал до Била в Младост. Направил оглед на
строително монтажни дейности. Измерил ги и написал протокол за количеството на
извършените СМР. Стойностите, който е написал в акта са реални пазарни
стойности за тези количества. Нивото на изпълнение било много високо, защото
само алуминиевата дограма с дърво – махагон е от много скъп материал. Имало и черен камък, който е много скъп. Имало
японска мазилка в коридора, която също била много скъпа.
От приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на вложени материали
за изпълнение на описаните в протокол за установяване завършването и плащането
на натурални видове СМР от 10.10.2013 г. е в размер между 17138,06 лева и 31995,48
лева. Вещото лице посочва, че по делото няма представени сертификати за
вложените материали, а в представените по делото писмени доказателства липсва
описание, по което може да бъде направено остойностяване, поради което е
посочена референтна стойност. Посочва, че оглед на имота не е извършван, а
заключението е направено на база на предоставени снимки при оглед на имота на
04.02.2015 г. от ЧСИ Р.М.. При разпита си в съдебно заседание, проведено на
15.02.2018 г. вещото лице посочва, че стойността е дадена само за материали без
да бъде отчетен труд. Изразява съмнение, че изобщо е извършван ремонт, като
заявява, че е налице голямо сходство в описанието на имота при двата огледа.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 464, ал. 1 от ГПК, когато един от взискателите
оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск
срещу него и длъжника. Отрицателният установителен
иск е предвиден като средство за защита на взискател
в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на събраните суми
на вземане на друг взискател.
Допустимостта
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
има висящо изпълнително производство, извършено разпределение по чл. 460 от ГПК
и искът е предявен в срока, предвиден в чл. 464, ал. 1 от ГПК. Не е спорно
между страните, а и се установява, че по молба на „Б.Д.“ ЕАД е образувано
изпълнително дело № 20147900401830 по описа на ЧСИ Р.М.,*** действие СГС за
вземане в размер на 393273,66 лева срещу „Н.Ц.“ ЕООД. Не е спорно, че в
изпълнителното производство на основание чл. 456 от ГПК се е присъединил като взискател и Н.А.П., въз основа на изпълнителен лист от
04.02.2016 г. по т.д. № 7349/2015 г. по описа на СГС, за вземане срещу длъжника
в изпълнението за сумата от 127863,55 лева.
Установява се, че с Протокол от 13.02.2017 г. съдебният изпълнител е
извършил разпределение на получените при публичната продан на недвижим имот
суми, като то е предявено на страните на 06.03.2017 г., а искът е предявен на
31.03.2017 г., т.е в едномесечния срок, предвиден в чл. 464, ал. 1 от ГПК.
Следователно предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от
оспорване на вземането на присъединения кредитор в рамките на изпълнителното
производство, което е включено в разпределението.
Разгледан
по същество предявеният иск се явява основателен.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване, че оспореното вземане съществува, е възложено на ответниците.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Н.А.П. –
присъединен взискател се легитимира като кредитор на
длъжника в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20097900401995 по
описа на ЧСИ Р.М. въз основа на влязло в сила решение на арбитражен съд, с
което ответникът Н.Ц. ЕООД е осъдено да заплати 12786,55 лева, представляващи
необходими и полезни разноски, с които се е увеличила стойността на
апартамент № 3, в гр. София, район
Младост, бл. *****. Арбитражното решение по спора между „Н.Ц.“ ЕООД и Н.А.П. не
обвързва ищеца в настоящото производство, доколкото той не е бил страна в
производството, по което е постановено.
Ответникът
Н.П. въвежда твърдения, че притежава вземане срещу длъжника, представляващо
стойността, с която се е увеличила стойността на притежаваният от него недвижим
имот, ипотекиран за вземане на ответника „Н.Ц.“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на
чл. 177 от Закона за задълженията и договорите ако собственикът на продадения
ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота
преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които
е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на
негови полезни разноски. Упражняването на това право е свързано с това в
рамките на изпълнително производство, по което е насочено принудително
изпълнение към ипотекирания имот, обезпечилият с имота си чуждо вземане, да се
снабди с изпълнително основание срещу длъжника за вземането си за подобрения и
да се присъедини като взискател на основание чл. 456
от ГПК. В тежест на ответника Н.П., обаче, е да установи в настоящото
производство, че е извършил необходими и полезни разноски, с които се е
увеличила стойността на имота. От събраните по делото доказателства, разгледани
в тяхната съвкупност, не се установява, че след придобиване на ипотекирания в
полза на „Б.Д.“ ЕАД имот Н.П. през 2013 г. е извършил твърдяните
необходими и полезни разноски. От представения по делото протокол за опис на
недвижим имот от 14.01.2010 г. се
установява, че в имота има описание на строително-монтажни дейности, за които
се твърди, че са извършени от ответника П. през 2013 г., а именно мазилка –
луксозно изпълнение и алуминиева дограма с облицовано дърво и др. Приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза е изготвено на базата на протокол
за приемане на възложена работа, който е подписан само от ответника П. (поради
неустановяване на истинността на подписа на Р.Ж. по правилата на чл. 193, ал. 3
от ГПК) и при съмнение на вещото лице относно времето на извършване на
строително-монтажните работи, изразено в съдебно заседание, проведено на
15.02.2018 г. Извършването на твърдените от ответника разноски не се установява
и от събраните по делото гласни доказателства. Разпитаният свидетел Великов е
посетил имота през 2017 г., като е извършил преценка единствено на вида на
извършените работи и тяхната стойност, но не дава информация относно това дали
е установил времето на извършване на подобренията. Показанията на свидетелката
Вълчева противоречат на отразеното в протокол за опис от 14.01.2010 г., доколкото
тя установява, че апартаментът бил стар и първо е сменена дограмата и след това
били вложени скъпи материали, поради което съдът не ги кредитира. Освен това, ответникът П. не е ангажирал
доказателства за реално извършване на твърдените разноски, т.е. не се
установява, че е извършил плащане на сумата от 127863,55 лева.
Следователно
настоящият съдебен състав намира, че ипотекарният
длъжник, присъединен взискател в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20097900401995 по описа на ЧСИ Р.М. няма
вземане за увеличената стойност на имота във връзка с извършени от него полезни
и необходими разноски в ипотекирания имот и предявеният иск с правно основание
чл. 464 от ГПК се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищаца направените по делото разноски в
размер на 5414,54 лева и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплатят и сумата
от 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с правно основание чл. 464 от ГПК, предявен от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-*****, със седалище и адрес на управление ***
против Н.А.П., ЕГН-**********,*** – ипотекарен длъжник и присъединен взискател
и „Н.Ц.“ ЕООД, *** – длъжник по
изпълнително дело № 20097900401995 по
описа на ЧСИ Р.М.,*** действие СГС, че за Н.А.П. НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане
от Н.Ц. ЕООД в размер на 127863,55 лева, представляваща
стойността на необходими и полезни разноски, с които е увеличена стойност на недвижим имот –
апартамент № 3, гр. София, ж.к. Младост, бл. *****, признато с решение от
23.9.2015 г. по ВАД № 15081201 по описа за 2015 г. на Арбитражен съд и което
вземане е предмет на изпълнително
дело № 20097900401995 по описа на ЧСИ Р.М.,***
действие СГС и която сума е разпределена на ответника Н.А.П. с Постановление от
13.02.2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Н.А.П., ЕГН-**********,*** и „Н.Ц.“ ЕООД, *** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-*****, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 5414,54
лева, представляваща направени по делото разноски и сумата от 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: