Решение по дело №1262/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 344
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Румяна Бончева Пенева
Дело: 20215500901262
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Стара Загора, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901262 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 07.09.2019г., около 17,55 часа в
село Я., община М. по ул. *** в посока запад се движил мотоциклет марка
Сузуки, модел „ГСХР 750“ с per. № СТ 2180 X, управляван от М.С. И., с ЕГН
**********, с пасажер - съпругата му Р. Д. И., с ЕГН **********, която
пътувала зад водача на мотоциклета. По същото време, по същата улица, в
срещуположна посока изток се движил лек автомобил „Фолксваген голф“ с
per. № СТ 2878 АХ, управляван от Н.И.К.-М.. В района на дом № 60, в зоната
на десен завой, вследствие на движение с несъобразена с пътната обстановка
скорост, мотоциклетистът навлязъл в лентата на движение на лекия
автомобил и настъпил удар между двете моторни превозни средства. В
резултат на произшествието настъпила смъртта на водача на мотоциклета, а
ищцата - Р. Д. И. получила множество телесни увреждания - тежки, средни и
леки повреди, а именно: загуба на слезката, разкъсване на черния дроб с излив
на един литър кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата
ръка, сътресение на мозъка.
Посочва се, че по този начин, на 07.09. 2019г., около 17,55 часа в село
Я., община М. по ул. *** в района на дом № 60, М.С. И., с ЕГН **********.
при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка Сузуки,
модел „ГСХР 750“ с per. № СТ 2180 X, е нарушил правилата за движение по
пътищата, с което по непредпазливост е причинил на Р. Д. И., с
ЕГН:********** тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативно
1
отстраняване на слезката /загуба на слезка/, средни телесни повреди -
разкъсване на черния дроб с излив на един литър кръв в коремната кухина,
счупване на първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка - престъпление
по чл. 343, ал. 3, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал.
1 от НК.
Сочи се, че с Постановление № 5790/2019г., на Окръжна Прокуратура -
С.З., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК,
разследването по образуваното срещу виновния водач М.С. И. досъдебно
производство № 284 ЗМ - 1155/2019 г. по описа на РУП - К. е прекратено,
поради настъпила смърт на дееца, като постановлението за прекратяване е
влязло в законна сила.
В исковата молба се посочва, че в резултат на противоправното си
деяние, водачът М.С. И. е причинил на ищцата Р. Д. И. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания: загуба на слезката, разкъсване на черния дроб с излив на
един литър кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка,
сътресение на мозъка довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
В резултат на ПТП Р. И. претърпяла тежки травми. В деня на
катастрофата постъпила в УМБАЛ „П.“ АД гр. С.З. в Клиника по обща и
оперативна хирургия в много тежко състояние, със загуба на съзнание, болки
в корема, главата, гърба и рамото, световъртеж, с фрактура на първи пръст
/палеца/ на лява ръка. Установени са разкъсване на слезката и черния дроб с
излив на един литър кръв в коремната кухина.
Посочва се, че на 07.09.2019 г., ищцата е претърпяла оперативна
интервенция, при която е отстранена слезката й и е извършено зашиване на
черния дроб. Поставена й е имобилизация на палеца на лявата длан.
Проведено е медикаментозно лечение. По време на болничния престой
непрекъснато е с придружител - нейната майка. На 16.09.2019г., Р. И. е
изписана от болничното заведение с препоръка да не вдига тежки предмети
повече от един килограм, да спазва строг хранителен режим, с оглед
отстранената слезка.
Сочи се, че след изписването й от болницата, ищцата изпитва много
силни болки в областта на корема, нуждае се от постоянни грижи, тъй като е
на постелен режим, трудно става от леглото и не може да се придвижва сама -
ходи с придружител до банята и тоалетната. Облича се с чужда помощ.
Забранено й е да извършва резки движения с тялото си и да вдига предмети
по - тежки от килограм. За нея се грижат родителите й и най - вече нейната
майка, която й приготвя специална храна, предвид предписанията на
лекарите.
Твърди се, че въпреки усилията, които полага ищцата, болките не
стихват, оздравителният процес протича мъчително и трудно. Повече от три
месеца не е в състояние да работи и да води пълноценен живот.
2
В исковата молба се посочва, че освен горепосочените тежки
травматични увреждания, причинени й от ПТП и създадените й множество
неудобства - невъзможност да се обслужва сама, да спи нормално, да работи,
ищцата се чувства изцяло непълноценен човек. Срината е емоционално и
психически. Затваря се в себе си, самоизолира се от околните и външния свят,
месеци наред не излиза никъде, контактува единствено с родителите си. Няма
сили да се среща с хора. Изпитва отчаяние и не вижда смисъл в нищо.
Твърди се, че автопроизшествието се отразява изключително
неблагоприятно на живота на пострадалата, води до множество негативни и
неблагоприятни последици за нея. Причинява й не само тежки и
невъзвратими физически поражения, но и силен емоционален стрес,
допринася за нанасяне на тежка психическа травма от преживяното. ПТП
уврежда не само физическото здраве на ищцата, но води и до психически и
емоционален срив у нея.
В исковата молба се сочи, че вече повече от две години, ищцата е
подложена на изключителни болки и страдания, в резултат на описаното
ПТП. Макар че претърпява медицински интервенции и процедури, дълго се
възстановява в дома си, спазва строг хранителен режим, храни се предимно
със супи, каши и пюрета, ищцата не се чувства добре, често има болки в
корема, чувства неразположение и отпадналост, психиката й е срината и тя не
е функционално и психически пълноценен човек, какъвто е била преди
инцидента - жизнена, енергична, работоспособна млада жена.
Твърди се, че към момента на извършване на деянието - 07.09.2019г., за
управляваното от виновния водач М.С. И., с ЕГН ********** - моторно
превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 750“ с per. №
СТ 2180 X е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество З. „Д.“
АД, с ЕИК *** за периода от 26.08.2019г. до 26.08.2020г.
Сочи, че съгласно разпоредбите на КЗ с договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него
имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП. Застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск
срещу застрахователя по „гражданска отговорност“.
В исковата молба се сочи, че застрахователното дружество е уведомено
за настъпилото застрахователно събитие на 18.11.2019 г. по реда на чл. 430,
ал. 1 т. 2 КЗ, съгласно уведомително писмо с вх. №3652/18.11.2019 г.,
получено от ответника на 18.11.2019 г., видно от обратна разписка по пратка
№ 5300147401230 и поставен входящ номер в дружеството. Впоследствие е
3
предявена и застрахователна претенция от ищцата за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като ответникът е
отказал да изплати обезщетение.
Твърди се, че за ищцата е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск, с който претендира да й бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, което да съответства на причинените й болки и
страдания, вследствие получените тежки травми от ПТП по застраховка ГО
на автомобилистите против ответника, отговорен за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования, ведно с дължимата законна лихва
върху обезщетението. Законната лихва върху претендираното с настоящата
искова молба обезщетение от 120 000 лева, на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 -
по КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2 т. 2 от КЗ, се претендира от
ответника от 18.11.2019г, която дата се явява по - ранната на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
Излага доводи относно претендираното обезщетение от 120 000 лева за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания вследствие получените от нея тежки травми от ПТП на
07.09.2019г. Счита претендираното обезщетение за справедливо, предвид
вида, характера, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и предвид трайната съдебна практика за аналогични случаи. Счита, че
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху
претендираното с настоящия иск застрахователно обезщетение, считано от
датата на уведомяването на застрахователя – 18.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди „З. Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: С.
(столица), Община: С., населено място: гр. С., п.к.*** да заплати на Р. Д. И., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес град С.З., кв. *** сумата от 120 000 лв.
/сто и двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на пътно
транспортно произшествие от 07.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати направените по
делото разноски, в това число възнаграждение за едни адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка за
плащане: IBAN: *** „Б.“ АД с титуляр Р. Д. И..

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявеният от
ищцата иск е процесуално допустим, макар и неоснователен, необоснован и
недоказан, с оглед на което не съществуват процесуални пречки да бъде
допуснат за разглеждане от съда.
Смята, че заведеният от ищеца иск е изцяло неоснователен, както по
4
основание, така и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да го
отхвърли изцяло и да присъди на ответника направените разноски в
настоящото производство на основание чл.78 от ГПК, в това число и за
адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение. В случай, че съдът приеме
ищцовата претенция за основателна, то моли съда да не я уважи в пълния й
претендиран размер, като съобрази направените възражения за прекомерност
на претендираното застрахователно обезщетение, наведени от ответното
дружество.
Признава за установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на пътния инцидент между М.С.
И. и Застрахователно дружество „Д.” АД, по силата на застрахователна
полица №BG/30/119002473130 със срок на действие от 26.08.2019г. до
26.08.2020г.
Оспорва размера на търсеното с исковата молба застрахователно
обезщетение. Счита, че обезщетение в размер на 120 000 лв. не кореспондира
със съдебната практика по аналогични, дори и по-тежки случаи за процесния
застрахователен период, с оглед на критериите, запълващи понятието за
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна на степента и
характера на претърпените вследствие на застрахователното събитие
травматични увреждания, респ. на интензивността и продължителността на
болките и страданията.
Позовава се на съдебната практика относно понятието „справедливост”,
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като развива подробни доводи.
В тази връзка счита, че исканият размер на обезщетението от ищцата е
прекалено завишен. С оглед на гореизложеното, счита търсеното обезщетение
е прекомерно завишено и не съответстващо на понесените болки и страдания
в резултат на причинените телесни увреждания на ищцата.
Оспорва да са настъпили твърдените от ищцата болки и страдания.
Възразява срещу твърдението, че заявените болки и страдания се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва, че и към настоящия момент ищцата не е напълно възстановена
и е подложена на изключителни болки и страдания, вследствие на които
изпитва психически и физически дискомфорт. Твърди, че по делото не е
приложена никаква медицинска документация, поради което за ответника
възниква невъзможност да се определят степента и характера на телесните
увреждания, как е протекъл възстановителният процес, дали ищцата се
намира в тежко здравословно и емоционално състояние, следва ли да й бъде
назначено лечение, дали реално е провела допълнително такова, като към
настоящия момент липсва актуална информация.
Сочи, че получените от ищцата травми не са толкова тежки, колкото са
описани в исковата молба и нейният оздравителен процес е преминал
благополучно, като тя е напълно възстановена от получените вследствие на
пътния инцидент телесни увреждания.
5
Оспорва твърдението, че вследствие на пътния инцидент ищцата вече
не е функционално и психически пълноценен човек, че е загубила своята
енергичност, работоспособност и жизненост.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за
неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който същите се претендират. Счита, че при искове за
обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя,
възникнала по силата на Задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, следва да се прилагат специалните норми от глава 47
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
по-специално разп. на чл.497 КЗ, според която застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати -
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ.
Законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в един още по-късен
момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на съответен
срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички
относими към случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и да му
присъдени направените разноски в настоящото производство на основание
чл. 78 от ГПК, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме ищцовата претенция за основателна, то моли да не
я уважава в пълния й претендиран размер, като съобрази направените
възражения от ответното дружество за прекомерност на застрахователното
обезщетение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
заявява, че изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в предявената
искова молба, ведно с всички доказателствени искания, като оспорва всички
фактически твърдения в отговора.
По отношение размера на претенцията посочва, че пострадалата е много
млада жена, само на 25 години. От процесното ПТП е претърпяла множество
телесни увреждания - тежки, средни и леки: загуба на слезката, разкъсване на
черния дроб с излив на един литър кръв в коремната кухина, счупване на
първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка, от което е срината
емоционално и психически. Чувства се непълноценна, неуверена, несигурна.
Животът й е променен необратимо. Автопроизшествието й причинява не само
тежки невъзвратими физически поражения, но й нанася и тежка психическа
травма. Съгласно трайно установената съдебна практика, на обезщетяване
подлежат и вътрешните, душевни състояния на увредения, причинените му
6
морални страдания, психическите неудобства, отрицателните емоции и други
неимуществени права на увреденото лице, към които именно се отнасят
емоционалният стрес и психическият дискомфорт. Претенцията на Р. Д. И. е
изцяло съобразена с критериите за справедливост, регламентирани в чл. 52 от
ЗЗД, както и с трайната съдебна практика. Следва да се има предвид, че
критерий за справедливост е и икономическата конюнктура в страната, която
намира израз в определения лимит на отговорност на застрахователите по
застраховка „ГО" /минимална застрахователна сума/, която за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер
на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Поддържа всички развити с исковата молба доводи и съображения и
посочва съдебна практика.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че на 07.09.2019г., около 17,55 часа
в село Я., община М. по ул. *** в посока запад се движил мотоциклет марка
Сузуки, модел „ГСХР 750“ с per. № СТ 2180 X, управляван от М.С. И., с ЕГН
**********, с пътник - съпругата му Р. Д. И., с ЕГН **********, която
пътувала зад водача на мотоциклета. По същото време, по същата улица, в
срещуположна посока изток се движил лек автомобил „Фолксваген голф“ с
per. № СТ 2878 АХ, управляван от Н.И.К.-М.. В района на дом № 60, в зоната
на десен завой, мотоциклетистът навлязъл в лентата на движение на лекия
автомобил и настъпил удар между двете моторни превозни средства. В
резултат на произшествието настъпила смъртта на водача на мотоциклета, а
ищцата - Р. Д. И. получила множество телесни увреждания.
С Постановление № 5790/2019г., на Окръжна Прокуратура - С.З., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК, разследването по
образуваното срещу виновния водач М.С. И. досъдебно производство № 284
ЗМ - 1155/2019 г. по описа на РУП - К. е прекратено, поради настъпила смърт
на дееца, като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила.
Не е спорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП -
07.09.2019 г., за управлявания от М.С. И. мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„ГСХР 750“ с per. № СТ 2180 X е налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество „Д.“ АД за периода от 26.08.2019г. до 26.08.2020г.
Ищцата е уведомила ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие на 18.11.2019 г., видно от уведомително писмо с вх.
№3652/18.11.2019 г., получено от ответника на 18.11.2019 г., видно от
обратна разписка по пратка № 5300147401230 и поставен входящ номер в
дружеството. Впоследствие е предявена и застрахователна претенция от
ищцата за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
7
вреди, като ответникът е отказал да изплати обезщетение.
С оглед установяване на спорните обстоятелства по делото е назначена
комплексната съдебномедицинската и психологична експертиза.
От заключението й се установява, че в резултат на настъпилото ПТП от
07.09.2019 г. на ищцата Р. Д. И. са причинени следните травматични
увреждания: Коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката и
черния дроб с излив на 1 /един/ литър кръв в коремната кухина; счупване на
първи пръст на лявата ръка; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание
до степен кома.
Според експертите, на ищцата е причинен голям емоционален стрес по
отношение загубата на съпруга й при претърпяното произшествие. Това е
повлияло неблагоприятно на психичното й състояние, като ищцата
„мълчаливо“ скърби и се е затворила в себе си след като осъзнава какви са
последствията от случилото се. Това за нея е емоционален срив, довел до
крайна апатия за социален живот и занемаряване на себе си, както психически
така и физически. Ищцата изпитва нежелание за пълноценно съществуване,
както е подобаващо за един човек. Живее по инерция, ден за ден, не планува
и не желае да бъде обект на внимание. Страни от хората, не се чувства добре,
не завързва контакти, не излиза. Има ниска самокритичност и състоянията, в
които изпада са крайни - от депресия към словестна агресия. Експертизата е
установила отказ от приемане на медикаменти, което е индикация, че се е
предала и не желае да се бори. Неспособност да се справя самостоятелно с
елементарни неща в самообслужването, последващи болки след изписването,
които са продължили в един голям период от време и това й причинява голям
психически дискомфорт и допринася за затвърждаване на взетото от нея
решение да не се бори. За нея шокът е бил голям, че случилото се е отнело
всичко, което е имала и тя няма смисъл на съществуване от тук нататък.
Емоционалният стрес е причинил липса на емпатия, изразяване на емоция,
споделяне, планиране за обозримото бъдеше, адекватни взаимоотношения с
близки и приятели, дисбаланс на настроенията. Дискомфортът й се изразява в
непоносимост към външния си вид, неспособност да се оглежда заради
белезите си. Ищцата мисли, че хората я оглеждат и оценяват, което я кара да
се ограничава в излизанията си по всякакъв начин и вид.
На ищцата е проведено първоначално болнично лечение, като е била
три дни в интензивно отделение и шест дни в клиника по коремна хирургия.
По спешност при приемането й е била направена животоспасяваща
оперативна интервенция, изразяваща се в отстраняване на слезка и зашиване
на разкъсан черен дроб. Ако в спешен порядък не е била оказана високо
специализирана медицинска помощ и не е направена спешната операция, за
ищцата е щял да настъпи летален изход. Поставена й е гипсова имобилизация
на левия горен крайник, във връзка със счупването на първи пръст на лявата
ръка. Оздравителният период при счупването на първи пръст на лявата ръка е
бил в рамките на 1,5 - 2 месеца. Сътресението на мозъка в конкретния случай
8
е било възстановено, чрез медикаментозна терапия и чрез спазване на ХД и
постелен режим, и само по себе си е отшумяло около 20-25 дни.
Според експертите, ищцата е претърпяла голям емоционален стрес и
психически дискомфорт с тези увреждания и последващото лечение. Болките
са били с голям интензитет и продължителност дори и в момента на
експертизата има такива. Отказала е успокоителни и медикаменти, които да
притъпят дискомфорта и страданията и ги е изживяла реално и
самостоятелно. Болките са били постоянни и остри и това е допринасяло
допълнително за психичния дискомфорт. Стресът е бил голям и след
разбиране на ситуацията и случилото се. Наложило се е родителите изцяло да
се грижат за нея след изписването с оглед състоянието, в което е била /липса
на самообслужване, обездвижване, силни болки в коремната област/. Тези
увреждания могат да създадат чувство за непълноценност и безпомощност,
апатично поведение и неемоционалност. Откъсване от реалния социум,
самовглъбяване и изолация, липса на чувство за принадлежност. Страданията
и болките, които е изпитала ищцата са в пряка връзка с изживения
емоционален стрес и изпитания психически дискомфорт, защото остават за
цял живот като увреждания, лечение, обремененост и загуба.
И към момента ищцата търпи болки и страдания във връзка с
претърпяната тежка коремна травма, и във връзка с наложилата се претърпяна
животоспасяваща операция. Отстранената слезка не е възможно да се
възстанови. Слезката служи като кръвно депо, от което при нужда, при
кръвозагуба, в кръвоносната система постъпва компенсираща порция кръв.
Освен че е кръвно депо, слезката при възрастния организъм произвежда
лимфоцити и лимфни фоликули. Загубата й води до поемане на функциите й
от костния мозък, черния дроб и лимфния апарат и нарушаване на имунната
реактивност на организма, т.е. намалена имунна система на целия организъм.
При отстраняването й, описаните функции са нарушени до края на живота.
Според експертизата, всички установени увреждания, твърдени в
исковата молба са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
Оздравителният и възстановителен период за тежката коремна травма е
продължителен.
Ищцата е възстановила функциите на левия горен крайник от
счупването. Тежката коремна травма с наложилото се оперативно
отстраняване на слезката е увредила функции с нарушения до края на живота
на ищцата.
Според експертизата, към момента ищцата отказва и не приема
медикаменти. При такава тежка коремна операция, неминуемо се образуват
неспецифични сраствания в коремната кухина, водещи до дискомфорт и
болка, за които винаги се препоръчва употребата при необходимост на
обезболяващи медикаменти.
Според експертизата, предпазна екипировка, която се предполага, че не
може да е друга освен от мека материя, не би спасила ищцата от получените
9
телесни увреждания, като се има предвид настъпилото тежко ПТП.

По делото е назначена и съдебна автотехническата експертиза. От
заключението й се установява, че мястото на удара / сблъсъка / на мотоциклет
"Сузуки" ГСХР 750 с peг. № СТ 2180 АX, управляван от М. И. и лек
автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № СТ 2878 АХ, управляван от Н.К.-М.,
по дължина на пътното платно се намира на около 15.00 - 15,50 м. западно от
ориентира /О/, а по широчина на пътното платно на 1.60 - 1.80 м северно от
ориентира /О/
/На мащабната скица на ПТП, приложена към заключението, настъпило
на 07.09.2019 г. е обозначено с МУ/.
00
Според експертизата, на 07.09.2019 г. около 18. часа в с. Я., общ. М.,
на ул. "***" до дом № 60 е настъпило ПТП между мотоциклет "Сузуки" с per.
№ СТ 2180 X, управляван от М. И. и лек автомобил "Фолксваген" Голф с per.
№ СТ 2878 АХ, управляван от Н.К.-М..


ПТП е настъпило в условията на дневна видимост, при нормална видимост и суха
асфалтова настилка.

ПТП е настъпило след десен завой, гледано по посоката на движение на
мотоциклета, в посока запад с дължина на измерената хорда, на участък от
пътя 30.00 м. - височина 1.60 м. и напречен наклон -снижение в посока север
с дължина на измерената отсечка 0.40 м. - височина 0.015 м.
Ул. "***" е ориентирана в посока изток-запад. Широка е 6.30 м, без
разделителна линия на пътя - състои се от две разнопосочни ленти за
движение. Покрита е със стар дребнозърнест асфалт с неравности, като в
двата края на улицата има частично наслоен пясък. Същата е ограничена от
тревни банкети.
Мястото на удара / сблъсъка / на мотоциклет "Сузуки" ГСХР 750 с per. №
СТ 2180 X, управляван от М. И. и лек автомобил "Фолксваген" Голф с per. №
СТ 2878 АХ, управляван от Н.К.-М. по дължина на пътното платно се намира
на около 15.00 - 15.50 м. западно от ориентира /О/, а по широчина на пътното
платно на 1.60 - 1.80 м северно от ориентира /O/.
Скоростта на масовия център на мотоциклет "Сузуки" непосредствено
преди удара и в момента на удара е равна на Vi = 95.83 км/ч.
Скоростта на масовия център на л.а. Фолксваген в момента на удара е
равна на V2 = 46.76 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. Фолксваген вследствие на използването
на спирачната система /спирачните следи/ и на преместването на масовия
10
център след удара е равна на V = 53.10 км/ч.
a
Според експертизата, при скорост на движение 63.32 км/ч. и по-малка от
нея, водачът на мотоциклета е имал възможност да следва траекторията си на
движение, да преодолее завоя в предназначената за него пътна лента и да не
допусне настъпването на ПТП.
Опасната зона на движение /спиране/ на л.а. "Фолксваген" Голф при
движение със скорост - 50.00 км/ч. е равна на 38.60 м.
Опасната зона на движение /спиране/ на л.а. "Фолксваген" Голф при
движение със скорост - 40.00 км/ч. е равна на 28.26 м.
Разстоянието, изминато от л.а. от момента на възприемането на
опасността от ПТП /разстоянието на виждане/, до мястото на сблъсъка/удара
е 27.85 м.
Отстоянието между мотоциклета и лекия автомобил, при навлизането на
мотоциклета в лентата за движение на л.а. "Фолксваген", при направения
графико-аналитичен анализ на мащабната скица, съобразен със съответните
изчисления е около 20.00 м.
Водачът на л.а. "Фолксваген" Голф е възприела своевременно опасността
от настъпване на ПТП, своевременно е реагирала, но не е имала техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни
условия.
Водачът на мотоциклета и пътничката са ползвали предпазни каски.
Техническа причина за настъпване на ПТП е движението на мотоциклета
с технически несъобразена скорост от 95.83 км/ч. в десния завой, вследствие
на което губи напречна устойчивост, навлиза в насрещната лента на
движение, която е предназначена за движение на л.а. "Фолксваген", отнема
предимството му на движение и вследствие на това настъпва ПТП с
последици, описани в делото.
На участъка, на който е настъпило ПТП, няма описана налична
хоризонтална маркировка.
По посоката на движение на мотоциклета липсва вертикална пътна
маркировка.
По посоката на движение на лекия автомобил има пътен знак В 26
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" - 40 км/ч., като
този знак е много трудно видим - силно корозирал и корозията минава през
цифрата 4 и тя не се вижда добре.
Пътната настилка на ул. "***" е покрита със сух и стар дребнозърнест
асфалт с неравности, като в двата края на улицата има частично наслоен
пясък. Същата е ограничена от тревни банкети - от юг и север.
Пътникът на мотоциклета преди сблъсъка е бил с поставена маска от
типа Full face- закриваща и предпазваща цялата глава и лицето.
11
Според експертизата, в случай, че е закупена от търговската мрежа в
Република Б. или Европейския съюз, същата би следвало да притежава
сертификат ЕСЕ 22.05.
На мотоциклета няма дръжки, за които да може да се придържа
пътникът, седящ на задната част на седалката.
Мотоциклет "Сузуки" модел ГСХР 750 с per. № СТ 2180 X е с две места -
за водача и пътника и е предназначена за возене отзад на един пътник.

С оглед установяване на преживените от ищцата болки и страдания,
вследствие на преживения пътен инцидент, по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Ж. Г.а Д., майка на ищцата посочва, че на 07.09.2019г. на
околовръстен път в с.Я. на завой дъщеря й е претърпяла пътен инцидент, при
който съпругът й починал, а тя получила тежки увреждания. Свидетелката и
бащата на ищцата били на почивка, когато майката на М. й се обадила, че са
претърпели инцидент и че М. е загинал, а Р. е с опасност за живота с комоцио
и е в болницата. Свидетелката и съпругът й веднага се прибрали, но когато
отишли в болницата, ищцата вече я оперирали. Когато я изкарали от залата,
свидетелката видяла само лицето й, което било бледо, била покрита с чаршаф
и от носа й висял маркуч. След операцията веднага я вкарали в интензивното
в ОАРИЛ, защото била с опасност за живота, там била три дни и след това я
преместили в Коремна хирургия. Свидетелката постъпила заедно с нея в
Коремна хирургия, за да се грижи за нея. Само очите на Р. били отворени, не
реагирала, гледала в нищото, нито се оплаквала, нито питала нещо, само
блуждаела, неподвижна със сонда в носа, с маркучи, които излизали от
корема, цялата била с марли, с катетри, била безжизнена, лявата й ръка била
гипсирана, цялата била с охлузвания. Непрекъснато й вливали системи.
Ищцата казвала на майка си, че навсякъде я боли, не можела да става, устните
й целите били напукани и майка й мокрела устните с тампон, а със
спринцовка й давала вода, защото сондата, която била в носа й пречела. На 7
– 8 ден ги изписали от Коремна хирургия. Казали им, че вследствие на
инцидента, ищцата е получила наранявания, че е извадена слезката й, че е
разкъсан черния й дроб, че са го зашили и че в корема й имало близо литър и
половина кръв, която са извадили и заради това е голямата операция - да
извадят кръвта и да отстранят нараняванията и че това така или иначе ще
оказва влияние за цял живот. Казали им по възможност колкото може да
лежи, да спазва специален хранителен режим, че трудно ще се възстанови, но
липсата на органа ще остане за цял живот и функциите, които произтичат от
него. Според свидетелката, след изписването, дъщеря й изпитвала апатия, не
искала да живее, да вижда никого, на майка си и баща си отговаряла
еднозначно дали я боли, не искала да се храни, нямала желание да става,
вероятно било от болката, защото операцията на корема й опъвала, затворила
се в себе си, нямала желание за нищо, не искала да излиза въобще от стаята.
12
След като я изписали от болницата след около две седмици, започнали с баща
й да я повдигат да приседне в леглото. Свидетелката посочва, че едва на 40
ден след операция, ищцата излязла от вкъщи, за да отиде на гробищата – на
гроба на съпруга си. През другото време не искала да излезе, затворила се и
не искала да контактува с никого. Свидетелката посочва, че дъщеря й учила
редовно висше образование в ТУ - аероинженерство, тъй като и тя, баща й
били земеделски производители– имали овощни градини. В момента, ищцата
не можела да участва активно нито в производството, нито в продажбата. И в
момента продавала плодове и зеленчуци, но се налагало някой да отиде
сутрин, да й занесе щайгите, понеже са тежки. Свидетелката посочва, че
поддържат тази дейност, за да може Р. да е сред хора, да контактува, да не
стои в къщи затворена и да се депресира. След операцията, ищцата имала
белези, не искала да ходи на море, изпитвала комплекси, преди инцидента
била 59 кг., а сега - 80 кг., според свидетелката - вероятно от стреса. Според
майка й, ищцата изпитвала комплекси от самата операция, не контактува
пълноценно със срещуположния пол, била затворена в себе си, не
контактувала, не излизала, не искала да се среща с предишните приятели,
била раздразнителна, депресирана, вече не била този човек, който е била
преди това. Преди произшествието била здрава, енергична, лъчезарна и
усмихната.
Свидетелят Д.С.Д., баща на ищцата, посочва, че на 07.09.2019 г. дъщеря
им претърпяла пътен инцидент край с. Я. на околовръстния път с мотоциклет
и автомобил „Фолксваген“. Те били на почивка в С., когато майката на М. се
обадила и казала, че той е мъртъв, а дъщеря им е в тежко състояние. Веднага
тръгнали да се връщат, и видели ищцата, след като била изведена от
операционната. След това била три дни в интензивното отделение, а след това
в друго отделение. Ищцата не разговаряла, била унила, цялата жълта,
отговаряла само с „да“ и „не“. След като се прибрали вкъщи, майка й се
грижела за нея, защото била неподвижна, не можела да стане, била с
памперси, не говорела, майка й носела храна. Баща й посочва, че Р. е
земеделски производител и учила аероинженерство, но след инцидента не
може да върши тази дейност и да вдига тежки неща. Ищцата започнала да
става чак, когато ходили на 40 дни на съпруга й. Според баща й, ищцата няма
да се възстанови, нито психически, нито физически, нямала самочувствие,
напълняла, не искала да отиде на плаж, била цялата в рани, от които се
срамувала. Докторите им казали, че тази дейност, за която е учила и
работила, няма да може да я упражнява.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
13
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 07.09.2021 г., по силата на което „З. „Д.“ АД е
поело задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 750“ с per. № СТ
2180 X трети лица, се установява от данните по делото и признанието на
ответника.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата уведомила
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие на 18.11.2019
г., видно от уведомително писмо с вх. №3652/18.11.2019 г., получено от
ответника на 18.11.2019 г., видно от обратна разписка по пратка №
5300147401230 и поставен входящ номер в дружеството. Впоследствие е
предявена и застрахователна претенция от ищцата за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като ответникът е
отказал да изплати обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай, няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, но във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно
производство№284 ЗМ-1155/19 по описа на РУ –К., което на основание
чл.243, ал.1, т., във вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК е прекратено поради настъпилата
смърт на виновния водач М.С. И..
Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническа
причина за настъпване на ПТП е движението на мотоциклета с технически
несъобразена скорост от 95.83 км/ч. в десния завой, вследствие на което е
загубил напречна устойчивост, навлязъл в насрещната лента на движение,
която е предназначена за движение на л.а. "Фолксваген", отнел предимството
му на движение, като вследствие на това настъпило ПТП с последици,
описани в делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на мотоциклет марка
„Сузуки“, модел „ГСХР 750“ с peг. № СТ 2180 X е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
14
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. По делото е установено, че скоростта на
движение на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 750“ с per. № СТ 2180
X към момента на удара е била около 95,83 км./ч., а тази скорост е значително
по - висока от максимално допустимата и разрешена за населено място
скорост до 50 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на
водача на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 750“ с per. № СТ 2180 X,
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за ищцата Р. Д.
И. и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на мотоциклета
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинската и
психологична експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила
коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката и черния дроб с излив
на 1 /един/ литър кръв в коремната кухина; счупване на първи пръст на лявата
ръка; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание до степен кома. По
спешност при приемането й е била направена животоспасяваща оперативна
интервенция, изразяваща се в отстраняване на слезка и зашиване на разкъсан
черен дроб. Установи се от данните по делото, че и към момента ищцата
търпи болки и страдания във връзка с претърпяната тежка коремна травма и
във връзка с наложилата се претърпяна животоспасяваща операция.
Отстранената слезка не е възможно да се възстанови. Болките са били с голям
интензитет и продължителност, като и към момента ищцата търпи болки и
страдания във връзка с претърпяната тежка коремна травма и претърпяната
операция. По отношение премахването на слезката /далака/ следва да се има
15
предвид, че това води до рязко понижаване на имунитета на организма и в
резултат на това се получава намалена резистентност към множество
инфекции, като част от функциите на отстранения далак се поемат от
лимфните възли и черния дроб.
На следващо място, вследствие на претърпените травми и факта, че при
ПТП е загинал и съпруга й, ищцата е изживяла силен емоционален стрес. От
свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни,
последователни и непротиворечиви се установява, че ищцата изпитва
комплекси от белезите от операция, не контактува пълноценно със
срещуположния пол, затворила се е в себе си, не излиза, не иска да се среща с
предишните си приятели, станала е раздразнителна и депресирана, а преди
произшествието била здрава, енергична, лъчезарна и усмихната. След
операцията се наложило родителите й изцяло да се грижат за нея, тъй като
състоянието й било тежко, имала е силни болки в корема, не можела да става
от леглото и да се обслужва самостоятелно. Свидетелските показания изцяло
кореспондират и със заключението на психологичната експертиза, от което е
видно, че случилото се с ищцата е довело до емоционален срив, предизвикал
крайна апатия за социален живот и занемаряване на себе си както психически,
така и физически. Ищцата страни от хората, не се чувства добре, не завързва
контакти, не излиза, не контактува с приятели и познати. Налице е ниска
самокритичност и изпада в крайни състояния - от депресия към словестна
агресия.
Ето защо, съдът като взе предвид тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП - 23 години, неудобства и ограничения от личен,
битов, трудов и социален характер, отражението на произшествието върху
физическото и върху психо - емоционалното й състояние, което е довело до
промяна на социалната й активност и взаимодействие в семейния и
приятелския кръг, факта, че последиците от травмите са трайни и
необратими и ще й създават неудобства за цял живот /липсата на далак/,
приема, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди
би била сумата от 120 000 лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно,
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По
делото е представено доказателство, че ищцата е уведомила ответното
16
дружество за настъпилото ПТП на 18.11.2019 г. Следователно, съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
бъде прието, че 18.11.2019 г. е датата, на която застрахователя е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че „З. Д.“ АД следва да заплати
на Р. Д. И. сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за репариране на реално претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие на пътно транспортно произшествие от 07.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата № 1 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000
лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила, в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 930 лв.
С огледа изхода на делото, „З. Д." АД следва да заплати адв. Е. Ж.
дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна адвокатска
помощ на ищцата в размер 3 930 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З. Д.“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 4 800 лв. за държавна такса, както и сумата от 630 лв.,
представляваща възнаграждение за вещи лица по заключението на
комплексната съдебномедицинската и психологична експертиза и
автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати на Р. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес
град С.З., кв. *** сумата от 120 000 лв./сто и двадесет хиляди лв./ ,
представляваща застрахователно обезщетение за репариране на реално
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие на пътно транспортно
произшествие от 07.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова
сметка: IBAN: *** „Б.“ АД с титуляр Р. Д. И..

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати на адвокат Е. И. Ж. от АК - С.З., с адрес: град С.З.,
ул. *** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на Р. Д. И. в размер на 3 930 лв. /три хиляди деветстотин и
тридесет лв./

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт сумата от 4 800 лв. /четили хиляди и осемстотин лева/ за държавна
такса, както и сумата от 880 лв. /осемстотин и осемдесет лв./,
представляваща възнаграждение за вещи лица по заключението на
комплексната съдебномедицинската и психологична експертиза и
автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18