РЕШЕНИЕ
№ 2055
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110100342 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от П. П. Т.
срещу О. В., с искане до съда да постанови решение, с което да:
- признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 67/ 15.10.2021 г.;
- възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – Г. и.
„К. – р. д. и п. с.“, към Д. „М. д.“ при О. В.;
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7212.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение за срок от шест месеца, считано от 13.11.2021 год.;
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на процесната заповед на
ищцата е наложено дисциплинарно наказания – „У.“, а трудовото
правоотношение и е прекратено. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразност на уволнението, като оспорва осъществяване на
описаните в заповедта нарушения. Сочи се, че закъсненията за явяване на
работното място са обусловени от заболяване и са по лекарско предписание.
Отделно от горното, ищцата се позовава и на предварителната закрила при
уволнение. Твърди, че страда от п. заболяване, попадащо в обхвата на
Наредба № 5/ 1987 г., но разрешение за уволнението от Инспекция по труда
не е взето от работодателя. На последно място, счита атакуваната заповед за
незаконосъобразно, поради издаването и от некомпетентен орган.
1
Ответникът – О. В. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага подробни съображения за неоснователност на исковете, като
намира уволнението за законосъобразно извършено. Намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, нормативно разписаната процедура за
спазена, както и че заповедта съдържа изискуемите реквизити. Наложеното
наказание е съобразено с тежестта на нарушението, като в тази връзка са
изложени твърдения и за предходни наказания на ищцата, поради неспазване
на трудовата дисциплина.
Възразява и срещу твърдението за несъобразяване на предварителната
закрила по чл. 333 КТ, като на първо място сочи, че ищцата не е
трудоустроено лице, а заболяването не попада в приложното поле на Наредба
№ 5/ 1987 г. Отправя се искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № */ * г., сключен между О. В. и П. П. Т.,
считано от 15.12.2017 г. ищцата заема длъжността Г. и. „К. – р. д. и п. с.“, към
Д. „М. д.“ при О. В..
Приобщена като част от личното трудово досие е длъжностна
характеристика.
Приобщени на л. 87 – 89 са протоколи, съставени от служители на
ответника, обективиращи констатация за неявяване на ищцата работното
място на 12.03.2021 г., 23.03.2021 г. и 05.04.201 г.
Приобщени на л. 93 – 97 са копия от декларации по чл. 14 ЗМДТ, с
непопълнено съдържание, подписани от данъчно задълженото лице.
До ищцата е отправено писмено искане за обяснения по реда на чл. 193
ГПК (л. 8), лично връчено на адресата на 23.09.2021 г.
Представени са на л. 11 – 19 са болнични листи, видно от които ищцата
е с поставена диагноза „* * – * *.“
Безспорно по делото е обстоятелството, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата, за последния пълен отработен месец, е
1202 лева.
Със Заповед № 67/ 15.10.2021 г. на К. на О. В., на П. П. Т. е наложено
наказание „д. у.“. Видно от мотивите на заповедта, наказанието е наложено
поради следното:
На 12.03.2021 г. П. П. Т. не се явява на работа. На 23.03.2021 г. г-жа Т.
се е явява на работа в 14:15 ч. На 05.04.2021 г. П.Т. се явява на работа от
14:30ч. до 16:45ч. За горепосочените отсъствия не са посочени причини и не
са представени оправдателни документи. След извършена проверка на
31.01.2021
2
От началника на отдел "К.-р. д. и п. с.", е констатирано, че г-жа Т. се
отклонява сериозно от спазването на работното време. На същата дата,
служителката се явява на работа в 10.20 ч., като за закъснението си не е
посочила причина и не е представила оправдателен документ.
Горните действия са възприети от органа като нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ. Прието е още, че
последиците от действията на г-жа Т. са в тежест на О. В. и създават
напрежение в колектива.
На 16.08.2021 г. с устно нареждане, прекият ръководител възлага на г-
жа П.Т. да опише и да издаде в архив всички, вече обработени от нея
декларации по чл.* от *, налични в работното помещение, което нареждане не
е изпълнено. На 31.08.2021 г. на ищцата е връчено писмено разпореждане със
същата задача, с определен срок за изпълнение до 03.09.2021 г. вкл., което в
преобладаваща част не е изпълнено. Прието е, че са касае за неизпълнение на
възложената работа и е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ.
С поведението си г-жа Т. е нарушила и утвърдените със заповед №
4194/ 10.10.2019 г. на к. на О. В. Вътрешни правила за ред, организация на
работа и използване на документи, предадени за съхранение в архива на д.
„М. д.". Г-жа П.Т. е предала в архива, обработена и приета от нея, празна
декларация по чл.* от * с вх.№*/ * г. Чрез това нерегламентирано действие, г-
жа П.Т. е злоупотребила с доверието и е уронила доброто име на
институцията -О. В., което представлява нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ.
Безспорно по делото е, а и е видно от направеното отбелязване, че
заповедта е връчена на ищцата на 12.11.2021 г.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани специални знания посредством провеждане на съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице С.В., от което се
установява следното: ищцата страда от „с. т. – д. р. (* по МКБ – *)“, което
датира от * – * години; касае се за разстройство, което не налага
диспансеризация; заболяването предполага медикаментозно лечение; към
настоящия момент на налице данни за предписано лечение при ищцата и
приемани медикаменти.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С. И. и
М. К..
В показанията си свидетеля И. излага, че е директор на Д. „М. д.“ при О.
В.. На 12.03.2021 г. ищцата не се явява на работа, не посочва и уважителни
причини за това. На 23.03.2021 г. ищцата също не се явява на работа, с
извинение че следва да се яви на разпит пред полицейски органи. В
последствие, след проведен разговор с разследващия, свидетелката
3
установява, че г- жа Т. не се явила на разпита. На 05.04.2021 г. е уведомена от
служители на дирекцията, за явяване на ищцата на работа в 14:30 часа. На
31.08.2021 г. ищцата отново закъснява за работа, като се явява в 10:00 часа.
На 01.09.2021 г. г- жа И. получава докладна от служителка от архива за
обработени от ищцата декларации по чл. * *, останали празни, непопълнени.
Свидетелката споделя впечатленията си, че ищцата не спазва трудова
дисциплина, идва и си тръгва от работа когато пожелае, отказва да изпълнява
поставените от прекия и ръководител задачи. При несъгласие с възложена
работа, ищцата винаги излиза в болничен.
В показанията си свидетеля К. излага, че работи като началник отдел в
Д. „М. д. и т.“ при О. В.. На 12.03.2021 г. свидетелката получава съобщение
от ищцата, че няма да отиде на работа, поискала да ползва отпуск. Такъв е
отказан, поради неспазване на утвърдения ред. На 23.03.2021 г. ищцата се
явява на работа в 14:00 часа, с извинение че е разпитвана от п. о.. В
последствие, се изяснява, че ищцата не е явила на разпита. На 05.04.2021 г.
свидетелката е уведомена от служители на дирекцията за ново закъснение на
ищцата, без представяне на оправдателни документи. На 01.09.2021 г.
служители от архива установяват обработени от ищцата декларации по чл. 14
ЗМДТ, останали празни, непопълнени. Свидетелката споделя впечатленията
си за системни закъснения на ищцата, забава в изпълнението на трудовите
задължения, неспазване на възложени задачи.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидни трудовоправни отношения с ответника, които са
прекратени с процесната заповед; оставане без работа след уволнението право
на предварителна закрила при уволнение - наличие на трудоустрояване и/ или
заболяване, определено в Наредба № 5/ 1987 г. на МЗ;
В тежест на ответника е да установи законосъобразността на
извършеното уволнение.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото данни,
обстоятелството, че считано от 15.12.2017 год., страните по делото са в
трудово правоотношение.
Процесната заповед е издадена е от компетентен орган, в кръга на
службата му, в предвидената от закона писмена форма, но от формална
гледна точка, същата е частично нередовна. Този извод се налага по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от една година от извършването му, като неспазването на така
4
установените срокове преклудира субективното потестативно право на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание.
"Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, се свързва
достигане до знанието на дисциплинарнонаказващия орган относно факта на
нарушаване на трудовата дисциплина, очертано чрез съществените му
признаци - субект, времето и мястото на извършванему, съществените
индивидуализиращи белези на деянието (деянията) от обективна и субективна
страна, които го квалифицират като нарушение (в този смисъл са и
разясненията, дадени с Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1036/2011 г., IV г. о., ГК.
Задължение на работодателя е, в рамките на двумесечния срок по чл.
194, ал. 1 КТ, да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя.
В настоящата хипотеза, дисциплинарното наказание е наложено за
допуснати нарушения от ищеца, включително и за такива, извършени на
12.03.2021 г., 23.03.2021 г. и 05.04.2021 г. Ръководителят на съответното звено
е уведомен за действията на служителя в същия ден. Този извод се налага, въз
основа на ангажираните гласни доказателства, кредитирани като отразяващи
преки и непосредствени впечатления.
Налагането на дисциплинарното уволнение ищеца, за нарушения след
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, т. е. след
преклудиране правото на работодателя за налагане на дисциплинарното
наказание, е основание, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове
извод за незаконосъобразност на уволнението. В тази връзка, следва да бъде
съобразено и, че изтичането на двумесечния срок от откриване на
нарушението, не е в състояние да обоснове приложение на едногодишният
срок от извършване на нарушението.
От друга страна, не е спазена процедурата уредена в чл. 333, ал. 1, пр.
последно, т. 3 от КТ, предвиждаща задължение за работодателя при
прекратяване трудовия договор без предизвестие, поради д. у., в случай че
работника боледува от болест, определена в наредба на м. на з., да получи
предварително разрешение на инспекцията по труда за извършване на
уволнението. В настоящия казус, прекратяване на трудовото правоотношение
е по силата на наложено дисциплинарно наказание "у.", в резултат от което и
на основание чл. 333, ал. 1, пр. последно от КТ, във връзка чл. 330, ал. 1, т. 6
от КТ работника се е ползвал с предварителна закрила. В предвид вписаната в
представените на работодателя болнични листи, то следва да се приеме, че на
ответника е известно, че ищцата страда от психично заболяване – „с. т. – д. р.
(F41.2 по МКБ – 10)“. Поставената от лекуващия лекар диагноза се
5
потвърждава и от заключението по съдебно – медицинската експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно изготвено. Заболяването, от което
страда ищцата попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г.
На основание с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ служителят се ползва от
предварителна закрила при уволнение. По делото липсват данни за получено
от ответника писмено разрешение от инспекцията по труда за уволнението на
работник, страдащ от конкретното заболяване, предвидено в Наредба № 5 от
20.02.1987 г., респективно ползващ се в предварителна закрила на основание с
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
По изложените съображения, се налага извод за незаконосъобразност на
уволнението на формално основание, поради което не е необходимо да се
изследва по същество, извършване от страна на служителя на нарушенията, за
които е наложено и дисциплинарното наказание.
Предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен,
като уволнението, извършено със Заповед № 67/ 15.10.2021 год. бъде признато
за незаконосъобразно и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, основателна е и акцесорната
претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност – г. и. „К. – р. д.“, в Д. „М. д. и т.“ при О. В..
На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, основателна е и акцесорната
претенция за заплащане от ответника на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа в рамките на законоустановения шестмесечен
период от * г. до * г. (факт, неоспорен от ответника), в размер на 7212 лв.,
който размер се установява по несъмнен начин от заключението по съдебно –
счетоводната експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от
488.48 лева, представляващи държавна такса (288.48) и възнаграждение за
вещо лице (200.00 лв.).
Разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат, в предвид
липсата на доказателства за извършване на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ уволнението
на П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *, извършено със Заповед № 67/
15.10.2021 год., издадена от К. на О. В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *, на заеманата
преди уволнението длъжност - г. и. „К. – р. д. и п. с.“, към Д. „М. д.“ при О.
В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
6
ОСЪЖДА О. В., с адрес: *, представлявана от И. П. - к., да заплати на
П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *, сумата от 7212.00 (седем хиляди двеста
и дванадесет) лева – обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа, за периода от * г. до * г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА О. В., с адрес: *, представлявана от И. П. - к., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 488.48 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет и
осем стотинки), представляваща депозит за вещо лице за изготвяне на ССч.Е
и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 24.06.2022 год.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7