№ 99
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на В. Д. К., чрез процесуалния й представител адв.К. от АК –
В.Търново, против решение № 14/15.04.2021г., постановено по т.д. № 4/2021г.
на ОС – Разград, в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата
против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
майка й С.Т.Д., настъпила при ПТП от 17.01.2020г., виновно причинено от
водача на л.а. „Ситроен С3“, ДК № РР 2381 ВМ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество за горницата над
присъдените 80 000 лева до размер на сумата от 100 000 лева, ведно със
следващата се законна лихва, считано от 17.02.2020г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че
определеният от съда размер не съответства на изискването за справедливост
по см. на чл.52 ЗЗД – съдът не е отчел родствената връзка между починалата
1
и претендиращата обезщетение ищца, както и установеното от
доказателствата по делото относно претърпените от нея неимуществени
вреди. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск в размер на сумата от 100 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
В частта, в която искът на въззивницата е уважен за сумата от 80 000
лева, както и в частта, в която същият е отхвърлен за горницата над 100 000
лева до предявения размер от 120 000 лева, и в частта относно отхвърлената
претенция за заплащане на законната лихва за периода 17.01.2020г. –
16.02.2020г. първоинстанционното решение не е обжалвано.
При извършената проверка по валидността на съдебния акт,
съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост.
ОС – Разград се е произнесъл по предявен от В. Д. К. против ЗД „Бул
инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ, основан на твърдения за
претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта майка й С.Т.Д.,
починала в при ПТП на 17.01.2020г., виновно причинено от И.Б.А., водач на
л.а. „Ситроен С-3“ с рег. № РР 2381 ВМ. Съобразно изложеното в исковата
молба, произшествието е настъпило като водачката на л.а, в нарушение на
ЗДвП, при завой на ляво не е пропуснала движещата се по пешеходната
пътека С.Д., която е починала от получените травми същия ден в МБАЛ „Св.
Иван Рилски“. Твърди се, че във връзка с неочакваната и внезапна кончина на
родителката ищцата е претърпяла „несъизмерими страдания и мъка,
засегнали изначално живота, психиката, емоционалната й стабилност и дори
формирането на семейна среда за децата й“, загубила не само родител, но и
моралната опора, която получавала от майка си. Смъртта на майка й
провокирала у нея чувство на страх, несигурност, чувство за загуба на
единствения родител, преживява тежък стрес с разстройство на адаптацията.
С оглед сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
виновния водач и ответното дружество е предявила претенция пред
последното за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, заведена
като щета № **********, по която няма плащане. Предвид на това е сезирала
2
съда с искане за заплащане на сумата от 120 000 лева, съгласно извършено
изменение на иска от 22.12.2020г., ведно с лихва за забава, считано от
17.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е
оспорило иска с възражения, че липсва осъществен от водача на л.а. деликт,
който да ангажира отговорността на застрахователя, твърдените
неимуществени вреди са недоказани, както и за прекомерност на
претендираното обезщетение. Направено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбите оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към
настоящия момент въпросите относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на въззивното дружество по реда на чл.432 вр.
чл.493 КЗ са разрешени с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а
именно – настъпило на 17.01.2020г. ПТП, при което майката на въззивницата
– С.Т.Д., като пешеходец е била блъсната от л.а „Ситроен С 3“, рег. № РР
2381 ВМ, управляван от И.Б.А., вследствие на което по-късно починала;
виновността на водачката, установена с влязла в сила в хода на настоящия
процес присъда по НОХД № 296/2020г. по описа на РС – Разград; претърпени
от въззивницата неимуществени вреди от смъртта на родителката й; валиден
договор за застраховка относно гражданската отговорност на водача, сключен
със ЗД „Бул инс“ АД и обосноваващ материалноправната легитимация на
ответното дружество. Поради това и настоящата инстанция не обсъжда
ангажираните по делото доказателства, относими към горните обстоятелства.
Спорните въпроси, във връзка с които са направените в жалбата
оплаквания, са относно справедливия размер на следващото се обезщетение.
Безспорно е, че загубата на човешкия живот е безвъзвратна и неоценима
в пари, а със смъртта на пострадалата е засегната най-сърдечната и близка
житейска връзка, каквато е връзката между родител и дете. Но доколкото
обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък има за цел да
3
възмезди претърпените болки и страдания съобразно критерия за
справедливост, то родствената връзка не е достатъчна за определяне на
следващото се обезщетение. Според задължителните разяснения, дадени в
ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. В настоящия случай освен родствената
връзка от значение са съществувалите между въззивницата и родителката й
взаимоотношения, възрастта им, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, конкретните проявления на търпените негативни
изживявания, болки и страдания, общественото разбиране за справедливост
на съответния етап на обществено-икономическото развитие на обществото,
израз на което са и предвидените в КЗ лимити на обезщетенията.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.М. се установява,
че между въззивницата и нейната майка е съществувала силна емоционална
връзка; макар и от около 20 години В.К. да е живеела в чужбина, редовно се
чувала с майка си, общували по телефона или чрез интернет по няколко пъти
в седмицата; като единствено дете именно починалата е била причината за
връщанията й в България, поне веднъж годишно; когато си идвала се грижила
за майка си /правила ремонт на жилището/. Свидетелят сочи още, че когато се
чули с въззивницата след инцидента тя била много разстроена, плачела, но
след като си заминала не са поддържали контакт и не я е виждал.
От коментираните показания се установява още, че пострадалата е била
жизнена и активна, независимо от възрастта си, не е страдала от някакви
съществени заболявания. Последното се потвърждава и от заключението на
СМЕ, според което не са налице данни за заболявания, които да са
благоприятствали пътно-транспортното произшествие или настъпването на
смъртта.
Доказателства за психо-емоционалното състояние на въззивницата, в
частност за твърдените в исковата молба страх, несигурност, разстройство в
адаптацията не са ангажирани, поради което и тези негативни изживявания и
последици от преживяната травма са недоказани.
Съвкупната преценка на горното обуславя и извода на съда, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 80 000
4
лева се явява справедлив еквивалент да претърпените от В.К. неимуществени
вреди. Между нея и майка й е съществувала присъщата на родствената връзка
обич и емоционална близост, уважение, разбирателство и взаимопомощ.
Внезапната и неочаквана загуба на толкова близък човек е травма, която
безспорно е претърпяна от въззивницата, при отчитане, че тя е единствено
дете, както и че пострадалата не е страдала от други заболявания, била е
жизнена за възрастта си /83 год./. В същото време, съдът отчита, че от
двадесет години двете са живеели в отделни домакинства, въззивницата е
изградила свое семейство извън страната, независеща финансово или
физически от майка си, формирана като личност и подкрепяна предимно от
семейството си. Предвид възрастта и на двете, подкрепата от страна на
починалата към този момент е била предимно морална. Наред с това, макар и
загубата да е безвъзвратна, т.е. негативните изживявания, свързани с мъката
от липсата на близкия родственик да са трайни, по делото не се установиха
други претърпени от въззивницата вреди /сочените в исковата молба страх,
несигурност, разстройство в адаптацията/, които да обусловят присъждането
на обезщетение в по-висок размер.
Оплаквания относно приетото от първоинстанциония съд по
възражението на ответното дружество за съпричиняване не са направени,
поради което и съдът не го обсъжда.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
окръжния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане ответното дружество
има право на разноски за въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение. Отчитайки извършените процесуални действия от
представителя и предмета на спора, съдът намира възражението на
въззивницата за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК за основателно.
Претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в
размерите по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. съобразно обжалваемия
интерес или в размер на сумата от 1 356 лева, с вкл. ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/15.04.2021г., постановено по т.д. №
4/2021г. на ОС – Разград, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д.
К. против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
майка й С.Т.Д., настъпила при ПТП от 17.01.2020г., виновно причинено от
водача на л.а. „Ситроен С3“, ДК № РР 2381 ВМ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество за горницата над
присъдените 80 000 лева до размер на сумата от 100 000 лева, ведно със
следващата се законна лихва, считано от 17.02.2020г.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Разград, ул.“Васил
Левски“ № 2, вх.А, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 356 /хиляда триста петдесет и шест/
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6