РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Благоевград, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501123 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от „А.к.п.з.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1527, ул. ****“ № *,
ет. *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Й.М., като правоприемник на
„А.к.п.з.“ЕООД с ЕИК ****, срещу Решение № 593 от 24.10.2022 г.,
постановено по гр.дело № 218/2022 г., по описа на Районен съд – Благоевград.
Посочено е във въззивната жалба, че по силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите
му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът
за прехвърляне на вземане — цесия, става перфектен в отношенията между
цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е
двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на
вземане. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.З от ЗЗД,
1
предишния кредитор - цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От
датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ
ефект може да направи единствено на цесионера. Посочено е, че в случая на
ответника са били надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договора за цесия, потвърждение и
извадка от Приложение 1/ 01.10.2020г. към договора, пълномощно от цедента
па цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмо уведомление до
длъжника от упълномощения за това цесионер), като обосновано може да се
приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне
на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчване на книжата по реда
на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са
гарантирани. Твърди се, че преписът от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били изпратени на вписаните в регистъра настоящ
и постоянен адрес на ответника. Сочи се, че законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, тъй
като с получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така е и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, IT т.о.). Също
така защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страната по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно
чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител. Излага, че в Определение № 987/18.07.2011 г. по гр.
дело № 867/2011 г. на ВКС, 4 ГО е казано, че ако ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението с надлежно връчено по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че
задължението му по договора за заем не е погасено, следва да се приеме, че
2
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на иска. На следващо място се сочи, че целта
на уведомяването на длъжника за цесията е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането, а в конкретния случай липсва
удовлетворяване на гражданското притезание от длъжника чрез доброволно
изпълнени. Ако в съдебната практика се приеме, че уведомлението за цесия
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не може да бъде връчено на особения представител, то
това би породило риск от невъзможността новият кредитор да удовлетвори
закупеното си вземане от имуществото на укриващия се длъжник в нито един
следващ момент. Именно поради това, законодателят е предвидил
възможност за длъжника да бъде освободен от отговорност, в случай, че е
платил на цедента, тоест в случая той би бил добросъвестен, поради
незнанието за правопрехвърлителната сделка - цесията. В тази насока е
Решение № 236 от 10.04.2020 г. на ОС— Варна пое. т. д. № 2008/2019 г.
Счита, че не следва да се изключва хипотетичната възможност длъжникът да
се укрива с цел личностно обогатяване за сметка на Кредитора. Посочва се,
че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента
на уведомяването. Уведомяването за цесията от своя страна има за цел да
предпази длъжника от изпълнение на едно и също задължение два пъти, но в
случая се твърди, че той не е правил плащания нито към „А.к.п.з.“ ООД, нито
по сметка на първоначалния си кредитор. Сочи се, че следва да се има
предвид, че съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, по безспорен начин е установено усвояването и
размера на дълга. Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен
резултат - отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на
съдебен акт, с който да се приеме за установено, в отношенията между
„А.к.п.з.” АД и К. И. С., че г-н С. дължи всички суми претендирани с исковата
молба. Претендират се направените във всички инстанции разноски
включително и тези във въззивното производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната
3
страна по жалбата- К. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ****, бл.*,
вх. *, ет. *, ап. *, чрез особения представител адв. Д. Г. от АК – Б., с който се
иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като
неоснователна и да потвърди като правилно и законосъобразно. С писмения
отговор се поддържат доводи за това, че депозираната въззиввна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, за
което се излагат следните съображения: Посочва се, че първоинстанционният
съдебен състав правилно е преценил, че съобщаването на цесията не е
извършено (респ. не е извършено редовно), поради което и прехвърлянето на
вземането не е породило действие спрямо длъжника К. С.. Твърди се, че
рамковият договор за прехвърляне на парични задължения между „Ф.Б.“
ЕООД и „А.к.п.з.“ ЕООД е сключен на 02.03.2020г. Приложението № 1 към
него, в което фигурира задължението на ответника, е подписано на 01.10.2020
г. На същата дата 01.10.2020 г. заемодателят „И.А.М.“ АД е отправил искане
в писмен вид до поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД за изпълнение на целия дълг, но е
ясно дали това уведомление е достигнало до поръчителя и кога. Твърди, че с
Договора за цесия се променя едно съществуващо материално
правоотношение, като се променя една от страните по него - кредитора.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда,
че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията
да е достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответникадлъжник
е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Посочва се, че връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента. Сочи се, че
представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение
4
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК, ВКС). Представителна власт на особения представител е
ограничена, по арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният
представител не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Заявява,
че в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно
разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той
представлява, като се посочва, че „процесуалните представители упражняват
нейните процесуални права “ , не и материални такива. /Решение
№106/28.06.2019г. по в.гр.д.№259/2019г. на Сливенски окръжен съд; Решение
№1134/22.03.2019г. по гр.д.№3495/2018г. на Пловдивски районен съд и др./
Посочва се, че особеният представител не може да заяви и материалноправни
възражения, тъй като е извън това отношение, поради което не може да
направи възражение за евентуално плащане на дълга /целия или част от него/
на стария кредитор от името на длъжника, респективно да докаже такова. С
отговора на въззивната жалба са наведени доводи, че неоснователно
въззивникът се позовава на Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д.№
867/2011 г. на ВКС, 4 ГО. Твърди се, че в цитираният съдебен акт няма и не
може да се изведе твърдение, че уведомяване за цесия е извършено редовно,
ако ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, и в делото се
представлява от особен представител. Точно обратното, и този състав на ВСК
поддържа становище, че връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника, нито на негов упълномощен
представител (адвокат). В конкретния случай уведомяването на цесията е
било прието за достигнало до длъжника, тъй като е извършено в друго дело
между страните, където длъжникът е участвал лично. В процесния случай
няма твърдение от страна на ищеца (въззивник) в такова насока и не се е
установило уведомяване, извършено по различен начин. Излага, че
неравноправни са клаузите на чл.6 и чл.8 от договора, касаещи съответно
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00% и годишен процент на
разходите на заема 49.10%. Сочи се, че с Решение № 95 от 13.09.2016 г. по
търг. д. № 240/2015 г., II т.о. на ВКС, е прието, че методът на изчисление на
съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
5
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и
индикатори. Клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за паричен заем №
3654040/11.10.2019г. посочват размера на лихва и ГПР само в проценти.
Макар че за ГПР е посочено, че е изчислен по формулата и съгласно
изискванията, съдържащи се в чл.19 от Закона за потребителския кредити
Приложение №1 към него, с това не се изпълнява изискването за яснота и
конкретика на изчислителната процедура. Посочва се, че лихвата за забава и
годишния лихвен процент формират сума в процентно отношение от 89.10%
или това е почти 100% процента от кредита, което е едновременно
незаконосъобразно и несправедливо. На следващо място се твърди, че
неравноправна и поради това нищожна е клаузата и на чл.4 от Договор за
паричен заем № 3654040/11.10.2019 г., според която в срок от три дни от
подписването на договора за кредит, следва да предостави обезпечение в една
от посочени три форми. Твърди се, че представените като изборни три
варианта на обезпечение са на практика без възможност за избор, тъй като
първите две от тях са трудно, почти невъзможни за изпълнение. По
отношение на обезпечение под формата на две физически лица - поръчители
са въведени редица изисквания, каквито дори за самия кредитополучател
няма. Предоставянето на банкова гаранция за сумата на кредита е също
абсолютно неизпълнима и житейски необоснована. Тъй като е очевидно, че
ако кредитополучателят би имал финансовата възможност да внесе банкова
гаранция в размера на кредита и да плати банковите такси по същата, не би
прибягнал до паричен заем. Посочва се, че третата форма на обезпечение -
договор с дружество, одобрено от заемодателя, което предоставя гаранционни
сделки, на практика остава единствената възможност и задължително условие
за предоставянето на заема от заемодателя. Това се потвърждава и от факта,
че Договорът за предоставяне на поръчителство № 3654040 е сключен на
същата дата, както и договора за паричен заем. Дори двата договора има
еднакви номера. В този смисъл се твърди, че на длъжника никога не е давана
възможност за избор кое обезпечение на предостави. Посочва, се че очевидно
тези разпоредби не са индивидуално уговорени със К. С., а са изначално
заложени, поради което са неравноправни и затова нищожни и нямат
действие спрямо К. С.. При изложените съображения от особения
представител на въззиваемия К. И. С., иска се от въззивния съд да остави
6
въззивната жалба на „А.к.п.з.“ АД без уважение и да потвърди обжалваното
решение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно, като присъди
на страната и направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.
В о.с.з. въззивното дружество не изпраща представител, а депозира
писмена молба със становище за уважаване на жалбата.
Особеният представител на въззиваемия К. С. - адв.Г. не се явява, със
становище оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение.
БОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол
съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2306/2021 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 597 от
09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено длъжникът К. И. С., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. ****, № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на кредитора „А.к.п.з.” АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „****“ № *, етаж *,
представлявано от Я.Б.Я. - управител, чрез пълномощника Й.М. -
юрисконсулт, следните суми: - 979,74 лв. /деветстотин седемдесет и девет
лева седемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница по договор за
паричен заем № 3654040 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.09.2021г./
до окончателното погасяване; - 79,06 лв. /седемдесет и девет лева и шест
стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 18.10.2019г. до
06.03.2020г.; - 129,40 лв. /сто двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/
представляващи лихва за забава за периода от 07.03.2020г. до 24.08.2021 г., а
вземане по договор за паричен заем № 3654040 от 11.10.2019 г.- 23,76 лв.
/двадесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ - представляваща
разноски за заплатена държавна такса по делото, съобразно уважената част от
заявлението и - 34,90 лв. /тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/ -
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част
от заявлението. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
7
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. Видно от представения
Договор за паричен заем № 3654040 от 11.10.2019 г. се установява, че на
11.10.2019 г., между „И.А.М.“ АД, ЕИК: ***, като заемодател и К. И. С. с ЕГН
**********, като заемател е сключен посоченият договор за паричен заем. С
подписването на същия заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1 000,00 лева. В тази връзка редът и условията, при
които е отпуснат кредитът, както и размерът, броят, периодичността и датите
на плащане на всяка вноска са уредени в процесния Договор. В Договора е
уговорено, че срокът на заема е 21 седмици, като годишният фиксиран лихвен
процент по него е 40,00 %, а лихвеният процент на ден, приложим при отказ
от Договора, е 0,11 %, като общият размер на всички плащания възлиза на 1
086,75 лева при годишен процент на разходите на заема от 49,10 %. В чл. 3 от
Договора е посочено, че „С подписването на настоящия договор заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума“. Заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на
Договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а
именно: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора – 1 086,75 лева,
със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по процесния Договор. Представен е Договор за предоставяне
на поръчителство № 3654040 от 11.10.2019 г. По делото е приет и Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.10.2020 г., ведно
с Приложение № 1 от 30.10.2020 г. към рамковия договор. По силата на
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.10.2020
г., сключен между „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, последното дружество е
встъпило в правата на кредитора, на когото „И.А.М.“ АД е прехвърлило свои
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на
Закона за потребителския кредит. По делото е приет и Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., ведно с
Приложение № 1 от 01.10.2020 г. към рамковия договор. По силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г.,
сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „А.к.п.з.“ АД, последното дружество е
встъпило в правата на кредитора, на когото „Ф.Б.“ ЕООД е прехвърлило свои
8
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на
Закона за потребителския кредит. От приложения списък за прехвърлени
вземания, неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.10.2020 г., е видно, че под № 312, като длъжник е
вписан ответникът – К. И. С., с посочена отпусната главница в размер на 1
000,00 лева, която е с остатък към 01.10.2020 г. в размер 979,74 лева, лихва за
забава към същата дата – 79,06 лева, и такси /неустойки/ разходи за забава –
9,00 лева, остатък по възнаграждението по Договора за предоставено
поръчителство към 01.10.2020 г. – 505.00 лева, лихва за забава към същата
дата – 41,24 лева, като общо дължимото към датата на продажбата /01.10.2020
г./ възлиза на 1 614,04 лева. Видно от Договор за продажба и прехвърляне на
вземане /цесия/, цедентът „И.А.М.“ АД е упълномощило цесионера Ф.Б.
ЕООД, да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания
на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 02.03.2020 г. и
Приложение № 1, неразделна част от него. Видно от Пълномощно, Ф.Б.
ЕООД е упълномощило цесионера „А.к.п.з.“АД, да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен на 02.03.2020 г. и Приложение № 1, неразделна
част от него. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършената
цесия, което е връчено на особения представител на ответника. По делото
съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Росица Велинова, която съдът кредитирал като пълна, ясна и
обоснована. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
претендираните вземания по искова молба на ищеца са в общ размер на 1
188,20 лева, по видове както следва: 979.74 лева – главница; 79,06лева –
договорна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 06.03.2020 г. и 129,40 лева –
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.03.2020 г. до
24.08.2021 г.. Предвид горното съдът е приел, че заемодателят е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната
сума, поради което в тежест на ответника - заемополучател е да докаже, че е
изпълнил насрещното си задължение по договора - да върне предоставеният
му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора.
9
Такива доказателства по делото не са представени. Ищецът е частен
правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2020 г. От същия е видно че „Ф.Б.“ ЕООД,
гр. С. е прехвърлило възмездно на цесионера „А.к.п.з." АД, гр. С. свои
ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора, между които и процесното вземане. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им. Ищецът представя към исковата молба уведомително писмо
за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата
по делото. В практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др. се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма спор също
така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., решение № 156 от
30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др/. В случая
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено на
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
При тази фактическа обстановка БлРС е приел, че до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Тъй като
връчването на особения представител не може да се приравни с връчването на
длъжника. Първоинстанционният съд е приел, че представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е
назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
10
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления,
които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов,
няма да произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за
доставяне, изпратените до ответника уведомления за цесията не са
достигнали до него. Поради изложеното първоинстанчионният съд е приел, че
длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на
вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно материално
легитимиран да търси изпълнението им.
Въззивната инстанция не споделя изводите на БлРС, поради следното:
Ищецът " А.к.п.з.” АД, ЕИК *** е установил качеството си на кредитор
спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия,
сключен с дружеството "Ф.Б."ЕООД. БОС споделя мотивите на първата
инстанция и посочената трайна практика на ВКС, че цесията на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор, цедента, му
съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до длъжника, направено от
новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишният
кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, в каквато насока са събраните доказателства.
Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно
съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането
поражда правно действие за длъжника от този момент, съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното
право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3
ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият кредитор " Ф.Б."ЕАД е упълномощил новия
кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за
извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е
приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения
11
представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията е
осъществен и следва да бъде зачетен. Не се споделят мотивите на районния
съд, че връчването на уведомлението за цесията на особения представител не
е произвело материалноправно действие, поради особения характер на
представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител",
без да разграничава представителната власт на представителя от какво
произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в
двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС
Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Настоящата инстанция
споделя именно това дадено от ВКС разрешение по разглеждания въпрос,
което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК, като не възприема сочената от
районния съд практика на СГС и БАС.
На първо място следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането
от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. В тази връзка
съгласно Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.
и цитираното по-горе решение, а именно Решение № 78 от 9.07.2014г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о.,ТК, изхождащото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Съгласно Решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III
г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, предишният кредитор има
право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
12
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Въззивната инстанция приема, че ищецът - цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и
съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил
след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда. Вземането на ищеца за главница, договорна лихва и
законна лихва е дължимо, въпреки че предсрочната изискуемост на договора
за паричен заем не е била обявена на длъжника - ответника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като това вземане е
формирано от вноските по погасителния план по договора за кредит, като
всички вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на
съдебното дирене и пред първата, и пред настоящата инстанция. Поради това,
установителният иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца следва да бъде
уважен изцяло.
Като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК, БлРС е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново от
въззивния съд, с което искът да бъде уважен, че сумите 979,74 лв.
/деветстотин седемдесет и девет лева седемдесет и четири стотинки/ -
представляваща главница по договор за паричен заем № 3654040 от
11.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /08.09.2021г./ до окончателното погасяване; -
79,06 лв. /седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - договорна лихва върху
главницата за периода от 18.10.2019г. до 06.03.2020 г.; - 129,40 лв. /сто
двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - представляващи лихва за
забава за периода от 07.03.2020г. до 24.08.2021г., са основателни.
При този изход на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени
всички направени от него разноски в размер общо на общо 1308.81 лева, от
които разноски пред РС – Блгоевград 126,24 лв. държавна такса, 313,17 лв.
особен представител, 200 лв.депозит за вещо лице, 360 лв. юристконсултско
възнаграждение, разноски по заповедното производство в размер на 234,04
13
лв. и разноски пред въззивната инстанция в размер на 435,00 лв.
Но особеният представител на К. С. се следва възнаграждение за участието му
във въззивното производство в размер на 313,17 лв., което следва да бъде
внесено от „А.к.п.з.” АД с ЕИК ***.
Водим от изложеното, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №593/24.10.2022г. на Благоевградски районен
съд, постановено по гр.д.№218/2022г., с което са отхвърлени предявените от
„А.к.п.з.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”****“ №
*, ет. *, представлявано от Я.Б.Я.– управител, чрез юриск. Хр.А., против К. И.
С., ЕГН **********, за признаване за установено, че сумите, за които е
издадена Заповед № 597/ от 09.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1965/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Благоевград, а именно: 979,74 лв. /деветстотин седемдесет и девет лева
седемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница по договор за
паричен заем № 3654040 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.09.2021г./
до окончателното погасяване; - 79,06 лв. /седемдесет и девет лева и шест
стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 18.10.2019г. до
06.03.2020 г.; - 129,40 лв. /сто двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ -
представляващи лихва за забава за периода от 07.03.2020г. до 24.08.2021г., И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА предявения иск по чл.422 ГПК И ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. С., ЕГН **********, че същият
дължи на „А.к.п.з.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
”****“ № *, ет. *, представлявано от Я.Б.Я., сумите 979,74 лв. /деветстотин
седемдесет и девет лева седемдесет и четири стотинки/ - представляваща
главница по договор за паричен заем № 3654040 от 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /08.09.2021г./ до окончателното погасяване; - 79,06 лв.
14
/седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - договорна лихва върху
главницата за периода от 18.10.2019г. до 06.03.2020 г.; - 129,40 лв. /сто
двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - представляващи лихва за
забава за периода от 07.03.2020г. до 24.08.2021г:, които суми произтичат от
договор за паричен заем от 11.10.19г., сключен с „А.к.п.з.” ООД с ЕИК ****,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№597/09.09.21г. по описа на БлРС.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, да заплати на „А.к.п.з.” АД с
ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”****“ № *, ет. *,
представлявано от Я.Б.Я. разноски в размер на 1308.81 лева., от които
разноски пред РС – Блгоевград 126,24 лв. държавна такса, 313,17 лв. особен
представител, 200 лв.депозит за вещо лице, 360 лв. юристконсултско
възнаграждение, разноски по заповедното производство в размер на 234,04
лв. и разноски пред въззивната инстанция в размер на 435,00 лв.
ЗАДЪЛЖАВА „А.к.п.з.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”****“ № *, ет. *, представлявано от Я.Б.Я., в
двуседмичен срок от съобщаването да внесе по съответната банкова сметка на
ОС – Благоевград сумата от 313,17 лв., представляваща възнаграждение на
особения представител на К. С., за участието му във въззивното
производство, за което на дружеството да се изпрати нарочно писмо.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15