№ 622
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100110229 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] Л. М. е заявила в искова молба от 13.08.2021 г., че на 13.05.2020 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от С.С., чиято гражданска отговорност (ГО) е
била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). От ПТП Л. М. е
получила:
- травма на нервни коренчета в торакалния отдел на гръбначния стълб;
- разместено счупване в средната трета на гръдния кош. Уврежданията
са ѝ е причинили болки и страдания.
[2] На 10.05.2021 г. Л. М. е поискала от Л.И. да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, но Л.И. не го е направил. Затова Л. М. моли съда да
осъди Л.И. да ѝ заплати:
1
- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от
претърпените вреди за 50 000,00 лева;
- законната лихва от 13.05.2020 г. до окончателното изплащане
(исковата молба, л. 2-7 от делото).
2. На ответника
[3] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не С.С., а трето лице е причинило ПТП;
2. не всички увреждания на Л. М. са от процесното ПТП;
3. Л. М. не е претърпяла твърдените болки и страдания;
4. търсеното обезщетение е прекомерно;
5. Л.И. е заплатил 7 000,00 лева обезщетение на Л. М. и не дължи
повече;
6. Л. М. е допринесла за настъпването на уврежданията, понеже е била
без поставен обезопасителен колан. Ето защо Л.И. моли съда да отхвърли
иска (писмения отговор, л. 47-49).
3. Насрещни твърдения и искания на ищцата
[4] Л. М. е заявила, че действително на 03.05.2022 г. Л.И. е заплатил
7 000,00 лева обезщетение, но то не е достатъчно да обезщети вредите . Тя е
оспорила твърденията на Л.И., че: не С.С. е причинил ПТП; Л. М. е
претърпяла от ПТП всички твърдени увреждания и неимуществени вреди;
търсеното обезщетение е прекомерно; Л. М. е допринесла за настъпването на
уврежданията (допълнителната искова молба, л. 81-82).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
2
1. Обстоятелства, които съдът установява
[5] Не се спори, че Л. М. е била родена на *******. Тя е била
физически здрава за възрастта си и се е грижила за съпруга си, който е бил
болен от рак (показанията на свидетелката М., л. 161-162).
[6] На 13.05.2020 г. около 11:30 часа Л. М. е пътувала в товарен
автомобил „Киа Преджио“ на предно, най-дясно място. Тя е била с поставен
обезопасителен колан. На средното място е пътувал братът на свидетеля С.С.,
а свидетелят С. е управлявал автомобила (показанията на свидетеля С., л.
158).
[7] Свидетелят С.С. е управлявал автомобила с 86,59 км/ч по
първокласен път 6 с посока от гр. София към гр. Пирдоп. Асфалтовата
настилка е била суха, времето ясно, а видимостта нормална.
[8] В района на км 163+500м С.С. е предприел изпреварване на
автомобила пред него без предварително да е наблюдавал постоянно пътя зад
него и да се убеди, че зад него не е предприел изпреварване друг автомобил.
Затова по време на маневрата С.С. е забелязал другия автомобил в близост до
автомобила „Киа“, предприел е връщане в своята лента на движение, но
автомобилът „Киа“ е излязъл от пътното платно, загубил е устойчивост и се е
преобърнал. Ако С.С. е наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си, той би
прекратил маневрата изпреварване преди да навлезе в лентата за насрещно
движение, лесно би останал в своята лента за движение, а автомобилът „Киа“
не би загубил устойчивост (заключението на вещото лице доцент Х., л. 123-
141).
[9] Вследствие на преобръщането на автомобила „Киа“, Л. М. е
получила счупване на тялото на гръдната кост с разместване на фрагментите
и изразен локален болков синдром (стр. 2 от заключението на вещото лице д-р
М., л. 146-149). Тя би получила тези увреждания независимо дали е бил с или
без обезопасителен колан (стр. 18 от заключението на вещите лица доцент Х.
3
и д-р Ш., л. 123-141). Не се спори, че към този момент ГО на С.С. е била
застрахована при ответника Л.И..
[10] Три дни Л. М. е била лекувана консервативно в болница. Болката
от счупването е била овладявана с аналгетици (стр. 3-4 от заключението на д-
р М., л. 146-149). През първия месец след увреждането за нея са се грижили
двете дъщери. Л. М. е изпитвала неудобство, че не е могла да се грижи за
съпруга си, а дъщерите са се грижили за него и нея (показанията на
свидетелката М., л. 161-162). Тя е била в отпуск поради временна
неработоспособност до 15.07.2020 г. (болничните листа, л. 37-38).
[11] Възстановяването на Л. М. е продължило около два-три месеца,
като през този период Л. М. е изпитвала болки и страдания. При промяна на
времето и натоварване е възможно Л. М. да изпитва болки и вбъдеще (стр. 3-4
от заключението на д-р М., л. 146-149). Увреждането на Л. М. е близко по
тежест до това, предмет на обезщетяване на решение на САС 929-2022-8-ми
с-в по в. гр. д. 677/2022 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 160).
[12] На 10.05.2021 г. Л. М. е поискала от Л.И. да заплати
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ПТП (претенцията, л.
39-41). Не се спори, че на 03.05.2022 г., след подаването на исковата молба,
Л.И. е заплатил на Л. М. 7 000,00 лева (вж. и преводното нареждане, л. 71).
[13] САС е освободил Л. М. от заплащане на държавна такса
(определението, л. 11-12 от делото на САС). Л. М. е била представлявана
безплатно от адвокат (л. 152). Тя е заплатила: 650,00 лева за вещи лица (л.
101); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 97). Л.И. е заплатил 450,00 лева
за вещи лица (л. 100). Той е бил представляван от юрисконсулт (л. 75 и л. 157-
162).
2. Спорни обстоятелства
[14] Спорните обстоятелства са били:
4
- дали Л. М. е получила от ПТП травма на нервни коренчета в
торакалния отдел на гръбначния стълб;
- дали Л. М. е била с поставен обезопасителен колан.
[15] Съдът приема, че Л. М. не е получила травма на нервни коренчета
в торакалния отдел на гръбначния стълб, защото вещото лице д-р М. е било
категорично, че доказателства за лечението на подобна травма не е имало.
Още по-съществено, д-р М. е заявил, че практически е невъзможно
травмирането на всички нервни коренчета в торакалния отдел на гръбначния
стълб. Затова съдът не приема, че от ПТП.Л. М. е получила такова увреждане.
[16] Липсват доказателства Л. М. да е била без поставен
обезопасителен колан. Точно обратното, свидетелят С. е заявил, че тя е била с
такъв колан. Ето защо съдът приема, че към момента на ПТП Л. М. е била с
поставен обезопасителен колан.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] Л. М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е
основателен и съдът го уважава.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
5
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Л. М. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Л. М.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при Л.И.;
4. вследствие на уврежданията Л. М. да е претърпяла неимуществени
вреди;
5. Л.И. да не е изплатил на Л. М. обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. на 13.05.2020 г. Л. М. е участвала в ПТП, предизвикано от С.С.;
2. от него Л. М. е получила увреждания;
3. ГО на С.С. е била застрахована при Л.И.;
4. от уврежданията Л. М. е претърпяла неимуществени и вреди;
5. Л.И. е изплатил на Л. М. 7 000,00 лева обезщетение за тези вреди по
време на разглеждането на делото.
[21] Съдът приема, че С.С. е причинил ПТП поради следното: водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се
убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство (чл. 41, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП). В случая съдът установи, че С.С. не извършил описаното, а е
предприел изпреварване без да се убеди, че зад него е нямало автомобил,
който да го изпреварва. Това е довело до излизането от пътното платно на
автомобила „Киа“ и преобръщането му. Ето защо съдът приема, че С.С. е
предизвикал ПТП.
[22] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение
за неимуществени вреди. За да определи обезщетението за неимуществени
6
вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От
2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето
на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се
влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на
ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП –
13.05.2020 г.
[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[24] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
(т. II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700
000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
7
лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от
КЗ).
[26] Икономическата обстановка в страната също се е променяла,
което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:
[1]
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г..
[2]
- 610,00 лева от 01.01.2020 г.до 31.12.20207 г..Увеличението на МРЗ
е 32,61 % от 2016 г. до 18.10.2020 г. (610,00-460,00/460,00х100,00).
[27] Съдът установи, че към момента на ПТП Л. М. е бил на 65 години
и 11 месеца. Тя е била физически здрава за възрастта си и се е грижила за
съпруга си, който е бил болен от рак.
[28] От процесното Л. М. е получила счупване на тялото на гръдната
кост с разместване на фрагментите и изразен локален болков синдром. Три
дни тя е била лекувана консервативно в болница. Болката от счупването е
бнла овладявана с аналгетици. През първия месец след увреждането за Л. М.
са се грижили двете дъщери. Л. М. е изпитвала неудобство, че не е могла да
се грижи за съпруга си, а дъщерите са се грижили за него и нея. Тя е била в
отпуск поради временна неработоспособност два месеца и два дни.
[29] Възстановяването на Л. М. е продължило около два-три месеца,
като през този период е изпитвала болки и страдания. При промяна на
времето и натоварване е възможно Л. М. да изпитва болки и вбъдеще.
[30] Увреждането на Л. М. е близко по тежест до това, предмет на
обезщетяване на решение на САС 929-2022-8-ми с-в по в. гр. д. 677/2022 г.
Предмет на делото е било обезщетяването на неимуществените вреди на 28-
годишна ищца от счупване на гръдната кост без разместване от ПТП от 2017
г., като САС е определил 30 000,00 лева обезщетение[3].
8
[31] Съдът отчита всички обстоятелства, свързани с определянето на
обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че процесният случай
е идентичен на този, предмет на обезщетяване на цитираното решение на
САС, но към 2020 г. МРЗ се е била увеличила с 32,61 % спрямо 2017 г,,
откогато е увреждането по решението на САС. Затова съдът приема, че
33 000,00 лева е справедливото обезщетение, което се дължи на Л. М.. Л.И. е
заплатил на Л. М. 7 000,00 лева по време на разглеждане на делото. Ето защо
съдът уважава иска на Л. М. за 26 000,00 лева.
[32] Л.И. е възразил, че Л. М. е допринесла за настъпването на
увреждането, понеже е била без поставен обезопасителен колан. Съдът не
установи Л. М. да е била без обезопасителен колан. Затова възражението е
основателно.
2. По разноските
[33] Л. М. търси разноски. Тя е направила такива за 655,00 лева и е
била представляван безплатно от адвокат.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът
осъжда Л.И. да заплати на Л. М. 655,00 лева разноски по делото, а на адвокат
Д. К. 1 310,00 лева адвокатско възнаграждение (830,00+(26 000,00-
10 000,00х0,03). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да
заплати по сметка на СГС 1 040,00 лева държавна такса (26 000,00х0,04). Ето
защо съдът
[1] Постановление № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[2] Постановление № 350/19.12.2019 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Съдът е установил че вследствие на ПТП ищцата е получила контузия на гръдния кош и корема съпроводена
със счупване на тялото на гръдната кост без разместване/дислокация на фрагментите. Веднага след
произшествието, ищцата е била настанена за лечение в УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД, където е пролежала пет дни. Там
и е било проведено консервативно лечение с обезболяващи и дихателна рехабилитация. Приложени са били
медикаменти, ускоряващи костното зарастване. Счупването на гръдната кост е било увреждане с траен характер и
е водило до трайно затруднение на движението на снагата за около два-три3 месеца. В резултат на травмата на
ищцата са били причинени значителни по интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките на
възстановителния период, като постепенно са намалявали до отзвучаването им. Първоначално болките са били
9
спонтанни, впоследствие при движение и натиск. Налице е била болезненост при всяко дихателно движение на
гръдната клетка, което е затруднявало нормалния акт на дишането. От страна на шията е било целесъобразно
носенето на мека шийна яка. Ищцата не е можела да се обслужва, да ползва тоалетна, не е трябвало да се изправя,
нищо не е можела да прави сама. След изписването от болницата, ищцата е продължила лечението си в домашни
условия при своята майка. Преди произшествието ищцата е била много енергичен човек, спортистка, карала е
ски, ходела е на рафтинг. След произшествието тя е напълняла, разделила се е с приятеля си, емоционално се е
променила много, спряла е да спортува.
РЕШИ:
[35] ОСЪЖДА ЗК „Л.И. ” АД да заплати следните суми:
1. на Л. Н. М.:
- 26 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от
Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие от 13.05.2020
г. плюс законната лихва от 10.05..2021 г. до окончателното изплащане. Искът
е предявен като частичен за 26 000,00 лева от 50 000,00 лева;
- 655,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат Д. К. – 1 310,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС – 1 040,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. Л. М. е със съдебен адрес – адвокат Д. К., гр. София, ул. „*******. ЗК
„Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*******.
[36] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[37] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 520,00
лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10