ПРОТОКОЛ
№ 999
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Денев
СъдебниЛюбка Т. Т.а
заседатели:Ашхен Т. Бодурян
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
и прокурора Р. Н. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20223100200658 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата Д. Й. С., уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично и с адв. Н. Б. и адв. Андриян Б. от АК - София, приети от съда
от преди.
Частните обвинители:
Д. Г. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
Д. М. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
Г. Д. К. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
К. Д. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
С. С. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
Е. М. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
Д. С. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
1
упълномощен от преди.
Ж. С. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Р.,
упълномощен от преди.
Свидетелите:
С. Д. Х., редовно призован, явява се лично.
И. Н. П., редовно призован, явява се лично.
Р. Б. И., редовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпила
молба от същия, с която уведомява, че не е в състояние да се яви в днешното
заседание, като прилага болничен лист и бележка от клиника по ортопедия.
М. В. Д., редовно призован, явява се лично.
Х. Р. М., нередовно призован, не се явява. Няма върнат отрязък от
призовката.
М. И. Х., редовно призован, явява се лично.
М. В. М., редовно призован, явява се лично.
А. К. П., редовно призован, явява се лично.
М. М. Х., редовно призован, явява се лично.
Д. В. М., редовно призован, явява се лично.
Т. П. К., редовно призован, явява се лично.
М. Е. К., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса, както и на
посочения по делото телефон никой не отговаря.
С. Т. К., редовно призован, явява се лично.
Д. Х. Д., редовно призован, явява се лично.
Т. С. Й., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се свидетели:
С. Д. Х. – на ***, без родство със страните.
И. Н. П. – на ***, без родство със страните.
М. В. Д. – на ***, без родство със страните.
М. И. Х. – на ***, без родство със страните.
М. В. М. – на ***, без родство със страните.
А. К. П. – на ***, без родство със страните.
М. М. Х. – на***, без родство със страните.
Д. В. М. – на ***, без родство със страните.
Т. П. К. – на ***, без родство със страните.
С. Т. К. – на ***, без родство със страните.
Д. Х. Д. – на ***, без родство със страните.
Т. С. Й. – на *** без родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, правата по чл.121 НПК и същите обещават да говорят истината.
На осн. чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от
НПК и искания в тази насока не постъпиха.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от
НПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Адв. Б.: Моля да промените реда на разпитване на свидетелите, т.к. между
тях има такива с тежки здравословни състояния и инвалиди. Предлагам да
започнем с А. П., Т. Й., М. И. и Т. К..
Прокурорът: Не възразявам.
Адв. Р.: не възразявам.
3
Председателят на състава докладва основанията за образуване на
съдебното производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Поддържам обвинителния акт във вида, в който е внесен.
Повдигнато е обвинение за извършване на две престъпление по чл.123 ал.1 и
чл.134 ал.1 НК. Същите са извършени с едно действие, което се изразява в
бездействие и е извършено на 31.07.2017 г. Касае се за непредпазливи
престъпления, изразяващи се в това, че поради немарливо изпълнение на една
правно регламентирана дейност, в случая извършване на подвижни
строително монтажни работи на автомагистрала, е била причинена смърт на
едно лице - 59-годишната С. Д. и средна телесна повреда на 7-годишната Д.
К.. Касае се за бездействие - несигнализиране на работен участък в обхвата на
пътя, където са били извършвани тези подвижни строително монтажни
работи по реда, предвиден в Наредба № 3/2010 г. за временната организация
за безопасността на движение по пътя при извършване на строителни и
монтажни работи. Подробна фактология сме изложили в обвинителния акт.
Адв. Р.: От името на частните обвинители заявявам, че поддържам
възведеното обвинение.
Подсъдимата С.: Разбрах обвинението срещу мен. Ще дам обяснения
на по-късен етап.
Свидетелят А. К. П.: Към 31.07.2017 г. работих с камионче „ИВЕКО“
да охранявам със светлинна сигнализация работниците. Работих към
„Автомагистрали - Черно море“ АД като шофьор от февруари 2017 г.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Въпросния ден бях с камионче „ИВЕКО“. Работих в
звено „Автотранспорт“. Преди да тръгна от Шумен ме изпратиха да карам
„ИВЕКО“, защото колегата трябваше да си сменя книжката. Отидох, бях
инструктиран там от К. там какво да правя, защото не знаех как се включва
светлинната сигнализация. Тя се включваше посредством щипки, които се
закачаха на акумулатор и трябваше някой да ми каже къде, какво, що, как
трябва да застанеш. Свърши това нещо, натоварих малко асфалт за друга
4
група, която работеше по мостовете и трябваше да доставя асфалта. По-късно
тръгнах след групата, която трябваше да извърши ремонта. Отидох към
мястото, дето извършват кръпките, спрях в аварийната лента, пуснах
светлинната сигнализация, убедих се, че работи безупречно и от там влязохме
в изпреварващата лента, където се извършваше ремонта. Там пред мен беше
емулсатора, където бяха дупките, след него беше „Форд“ ли беше,
варненският микробус със знак. След форда застанах аз. Бяхме на между 80 и
100 метра един от друг. Аз застанах след 13:00 часа. По едно време те
свършиха, направиха знаци, че свършват. От работниците най-отпред
направиха знаци, дето минават кръпките с течен асфалт. И с мен работникът
дето беше – Х., казах му да отиде да види къде ще се преместим, да знаем
точно посоката на къде ще заминаваме. Тръгна той напред към тях и вече
подмина камиончето, отпред го виждам, и по едно време усетих силен удар.
Погледнах преди това на дясното огледало, огледах се да няма кола, защото
той слиза. Не видях нищо. Слезе той, подмина камиончето и по едно време
усетих силен удар, без да чуя спирачки, клаксони нещо да такова, директен
удар, като гръб от ясно небе. Ударих си главата отзад в облегалката за глава
дето е. т.е. явно тя ме е предпазила, защото с темето избих задното стъкло на
камиончето. Усетих много силна болка, даже за момент не бях на себе си.
Като слязох от камиончето видях едно малко кученце пресече и викам:
„Какво е това кученце?“ и хвана в другата посока, към Варна, в южното
платно. Слизам и отивам към колата и гледам колата ми ударена. Не помня
каква е била колата на жената. Жената беше руса, а отзад хората бяха спрели и
вадеха детенцето. Дадох му водичка, то беше уплашено. Дадох му вода да
пие. После дойдоха катаджии, пробваха ме за алкохол. Всичко се установи, че
нямам алкохол. Изчакахме докато си направят работите и после натоварихме
камиончето.
На магистралата отидох след 12:00 часа. Автомобилите бяха в лява
изпреварваща лента. Доколкото помня най-отпред беше емулсатора, отзад
беше фордчето и най-отзад заставам аз със светлинната сигнализация. Нашите
с „газелата“ ги мярнах някъде със знаците дето са. Като отидох и спрях в
лявата лента движението си вървеше.
Адв. Б.: Моля съда да разпореди на страните да не карат свидетелите да
преразказват, а да задават директни въпроси и да не правят забележки.
СЪДЪТ предупреждава защитата да не прекъсва разпита на
5
свидетеля.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Освен посочените автомобили, където спряхме, други
автомобили на „Автомагистрали - Черно море“ не мога да кажа, не помня
дали имаше. Не мога да Ви подведа, защото се оглеждам и за движение. М. го
познавам, дето е на емулсатора, Х. познавам, дето е с мен, но второто му име
не го знам. То не знам, спрях, стана белята и тогава вече всичко минава. Д.
подсъдимата аз като отидох не я видях.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: За последно не мога да си спомня кога съм я видял. В
асфалтова база с К. я видях последно него ден. Асфалтова база е в Шумен,
гробищния парк се намира.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Моята сигнализация, дето е светлинната, сочи за
ремонт. И преди това, доколкото си спомням, знаци на колички бяха сложени.
Помня, че имаше, но къде точно сега не мога да кажа. Назад бяха, след нас.
Имаше знаци за ограничение на скоростта и за пътя в ремонт, не знам, друго
не си спомням.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: В аварийна лента бяха поставени тези знаци, на
колички. Тези колички представляват две колелета, горе знаците и се закачат
за превозно средство, и след това се откачат, и се оставят.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят П.: Мисля, че три на брой бяха тези колички.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Знаците бяха надолу някъде, доколкото си спомням.
След 5 години не мога да си спомня как ги видях.
Прокурорът: Ще изслушаме и въпросите на останалите страни в
процеса, но доколкото този свидетел е разпитван 3 пъти и доколкото
установявам противоречия в дадените показания днес и на досъдебното
производство по отношение на това дали е имало знаци или не, то правя
искане на основание чл.281 НПК да бъдат прочетени показанията му от
досъдебното производство.
6
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят П.: Количките със знаците са постоянно с нас. На тази дата
не си спомням, но ми е останало в съзнанието, че е имало поставени знаци. В
аварийната лента, след нашия автомобил, в посока Варна бяха. Те са преди
нас, т.е. ако идваш от Варна, преди да стигнеш нашите камиони. Не помня
броя им, но мисля, че бяха три - два за ограничаване на скоростта и един
„пътят е в ремонт“. Така ми е останало. Аз с камиончето далеко от тези знаци
спрях. Не мога да си спомня на какво разстояние от последния спрях. Моят
автомобил престоя неподвижно в лява изпреварваща лента може би 10-15
минути, защото то набързо стана, може и 20 минути да е било, не мога да си
спомня. След като мина удара си ударих главата и не бях на себе си, и не мога
да кажа къде са останали тези колички, въобще бях изключил. За времето,
когато бяхме на магистралата подсъдимата Д. не помня дали съм я виждал.
Адв. Р.: Преди да тръгнете за работа виждал ли сте я?
Адв. Б.: Възразявам, т.к. свидетелят вече отговори на въпроса.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: Преди да тръгна от базата ми беше обяснено къде да
застана, на какво разстояние, зад кой автомобил. К. ми обясни. В асфалтова
база като отидох, аз не знаех, не бях запознат с това камионче. И той човекът
ми обясни как се пускат светлините – с щипки към акумулатори, не са
зависими от камиончето. На 80-100 метра един от друг бяхме. Това ми го
обясни К..
Мястото, където се наредихме като участък от магистралата е
изпреварващата лента. Те там са аварийна, активна и изпреварваща ленти.
Това е прав участък, ясно време беше, просто видимостта беше идеална. Зад
нас и пред нас не мога да кажа на какво разстояние се виждаше точно, но
нямаше ограничена видимост. Отгоре, където има високо място и от там, дето
се спускаш, си се виждаше. Сигнализацията на моето камионче представлява
два големи фара – оранжеви, в единия и в другия край, и по средата има по-
малки светлини, пак мигащи. Аз нали спрях, пуснах ги, убедих се, че работят
– той К. така ми обясни, така ме беше инструктирал и ми каза: „И така
заставаш на място зад хората да ги пазиш.“ Когато видях кученцето в този
район други автомобили не мога да си спомня дали имаше спрени.
На въпроси на съда:
7
Свидетелят П.: От 2017 г. работя там като шофьор. Това ми бяха
задълженията за деня - да карам този тежкотоварен автомобил. За това ми
пуснаха заповед, всичко. Иначе по принцип карам един „Мерцедес“ самосвал.
Тогава бях с ивекото, защото на колегата беше изтекла книжката и го
замествах. Подобни дейности, като този ден преди това съм изпълнявал, то
ние постоянно сме по магистралата - кърпим, фрезоваме. Подсъдимата е
технически ръководител, началник. К. е началник на Асфалтова база. К.
трябва да е по-големият началник. К. ми обясни как да застана. Устно ми
обясни там, като тръгнах от Асфалтова база. Този инструктаж стана в Шумен
за мястото, което се намира в близост до Варна. Инструктажът се състоеше в
това, че ми каза на кое място да застана и как да включа светлините.
Сега ще Ви обясня как в Шумен се обяснява на кое място се застава във
Варна - едната нали е северна лента, а другата – южна. Към Варна, която
отива е южната лента, а към Шумен е северната лента. И ми каза, като видя
групата къде е, къде извършват ремонтни дейности, защото те се местят.
Нали Ви казах, че те дадоха сигнал, че свършват и ще се преместваме. Ние
просто фугираме самите кръпки отстрани ги заливаме. Каза ми, като видя
групата, да застана там на разстояние от 80-100 метра от последното
камионче с включени светлини и да охранявам работниците. Аз трябваше да
сигнализирам, нали съм със светлинна сигнализация. К. ми каза да застана от
80 до 100 метра разстояние. Те кръпките може да на 500 метра до километър
една от друга.
Количките със знаците, те „газелата“ ли беше, имаше едно микробусче,
и ги закачат и ги местят на другото място, на другата кръпка. Те и за това са
на колела. Като ги откачат ги подпират на подпора, която си има самата
количка.
Като стана катастрофата Х. беше с мен. Той в кабината беше с мен и
тръгна да провери, защото сигнализираха, че свършват ремонта и той отиде
да провери къде ще се местим, за да видим къде отиваме. „Газелата“ не знам
къде беше в това време. Те си знаят дали първо „газелата“ си мести знаците
или след като се преместим. Аз не съм запознат с техните работи, не мога да
Ви кажа.
Подсъдимата инструктаж на мен ми е правила. Аз подписвам ежедневен
инструктаж. Те нали все постоянно повтарят инструктажа. Не мога да си
спомня него ден точно тя ли ми прави, но знам, че К. ми обясни. За нея не
8
мога да си спомня за инструктаж. Аз повечето дни съм при В. Р. в
автотранспортна, при нея съм временно. Той В. Р. ми разпределя работата с
камиона, при нея рядко съм.
Катастрофиралият автомобил преди да се блъсне не го видях. Разбрах,
че има удар, когато се удари в мен. Нито чух спирачки, нито клаксони -
директен удар. Моят автомобил беше надлъжно на пътя и като ме удари ме
завъртя. Лампите са напречно на самия камион, а камионът е надлъжно на
магистралата. Тези лампи са монтирани посредством рамка и отгоре са
фаровете. Лампите са на един ред, други зад тях е нямало.
Прокурорът: Поддържам искането за прочитане на показанията на
свидетеля от досъдебното производство.
Адв. Р.: Поддържам искането на прокурора, като допълвам същото, че
освен противоречия има и липса на спомен. Моля да се прочетат трите
протокола.
Адв. Б.: Не възразявам.
Адв. Б.: Не възразявам.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля П.,
дадени на досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и
2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля А. К. П., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 15.08.2017 г., находящи се на лист 30 в том
1 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят П.: Вярно е това, което ми прочетохте.
Адв. Б.: Не даваме съгласие за четенето на следващите два разпита,
като основанията ми за възражението са за това, че при провеждане на
процесуално-следствените действия прокурорът е извършил разпита на
20.01.2021 г. и е нарушил закона. Това е така, защото задаваните на свидетеля
въпроси са въз основа на предявен запис и някаква скица, от която не става
9
ясно не е изрично записано, че са предявявани материали от досъдебното
производство и е недопустимо по материали, събрани по досъдебното
производство да се провежда разпит на свидетеля. По тези съображения не
даваме съгласие за прочитането им.
Адв. Р.: Четенето е при условията на ал.4 вр. ал.1 т.2 на чл.281 НПК,
като разрешение от защитата не се изисква и няма основание за възражение.
Адв. Б. (реплика): Искам да ме разберете правилно - губи се времето
на съдебния състав и страните. Частното обвинение не сочи какви
противоречия, в кои пунктове се намират те.
Прокурорът: Действително има няколко свидетели, които имат по 2 и 3
разпита по делото. Бих могла да посоча по отношение на тези два протокола
досежно в какво се изразяват противоречията. Свидетелят си противоречи по
отношение на това имало ли е поставени знаци или не. Не считам, че колегата
прокурор е нарушавал закона, защото ако е така, със съгласие или без, то
същите не могат да се приобщават към доказателствения материал, ако са
незаконосъобразно изготвени и събрани. Не считам, че има нарушение за
това, че е предявено на свидетеля нещо от досъдебното производство. Ясно е
какво е предявено и то е част от доказателствения масив по делото.
СЪДЪТ, като се запозна със становищата на страните намира, че следва
да се прочетат останалите два протокола за разпит на свидетеля П., дадени на
досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля А. К. П., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 24.10.2019 г. на лист 23-26 в том 3 от
досъдебното производство, а именно в частта им на лист 24 - гърба, първи
отговор; лист 25, последно изречение от първи отговор и последен абзац
„Отговор“; лист 25 – гърба, от седми абзац „Въпрос“ до лист 26 първи абзац
„Отговор“ включително; лист 26 – гърба, от четвърти абзац „Въпрос“ до
седми абзац „Отговор“.
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля А. К. П., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 20.01.2021 г. на лист 27-28 в том 3 от
досъдебното производство.
10
Прочетоха се.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: Вярно е всичко това, което ми прочетохте. Не мога да
си спомня точно дума по дума как, но аз съм го казал. Ама там на записа също
и моя автомобил не видях като е минал покрай тез автомобили. Обаче е
минало доста време. Д. обикновено следи асфалтополагането. Него ден
асфалтът беше положен и само се фугираше самия асфалт. По-скоро хората с
емулсатора си знаят работата. Нямам на представа кой ги е ръководил него
ден.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят П.: Сега работя в „Автомагистрали - Черно море“ АД,
отдел „Кариера“ - Кранево. Преди бях в отдел „Автотранспорт“.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: На този запис, който ми е бил показан, поне така мисля,
че не го видях моя автомобил, не знам. Сега пак, ако го видя записа, мога да
кажа. Мисля, че така беше, че не можах да го видя.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: От трите разпита, които ми бяха прочетени по-скоро
този, който е даден в най-краткия срок до инцидента мисля, че ще е по-верен,
защото с течение на времето това се забравя, онова се забравя.
Адв. Р.: А Вие къде между трите разпита виждате противоречия?
Адв. Б.: Възразявам срещу въпроса.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: След като стана катастрофата движението беше спряно,
но кой го е спрял, самите коли наспираха явно и движението се блокира,
стана тапа. След катастрофата не мога да кажа дали някой от нашите
автомобили е напуснал мястото, то и аз бях в паника. Не мога да кажа дали са
дошли други от нашата фирма, началници, не знам. Аз се хванах за главата и
напред, назад, напред, назад.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят М. И. Х.: Първо, като излизаме от фирмата, ни правят
11
инструктаж. Д. ни инструктира него ден, като излизахме там. Каза ни да се
пазим от колите. После от там тръгнахме на магистралата да пълним фугите.
То има една група, дето слагат знаците. Ние сме с друга кола с М., дето
пълним фугите, ама ние не сме с тях. Към 1 км сме напред, а те като сложат
знаци, всичко и се обаждат на М. и излизаме. Докато сложат знаците чакаме в
аварийната лента, посока Шумен. Толкоз, друго няма. Ние доста сме напред,
те колите са назад и ПТП-то назад стана. Там колите са спрели после и не
знам какво е станало. Ние сме с камион и с М. се движим. В този камион сме
двама – един кара и аз отзад пълня фугите. Колата, дето слага знаците, е зад
нас. Той след нас слага знаците, а ние си продължаваме напред да пълним
фугите. Първо минава колата, слага знаците и ние продължаваме да пълним
фугите. Тъкмо ние сме напред, движим се и знаците са след нас. Като
свършихме ремонта, те отзад се обаждат на шофьора и му каза да тръгва
напред да продължим. И те идват след нас и слагат знаците, ние не сме
заедно, доста сме напред ние. Нали първо се обаждат, че са сложили знаците
и ние излизаме тогава. За катастрофата нищо не знам, защото сме ние напред
и защото имам удар и не понасям такива работи, нищо. „Газелата“ те са назад,
а ние напред сме. Не знам за тях нищо, защото аз съм напред.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Х.: М. беше шофьор - той кара и аз пълня фугите. Това не
помня в коя лента става. Други автомобили дето правихме ремонта пред нас
нямаше. Зад нас има 2, 3 коли, ама те са зад нас, ние сме напред. На този
обект не помня кой беше ръководителят. Д. не помня дали беше с нас, защото
имам удар и просто нищо не помня.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Х.: Преди да отида на обекта от Д. ми е направен
инструктаж. В залата е тя сега. Тя ни каза като отиваме на обекта да се пазим
от колите, от движението, защото силно карат, защото има и сигналисти зад
нас. Друг път, като отиваме на работа да вършим същата работа пак тя ни
инструктира, защото тя ни е пряк началник. По-голям от нея е П. К.. Той е в
Шумен в базата. Сега не работя, пенсионер съм.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Х.: По-голям началник е К. от Д.. С „газелата“ не помня
кой беше, аз съм напред.
На въпроси на адв. Б.:
12
Свидетелят Х.: Това място, дето стана е прав участък, ама ние сме
напред към километър ли колко сме от задните камиони, дето са сигналните.
Мястото, където пълнихме фугите вече имаше асфалт, ама не от същия ден,
отдавна е слаган, преди това, ние само пълним фуги.
Адв. Б.: Моля на основание чл.281, ал. 6 вр. ал.1 т.2 НПК правя искане
за четене показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство,
предвид обстоятелството, че същият заяви, че е прекарал инсулт и много от
нещата не си спомня.
Прокурорът: Не възразявам.
Адв. Р.: Т.к. не констатираме противоречия, предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на защитата и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Х.,
дадени на досъдебното производство и на основание чл.281 ал.1, т.2 НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. И. Х., обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 17.08.2017 г., находящи се на лист 41 в
том 1 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят Х.: Вярно е това, което ми прочетохте. Така е, сетих се.
Последната дупка, дето я пълнихме е последната за деня. Бях забравил за К.,
дето е зад мене. Същия ден то последната дупка ни беше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят Т. С. Й.: Помня датата, защото внучката ми има рожден
ден. Отидохме на работа на обект, който се намираше от летището в посока
Девня. Колегите напред си вършат тяхната работа, асфалтират там, какво
слагат не знам, аз съм подкрепление отзад. Включил съм светлините, има
знаци и си гледам там, като отидат напред, отивам и аз. Колегата дойде отзад
с другия камион, спря. Аз нещо слушах по новините и викам си да му кажа
къде да застане, и в този момент идваха коли, защото наблюдавам дясното
13
огледало, и колата се заби чисто и просто направо в него. Аз тъкмо ще слизам
и не видях, но чух като се блъсна. Аз щях да слизам да му кажа на колегата
къде ще застане. На А. щях да кажа. Той спря на около 50-60 метра зад мен.
Исках да му кажа, че трябва да застане по-назад. И той имаше включени
светлини. Аз, докато сляза да му кажа къде да застане, и колата се блъсна
вече. Прибягах до колата и видях жената лежи, чух детски глас. Аз не съм
видял дали сигнализацията на колегата работеше, защото тя сочи назад, а аз
съм пред неговия камион. Като слязох видях, че светят лампите. Изкарах
детето от колата и спряха вече движението. Дойде някакъв човек да го
превържем и това беше. Той ме пита жената как е, а аз казах, че не знам,
защото не мога да гледам. Това на обяд беше, не мога да кажа точно колко
часа, но не бяхме приключили работа. Продължавахме работа, имахме до с.
Слънчево работа мисля. Щяхме да се местим. Като се мести предната кола и
аз с тях се местя. Тръгва първо колата, която е с асфалта, тя е първа и ние си
държим разстоянието и в зависимост в коя лента са те, и ние заставаме в
същата. В момента бяха в изпреварващата лента. От там, където пълнихме до
другата кръпка нямаше километър разстояние, обикновено кърпежите са
някои на около 50 метра, други - на около 200 метра. Машината, дето
асфалтира тя едвам върви, след нея всички едвам-едвам вървим зад него.
„Газелата“ също бавно върви. Той първият не може да кара силно и ние не
може да караме силно. Ако го чакаме в аварийната лента няма кой да го пази.
Той като си се движи бавно и ние се движим бавно, за да виждат отзад.
Движим се в една редица един зад друг, а ако се местим в дясно и си даваме
сигнализация и се местим и ние.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Й.: От гр. Игнатиево тръгнах, за да стигна до
магистралата. Аз се движа от Игнатиево, правя обратен на летището и
тръгвам обратно. Не помня дали, докато стигна до колегите, имаше знаци
преди да стигна мястото за това, че пътят е в ремонт. Когато отидох на място
на магистралата беше „МАН“-а само с работниците с асфалта и аз съм след
тях. Друг автомобил на магистралата нямаше. След това дойде А.. От
момента, в който аз отида, докато дойде А. нямаше и час, може би половин
час, до 40 минути мина, докато дойде А.. От идването на „Ивеко“-то до
инцидента минаха не повече от 5 минути и стана белята.
Като отидох там на място те бяха само тези момчета и аз – шофьора на
14
„МАН“-а и двама работници, на които не им знам имената. Подсъдимата я
познавам. Тя този ден я нямаше на обекта на място, не съм я видял. След това
не знам дали е дошла, защото аз си седях в автомобила да не се преча на
хората да си вършат работата.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Й.: Автомобилът, който се удари в „Ивеко“-то го
управляваше жената. Като стана белята и отидох до колата, тя си лежеше
назад и аз не я погледнах, защото чух детския плач, изкарах детето, което
беше между седалките. 7-8-годишно момиченце беше. Като го извадих дойде
един човек и каза, че е медицинско лице и започна да го превързва. След като
стана инцидента движението по магистралата беше спряно, не преминаваха
автомобили. По някое време май ги пуснаха в едната лента.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Й.: Него ден ме прати на работа Н. К.. Той ми е началник
на транспорта. Инструктаж предишните дни като сме работили М. ни каза там
на какво разстояние да седим с включени светлини. М. е техник. Инструктаж
на обекта прави техника, не го прави началника на транспорта.
На въпроси на съда:
Свидетелят Й.: Техника ти казва, като отидеш на обекта, какво да
правиш. По принцип говорим, иначе за конкретното място го нямаше.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Й.: Него ден не са ни казвали какво да правим, ние си
знаем работата. Дава ми пътния лист началника на транспорта и ми каза:
„Отивате си там, другите са там в автомобилите, и си работите.“
На въпроси на съда:
Свидетелят Й.: Като видях колегата, че е беше по-близко, той беше
спрял, не се е движил. Като слязох да му кажа да отиде по-назад и тогава
стана. Аз го видях в огледалото, че идва, спря, слушах нещо по радиото и си
казах, че като свърши ще му кажа да отиде по-назад. Минаха 2-3, максимум 5
минути, защото слушах нещо интересно по радиото.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Й.: На базата в Игнатиево към него момент на нас мисля,
че беше Т. Д.ски началникът. Това е варненската група към Автомагистрали -
Шумен. Н. не е техник, а е началник „Транспорт“ на Варна. М. е техник.
Когато тръгнах с камиончето М. нея сутрин не съм го видял, не знам
15
защо. Н. ми каза да отиваме на тази отсечка и аз отидох. Камиончето ми е 2-
тонен бус. Отзад на каросерията, откритата, има голямо табло и две големи
светлини, които работиха, включил съм си ги. Има и знаци „пътят в ремонт“ и
километри там нещо. Това на моята каросерия. Свети си всичко, но и времето
беше ясно, няма мъгла, няма нищо, на обяд.
Когато отидох да вадя детето то не беше с колан, нямаше нищо. Даже
му казах: „Ела, дядо.“ и го измъкнах. Жената, която е карала колата не
мърдаше, но не съм погледнал дали е имала колан.
На въпроси на съда:
Свидетелят Й.: Освен тези моите не съм забелязал други знаци. Те
техниците си нареждат там, не знам зад мен дали е имало знаци. Камионът
„газелата“ по принцип мисля, че разнася знаци. Него ден не съм го виждал
този камион.
Адв. Р.: Моля да се прочетат показанията на свидетеля на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, единствено и само в частта дали е имало
поставени табели, ограничаващи скоростта. Същите се намират в том 1, лист
38 - гърба, абзац 3-ти, от „Докато отивах от пътен възел…“.
Прокурорът: Поддържам искането на представителя на частното
обвинение, т.к. на мой въпрос дали по пътя от Летище – Варна, където е
направил обратен завой, до мястото, където се е случило, дали е видял знаци,
указващи за ремонт на пътя, свидетелят отговори, че не си спомня.
На въпроси на съда:
Свидетелят Й.: Не помня дали е имало знаци. В полицията след
катастрофата рано ни извикаха.
Адв. Б.: Моля да бъде прочетен целият разпит.
Адв. Б.: Моля да бъде прочетен разпита на свидетеля в цялост.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на частното обвинение и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на
свидетеля Й., дадени на досъдебното производство и на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
16
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Т. С. Й., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 15.08.2017 г., находящи се на лист 38-39 в
том 1 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят Й.: Вярно е това, което ми прочетохте. Това, което съм
казал на полицията е вярно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят Т. П. К.: В този ден откривахме друг обект на Долна
Митрополия. Аз бях командировка с главния инженер и с М. Д. на
откриването на обекта. Обадиха ми се по телефона, че е станало ПТП на
магистралата и се прибрахме в територията на Варна чак вечерта, защото
Долна Митрополия е далеко. Целия ден бях извън територията на Варна.
Обектът на долна митрополия е воден цикъл, в който сме участник в
консорциума и се изпълняваше година и половина. Аз към 2017 г. бях
ръководител на група Варна. Реално тези строително монтажни работи се
изпълняват на територията на група Варна. Група Варна е подразделение на
„Автомагистрали - Черно море“ АД.
Във връзка с катастрофата ми се обадиха и казаха, че има ПТП и на
място са дошли линейки, пътни помощи и т.н. Попитах какво е станало и
казаха, че ще ми обяснят в последствие и нищо повече. Казаха ми на кой
километър е станало. Попитах дали има пострадали наши хора, те казаха, че
от нашите хора няма сериозно пострадали. Казаха ми, че има пострадал човек
в другата кола. Ние нямаше как да водим дълги разговори по телефона,
защото бяхме на събитие, което не позволява дълго разговори.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: Колегите са изпълнявали дейности по магистралата и
автомобил ги е връхлетял. Изпълнявали са дейности, възложени по договор.
Естеството не помня какво е изпълнявано. Било е възложено и сме го
изпълнявали. Подвижни дейности мисля са изпълнявани.
Прокурорът: В тази ситуация кой е следвало да подсигури
безопасността на работещите и на пътуващите?
Адв. Б.: Моля да бъде разяснено правото на свидетеля по чл.121 от
НПК.
17
СЪДЪТ припомня правото на свидетеля по чл.121 от НПК за това, че
не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили
в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя,
сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо
съжителство.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: Дейностите са изпълнявани, съгласно наредбата за
временна организация. Изпълнителят е трябвало да осигури безопасността на
хората на пътя. Изпълнителят си създава организацията. Наредба № 3 касае
безопасността на движението. С тази безопасност по длъжностна
характеристика не мога да отговоря на 100% кой е натоварен, но си имаме
отдел „ЗБУТ“ – „Здравословни и безопасни условия на труд“, който във
фирмата си отговаря за тези неща. Това е обособена единица във фирмата,
която е ЗБУТ. На конкретния обект на място в момента не мога да отговоря
кой е отговорен за безопасността.
Прокурорът: Според Наредба № 3, която цитирахте, се предвижда
прилагането на едни схеми за безопасност и може ли да ми отговорите кой
там на място на обекта трябва съответната схема да я приложи?
Адв. Б.: Моля да не допускате въпроса, т.к. никога не е заявявал, че се
прилага схема. Моля да не се слагат отговорите във въпросите на свидетеля.
Съдът перифразира въпроса:
Свидетелят К.: Запознат съм с прилагането на такива схеми. Аз това
съм го казал при всичките ми разпити. След като съм на тази позиция няма
как да не съм запознат с наредбата. Техническият ръководител на място
трябва да отговоря за това нещо.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: Известно ми е, че в конкретния случай е била
приложена тази схема, с оглед безопасността. Имаме и към днешна дата
всички знаци, необходими за безопасност. Казали са ми, че е приложена на
място. Аз не съм бил там, но така ми казаха. Не мога да си спомня кой ми се
обади и ми каза, но реално знаците ги има осигурени, дадени са и са сложени.
Информацията, която е достигнала до мен е, че сме си изпълнили
задълженията по договор. Когато са ми се обадили да ми докладват за
случилото се е нормално да попитам дали всичко е наред и отговорът е бил
„Да.“ Не помня името на този, който ми се обади. Звъннаха ми по телефона и
18
ми казаха, че има ПТП, но не помня кой. Това е преди години, не помня.
Проверка не съм правил, но са ми казали, че всичко е наред. Когато е станал
инцидента аз знам, че след настъпването на инцидента са присъствали
охраната ни на труда и други наши служители. Знам, че всички отговорни
хора са били там и съм говорил с тях, и те са ми казали, че всичко е било
наред. Не съм разследващ орган и не мога да водя разследване. Аз съм бил на
територията на област Плевен и в конкретния ден няма как да отида там и да
проверя дали всичко е било, както са ми казали, просто се прибрах чак
вечерта.
Знаци, необходими за обозначаване на ремонтните дейности, даже на
предишните разпити казах, че знаците са се съхранявали в машинно-
ремонтна работилница Игнатиево, като от Областно пътно управление -
Варна много често са ни правили проверка на готовността за изпълнение на
дейности. Една от тях е проверка на знаците. Тези проверки са констатирали,
че всичко е изрядно, т.е. е осигурен необходимия набор от знаци и никога до
сега не сме имали забележка за целия си период на договора, че не сме си
поставили знаци, че сме работили без организация и т.н. Не съм запознат
дали е правена ведомствена проверка за този инцидент.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят К.: Техническия ръководител на този обект не мога да
кажа кой е бил. Госпожата в залата я познавам, колеги сме. Тя се казва Д. С..
Тя към него момент в Шумен е работила, но като длъжност не мога да кажа.
700 души служители имаме и не мога да кажа точно. Не помня имената на
всички, но тя е ръководител и го помня нейното име. Тя отговаря за
асфалтови работи. Не ми е известно да са разследвани причините за
инцидента, не са ми известни. Г. К. е колега от Шумен. Той отговаря за
производството и за полагането на асфалт. За много неща се чуваме с него и
организираме. Него ден не помня кой е отговарял за извършването на
работите на магистралата, няма как да помня нещо от преди 5 години и не
мога да се сетя.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят К.: За тази катастрофа ми се обади някой по телефона, но
кой не знам. По това време имахме и зимно-лятно поддържане по това време
в района имаше поне 3-ма, 4-ма техника, които са били постоянно в района –
С., П., М.. Подсъдимата е от група Шумен и реално какъв ръководител е била
19
не мога да кажа. С нея сме се чували във връзка с изпълнение на асфалтови
работи. Тя е в район Шумен към „Автомагистрали - Черно Море“ АД, което е
разделено на няколко звена – Варна, Бургас, Шумен, Търговище, Русе, като
всяко си има съответните ръководители.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Звено Шумен извършва дейности край Варна, защото в
звено Варна няма такива машини. Машините от едното място отиват на
другото място и работят. Това е практика във всички пътно-строителни
фирми, защото някои специални машини ги няма навсякъде, защото искат
поддръжка, машинисти, правоспособност. На този участък не мога да кажа от
колко време звено Шумен извършва дейностите. Такъв вид дейности се
осъществява с тяхната техника, защото във Варна няма. За всяка дейност се
изисква правоспособност и поради тази причина се изпълняват от определени
групи.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят К.: През онзи период съм бил ръководител на група Варна.
Принципът за това кой да определя къде да се работи, в кой район, е един -
идват заданията, разпределяме си работата и се изпълнява за съответния срок.
Аз не мога да определя поименна група с хора, няма как. Идва заданието,
разпределяме си работата и всеки си гони изпълнението. Аз като ръководител
на това звено, което е изпълнявало задачи съм възложил изпълнението, но
нямам спомен на кой точно, просто нямам спомен. Него ден инструктажът по
безопасност трябваше да се извърши от онзи, който си отговаря пряко за
групата. Ежедневният инструктаж се извършва от прекия ръководител. Аз
съм си възложил работата на група Шумен и те трябва да я изпълнят.
Всички задания идват на официалния имейл и се разпращат на нашите
имейли, след което по телефона си правим организацията, защото работата е
много динамична и масово организацията върви по телефона. Няма
възможност за писмени възлагания. Всичко, свързано с безопасността винаги
се прави писмено, защото така трябва да бъде. За Шумен тогава не мога да
кажа кой е бил ръководител. Ние сме си свършили работата, защото сме
осигурили абсолютно всичко. Проверявани сме от Областно пътно
управление - Варна и за целия срок на договора нямаме нито едно писмо или
предупреждение, че не спазваме временната организация за движение. И да
ме питате поименно кой къде е бил не мога да кажа, т.к. са минали пет
20
години. Ръководителят на група Шумен кой е бил тогава не мога да кажа, т.к.
от тогава се е сменил минимум 3 пъти, както и аз вече не съм ръководител на
група Варна.
С оглед изискванията на такива ремонти за това как трябва да се
процедира при разполагане на обезопасителни машини и тези, които работят
е описано в Наредбата. Практически се процедира по следния начин –
застават първо машините, които предупреждават, след което влизат тези,
които ще изпълняват конкретните дейности. Свършва работата и изтеглянето
е в обратната посока - първо тръгват машините, които работят и последни
тръгват машините, които обезопасяват. Това съм го казвал и в предходните си
свидетелски показания, когато са ме разпитвали три пъти. Първо се слагат
знаците най-далеч от работния участък. След това, като се приключи работа
се махат машините от работния участък и знаците се прибират в обратния
ред.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Слагат се знаците, които са отпред, след това са
следващите машини. Знаците са подвижни. Това е превозно средство, като
знаците са върху него. То спира там, където трябва да бъдат видени знаците,
след което в обратния ред се изнасят всички. При тази организация няма как
да има момент, в който да не бъде сигнализиран участъка на пътя, защото е
така по наредба. Няма как да стане, защото сигнализационните знаци си
стоят. За 4-5 години, колкото сме поддържали магистралата, нямаме нито
един писмен документ, който да каже, че не сме спазвали наредбата някога.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят К.: Заданията, които се получават от АПИ се изпращат на
официалната поща на фирмата, която е посочена за контакт в договора и от
там насетне се изпращат на подрайоните, които трябва да ги изпълняват.
Това място, на което се е случил инцидента е в област Варна, РПС –
Варна, в звеното, в което аз извършвам ремонти по заданията на АПИ. В
нашето звено към онзи момент имаше достатъчно сигнализационна техника,
знаци и оборудване за обезопасяване на участъците, в които се извършваха
строително ремонтни работи. В конкретният случай изпратеният камион
„Ивеко“, изпратено от Шумен също със сигнализационна уредба, е било за
по-висока безопасност, най-малкото защото карат много бързо. През този
период сме изпълнявали много превантивни ремонти и факт беше, че всички
21
тези знаци бяха удряни постоянно, и винаги сме се презастраховали в такива
ситуации. Всички ремонти на знаците се правиха в машинно-ремонтната
работилница.
Г. К.. отговаряше по онова време за производство на асфалтови смеси,
доставка и полагане на асфалтови смеси, производство на помощна дейност,
бетоновъзел – реално отговаря за цялата помощна дейност в група Шумен.
Винаги съм се чувал с него, когато има такива проблеми. Подсъдимата не е
била началник на група Шумен. В група Шумен има друга йерархия. Г. К. в
служебната йерархия към него момент е заемал по-ниско ниво от моето, но
мисля по-високо от това на подсъдимата.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят К.: Д. отговаряше за „Асфалтови работи“. В шуменското
звено асфалтовите звена бяха 2 или 3, различно, не помня. По онова време не
помня колко бяха, не мога да кажа. „Асфалтови работи“ включват и
„Асфалтополагане“. Технически ръководител на обекта, където стана
инцидента не знам кой е бил.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Асфалтополагането е полагане на асфалт на обекта. В
нейната работа трябва да е включена и частта относно обезопасяването,
защото няма как да се работи на магистралата без осигурена безопасност.
Според мен се преплита малко отговорността за полагането на асфалта и за
осигуряването на безопасността. Практически гледаме да си осигуряваме
безопасността, но по принцип трябва да се осигурява от отдел „ЗБУТ“,
защото това е отделът, осигуряващ безопасността на работното място.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят К.: Създаването на временна организация по безопасност,
съгласно Наредба № 3, според която на място прилага схемата, се извършва
от този, който работи на място. Този, който е на място, отговорният за
групата, реално той прилага схемата за безопасност. За мерките по Наредба
№ 3 отговарят много хора комплексно, като отдел „ЗБУТ“ също имат
отговорността да извършват проверка дали са спазени.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят К.: На този участък в конкретния случай не помня точно
какво са правили. Асфалтополагането мисля, че колеги от група Шумен са го
извършили, така мисля. В годините със сигурност сме търсили помощ от
22
група Бургас, както сигурно и през 2017 г. най-вероятно, защото сме правили
превантивни ремонти много и там са идвали да работят хора и от шуменската
и от бургаската група, и от русенската група. Когато идва друга група, ако
дойдат с технически, то техният отговаря за организацията и безопасността.
Ако дойдат без технически ръководител, тогава човекът, който е на място, т.е.
наш. Всичко зависи от това кой идва.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: Във всеки случай си организираме работата, след
получаване на заданията. Имаме ТРЗ, имаме командировъчни, всичко се
стикова предварително и се знае коя група с технически ли идва или не.
Правим предварителна организация и се казва кой, къде и как отива.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
СЪДЪТ обявява 1- часова почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:30 часа с участието на
страните по същото.
Свидетелят С. Д. Х.: Това, което помня е, че бях изпратен на
произшествие със загинал. На място установих лек автомобил, управляван от
жена, който се движеше в посока София и се беше блъснал в задната част на
лекотоварно камионче на фирма, която поддържа магистралата. Жената беше
на шофьорското място и бе загинала на място. Не помня дали е имала колан.
При моето пристигане детето, което беше момиченце, беше извън
автомобила, беше невреД.. След това запазихме произшествието, дойде група,
бе извършен оглед. В последствие се установи, че има и пострадало лице от
фирмата. Той беше напред вдясно, до някакви храсти, дървета със сливи
имаше. По-късно го установих това нещо. Извиках линейка и лицето бе
откарано в Спешен център – Варна. Единият му крак беше с някаква
контузия. Придържам се изцяло към разпита ми и констативния протокол,
който съм съставил. Знаци, ограничаващи скоростта на движение преди
участъка нямаше. Убеден съм, описано е в протокола. Знаци липсваха,
липсваха и конуси, които да са поставени преди произшествието, нямаше
никакъв знак. Освен автомобила, в който се бе блъснал лекия автомобил,
мисля, че имаше още един със светлоотразители. На този, в който се беше
23
блъснал лекия автомобил не помня дали е имало или не знаци. Времето тогава
беше ясно, но такива светлоотразители при ясно време са много трудно
забележими. Малки жълти буркани мисля имаше, но те се забелязват от доста
близко разстояние. С такава скорост на магистрала се забелязват на много
малко разстояние.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Х.: Във връзка със знаците не помня дали съм провеждал
разговор с някой на място, т.к. в момента имах друга работа – движението
беше затворено, установявах свидетели, какво се е случило. След това
дойдоха служители от АПИ. От фирмата имаше хора, които бяха доста
притеснени. С тях разговор не съм водил. Като отидох на място не помня
точно какво заварих като разположение на автомобилите, трябва да видя
протокола. Бегло помня, че задната част на камиончето бе насочена в посока
София и мисля беше в лява лента, но трябва да видя протокола. Преди това
камионче други автомобили не помня. Нещо са ремонтирали по магистралата,
но фирмата трябва да каже. Удареното камионче бе в лява изпреварваща
лента, т.е. са правили нещо там, но какво не знам.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Х.: Лекият автомобил, който заварих на място се бе ударил
в задната част на камионче на фирмата, която поддържа магистралата. То е с
каросерия. На тази каросерия не мога да се сетя дали имаше поставени
светещи или мигащи светлини.
На свидетеля се предявява албум за оглед на местопроизшествие,
находящ се на лист 13-23 в том 1 от досъдебното производство.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Х.: Не се сещам за тези светлини дали светеха. Разговор с
водача на това камионче сигурно съм провел, но какво сме си говорили не се
сещам. И трите ленти за движение бяха заети и аз трудно стигнах до мястото,
дори при специален режим на движение, защото магистралата беше
запушена. Автомобилите тогава не се движиха.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: Когато приех сигнала бях до бензиностанция
„Енерджи“ - Аксаково и веднага се отправих към мястото, но тапата ме
забави. Не мога да кажа за колко време от получаване на сигнала стигнах до
мястото, с време не мога да се ангажирам. Сам бях в автомобила. След мен
24
дойдоха други колеги. Когато отидох установявах и свидетели. Никой не е
споменавал знаци, ограничаващи скоростта, които да са били преместени,
никой не е споделял с мен такова нещо. Работниците на място там не помня
какво са ми обяснили. Очевидец на настъпване на произшествието не се
сещам да съм установявал. Работниците бяха уплашени. Те половината бяха
напред и след това разбрах, че има друг ударен.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Х.: Не съм засичал времето, за което съм пристигнал от
получаване на сигнала и не мога да кажа точно време, ориентировъчно също
не мога да посоча. Като стигнах на място само водачката на лекия автомобил
беше загинала. Момиченцето беше извън автомобила. Водачката не съм
проверявал дали е била с обезопасителни колани. Лекарите от линейката
установиха смъртта на жената. С някой непосредствено до ударения
автомобил, водачи на други автомобили не помня дали съм разговарял.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: Двата товарни автомобила в изпреварващата лента не
знам на какво разстояние бяха един от друг. Аз съм младши автоконтрольор.
Даже не се сещам за втория автомобил къде е бил. Автомобилът, в който се е
блъснал лекия автомобил съм сигурен, че беше в лявата лента, а другият
автомобил на фирмата не мога да кажа на 100% къде е бил.
СЪДЪТ, след като констатира, че свидетелят няма спомен за факти и
обстоятелства, имащи значение за делото намира, че следва да се прочетат
показанията му, дадени на досъдебното производство и на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля С. Д. Х., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 03.08.2017 г., находящи се на лист 24-25 в
том 1, както и от 23.10.2019 г. на лист 1-3 в том 3 от досъдебното
производство. Прочетоха се.
Свидетелят Х.: Ако видя жената, за която говоря във втория си разпит,
няма да я позная.
25
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Х.: Напред автомобил с конуси и знаци не помня дали е
имало.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: С водача на товарния автомобил А. П., в който се е
блъснал лекия автомобил, не знам какво сме говорили. Каквото е записано
това е вярно. Придържам се към протоколите си за разпит.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят Д. Х. Д.: Това е един обект от обществена поръчка, който
трябваше да изкърпим частично, т.к. са правени месечни задания. Това
месечно задание беше само изкърпване, а не преасфалтиране в големи площи.
В моите служебни задължения влизат да ръководя ръководителите по звена,
т.к. фирмата има звена в Русе, Разград, Шумен, Варна, Бургас и състав около
1200 човека, в зависимост от обема работа. Във Варна специално за този
обект беше един от най-добрите ми ръководител - инж. К..
След като е станало нещастието, за което много съжалявам, т.к. целият
ми професионален опит е минал по пътищата, за съжаление не е и първият
случай. Обикновено към забелязал, че каквито и мерки да вземем за
безопасност и охрана на труда, не винаги може да контролираме
потърпевшите, нито част от нашите работници, особено ако има намеса на
висока скорост или алкохол. Това е, което съм забелязал в моя
продължителен опит.
За онзи ден знам, че е трябвало да запълнят фугите с битом, което е
след асфалтиране на кръпките и когато вече ще се прави преместване, т.к. е
линеен обекта, може би на друга кръпка, не съм много сигурен, тогава става
нещастието и се блъска в светещата сигнализация. Обикновено имахме
такива чести случаи, но се блъскаха в указателните знаци за намаляване на
скоростта. От разговора с ръководителите на инструктажа те не могат да
започнат, след като няма сигнална осветителна сигнализация, те вървят
комплект със съответното по Наредба № 3. Така ми е предадено. Първата
работа, която питах, след като е станало това, е дали всичко е било спазено по
Наредба № 3 и отговорът беше - да.
Ръководителите ми са следните: по производството имам началник на
26
„Асфалтови смеси“ – инж. С. К., по полагането е Д., която е един от най-
старите ни кадри и която обучи много други. Задължението на
асфалтополагането, когато един обект се възложи за полагане на даден път,
магистрала, площадка, ръководителят се запознава с обекта, прави
организация и прави своите заявки за необходимите коли, за екипа, който ще
полага - това е. А тук има само една рутинна работа, където информацията ми
е, че същите двама са направили инструктаж на машинистите, на
работниците. Относно безопасността при провеждането на рутинната работа
не би трябвало да започват да работят, ако не е обезопасен обектът. За целта
не напразно е имало тази светеща сигнализация. За прилагането на скицата
или схемата за безопасността се следи, когато има масови асфалтирания, от
техническия ръководител по асфалтополагането, ако няма такъв, защото
асфалтополагането, т.к. е централно в Шумен, той е правил асфалтирания и в
Бургас, и във Варна. Когато го няма трябва да го изпълнява от ръководството
на района и да следи тези неща. Те трябва да обезпечат цялото звено.
Катастрофата е станала на територията на варненското звено. Преди това
същото правиха в шуменското звено. Винаги се съгласува с район Варна,
защото те съгласуват Наредба № 3 с КАТ и тогава им разрешават да започват
да правят ремонтните работи.
Имам отдел, който специално следи и им правим курсове, за да им
опресним тези неща. На място ръководителят на звеното във Варна трябва да
отиде да определи на колко метра трябва да бъде единият камион със
сигнализацията, на колко метра – знаците, защото ние работим в района на
Варна. Сега пред залата видях кои са били работниците на автомагистралата.
Половината ги познавам. Една част от тях са от Варна, друга част са от
Шумен. Инструктажът в Шумен са направили на звеното, което идва да
попълват фугите, а тази сигнализация тя е дошла от Варна. Има инструктаж,
би трябвало да има и книги за това. Ако няма, значи нещо не сме си свършили
работата.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: Към 31.07.2017 г. бях и все още съм изпълнителен
директор на „Автомагистрали - Черно Море“ АД. Попълването на фугите в
конкретния ден е извършвано от шуменското звено, под ръководството на
варненското звено. След като е направен инструктаж трябва да се провери
дали знаците са на място и дали всичко е наред, за да започнат ремонтните
27
работи, но т.к. е линеен обектът и постоянно трябва да се ходи от кръпка на
кръпка и да се изнасят. Иначе като останат знаците много назад се получава
конфликтна точка.
По магистралата се знае до къде се води варненска област и заданията
ни се дават от варненското областно пътно управление, а в Шумен се дава от
шуменското пътно управление. Където е границата се ръководи от
шуменското, а където е във Варна, се ръководи от ръководството на Варна.
Това ръководство се изразява в това, че се съгласува организацията,
безопасността и охраната на труда, дали са спазени необходимите знаци и
тогава се започва да се работи. Аз по принцип говоря, защото не съм бил там
на място.
Като вид работи тези дейности представляват само попълване на
фугите, така ми е казано. Разбира се че трябва да бъдат обезопасени тези
дейности. Конкретното длъжностно лице, което трябва да ги обезопаси е от
звеното във Варна, район Варна, което отговаря за участъка. Аз като
изпълнителен директор съм утвърдил Инструкция за безопасна работа при
ремонтни работи на пътното платно. Според нея се обезопасява от
ръководителя на обекта, което означава в случая щом е в район Варна, който
към него момент беше К., от там надолу М. – технически ръководител и той е
бил на магистралата, само че е бил малко по-напред, след като всичко е било
обезопасено и са започнали да работят, и това е било последната кръпка
разбрах. Инж. К. е ръководител на район Варна и той, заедно с М. и с
шуменската група правят организацията за изпълнението на този вид
дейности и трябва да питате тях кой точно обезопасява на място обекта. Но
това е организацията и е спазена, доколкото знам.
Всяко едно звено, не само Варна, си има указателни табели и сигнални
знаци. Само едно мога да споделя - до сега за първи път се удрят в тази
сигнална сигнализация. В повечето случаи, постоянно съм купувал
указателни табели, защото не спазват.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: Може би за това ги е нямало С. К. и Д., защото
доколкото ми е известно, те по-късно за минали да видят за извършената
работа, а ръководителят от звено Варна трябва да следи за безопасността и за
придвижването. Това е М.. Той е технически ръководител. Когато М. отсъства
при отпуск на негово място отговаря за безопасността инж. К., защото той го
28
поставя там именно за това.
Адв. Р.: Т.к. въпросният М. не е бил него ден на място…
Адв. Б.: Възразявам срещу така зададения въпрос.
Адв. Р.: Оттеглям въпроса, нямам повече въпроси към свидетеля.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: На Т. К. аз съм му подписал заповедта за ръководител
на областта, както и на М. също съм подписал заповед.
Прокурорът: Моля да бъдат прочетени показанията от досъдебното
производство на свидетеля, т.к. между тях и тези, дадени днес, съществуват
противоречия.
Адв. Р.: Моля, да се прочетат и двата разпита в том 3 от досъдебното
производство.
Адв. Б.: Не даваме съгласие да бъдат прочетени показанията от
26.01.2021 г.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора и становищата
на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Д.,
дадени на досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. Х. Д., обективирани в
два протокола за разпит на свидетел - от 26.01.2021 г., находящи се на лист
65-66 в том 3 от досъдебното производство. Прочетоха се.
На въпроси на съда:
Свидетелят Д.: В моето съзнание по време на разпитите, които сега ми
прочетохте знам, че се е полагало асфалтобетон, а те реално са запълвали
фуги. Това са кърпежи и тогава съм останал в убеждението, че именно Шумен
са полагали асфалт. Като ме разпитваха знаех, че се полага асфалтобетон, а
когато се полага асфалт винаги Д. присъства там. Реално обаче това е
запълване на фугите. Разликата е, че при асфалтобетона трябва да се следи за
равност, уплътнение. За безопасността няма разлика, трябва да бъде една и
29
съща. За безопасността звеното от Варна трябва да я следи, защото Д. не
присъства на попълването на фугите. Това е. И до ден днешен така се прави,
така процедираме.
Битом е специална марка дериват от нефта, който се ползва, когато има
отваряне на пукнатини. Ние го използваме за фугиране между стария и новия
асфалт. Битомът не е асфалтобетон.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: Не са ми обяснявали какъв е този видеозапис, който ми
показаха в полицията, не са ми обяснявали нищо, само ми показаха
движението по магистралата и до колата. А този видеозапис не знам кога е
правен. Табелите може да са били паднали.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: Асфалтополагането е основна дейност, а залИ.е на фуги
се прави инцидентно.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: Много рядко ни дават задание да попълваме напречни
или надлъжни фуги по пътищата и за това имаме едно звено от 4-5 човека,
което се занимава с това. Разбира се, че винаги трябва да се фугират, но не за
всички кръпки се прави това, защото си има технологии за други кръпки и за
това.
На въпроси на съда:
Свидетелят Д.: Това, което е записано в разпита, който ми прочетохте,
почти си съвпада с казаното, с изключение на това, че там съм казал за М., че
той синхронизира нещата във варненска област, като основен технически
ръководител. Така, че той е човекът, който е приел поставянето на знаците,
т.к. и Д. и С. К. при инструктажа са проверили, че са налични знаците и след
като са докладвали, че са сложени знаците, са започнали да работят. А
придвижването разбира се, че трябва да стане под ръководството на М.. Да
синхронизира – това съм имал предвид.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: К. и Д. са проверили поставянето на знаците като се
обаждат. Него ден е направен инструктаж в Шумен от Д. и С. К.. Това е,
което знам от тях. Доколкото знам началник отдел „Охрана на труда“ са
идвали тук на място и са видели, че наредбата е спазена. Това го знам от Г. Я.,
след като с него съм разговарял.
30
На свидетеля се предявява писмо, находящо се на стр.68-69 в том 9
от досъдебното производство.
Свидетелят Д.: Това е моят подпис. Да, аз съм го писал. Т.к. той е
технически ръководител на обект, а него ден е бил в Долна Митрополия.
Съдържанието на писмото отговаря на истината, аз съм го писал.
На свидетеля се предявява писмо, находящо се на лист 36-38 в том 9
от досъдебното производство.
Свидетелят Д.: Това е моят подпис. Съдържанието е изготвено от мен.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: Аз съм дал генерално пълномощно на отговорника на
район Варна да ме представлява и той посочва човекът, който трябва да го
замества при негово отсъствие. На всички ръководители на райони съм дал
такива пълномощия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят И. Н. П.: Тогава, когато стана катастрофата аз бях на друг
обект. Обади ми се дежурния и когато отидох на обекта вече беше направено
лошото, което не трябваше да се случва. На обекта заварих три камиона, два
от които със сигнализацията и единият с работниците. В общи линии е това,
защото за 5 години това си спомням. Главен специалист съм в Областно
пътно управление. Като отидох имаше задръстване, полицаите бяха на място,
линейките бяха заминали и с тези, с които говорих разбрах, че някакво
детенце е имало и са го взели. Това е, което установих. Камионите бяха двата
един зад друг и колата се беше блъснала в каросерията на единия камион.
Знаци, ограничаващи скоростта на движение за момента не мога да си спомня
дали имаше, защото то и придвижването беше много трудно. От служителите
и ръководителите на обекта на място познавам М. Д., който беше на обекта.
Ние бяхме заедно на друг обект на 3 км от ПТП-то на колелото на летищния
възел, посока Варна. Там мисля мерехме за рязане на храсти. М. е технически
ръководител към „Автомагистрали – Черно море“. Когато ни се обадиха за
местопроизшествието бяхме двамата с него на едно и също място.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Там, където стана произшествието се обкантваха
кръпките от предния ден. Следвало е тези дейности да бъдат сигнализирани
31
със знаци и с тези камиони, които са за същата работа с отделни светлини и
знаци, които да ограничават скоростта и да сочат преминаването от едната в
другата лента. Аз съм от страната на възложителя. Обезопасяването трябва
фирмата изпълнител да си го осигури. Камиончетата бяха там, но знаците не
мога да си спомня дали бяха там.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: Това камионче можеше да се види от доста далеч, то е
на правата част, може би от към 800 метра, защото там е права част. Светлини
и премигване се виждаше, на камиончето си имаше сигнална лампа, която си
се върти. Две камиончета бяха там, освен полагащата машина. Тези две
камиончета бяха на около 100-тина метра едно от друго в изпреварващата
лента. Подсъдимата я познавам. Тя точно не мога да кажа каква длъжност
изпълнява, но знам, че сега е на полагането. Тогава не знам на каква длъжност
е била. В този период от време правиха кърпежи и обкантване. Обектът е
линеен, движеше се по цялото протежение на кърпежите, които бяхме
правили. Обкантването не мога да си спомня дали първи или втори ден го
работиха. Аз преди деня на случката ходих, когато се правиха кърпежите.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: Освен с М. с друг представител на „Автомагистрали –
Черно море“ не поддържам връзка. П. него ден не съм го виждал там. По
принцип познавам П. П., ако за него става въпрос. Т. К. го познавам като
ръководител на район. Когато се извършват на територията на район Варна
определени дейности, аз като представител на възложителя на място
поддържам връзка с техниците на място. Аз отговарям само за това, не съм
възложител. На място него ден имаше един техник, шофьорите на камионите,
работниците, които бяха 3-ма, 4-ма човека май, но не мога да кажа точно.
Техникът беше М., с който отидохме заедно на място.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: М. Д. си отиде с неговата кола там, а аз - с моята. М. Д.
не е бил на мястото, когато е станала катастрофата, но до мястото на
инцидента се придвижвахме отделно. Двамата пристигнахме след ПТП-то. С
М. не сме говорили дали е ходил на този обект преди да дойде при мен да
мерим храстите. Първо отидохме да гледаме храстите.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: След като научихме за катастрофата с М. не сме
32
коментирали нищо за нея, няма какво.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: Подсъдимата я познавам толкова, колкото сме
работили заедно. Тя е на полагането, на асфалтиране съм я срещал. Разликата
между асфалтиране и това, което правиха е, че едното е ремонт, а другото е
полагане цялостно на асфалт. В сигнализирането на ремонта и полагането има
разлика. При асфалтирането вече се затварят пътищата, преминава се в други
платна, входове и изходи се правят, автомобилите нямат работа в обектите на
цялостно асфалтиране. Става двупосочно движението в насрещното платно.
Когато се правят кърпежи има знаци да се преминава в другата лента. На
камиончето имаше такива знаци. От 500 до 800 метра със сигурност можеше
да се види това камионче.
Адв. Б.: Когато АПИ като възложител даде задание на район Варна, на
който е ръководител Т. К., кой прави организацията за извършването на това
задание в този район?
Адв. Р.: Възразявам, т.к. това е извън компетентността на свидетеля.
Прокурорът: Аз също възразявам, т.к. свидетелят няма как да отговаря
за организация в дружество, в което не работи.
Адв. Б.: Възражението е голословно, т.к. свидетелят заяви, че е
контактувал с Т. К..
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: Работя като главен специалист в Областно пътно
управление - Варна. Няма как да отговоря на този въпрос, т.к. си има
инженери, които трябва да отговорят.
Прокурорът: Т.к. свидетелят заяви, че няма спомен дали е видял, извън
сигнализацията на камиончето, други пътни знаци, то моля да се прочетат
показанията му, дадени в досъдебното производство в тази част на стр.6,
първи абзац.
Адв. Р.: Поддържам искането на прокурора, като моля на същото
основание да прочетете и последния абзац на гърба на същия лист.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
33
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора и становищата
на страните намира, че следва да се прочетат частично показанията на
свидетеля П., дадени на досъдебното производство и на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля И. Н. П., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 26.02.2020 г., в частта на лист 6, първи
абзац и на лист 6 – гърба, в том 3 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят П.: Автомобил „газелка“ не съм виждал. Не знам дали
„Автомагистрали – Черно море“ има такъв. За това, което ми прочетохте не
си спомням, много време мина.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: Когато стигаме на място не съм видял паркирали
автомобили на пътното платно. То си има полиция, която ги пуска в
аварийната лента. Видях само служебни на КАТ, нашите автомобили и други
коли няма как да спират.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Съдът обявява 15-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 15:25 часа с участието на
страните по същото.
Свидетелят М. В. Д.: През 2017 г. работих като технически
ръководител. В деня на произшествието бях на друг обект по повод работа -
подготовка за асфалтиране, доколкото помня, не се сещам сега точно. По
обяд бях извикан от И. П. по повод извършени до тогава строително
монтажни работи по пътния възел, които бяха по-предни дни извършени.
Звъннаха ми, не знам по кое време, не помня, че е станало ПТП на
магистралата и отидох. Може би съм знаел, че него ден се провеждат такива
работи там на това място, но сега не се сещам.
Сутринта, докато отивах на другия обект минах през въпросния участък
и видях, че има монтирани пътни знаци от града в посока с. Слънчево и това
34
може би ме накара да си помисля, че ще има ремонтни работи. Другият обект
беше „Каолин“, село Припек. По пътя видях наредени знаци и тогава
предполагах, че ще се работи. В посока с. Слънчево видях знаци. Бяха
временни знаци. Бяха поставени на стойки. Може би към 08:00 часа съм ги
видял, пътьом към другия обект. Нямаше никой, само знаците бяха там. Не
знам какво е трябвало да се върши там. Сутринта минах от там и отидох до
село Припек, и си започнах работа там.
Към обяд, когато ми се обади И. П. да измерим по пътен възел
„Летище“, тогава ми се обадиха за ситуацията. Отидох на място и видях
катастрофа между буса на А. и някаква кола. Не помня каква беше другата
кола. Пред буса на А. не помня каква кола е имало. Имаше машина за битом
на мястото. Тези работи не знам кой трябва да ги контролира, може би
техника, който е бил с тях. Не знам кой е бил техника тогава. Като отидох на
ситуацията мисля, че нямаше техник. От работниците някои познавам, някои
не. Тези, които познавам сутринта не съм ги видял тук пред залата.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: Като отидох на място катастрофиралите автомобили
мисля, че бяха в скоростната лента. На другия обект сутринта правихме
подготовка за асфалтиране, но конкретно не си спомням дали са били изкопни
работи, насип. Този обект е в „Каолин“ до с. Припек. На 31.07.2017 г. никой
не ми е възложил да бъда на магистралата и да извършвам техническо
ръководство на обекта, където стана инцидента. След като ми сигнализираха
за произшествието сигнализиращи знаци за ремонт не помня дали имаше по
пътя, докато отида до мястото.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: Него ден работата ни с П. беше да уточним работи,
извършени предните дни - проверка площта на ремонтираните канавки,
измерване площта на асфалта, храстите, не помня точно. П. ме повика за тази
работа, защото това е работа, която сме извършвали предишни дни и да
уточним това – така, онова - така.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: Когато разбрах за инцидента бях с П. на пътен възел
„Летище“. Не си спомням дали съм уведомил някой за инцидента, може би К..
Към 31.07.2017 г. пряк началник ми беше инж. К.. От него получавам
задачите, които трябва да извършвам. В звено Варна към онзи момент не
35
помня колко технически ръководители е имало, може би още 1, 2-ма колеги –
П. и С..
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: В район Варна към „Автомагистрали Черно Море“
работя от 1998 г. с кратко прекъсване. Район Варна разполагат с
обезопасителна техника – камиони със светещи пана, знаци, автомобил за
превозване на обезопасителни знаци. Нямало е конкретно подчинени
работници, които работят с тази обезопасителна техника и да са подчинени на
район Варна, според нуждите. Преди да излязат на работа ги инструктираше
техника, който ще е с тях. Предния ден на 30.07.2017 г. в същия участък не
помня дали са работили наши работници. На въпросния обект на „Каолин“
бях от 2-3 дни вече. Преди да започнем работа, когато съм аз техникът, аз
правя инструктажа на хората. Инж. К. определя кой техник на кой обект да
отиде. В този ден на работа в района не знам кой е бил.
На въпроси на съда:
Свидетелят Д.: „Газелата“ не се сещам дали е била там, минали са 5
години и повече.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят М. В. М.: Аз съм шофьор на „МАН“ към „Автомагистрали
– Черно Море“ АД. С мен в „МАН“-а пътува К. – той почина. Другият, който
пътуваше с мен беше М..
Него ден отидохме на обекта да работим на автомагистрала „Хемус“ от
летището в посока Шумен. Аз дърпам машината с битома с моя „МАН“. Аз я
дърпам и тя работи. Зад машината, докато работим, бяха колите със
сигнализацията – две коли с лампи и „газелката“, която стои най-отзад. Те са
много зад мен. Те вървят след мен реално. Ние пътуваме от Шумен с
„газелата“, а другите коли са си там. Фордчето беше там. Ивекото трябва там
да е било, когато отидохме, не знам. В аварийната лента се чакаме всички и
като се сложат знаци се изчаква да загрее машината и се тръгва. В този ден
нещата със знаците си бяха като всеки ден - първо „газелата“ поставя знаците,
стопляме си машината и излизаме да работим. „Газелата“ в аварийната зона
си слага знаците, а зад мен са камионите със сигнализацията. Това, което
трябва да се фугира беше на кръпки. То няма метраж. Не мога да посоча през
36
колко метра са били една от друга кръпките. От едната до другата кръпка се
изнасяме, преместваме се и след това пак се изнасяме, ама то не е еднакво
разстоянието.
Ние тогава свършвахме, като стана ПТП-то. Преди да свършим
омазахме различни кръпки на различно разстояние, но по дължина не мога да
кажа на какво разстояние сме извършили работа. Работихме, докато свършим
материала. Не мога да кажа колко метра общо сме минали него ден, наистина
не мога да кажа. От започване на работа, докато стана време да си ходим не
знам какво разстояние е изминала машината. Форда и ивекото са зад мен. Аз
като се движа и те са зад мен, движат се с мен.
Като стана катастрофата първо спряха да идват коли и работниците
видяха, че са спрели. Събраха маркучите и се изместиха в аварийната, мина
линейка, викам си, че някой прибраха.
По принцип като свършим работа сигнализирам на колите да тръгват
като им махам, де да знам. Те не бяха разбрали, че сме свършили работа още,
защото прибирахме още маркучите. От нашите казаха, че линейката е
прибрала някой пострадал от работниците, но не си спомням кой. На мен
няма кой да каже къде е бил ударен, от кого, то ние бяхме сами там.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят М.: Към този момент пряк ръководител ми беше Д.. Тя ми
подписва пътния лист. На обекта Д. него ден не беше. В момента на
произшествието автомобилът, който пренася знаците - „газелата“, не можех
да го видя, толкова много коли имаше, че няма как да го видя, не съм го
видял. Преди да тръгна на работа него ден Д. ме инструктира на Асфалтова
база.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят М.: На този обект не си спомням точно кой ме прати да
работя, но инструктажа ми го направи тя. Каза ни да внимаваме с нормалните
неща, да сме с жилетки и както си му е реда. Инструктира лицата, които
бяхме там – аз, шофьора на „газелата“, моите работници. Не помня другите.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят М.: С. е шеф на базата, но сутринта дали е бил точно при
нас не знам. По договор и длъжностна характеристика ръководител ми е С.
К., но задачите получавам от Д.. К. е началник на звено „Помощна дейност“.
На мен ръководител ми е той реално.
37
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: На обекта, който работим, идва да гледа скицата, по
която да са поставени камионите със светлоотразителите, този на когото е
обекта - в отдел Варна техниците. Подсъдимата я познавам. Тя обикновено
идва със скица някой път да казва кое къде трябва да е. Когато е на наш обект
идва тя, а на варненски обект идват варненските техници. Идвала е
подсъдимата да ми показва скица. То реално на тези с камионите със
сигнализацията се показват тези неща. Не знам колко пъти е било тази схема
да се показва, на тях това им е работа.
СЪДЪТ, като взе предвид, че свидетелят не си спомня факти и
обстоятелства, имащи значение за разкрИ.е на обективната истина, намира, че
следва да се прочетат показанията на свидетеля М. В. М., дадени на
досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. В. М., обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 20.01.2021 г., находящи се на лист 21-22,
както и от 15.08.2017 г. на лист 36-37 в том 3 от досъдебното производство.
Прочетоха се.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: Когато бяхме на кръговото на летището М. не беше с
нас. Тя „Газелата“ си остава там в аварийната, няма какво да махам на нея.
Аз махам на тези зад мен. Когато стана катастрофата бях махнал да се
изнасяме, защото тъкмо се качвахме. А за втория разпит, който ми
прочетохте - то си е така, няма какво да го измислям.
На свидетеля се предявява лист 30 и 31 от том 6 в досъдебното
производство.
Свидетелят М.: Подписът е мой, убеден съм. Два автомобила бяха с
мигалки. Фордът е от Игнатиево. На магистралата трябва да са два
автомобила с мигащи и „газелата“. Двата автомобила на разстояние от мен
стоят с мигащите знаци.
На въпроси на адв. Б.:
38
Свидетелят М.: От момента, когато слязох, когато установихме, че има
проблем с паленето, още не беше станало ПТП-то. Те си прибират
работниците маркучите и докато прибират дойдоха и казаха, че нещо е
станало. От проблема с паленето, докато дойдат да кажат, че е станала
катастрофата да е изминало 15-20 минути.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят С. Т. К.: Разбирам български език, нямам нужда от
преводач и нямам против разпитът да протече на български език. Работя като
групов ръководител. Имам няколко звена на мое подчинение. Всяка сутрин
провеждам оперативка със съответните ръководители на звената и се
определят задачите за деня. Поставят се конкретни задачи за деня на
ръководителя звено. Така беше и в случая. Д. и тя получи задачата какво
трябва да се извърши, разбрахме се. И от там нататък тя поема инструктажа
на хората, определя състава кои хора трябва да отидат на даден обект. Прави
се инструктаж, обяснява им се и какво реално трябва да се изпълнява. От там
нататък всичко си е по реда.
Д. С. е ръководител на звено „Асфалтополагане“. Състава за конкретния
ден предполагам, че тя го е определила. Не знам кой е решил да се вземе
автомобил от Игнатиево. Горе-долу имах представа кой ще ходи на обекта,
защото те бяха дългогодишни работници. По схема за разполагане на
обезопасяването техникът им обяснява по Наредба № 3 каква схема трябва да
се изпълнява. То това нещо се прави от години, това е рутина. Не съм бил там
и не знам кой е бил там на място техникът. Не помня какво ме питаха в
полицията. Не е съвсем по наредба така, но според мен трябва да е така, че
техник на място трябва да каже кой камион къде да застане. В наредбата
малко други са метрите, на които се застава.
За катастрофата не мога да кажа кой ми съобщи, научих след да кажем
2 часа. То станало някаква паника и докато стигне до мен е изминало известно
време. „Газелата“ по принцип в Шумен я прибират, в Асфалтова база, там я
паркират. За катастрофата не помня кой ми се обади.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: На обекта беше извършен кърпеж и трябваше да се
обмажат фугите. Тези дейности се сигнализират по наредба. Това са
39
подвижни ремонтни работи. И по Наредба № 3 работниците си знаят как се
сигнализират, защото от години се прави това при нас. Схемата сигурен съм,
че би трябвало да е приложена, няма как, не може иначе. Още повече, защото
се работи на магистралата. Схемата се прилага от хората, които са били на
обекта. Би трябвало техникът да им обясни, но аз не съм присъствал. По
принцип районът се води на Варна и би трябвало от колегите от Варна някой
да присъства. Ние постоянно контактуваме с Варна, когато имаме съвместна
работа. Аз лично не съм се обадил на варненската група, но предполагам, че
колежката Д. се е обадила още предния ден, за да осигури технически на
обекта. Аз им поставям задачи и всеки си организира работата.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Него ден аз поставих една от задачите какво трябва да
бъде извършено на Д., а кога и къде трябва да отиде тя си преценява. Щом
трябва да се свърши тази задача, трябва тя да си направи организацията. И тя
включително е ходила с екип. Тя може да е на няколко обекта и да е минала
от там, да е минала от тук. Сега не знам как си е организирала задачите, от
къде е минала по-напред и от къде по-късно. Д. С. е такъв специалист - техник
и това влиза в служебните задължения. За конкретния ден по-скоро би
трябвало колегите от Варна да съдействат в работата, защото те познават
района. След като разбрах за катастрофата сме говорили с колегите, но бяха
афектирани повечето.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят К.: По принцип за деня много задачи има, но конкретно
какви са били не мога да се сетя. Те са много обекти са и много задачи.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят К.: По принцип, когато се отиде в друг район да се работи
ние съдействаме на колегите, осигуряваме им необходимия човешки ресурс и
механизацията от вида на работа и организира ръководството на района.
Заданието идва от АПИ в съответния район. Варна получава задание и ни се
обажда да ни помоли за помощ да съдействаме с техника, хора, да се извърши
работата. Така се процедира.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Ако аз извършвам работа технически е подсъдимата, а
ако е в друг район според мен трябва да бъде техническия ръководител от
района.
40
Адв. Р.: Защо възложихте изпълнението на конкретната задача на Д. С.?
Адв. Б.: Възразявам, защото свидетелят не е казал, че конкретна задача
е възложил на Д. С..
Съдът перифразира въпроса:
Свидетелят К.: Практиката е такава, че като отиваме да помагаме на
друг район обезпечаваме и безопасността.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят М. М. Х.: Нямам много пресни спомени. Както всеки ден
си работим излизаме, инструктираме се и отиваме на обекта. Изчакваме си да
загрее машината. Като се сложат знаците и загрее машината и отиваме да
работим. Знаците в случая ги слагахме аз с М.. Аз съм машинист по принцип.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Х.: В деня на катастрофата карах „газелата“. След „Мото
Пфое“ вдясно се изчакахме всички да се съберем и след това тръгнахме. След
това се поставиха знаците малко по-напред. То ние първи тръгваме напред да
поставим знаците, дето се започва да се маже, където се слагат в аварийната
знаците и след това още един. То се слагат на определено разстояние – на
200-300-400 метра, зависи, точно не мога да кажа, защото не го мерим точно.
Аз мога да преценя точно къде са 100, 200 или 300 метра. След това се
започва да се работи, започнаха да мажат. После се местим по-напред да не
остава голямо разстояние и пак по същия начин. Мисля още един път ги
местихме тези знаци.
Всичко се почва заедно, не може да влезем да работим без
автомобилите с лампите. На А. автомобила не помня кога дойде. Винаги сме
по два със светлини. Слагали сме и асфалт и за всичко нужно са по два
автомобила. На А. автомобила не помня кога е дошъл. Катастрофата не я
видях. Ние бяхме назад, но „МАН“-а, който дърпа отпред се виждаше,
трудно, но се виждаше. Катастрофата не я видях. Шофьора на „МАН“-а М.
като махна да тръгваме го видях. Тогава се измествам по-напред. Отидох в
аварийната лента напред и те се прибраха, защото му свършил материала.
Като ми махна, тогава прибрахме знаците и тръгнах. Откакто ми махна до
тръгването ни да са минали около 10-тина минути. Имаше камиони зад него,
минавам покрай тях, но не мога да си спомня точно. После като спряхме горе
41
ми казаха какво се е случило. М. ми махна, прибрах знаците, тръгнах по
аварийната, но не съм изпреварвал М. с „МАН“-а, той се прибрал преди мен
мисля, не мога да си спомня точно. Не мога да си спомня за двата камиона
със светлините дали се изнесоха. Те бяха малко по-така, в другите ленти
мисля, не мога да си ги спомня тези моменти. Задният камион не бях го
минал. Като разбрах, че има катастрофа бях почти на следващите кръпки, но
разбрах, че М. няма материал.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Х.: На този обект ни изпратиха от Асфалтова база в
Шумен. Точно не помня от двамата началници кой беше, но със заповед си
беше всичко. Той човекът казал, че няма да идва на работа и ми дадоха
заповед. Конкретно не мога да си спомня кой ме прати. На този обект
трябваше да закача знаците и да ги сложа на определено място, и като се
местим ги прибирам и пак ги слагам – това беше, друга задача нямам. М.
беше заедно с мен. Преди това тази работа със знаците не съм я вършил. Него
ден се мажеха кръпки. Тези работи трябва да бъдат сигнализирани по начина,
както сме го правили. Сложихме два знака – единият 110 или 120 и другият
90. На тях се слагат допълнително още за смяната на посоките, накъде е
насочено движението. Те се слагат на разстояние 150-200-250 метра едни от
други.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: На 150-200 метра един от друг ги сложих знаците
тогава него ден.
На свидетеля се предявява схема на стр.161 в том 1 от досъдебното
производство.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Х.: Преди да отида на място не помня дали някой ми е
показвал тази схема, само ми казаха как се слагат знаците. С. ми каза как да
слагам знаците. Аз за първи ден го работих това и ми обясни на какво
разстояние кои знаци да слагам. След като се запълнят и се местим напред.
Така след като свърши се прибрахме. В базата в Шумен се прибрахме след
12:00 часа, към 13:00 часа. След като последно прибрахме знаците
автомобили на „Автомагистрали – Черно Море“ на самата магистрала не
помня дали са останали. Кога дойде товарния автомобил „Ивеко“ не мога да
си спомня, защото вече минаха 5 години.
42
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Х.: От шуменската базата трябваше да взема знаците,
които трябваше да поставям. Колко знака и какъв вид точно не мога да кажа,
те си казват, не мога да си спомня точно кой ми го каза. След като отидох не
помня дали е идвал на място някой, който да ни контролира. Доста време
мина.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: За катастрофата някой от колегите ми каза, не знам
кой, не помня. Като разбрах за катастрофата не съм се обаждал на никой.
Базата със знаците е в Шумен - Асфалтовата база.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Х.: Сега в същата фирма работя в същото звено.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: След този ден не съм управлявал повече тази „газела“.
Колегата ми не дойде и само един ден съм я управлявал.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Х.: По принцип си имаме шеф – К... Той е шеф и той
нарежда.
На въпроси на съда:
Свидетелят Х.: Не мога да си спомня кой точно, но е така - единият
шеф казва на другия и той разпорежда. Не помня точно всичко и кой ми каза
на какво разстояние да сложа знаците. Сложих знаци, разбира се, няма как да
не сложа. Кой ми го нареди не помня. Където работим винаги слагаме знаци,
без знаци не работим. Помня, че сложих там знаци. Обедната почивка е като
свършим работа, тогава почиваме.
Адв. Р.: Моля да се прочетат показанията на свидетеля, дадени на
досъдебното производство, поради съществуващи противоречия между тях и
тези, дадени днес.
Прокурорът: Да се прочетат.
Адв. Б.: Моля да се прочетат в цялост.
Адв. Б.: Моля да се прочетат само тези от 20.01.2021 г., т.к. тези от
15.12.2020 г. на стр.32 буквално е записано: „Прочетохте ми показанията Х.
М. от 30.10.2019 г. Той казва, че когато е дошъл е нямало знаци и нашата кола
не е била там.“ Не смятам, че това е законосъобразен разпит, на който се
43
държи от прокуратурата и частното обвинение.
СЪДЪТ, след като се запозна с искането и становищата на страните
намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Х., дадени на
досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. М. Х., обективирани
в протоколи за разпит на свидетел от 15.08.2017 г., находящи се на лист 34-35
в том 1 и от 20.01.2021 г. на лист 29 в том 3 от досъдебното производство.
Прочетоха се.
Свидетелят Х.: Прочетеното отговаря на действителността. Като ми го
прочетохте сега се сетих за някои неща. Относно втория протокол, който ми
прочетохте не мога да си спомня точно кое е много вярно, пуснаха ми едни
записи и ми направиха такава главата (свидетелят маха с ръце около главата
си).
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Х.: Не знам кой ми пусна записа и от къде, но ми се стори
странно, не искам да кажа, че е фалшив този запис, но ми беше много странно
как точно в момент точно тази кола излиза там, а часът е 12-и нещо,
продължава напред, а нас ни няма там. А ние трябва да сме там. Или да е
снимано по-късно. Ще Ви кажа и нещо друго – тази от Шумен прокурорката,
една малко като мен черничка, каза: „Турците не лъжат, ще ми кажеш
истината.“ И аз казах: „Истината ще ти кажа.“ Ама втория път вече някои
работи ми се губят. Първия път долу-горе си спомням. Сега точно на място не
мога да посоча кой къде е бил застанал. Аз сега и точно участъка не го знам
къде е. Е те са си по-напред, аз съм си по-назад, то е ясно, то е схемата, но
точно кое е мястото – не знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
Свидетелят Д. В. М.: Нямам спомен за катастрофа. Аз бях напред с
колегата М., на долу-горе 500-600 метра напред от тези, дето заливат
44
кръпките. Там поставяхме знаците и там седим в аварийна лента. То имаше
там назад и седим си в аварийната лента встрани. Те после казаха, че станала
катастрофа, аз нищо не съм разбрал, защото бях напред. Имаше отзад и
отпред знаци и отидохме отпред се дръпнахме в аварийна лента. Отзад бяха
знаците за 90 и 110. После като свършват, като се местят на другите кръпки
пак ги местим, махаме ги и пак ги наставяме. Аз бях в „газелата“ в аварийна
лента. Тези дето заливат са там по средата някъде. М. се обажда на М. и се
местим. Прибираме знаците и после пак ги наставяме знаците. Като
приключим, като кажат, че няма да заливаме и си тръгваме за Шумен. Преди
приключването е станало това нещо, аз бях в „газелата“ и после разбрах, че
имало нещо. При преместването после пак сложихме знаците и преди
свършването на обекта за залИ.ето на кръпките, и тогава е станало този
случай. Ние бяхме в „газелата“ и тя беше в аварийна лента.
Сутринта от Асфалтова база отидохме аз, М., М. и ни направиха
инструктажа, и тръгнахме за обекта за Варна, за „Хемус“. Д. С. ни направи
инструктажа. Подписахме се в инструктажната книга и тръгнахме за обекта
на пътя от Варна за София. Отидохме на обекта и като казаха, че ще почнем
да работим, наставихме знаците и започнаха да си заливат кръпките.
След като се местят на следващите кръпки и ние си вземаме знаците,
отидохме напред, поставихме ги и пак продължаваха да правят тази дейност -
да заливат кръпките. Като стана катастрофата ние бяхме на около 500-600
метра назад, ама сега не мога да си спомня точно на колко, ама бяхме бая на
далеч назад в аварийна лента. Катастрофата става по-напред от нас и за това
не я видях. Като тръгнахме да си отиваме за Шумен с „газелата“ минахме по
магистралата. Имаше суматоха, ама аз си седях у „газелата“ и това е. Не съм
обърнал внимание на суматохата.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят М.: Д. С. и К. ни изпратиха на обекта да работим. На
автомагистралата като има обект постоянно поставям знаци. И друг път ми се
е случвало да поставям знаци. В случая там правим кръпки. По принцип съм
фрезист. По принцип аз ги отварям кръпките, заливат се с асфалта и после се
заливат с емулсия, запечатват се. За обезопасяването на тези дейности си има
схеми, ама аз не знам, не съм запознат с тази дейност. Това поставяне беше
наредено на М. и той ми каза къде да ги поставя тези знаци 90 и 110. Други
знаци също имаше – за стеснение и стрелка задължително надясно. М. като се
45
обади на М.а да се местим на следващите кръпки и тогава ги махнахме и
тръгнахме напред да се местим. И като кажат къде ще заливат и спираме, и
пак поставяме, и пак започват да работят. Последно тези знаци ги махнахме и
казаха, че приключваме дейността за залИ.е на кръпките и си тръгнахме. На
М. му свърши битома в машинката. Той се обади по телефона на М. и му каза.
Тогава казахме, че прибираме знаците и си тръгваме. И да сме си тръгнали и
тогава е станало произшествието. Това помня аз. Като събрахме знаците
тръгнахме, после тръгна и М., и може да са останали, да, някой е останал,
защото като минахме нямам спомен катастрофата да я видях. Когато си
тръгнахме на магистралата от нашите автомобили бяха М. с машинката, А. с
ивекото, ние и камиончето на Т. – това беше като минахме ние. И вече всичко
се прибира в аварийна лента, вече ще си тръгваме за Шумен. И при
прибирането ли, не знам вече какво е станало.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят М.: Д. сутринта ни обясни, че отиваме да заливаме
кръпките с емулсия да се запечатат. Тя не дойде с нас във Варна, нямаше я на
обекта. Тя си имаше други задължения в Шумен. Тя си беше в Шумен, не е
идвала на магистралата „Хемус“.
Адв. Р.: Знаете ли какви други задължения имаше или не знаехте?
Адв. Б.: Възразявам!
СЪДЪТ допуска въпроса.
Свидетелят М.: Айде да кажа, че нямаше задължения. Нямаше я на
обекта на „Хемус“.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят М.: Не съм видял някой от ръководителите през този ден
да контролира работата как се изпълнява, докато работим там, нямам спомен.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: М. техника съм го виждал по принцип. Него ден не
съм го виждал да минава от там.
Адв. Р.: Считам, че са налице съществени противоречия между
показанията на свидетеля, дадени днес и казаното в протокола от 20.01.2021
г., поради което моля да се прочетат тези от досъдебното производство.
Прокурорът: Да се прочетат.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
46
Адв. Б.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че противоречия в показанията на свидетеля, дадени
днес и на досъдебното производство не съществуват, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. за прочитане
показанията на свидетеля М., дадени на досъдебното производство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият бе освободен от залата.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА, че съдебното заседание следва да продължи на
23.11.2022 г. от 10:00 часа с разпит на лицата призовани за тази дата, за
която дата и час страните са редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което прекъсна в 17:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
47