СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
27.11.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 01.11.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 3045/17г. и констатира следното:
Предявени
са искове от К. М. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл.
226 от КЗ за сумата 150 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
посочената сума, считано от 12.12.14г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
12.12.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинала Д. М./наследодател;
майка на ищеца/. Произшествието е причинено от С. М.. Обстоятелствата, свързани
с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността
му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата и вината на С. М./ са удостоверени със събраният по делото писмен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила
съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия
граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – С. М. е имал
действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Главният
иск е основателен до размера на сумата 100 000 лева:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че винаги, когато е налице смъртен случай -
наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се
следва принципно във всички случаи на причинена смърт/. От друга страна - по
делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение на
процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията в
семейството приживе и психическото състояние на ищеца – след настъпване на
инцидента/.
Процесното
обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения,
а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и
възрастта на загиналата, възрастта на ищеца и липсата на доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата:
Възражението
на ответника /касаещо неползването на предпазен колан/ следва да се приеме за
опровергано изцяло – с констатациите на приетата по делото медицинска експертиза.
Другото възражение на дружеството се явява принципно неоснователно –
евентуалното съпричиняване на ПТП-е и от другия водач на МПС-во не може да бъде
възложено в тежест на ищеца /предвид правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 53 от ЗЗД/.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за
периода след 12.12.14г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят
покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при
условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ответника
адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1, поради което заявената
сума следва да бъде – редуцирана/.
На
последно място:
Председателят
на състава принципно споделя доводите на ответника /заявени в контекста на
принципното правило на чл. 3 от ГПК/. Тези съображения обаче не могат да бъдат
съобразени – предвид изричната /императивна/ редакция на материалния закон /позволяваща
претендиране на обезщетение и в хипотеза като процесната/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на К.М.М. ЕГН ********** сумата 100 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и
законната лихва върху тази сума от 12.12.14г. до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 100 000 лева.
ОСЪЖДА
К.М.М. да плати на З. „Б.и.“ АД 2 080 лева - съдебни
разноски – адвокатски хонорар и депозит за експертиза /съразмерно на
отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на адвокат Т. 3 530 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на СГС 4 000 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На
ищеца да се възстанови внесената държавна такса /в размер на 250 лева/ - на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: