Решение по дело №298/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 13
Дата: 3 май 2010 г.
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20093220200298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т.,30.04. 2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесети април   две  хиляди и десета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря М.Д. …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия НАХ дело № 00298 по описа за 2009г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

   

Съдебното производство е по реда на глава ХХVІІІ от НПК  по предложение на Районна прокуратура   гр.Г.Т.  за освобождаване на   К.К.Т.    от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.316 във вр. с  чл.308, ал. І от НК и налагане на административно наказание на осн. чл.78а от НК.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

Обв. Т. се занимавал със стопанска дейност и действал като едноличен търговец с наименование  “Тилкомекс К.Т.”.  През периода 1994/95г. се познавал със  свид.  Н.  П., който също се занимавал с търговска дейност.  През 1996/97г. Т. видял един хидроглобус в бившия кравекомплекс  в гр. Т. и поискал да го закупи. Поръчал на свид. П. да проучи условията  за закупуването му и евентуално да го закупи. Последният закупил вещта, като заплатил 1 120 000 н.д. лв., собствени пари. По понеже действал по поръчка на Т., в качеството му на едноличен търговец,  в издадената фактура по сделката, като “купувач” била вписана фирмата ЕТ “Тилкомекс К.Т.”. След тази сделка, според  показанията на свид. П., тази парична сума в размер на 1 120 000 н.д. лв. не му била възстановена от обв. Т.. Поради това свид. П. продал хидроглобуса на трето лице. По повод на това в РПУ Т. бил образувано досъдебно производство,  разследването по което продължило в  РУ на МВР Г.Т.  като ДП №64/05г. Като доказателство по това досъдебно производство на 28.04.2005г., с протокол за доброволно предаване, лично обв. Т. представил разходен касов ордер №340/ 25.03.1997г., съгласно който свид. Н. П. получил сумата от 1 120 000 н.д. лв. срещу подпис. На същата дата, в качеството си на свидетел по ДП№64/05г.  Т. потвърдил пред дознателя, че касовият ордер бил съставен от съпругата му С. Т., подписът на графа “получател” е на свид. Н. П., който лично получил посочената сума в документа  и че подписът е положен в присъствието на  обв. Т.. По това досъдебно производство е била назначена съдебно почеркова експертиза, която установила, че подписът в графа “получател” на ордера не е положен от Н. П..    

Във връзка с това обстоятелство Районна прокуратура Г.Т. се е самозерила, образувано е настоящето досъдебно производство №209/08г., по което  К. Т. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.316  във вр. с чл.308, ал.І от НК.

В хода на настоящето досъдебно производство като свидетел е бил разпитан Н. П., който заявил ,че никога не е получавал сумата от 1 120 000 н.д. лева  от С. Т., и не полагал подпис на разходен касов ордер.

Съгласно приложената по ДП №209/05г. почеркова експертиза, извършена от друго вещо лице ръкописният текст и подписът на получил сумата не са изпълнени от Н.  П.. Ръкописният текст “броил сумата” не е изпълнен от К. Т..

Разпитан в  качеството на свидетел по настоящето досъдебно производство, разследващият по ДП№64/05г.  И.Д. Иванов заявява, че при разпита си като свидетел по същото наказателно производство обв. Т. заявил лично пред  свид. Иванов, че подписът в графа “получател” в ордера е положен от Н. П.  в присъствието на самия Т..  Тези обстоятелства са обективирани в протокол за разпит на свид. Т. от 28.04.2005г. по ДП №****       Свид. И. твърди, че обв. Т. лично е прочел и подписал протокола за разпит на свидетел.

Съгласно експертизата на вещото лице М. Н. ръкописният текст в ордера е изпълнен от С. Т., подписът “броил сумата” е положен от същото лице. Според заключението на вещото лице Ат. С. подписът на “получател” в ордера не изпълнен от Н. П. и не се явява вариант на подписа на същото лице, с оглед на дългия период от време от дата на ордера и датата на сравнителния материал за вземане на подписа. 

Установената от съда фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, приложени на досъдебното производство и преценени   от съда по реда на чл.378,ал.ІІ от НПК  : протоколи за разпит на свидетели,   графоложки експертизи, РКО №**********, протокол за разпит на свидетел от 28.04.05г., протокол за доброволно предаване по ДП №****. Показанията на свид. П., че не е подписвал ордера са потвърдени от почерковите експертизи. Показанията на свид. Тилева, че тя е съставила касовия ордер, също са потвърдени от почеркова експретиза.

В обясненията си обвиняемият твърди,  че не е присъствал при съставянето на ордера, документът  бил съставен от съпругата му С. Т., която му казала, че П.  е получил паричната сума и се е подписал на ордера. Твърди,  също, че не  е предавал ордера лично по ДП №****, а документът бил представен от неговите адвокати,  протоколът за разпит на свидетел по същото наказателно производство не бил прочетен от обв. Т., поради очно заболяване, нито протоколът му бил прочетен от дознателя,  но въпреки това подписал протокола. 

Защитата на обвиняемия твърди, че ордерът, заедно с фактурата, удостоверяваща собствеността на обвиняемия върху хридроглобуса, били представени към подадена от  обв. Т.   жалба  през месец юни 2002г. пред Районна прокуратура Т., с която жалба обвинявал свид. Н. П. в престъплението кражба на вещта. Така от  месец юни 2002г., когато касовият ордер бил представен пред надлежен орган на власт са изминали повече от седем години и половина, а именно  седем години и девет месеца, поради което е настъпила абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.  Това твърдение е неоснователно, тъй като настоящото обвинение е повдигнато за това, че документът е представен  на 28.04.05г. и от този момент не са изминали седем години и половина, поради което не е настъпила абсолютната погасителна давност по чл.81,ал.ІІІ във вр. с чл.80, ал.ІV от НК. 

Защитата на обвиняемия твърди също, че деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като ордерът бил съставен от съпругата на обвиняемия, която му казала, че свид. П. е подписал ордера и поради това обвиняемият не е съзнавал, че се ползва от неистински документ. В тази връзка се твърди, че показанията свид. И. следва да бъдат изключени от доказателствата, с оглед разпоредбата на чл.118,ал.ІІ от НПК.  По отношение на протокола за разпит на свидетел от 28.04.2005г. по ДП№**** защитата твърди, че обвиняемият не би могъл да прочете протокола,поради заболяване на очите. В тази насока е представена медицинска документация.

Съгласно разпоредбата на чл.118,ал.І от НПК  не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. В случая свид. И. е участвал като разследващ орган не в настоящето наказателно производство-досъдебно  производство № 209/08г.,  а по  съвсем друго наказателно производство-  дознание № 64/05г.

Поради това не са налице предпоставките на чл.118,ал.ІІ от НПК и неговите показания са годно доказателствено средство и следва да бъдат преценени с оглед на останалите доказателства по делото. 

Обв. Т. е бил разпитан в качеството му на свидетел по дознание №65/05г. на 28.04.2005г. Приложената по делото медицинска документация  от очна клиника “Св. П.” гр. В. е издадена през 2009 и 2010г. Посоченото  очно заболяване: дегенерация на макулата с препоръка  за щадящ зрителен режим на работа , е  съотносимо към значително по-късен период и не може да обоснове аргументите на защитата, че по времето на разпита обв. Т. е страдал от практическа слепота. Тази негова защитна теза се опровергава от показанията на свид. Иванов и собственият му подпис под протокола за разпит от 28.04./05г. по дознание № 64/05г., както и от протокол за доброволно предаване на разходния ордер.  Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда на кодекса, са доказателствени средства за извършването на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства.

 Освен това обв. Т. е с висше образование, действа като едноличен търговец и несъмнено са му ясни последиците от  писмените волеизявления по търговските сделки, които удостоверява с подписа си.   Поради това е нелогично да се приеме, че подписал протокола за разпит на свидетел, без да се увери за неговото съдържание.

Предвид тези обстоятелства неоснователно се явява възражението на защитата, че  деянието е несъставомерно от субективна страна.

С оглед на изложеното съдът приема, че с деянието си от обективна и субективна страна обв. Т.  е осъществил наказателния състав на чл.316 във вр. с чл.308,ал.І от НК, като на 28.04.05г. в гр. Г.Т., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- разходен касов ордер №340/25.03.1997г., като за самото съставяне от него самия не може д0а се търси наказателна отговорност.

В разпоредбата на чл.316 във вр. с чл.308 ал.І от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода”  до три  години.

 Обв. Т. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. С извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди.

Предвид това налице са основанията  по чл.78а  от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и   замяната  с административно наказание.

Съдът намира, че административното наказание “глоба” следва  да се определи в минималния размер, а именно глоба в размер на 500, 00 лв./в редакцията на разпоредбата към момента на деянието/, като съобразява следното : Деецът е с чисто съдебно минало,  добри характеристични данни и  срещу него  не се  водят други наказателни производства за извършени престъпления от общ характер

Като взе предвид тези обстоятелства и на осн. чл.378 ал.ІV от НПК и чл.78а от НК съдът:

 

                                          Р        Е         Ш        И         :

 

          Признава  К.К.Т.  ЕГН **********,***, от гр. П.,  за виновен в извършването на престъпление по на чл.316 във вр. с чл.308,ал.І от НК, като на 28.04.05г. в гр. Г.Т., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- разходен касов ордер №340/25.03.1997г., като за самото съставяне от него самия не може д0а се търси наказателна отговорност.

 

На осн. чл.78а  от НК освобождава К.К.Т., с установено по-горе самоличност, от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.І от НК като му налага административно наказание глоба в размер на 500, 00 лв.

 

   

Решението подлежи на обжалване или протест  пред Окръжен съд Д. в петнадесетдневен срок  от съобщаването.

                                                                         

                            

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :