№ 1615
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.ева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. А. П. от гр.Варна срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на лицето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.179,
ал.3, вр. с чл187а, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с издадения електронен фиш,
като счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че е заплатил
винетна такса, но поради грешка е вписал регистрационния номер на
автомобила с латински букви. Поради това счита, че не е осъществил състава
на вмененото му нарушение, тъй като е изпълнил задължението си да заплати
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Намира, че нарушението не е
осъществено от субективна страна, тъй като е управлявал автомобила със
съзнанието, че винетната такса е заплатена. Счита, че е санкциониран за
допускане на грешка, а не за извършване на административно нарушение. В
случай, че се приеме, че е извършил нарушение, привежда доводи за
приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Изтъква и че е заплатил повторно
1
винетна такса, при което наложената му санкция се явява несъразмерно
тежка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
електронен фиш.
В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано, не се
явява и не се представлява. Депозира писмено становище в подкрепа на
жалбата чрез процесуалния си представител. Претендира присъждане на
разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай,
че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Представя писмена защита, в която оспорва доводите, изложени в жалбата.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал лек автомобил
марка „Ауди А4 Авант“ с рег.№В 0751 НК. На 28.06.2019г. П. закупил
годишна електронна винетка чрез терминал за самообслужване, със срок на
действие от 21.23ч. на 28.06.2019г. до 23,59ч. на 27.06.2020 г. за лек
автомобил до 3, 5 тона. Той обаче вписал във винетката регистрационния
номер на автомобила с латински букви- V0751NK.
На 24.05.2020 г., в 13,48 часа притежаваният от жалбоподателя лек
автомобил преминал покрай устройство – елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път І-9, км 150+249, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Устройството с №20911 отчело, че автомобилът, движещ се в посока
нарастващ километър, е без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, поради което създало доклад за установено нарушение по чл.
179, ал. 3, към който автоматично приложило статично изображение във вид
на снимков материал на превозното средство.
Впоследствие бил установен собственикът на автомобила и след
справка в системата на АПИ, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300лв. за
нарушение чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
С електронния фиш била предоставена възможност на санкционираното
лице да се освободи от административнонаказателна отговорност, като
2
заплати компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило
компенсаторно плащане по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Впоследствие, на 11.06.2020г.
жалбоподателят закупил нова годишна електронна винетка със срок на
валидност до 10.06.2021г., в която вписал правилно регистрационния номер
на автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, от които с
най-съществено значение са: разписки за електронна винетка, справка за
собственост на МПС, справка от електронната система на Агенция „Пътна
инфраструктура“ относно нарушител Г. П. и др. Обстановката се установява и
от приложения като веществено доказателство компакт диск, съдържащ запис
на 2 бр. снимки на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Шестата алинея на цитираната норма
задължава водачите на пътни превозни средства преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. С измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е
предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси за пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. С
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е въведена такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса до или равна на 3,5 тона), като заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния
му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност
и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му (чл.10а, ал.3 от
3
ЗП). Според нормата на чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата
винетна такса.
От приложената разпечатка от Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от МВР е видно, че процесният
автомобил е с максимална допустима маса от 2090 кг. Следователно
автомобилът попада в категорията пътни превозни средства по чл.10а, ал.7,
т.1 от ЗП и по силата на посочената норма за него е следвало да бъде
заплатена винетна такса за движението му по платената пътна мрежа.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Предвид приложените по делото доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и записи на статични изображения на процесния
автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ
дата и час същият се е движел по път I-9, км.150+249, в Община Долни
чифлик. Видно от общодостъпния Списък на републиканските пътища в РБ,
за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура (публикуван
и в интернет страницата на Народното събрание), посоченият път е включен в
този списък и за автомобила е следвало да е налична заплатена винетна такса.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че
жалбоподателят е заплатил винетна такса в размер на 97.00 лева, но при
въвеждане на данните вместо рег № В 0751 НК е въведен рег. № V 0751 NK.
В чл.6 ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
4
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, е
предвидено, че електронната винетка съдържа уникален идентификационен
номер, данни за регистрационния номер на превозното средство, държавата, в
която е регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и
периода на валидност. Съобразно действалата към момента на извършване на
нарушението нормативна уредба (чл.5, ал.3 от Наредбата) електронната
винетка с неправилно въведен регистрационен номер се приравнява на липса
на винетка за конкретния лек автомобил, като винетната такса очевидно е
заплатена за несъществуващо в Р България моторно превозно средство.
Доколкото според чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща от
собственика на превозното средство, а надлежно заплатена такава в случая не
е налице, съдът намира, че правилно наказващият орган е констатирал
нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДП от страна на
жалбоподателя. Санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл.179 ал.3, предвиждащ специална
санкция за водач, който управлява МПС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10
ал.1 т.1 от ЗП. Административнонаказателната отговорност законосъобразно
е насочена към жалбоподателя. По силата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице, а подобни данни не са налични по делото.
Спазени са и процесуалните изисквания при издаването на електронния
фиш. Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж
ЗДвП, предоставяща възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Същият съдържа изискуемите от чл. 189ж ЗДвП
реквизити, а именно-мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане.
Независимо от изложеното съдът намира, че обжалваният ел.фиш
следва да бъде отменен поради настъпила законодателна промяна. След
извършването на нарушението и след издаването на ел.фиш е била приета
разпоредбата на чл. 10 „а“, ал. 3 „б“ от ЗП (ДВ бр.23 от 2021г., в сила от
19.03.2021г.), предвиждаща процедура за корекция на декларираните данни за
превозното средство, включително и когато при издаване на електронна
винетка е допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния
номер на превозното средство. Очевидно въведената след издаването на
5
ел.фиш нормативна уредба не приравнява електронната винетка с допусната
техническа грешка на липсваща такава, а установява законово
регламентирана процедура за поправка на техническата грешка, каквато
безспорно е била допусната и в настоящият казус. При това положение съдът
намира, че след въвеждането на цитираната норма управлението на МПС с ел.
винетка с неправилно отразени данни за регистрационния номер не
представлява административно нарушение, а е основание за корекция по
съответния ред. При това положение действащата нормативна уредба се явява
по-благоприятна за сакционираното лице, тъй като извършеното вече не
представлява нарушение. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН следва да се приложи новата норма на чл. 10 „а“, ал. 3 „б“ от ЗП и да
се приеме, че не е налице административно нарушение.
Дори и да се приеме, че деянието следва да се третира като нарушение и
понастоящем, то биха били налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е заплатил винетна
такса за превозното средство, която е постъпила по сметката на АПИ, макар и
с неправилно посочен регистрационен номер- очевидно поради техническа
грешка, тъй като лицето няма никакъв мотив или изгода от погрешното
отразяване на регистрационния номер. Доколкото П. е проявил съобразено
със закона поведение, като е заплатил винетна такса, случаят очевидно не се
отличава с аналогична тежест с нарушенията от този вид, извършени поради
незачитане на законовите изисквания и съзнателно незаплащане на такава.
Процесният случай дотолкова се отличава от обичайните нарушения на
чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, че се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението. Наложеното наказание очевидно не
съответства на тежестта на извършеното и не може да бъде счетено за
справедливо- обстоятелство, което обуславя на самостоятелно основание
отмяната на обжалваното наказателно постановление поради неприлагането
на чл.28 от ЗАНН. Приложението на посочената норма е допустимо, тъй като
редакцията след последното изменение, а също и чл. 189з ЗДвП / ДВ – бр.
109/22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ не са били в сила към момента на
извършване на нарушението. Безспорно същите не представляват по-
благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
поради което не намират приложение в случая. Извод за маловажност на
нарушението в сходни случаи е формиран и от касационната инстанция, като
в тази насока са например Решение № 1304 от 18.10.2021 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 1737/2021 г. и решението по к. а. н. д. № 1749/2021 г. В
последното решение се изтъква, че неоспоримият факт на заплащане на
винетната такса е от съществено значение, тъй като не може да се третират по
един и същи начин лице, което не е плащало такава и лице, което е
изпълнило задължението си, но е допуснало грешка при регистрирането на
автомобила. Приема се, че тези две обстоятелства изключват какъвто и да е
умисъл за извършване на административно нарушение, както и че вредни
последици липсват.
6
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното в жалбата съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Г. П. следва да се присъдят направените по
делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е в минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на Г. А. П. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.3, вр.
с чл187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от
ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. А. П. от
гр.Варна, ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7