№ 63
гр. Сливен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230105168 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 422 , ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили трудов договор №
013/28.05.2019 г., въз основа на който ищецът е бил назначен от ответника на длъжност
шофьор на тежкотоварен автомобил с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
600 лева. Със заповед от същата дата, ищецът е бил командирован да извършва превози на
територията на Европейския съюз за периода 29.05.2019 г. – 29.07.2019 г. В същата заповед
му били определени командировъчни в размер на 60 евро на ден.
Твърди се, че ответникът системно е бавил плащанията. В края на м.юли 2019 г.
трудовият договор бил прекратен, като са останали неплатени суми. Ищецът е следвало да
получи командировъчни за 62 дни по 60 евро, или общо в размер на 3 720 евро. От тях са му
били платени само 1080 лева, равняващи се на 552 евро. Съгласно трудовия договор, всички
плащания е следвало да стават най-късно до 25-то число на следващия месец.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
гр.д. № 5011/2021 г. по описа на РС Пловдив. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за осъждането на ответника. В предоставения срок за възражение,
ответникът е възразил.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
прието за установено, че ответникът „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ”
ЕООД, представлявано от К.В.Ф. – управител дължи на ищеца С.М.А. сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ЧГД №
1
5011/2021 г. по описа на РС Пловдив, а именно: - 6096,32 лева /левова равностойност на 3
117 евро/, представляваща неизплатена част от командировъчни в размер на общо 3 720
евро, по 60 евро за 62 дни, за периода 29.05.2019 г. – 29.07.2019 г., дължими по Трудов
договор № 013/28.05.2019 г. и Заповед за командировка от 28.05.2019 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.03.2021 г., до
окончателното й изплащане; - 951,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
26.08.2019 г. до 09.03.2021 г.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в
който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов договор, че същият е бил
прекратен, както и че ищецът е бил командирован със заповед от 28.05.2019 г., но се твърди,
че същият е получил командировъчните за дните, в които е изпълнявал задълженият си.
Същият бил командирован на 29.05.2019 г., но не е работил до 29.07.2019 г., тъй като
прекъснал командировката. Твърди се, че тъй като ищецът сам прекъснал пътуването по
време на командировката, независимо по какви причини, на него му се дължат
командировъчни за фактическите календарни дни, отработени на превозното средство.
Дневните пари се отчитали съобразно фактическия престой в страните и времето на
пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане.
При липса на такива печати и отметки, се приемат данните от транспортния документ.
Ищецът не е представил на работодателя си транспортни документи, от които да се
удостовери престой и транспорт на територията на ЕС, поради което се твърди, че
предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че всички задължения на ответника към ищеца
във връзка с командироването му да извършва превози на територията на ЕС за заплатени
изцяло, като се оспорва обстоятелството, че ответникът дължи на ищеца претендираните
суми.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от процесуалния му представител адв. К.К., в която моли да бъде даден ход на делото
в тяхно отсъствие. Поддържа изложеното във всички депозирани до сега молби. Моли да му
бъде дадена възможност за становище по евентуални нови доказателства или искания на
другата страна. Прави увеличение размера на иска съобразно заключението на вещото лице,
като заявява, че претендира неплатени командировъчни в размер на 6195,69 лева вместо
6096,32 лева и лихви в размер на 967,29 вместо 951,70 лева, като страните, основанията и
периодите остават същите като описаните в исковата молба. Във връзка с указанията на съда
от протокол от с.з. от 14.12.2021 г. сочи, че с отговора на исковата молба ответникът
признава, че страните са сключили трудов договор, с който ищецът е бил назначен от
ответника на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил, както и че със заповед е бил
командирован да извършва превози на територията на ЕС за периода 29.05.2019 г. –
29.07.2019 г. Възразил е, че ищецът е прекъснал командировката самоволно на деветия ден,
поради което командировъчните му били изплатени само за тези дни и се твърди, че ищецът
2
е работил само в периода 29.05.2019 г. – 29.07.2019 г. Сочи, че това не е вярно, тъй като не е
оспорено приложеното към исковата молба банково извлечение с изплатените суми, както и
сумите са възпроизведени от в.л. в изготвената експертиза. Сочи се, че ищецът е направил
опит да уреди спора извънсъдебно, като е подал жалба до Инспекцията по труда.
Инспекторите отговорили, че не се дължат командировъчни, тъй като не са представени
доказателства за разходи. Представя 4 бр. складови разписки, 2 бр. касови бележки за
закупено гориво, снимка с номера на камиона управляван от ищеца. Твърди се, че
възражението на ответника е бланкетно и не е подкрепено от никакви доказателства, тъй
като не са представени договор на лицето, което е продължило да управлява камиона,
справка от тахометъра на камиона, както идокумент за наложено на ищеца наказание. Ако
съдът намери тези доказателства за недостатъчни, се моли да бъде назначена СИТ и СТЕ,
вещите лица по които да отговорят на конкретно поставени въпроси.
Ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно трудов договор № 013/28.05.2019 г., ищецът бил назначен от ответника на
длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 600 лева. Със заповед от същата дата, ищецът е бил командирован да извършва
превози на територията на Европейския съюз за периода 29.05.2019 г. – 29.07.2019 г. В
същата заповед му били определени командировъчни в размер на 60 евро на ден.
В края на м.юли 2019 г. трудовият договор бил прекратен, като на ищеца са били
заплатени командировъчни в размер на 1080 лева, равняващи се на 552 евро. Съгласно
трудовия договор, всички плащания е следвало да стават най-късно до 25-то число на
следващия месец.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
гр.д. № 5011/2021 г. по описа на РС Пловдив. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за осъждането на ответника.
В предоставения срок за възражение, ответникът е възразил.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че съгласно Заповед за командировка от 28-05-2019 г., ищецът С.М.А. е бил
командирован от работодателя си за период от 29.05.2019 г. до 29.07.2019 г., или 62
календарни дни.
Същият е следвало да получи командировъчни за 62 дни по 60 евро или общо 3720
евро, равняващи се на 7275.69 лв.
На основание приложено извлечение от банкова сметка при Райфайзенбанк ЕАД, са
изплатени суми за командировъчни за м. 06/2019 г., както следва:
- 02.07.2019 г. - 200 лв.
- 09.07.2019 г. - 200 лв.
3
- 11.07.2019 г. - 40 лв.
- 15.07.2019 г. - 200 лв.
- 19.07.2019 г. – 240 лв.
Общо изплатени за м.06/2019 г. : 880 лв.
Общо изплатени суми за командировъчни за м.07/2019 г.:
на 22.07.2019 г. - 200 лв.
Общо изплатени по банков път суми, в размер на: 1080 лв.
Остатък неплатена сума, в размер на 6195,69 лв. /или 3168 евро/
Размерът на мораторната лихва върху неплатената сума от 6195,69 лева /или 3168
евро/.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове,
чрез увеличаване на предявения иск за главница от сумата 6096,32 лева на 6195,69 лева и
увеличаване на предявения иск за мораторна лихва от сумата 951,70 лева на 967,29 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу
ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено
право.
Ищецът моли съдът да постанови решение , с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи неизплатена част от командировъчни за периода от
29.05.2019 г. до 29.07.2019 г., както и мораторна лихва върху претендираната сума от
6096.32 лева в размер на 951.70 лева.
Няма спор между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника ,
което се установява и от приетия като доказателство трудов договор № 013/28.05.2019 г.
Със заповед за командировка от 28.05.2019 г. ищецът е бил командирован на
територията на Европейската общност със задача: извършване на превози с тежкотоварен
автомобил на територията на ЕС. Определени са дневни разходи съгласно Приложение № 3
към чл. 31, ал.1 на НСКСЧ в размер на 60 евро на ден с период на командировката от
29.05.2019 г. до 29.07.2019 г.
Съгласно чл. 121 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може
да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън
4
мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване
Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на
работника или служителя. Ищецът е подписал заповедта, поради което съдът приема , че е
дал съгласие за това.
Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, в условията на пълно и
главно доказване, че във връзка с трудово правоотношение с ответника-работодател, в
претендираният период е осъществявал международен превоз, конкретните командировки,
по които е осъществявал международен превоз от България до останалите страни в ЕС и
обратно, броя на дните, за които е бил командирован през заявения с исковата молба период,
както и размера на претенцията си. При установяването на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите на ищеца
командировъчни пари.
Тъй като ответното дружество не е заплатило суми за командировка, ищецът е подал
сигнал до ИА Главна инспекция по труда, която е извършила проверка и е адресирала до
С.А. резултата от нея. В писмото е вписано, че от дадените обяснения на управителя на
дружеството се установило, че на 22.07.2019 г. ищецът е оставил камиона на паркинг в
Германия и не е предал отчети за командировката, направените разходи и поради това
работодателят не е изплатил командировъчните пари за периода на командировката.
От приложеното извлечение от сметка, неоспорено по предвидения в ГПК ред се
установява, че ответното дружество е превело на ищеца последно сума за командировъчни
на 22.07.2019 г. за м. юли 2019 г. в размер на 200 лева. От тези доказателства не се доказаха
твърденията на ответника, че ищецът след 9 дни от датата на командироването не е
изпълнявал възложената му от работодателя работа, а именно извършване на превози с
тежкотоварен автомобил на територията на ЕС.
От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза става ясно че
съгласно Заповед за командировка от 28-05-2019 г., ищецът С.М.А. е бил командирован от
работодателя си за период от 29.05.2019 г. до 29.07.2019 г., или 62 календарни дни.
Същият е следвало да получи командировъчни за 62 дни по 60 евро или общо 3720
евро, равняващи се на 7275.69 лв.
На основание приложено извлечение от банкова сметка при Райфайзенбанк ЕАД, са
изплатени суми за командировъчни за м. 06/2019 г., както следва:
- 02.07.2019 г. - 200 лв.
- 09.07.2019 г. - 200 лв.
- 11.07.2019 г. - 40 лв.
- 15.07.2019 г. - 200 лв.
- 19.07.2019 г. – 240 лв.
Общо изплатени за м.06/2019 г. : 880 лв.
Общо изплатени суми за командировъчни за м.07/2019 г.:
5
- на 22.07.2019 г. - 200 лв.
Общо изплатени по банков път суми, в размер на: 1080 лв.
Остатък неплатена сума, в размер на 6195,69 лв. /или 3168 евро/
Размерът на мораторната лихва върху неплатената сума от 6195,69 лева /или 3168
евро/.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове,
чрез увеличаване на предявения иск за главница от сумата 6096,32 лева на 6195,69 лева и
увеличаване на предявения иск за мораторна лихва от сумата 951,70 лева на 967,29 лева.
По делото се установи категорично, че ищецът е изпълнявал длъжността "шофьор на
товарен автомобил" в ответното дружество, и е осъществявал международен превоз в ЕС.
От съвкупната преценка на писмени доказателства по делото се доказа че в исковия период.
ищецът е бил командирован да извършва превози в страни в ЕС по сключения между
страните трудов договор и заповед за командироване, поради което за работодателя е
възникнало задължение за заплащане на командировъчни пари по смисъла на чл. 215, ал. 1
КТ. Не се доказаха твърденията на ответното дружество, че ответникът е изоставил камиона
в Германия на 22.07.2019 г., като съдът указа да се ангажират доказателства за твърденията,
каквито не се представиха в хода на производството..
Неоснователни се явяват твърденията в отговора на ИМ за недължимост на
претендираните командировъчни пари, поради липсата на отчет от страна на работника за
същите. В разпоредбата на чл. 215 КТ за заплащането на дължимите командировъчни пари
не е въведено изискване за представяне на отчет, поради което неговата липса по никакъв
начин не освобождава работодателя от задължението му да заплати командировъчни пари
на работника при доказано реално осъществяване на командировката, обстоятелство, което
в конкретния случай безспорно се доказва от представените доказателства по делото.
Според заповедта дневните пари на командирования са 60 евро на ден. Отчетът
служи за оправдаване на авансово получените средства и е основание за доплащане, ако
размерът на действително направените разходи надвишава получения аванс, но
непредставянето на отчети не е основание да се откаже изплащане на такива, ако
командироването е осъществено, както е в настоящия случай. Така, разпоредбата на чл. 215
КТ не въвежда изискване за представяне на отчет, поради което неговата липса по никакъв
начин не освобождава работодателя от задължението му да заплати командировъчни пари
на работника при доказано реално осъществяване на командировката, обстоятелство, което
в конкретния случай безспорно се доказва от представените доказателства по делото.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите до които съдът е
допуснал изменение на предявените искове.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените разноски в производството в размер на 1200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 800 лева адвокатско възнаграждение в
6
производството по издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПАРАГОН
ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ................................, представлявано от управителя К.В.Ф., че ДЪЛЖИ на
С.М.А. с ЕГН ********** от ............................, сумите както следва:
- 6195,69 лева /шест хиляди сто деветдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатена част от командировъчни в размер на общо 3720 евро, по 60
евро за 62 дни, за периода 29.05.2019 г. – 29.07.2019 г., дължими по Трудов договор №
013/28.05.2019 г. и Заповед за командировка от 28.05.2019 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.03.2021 г., до
окончателното й изплащане;
- 951,70 лева /деветстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2019 г. до 09.03.2021 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2951 от
23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5011/2021 г. на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ................................, представлявано от
управителя К.В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на С.М.А. с ЕГН ********** от ............................,
направените в настоящото производство разноски в размер на 1200 лева, както и
направените разноски в производството по ч.гр.д. № 5011/2021 г. на РС - Пловдив в размер
на 800,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7