№ 35
гр. Варна, 30.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600302 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Н. Г. К., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. П. Х. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Явява се адв.Р. Н. С. от АК – ВАРНА, посочена за резервен защитник,
съгласно уведомително писмо № 774/23.11.2022 година.
Вещото лице д-р Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
Предвид обстоятелството, че делото многократно е отлагано съдът
преценява, че следва да бъде назначен резервен защитник, поради което и на
основание чл.94, ал.4 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за резервен защитник на Н. Г. К. – адв.Р. Н. С. от АК –
ВАРНА.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Х.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице.
В.Л.Д-Р Д. А. Д.: - 56 годишен, неосъждан, без родство. Предупреден за
наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК. Обещава да даде
заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
експертиза, изготвена от вещото лице.
В.Л.Д-Р Д.: – Поддържам изготвеното заключение, което съм
депозирал, същото е изготвено съобразно документацията по делото.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.Х.: – Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по СМЕ, като на
вещото лице следва да бъде изплатено възнаграждение, съгласно посоченото
в справката-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р Д. Д. в размер на 200
/двеста/ лв., съгласно представената справка-декларация. Издаден РКО
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, аз считам, че депозираната срещу
първоинстанционния акт на Окръжен съд – Търговище жалба е неоснователна
2
и моля да оставите същата без уважение.
Няма да говоря неща, които присъстват в акта на Окръжен съд –
Търговище, изцяло се солидаризирам с доказателствения анализ, който този
съд е направил и с изведените на тази база фактически и правни изводи на
съда.
Не е депозиран протест така, че говорим в случая обжалване осъдителен
диспозитив, в който са включени деяния на подсъдимия от 11 и 12.12.2017
година, два поредни дни, а по отношение на четирима длъжници на
въпросното дружество, в което той работи години преди това, но реално
заплашените лица са повече извън тези четирима длъжника, деянията по
отношение на които са предмет на осъдителния диспозитив на Окръжен съд –
Търговище.
Няма да спирам вниманието Ви на това, че става въпрос за хора, които не
се познават помежду си, че показанията им са синхронни помежду им, че са
константни и по време на цялото наказателно производство и недвусмислени
по отношение поведението конкретно на подсъдимия, а не на останалите
придружавали го три лица.
Между другото тези три лица, от тях двама са съпроцесници на
подсъдимия по другото дело, което бе подсъдно на Специализирания съд -
София, а третия е свидетел и по другото дело, както и по това, говоря за В.В..
Иначе С.С. и другия К.И., другия свидетел по делото, са съпроцесници за
абсолютно идентични деяния включително и в град Търговище за същия
период 2016-2017 година.
Считам, че показанията на свидетелите не оставят никакво съмнение за
начина на действие на подсъдимия, абсолютно еднотипен, представен както
от другите, така и от самия себе си като шефа, като човека, който изисква в
рамките на до петъка при всички пострадали те да върнат дълговете си,
включително вече и предсрочно изискуеми, според него, изключителната
брутална словесна агресия, която е отправял към абсолютно всички
пострадалите и проявената, по мое мнение арогантност, защото става въпрос
за местопроизшествия, които в единия случай са наистина в дома на лицето,
но в другите три случаи са на публични места, включително пред
администрацията на Окръжната болница в града в самата сграда на МБАЛ и в
3
здравната каса в града, както и във входа на жилищен блок, в който живеел
пък свидетеля С..
Казвам това, защото за мен именно от тези показания се извличат
обективните и субективните характеристики, както на самата деятелност,
иначе в дрешката на чл.213а от НК, но така и данни за самия подсъдим, който
иначе не е осъждан.
Много интензивни деяния, абсолютно еднакви като думички, закани за
убийство и в същото време визирани, много съм впечатлена от показанията
на Е.Ф., интонация, мимики, тон, погледи, които също допринасят за ужаса,
който тези хора са изживели, трите жени само словесна агресия, а четвъртия
С. и причинената обсъдена от вещото лице д-р Д. лека телесна повреда.
Думички като „ще те изкормя“, „ще изкормя цялото семейство“, „ще ти
изкарам черния дроб“, „ще запаля къщата ти“ и т.н. просто се повтарят пред
всички свидетели, включително и свидетели по това дело.
От тази гледна точка аз считам, че наложеното минимално наказание по
закон е справедливо, пак казвам липсва протест, така, че разсъждаваме само в
посока завишеност, в никакъв случай не е завишено, защото престъпленията
по чл.213а от НК, така наречения рекет, разновидност на изнудването по
чл.214 от НК за мен, а и не сам за мен, то си е едно престъпление от типа на
грабежа, което включва и принуда и съответната цел макар и невключваща
материална облага, както и по чл.214 от НК.
Считам, че квалификацията, която е направена по чл.213 от НК е
правилната в случая. Налице безспорно са квалифициращите елементи, които
са възприети по ал.ал.3 и 2, безспорно имаме страховити закани за убийство,
безспорно е налице лека телесна повреда, причинена на свидетеля С.,
безспорно е налице длъжностно лице.
Тук въобще няма да спирам вниманието Ви, взето е подробно отношение
за това какви документи е представила ЕАД за длъжностното лице, към 2012
година офис мениджър, към въпросния период вече регионален миниджер,
който е имал ръководна работа, водил е екипи от мениджъри и т.н.,
консултанти. И което е много важно да се подчертае, че като основна
функция в длъжностната му характеристика е изпълнението на плана за
събираемост на вземанията. План за който той отговаря в неговия район, т.к.
4
той е от Пазарджик, но в същото време, както визира свидетеля
представляващ с ЕАД се налага на ротационен принцип той да бъде
командирован в други райони, където очевидно е куцал плана и той е
допринасял за неговото изпълнение.
Така, че според мен по квалифициращите признаци в случая не може да
има няма спор.
Всички възражения на защитата, относно доказателствена обезпеченост
на авторството на подсъдимия за мен са несъстоятелни.
За мен единствения проблем по това дело е странния избор от страна на
прокуратурата на изпълнително деяние по основния текст на ал.1 на чл.213а
НК, която е дублирана и от съда, а именно, това е посочено и в жалбата и
затова го коментирам, да се разпореди с право да върне заема си всеки от
пострадалите. Т.е. те да се разпоредят с правото да върнат заемите си.
В крайна сметка връщането на заеми е преди всичко задължение, а не
право, не е, че е порочна форма, но за мен е несъстоятелна и в случая се касае
да се разпоредят с вещи, в случая с пари, каквито са дължали на ЕАД.
Това го казвам с оглед прецизност, защото в никакъв случай не влияе,
според мен, на крайните решения в контекста на жалбата, правата на
подсъдимия са охранени по един несъмнен начин от самото начало на
производството, фактологията е подробно е изписана в обвинителния акт.
Обвинението пред съда, основна фаза в процеса е повдигнато с обвинителен
акт, а не само с диспозитив на обвинение, поради което считам, че ако
прецените, с оглед прецизност, може да бъде изменен диспозитива в насоката
на моето мнение.
АДВ.Х.: – Уважаеми Апелативни съдии, не сме доволни от така
постановения първоинстанционен акт на Окръжен съд – Търговище, считаме
същия изцяло за неправилен и незаконосъобразен.
Освен аргументите ни, които сме развили във въззивната жалба, моля да
имате предвид, че по реда на чл.249 НПК сме направили искане за
съществени нарушения на процесуалните правила, които към момента на
първоинстанционното разглеждане на делото са били отстраними, към
момента считаме, че са неотстраними.
А именно, изцяло липса на обстоятелствена част в обвинителния акт,
5
така, както беше разгледан пред първоинстанционния съд, така както се
произнесе и съда по него, което в последствие доведе и до липса на мотиви в
мотивната част на присъдата на Окръжен съд – Търговище.
Какво имам предвид, за такъв вид деяние, който прокуратурата твърди,
че е изключително тежко и принципно теоретично положението е такова,
обвинителния акт на Окръжна прокуратура представлява една страница, без
описание на факти, без посочване на материално правен диспозитив на
нормата. Без обсъждане на който и да е от елементите, разбира се съвсем
стегнато във връзка с ТР № 2/2002 година на ОС на НК, т.11, но за да може да
се организира защитата и да се организира в пълен обем правото на защита
следваше да се посочи, например, за да е налице чл.213а от НК от какво
произтича длъжностното качество на подсъдимия по делото, кои конкретно
права и задължения по длъжностна характеристика той е нарушил.
И на второ място от обективна страна за да е налице противоправно
разпореждане, дори с вещ, както иска прокурора, днес, пред Вас или със свое
право, както се твърди в обвинителния акт и както са мотивите на
първоинстанционния съд тогава ще може би и според нас като защита да се
опише поне с кое право са се разпоредили и им е казано да се разпоредят.
Защото ако тези факти от обективна страна бяха развити от Окръжна
прокуратура аз считам, че изобщо правната квалификация на деянието щеше
да бъде друга и правните изводи, които щеше да направи
първоинстанционния съд са по-различни.
Така или иначе във Вашите правомощия по чл.339, ал.4 са изцяло да
отговорите на въпросите на защитата за да има една пълнота на съдебния акт,
като аз считам, че това процесуално нарушение, от което страда
обвинителния акт е от категорията на вече неотстранимите. Считам, че на
тази инстанция, единствената правна възможност, за уважаемия съд, ако
счете, че те са съществени, а според нас са такива, т.к. нарушават
действително правото на защита, както чрез процесуален представител, така и
лично на подсъдимия по делото, да върне делото за ново разглежане пред
първоинстанционния съд, с оглед уточняване конкретно на параметрите от
обективна и субективна страна на чл.213а от НК.
Моля обърнете внимание, че наистина материалния закон е специфичен,
чл.213а от НК, а по отношение на чл.214 от НК е специален текст.
6
Не се спори изобщо по делото, че всички „пострадали“, а именно З.С.
Е.Ф., С.С. и С. С. са в облигационни отношения с дружеството Микрокредит
АД, което предмета на дейност е даването на парични кредити,
микрокредитиране на физически лица.
Подсъдимия по делото е представител на това дружество, регионален
мениджър. Към момента на деянието всички тези четири лица имат
облигационни отношения, а именно задължения към дружеството за връщане
на определени парични суми, както главници, така и лихви.
Към това дружество и лично към подсъдимия по делото те няма как да
упражнят никакви права. От тук, според мен е и несъставомерността на
самата обективна страна на деянието, т.к. те се поели едни задължения за
неизпълнение към представляваното от подсъдимия дружество, не са ги
изпълнявали, а в неговата длъжностна характеристика изрично има той
задължения, не лично разбира се, а отделните мениджери на региони да
уведомява длъжници, които са в просрочие за забавяни плащания, като в
последствие се съставят протоколи, уведомителни писма и делата отиват при
съдебен изпълнител.
Наистина считаме, че тези мотиви на първоинстанционния съд са изцяло
повърхностни, не отразяват абсолютно никакъв правен елемент, само
обсъждат факти и то едностранчиво.
Моля да обърнете внимание, че единствения абзац по правото е на
страница 7, пети абзац, като само в един абзац има преписване на
материалния закон, без нито една от обективните елементи или субективните
на деянието да бъдат обсъдени по какъвто и да е начин. То само това е
самостоятелно основание по чл.339 уважаемия съд поради липса на мотиви на
първоинстанционния съдебен акт да върне делото за ново разглеждане пред
първоинстанционния съд, със съответните указания.
Моля да имате предвид, че когато някой е поел задължения
облигационно и следва разбира се по силата на договор да го изпълни няма
как да бъде принуден да го изпълни, т.к. самия договор има силата на закон
спрямо него и той следва да го изпълни. Разпитани в съдебно заседание и
четиримата „пострадали“ заявиха пред съда, че не са били противоправно
мотивирани от подсъдимия и неговите действия да се разпоредят. Единствено
7
пострадалата З.С. е възстановила парите и при въпрос на защитата защо ги
възстановихте, тя каза: „не ме е мотивирал подсъдимия, аз тези пари ги дължа
по силата на договора“. Другите пострадали Е.Ф., С.С. и С. категорично
заявиха пред съда, че не са мотивирани по никакъв начин от подсъдимия да
връщат каквото и да е. Освен това и до ден днешен до датата на съдебното
заседание пред първоинстанционния съд когато са техните показания те не са
възстановили абсолютно нищо. Т.е. знаем, че деянието е формално, не е
резултатно, но за да се постигне специалната цел на закона следва тези лица
да бъдат противоправно мотивирани чрез определени действия за постигане
на конкретна цел, което в конкретния случай считаме, че не е установено и не
е доказано.
Има разминавания и в самия диспозитив и мотивите на съдебния акт.
Диспозитива е само за една дата чл.26 само за 12.12.2017 година. В мотивите
си уважаемия първоинстанционен съд е обсъдил две дати, а именно и 11.12. и
12.12., като е посочил, че от обективна страна деянието по чл.213а от НК е
започнало на 11-ти по отношение на свидетеля С. С., а в диспозитива на
съдебния акт осъждането е само за дата 12.12.2017 година в град Търговище.
Това също считаме за процесуално нарушение от категорията на
съществените, като ще молим уважаемия съд да корегира този факт.
Освен това прокуратурата днес пред Вас считам, че изобщо не е права с
оглед на факта, че едва ли не е допусната техническа грешка в
изпълнителното деяние на чл.213а от НК, а именно да се разпореди със свое
право.
Разбира се, че Окръжна прокуратура няма как да мотивира това деяние,
т.к. самия текст на закона, самия законодателя е имал предвид поемане на
задължения не в следствие на съществуващо облигационно отношение, а в
резултат на едно противоправно престъпно мотивиране на някой да се
разпореди със свое право.
Тук в настоящия случай такова не съществува. Налице са абсолютно
ясни облигационни отношения, по което пострадалите са страна, а
подсъдимия по делото е служител на определено търговско дружество.
По отношение на разделянето на двете групи свидетели в мотивите на
уважаемия първоинстанционен съд наистина считаме това за изключително
груба юридическа грешка. Наистина съществуват даже и повече от две групи
8
свидетели, от една страна са З.С. В.А., С.С. и С. С., които според прокуратура,
а и днес са изцяло взаимосвързани, изцяло логически издържани и
непротиворечиви. Това може би е така, но те реално няма как да си
противоречат, т.к. е налице чл.26, става въпрос за различни деяния, по
различно време, в различни населени места.
Друг процесуален пропуск на уважаемия първоинстанционен съд
свидетелката Е.И.Ф., моля да обърнете внимание, че деянието спрямо нея,
както в обвинителния акт, така и в последствие в мотивите на съда изписано е
да е в град Търговище, а самата тя в съдебно заседание заяви, че е извършено
спрямо нея посещението от подсъдимия и двама други свидетели в село
Стража.
Това по никакъв начин не е отразено нито в диспозитива на съда, нито в
мотивите, нито по някакъв начин е отразено защо уважаемия
първоинстанционен съд счита, че по отношение на това престъпно деяние по
чл.26 е започнато и довършено в град Търговище.
Защо уважаемия съд дава вяра на тази група свидетели, освен тези празни
фрази, които в мотивите не са запълнени от никакви обстоятелства, а само от
умозаключения на съда, които не почиват на никакви доказателства по
делото.
Самите свидетели заявиха в съдебно заседание, че те са мотивирани най-
вече от органите на реда, именно от полицията, която им е заявила, че ако
дадат показания пред тях, това го има в протоколите на съдебните заседания,
няма нужда да връщат парите, които са взели по облигационен договор със
съответното дружество. Именно и точно това се е случило. А толкова са
непротиворечиви, точни и достоверни тези показания, че единствено и само
те и няма как уважаемия съд без да са налице контролни доказателства по
отношение на техните обстоятелства да ги приеме за абсолютно верни и
категорични и достоверни и да признае за виновен подсъдимия по това
обвинение.
Ще ви обясня защо, З.С. е служител на РЗОК. Според обвинението и
според мотивите на първоинстанционния съд подсъдимия е отишъл в РЗОК
като самата свидетелка заяви, че там има трима охранители, има
пропусквателен режим, т.е. лицето е било пропуснато и не само той, а и
9
другите двама служители в сградата и в сградата са изречени тези думи и
реплики за да може евентуално тя да бъде мотивирана да се разпореди с едно
свое право.
Ние щяхме изцяло да се съгласим, че това е така, даже щяхме да минем
съкратено съдебно следствие или други процесуални способи да използваме
ако имаше поне едно контролно доказателство по отношение на този факт,
което защитата изисква още в досъдебната фаза.
Какво имам предвид, на първо място когато има пропускателен режим
може би има най-малко на хартиен носител книга или на електронен вариант
дневник за посещенията на конкретна дата, т.к. обвинението е за конкретна
дата. Ние изискахме такъв вид контролно доказателство, разбира се
уважаемия първоинстанционния съд отказа без да се мотивира защо. Вие ще
прецените дали това е съществено нарушаване на правото на защита.
На второ място изискахме от тази дата охранителите, които са били на
смяна в РЗОК да се явяват като свидетели и да споделят на уважаемия съд
възприели ли са нещо, влизали ли са такива лица, пострадалата след тяхното
пропускане например оплакала ли се е на тази охрана, споделила ли е по
какъвто и да е начин с някой. Такива контролни доказателства не
съществуват.
По същия начин е и със С.С., която е санитар в Окръжна болница –
Търговище. По същия начин има пропускателен режим, направихме искане за
събиране на същите контролни доказателства за да можем да преценим тази
жена казва ли истината, не казва ли истината, това ли се е случило обективно,
което считам, че е работа на съда, като уважаемия първоинстанционен съд не
допусна събирането на такива доказателства. Така, че изцяло не са
съотносими с предмета на доказване по делото и тогава за защитата, според и
за която и да е от другите страни в процеса и за уважаемия съд не е възможно
да проверим нито едно от тези свидетелски показания по делото и просто
даването й на вяра на тези показания считам, че е абсолютно голословно,
считам, че е незаконосъобразно и неправилно. Няма как без те да бъдат
проверени само защото много често български граждани се оплакват спрямо
тях да има извършено престъпно деяние съдът безконтролно да ги кредитира
и само въз основа на техните показания да признава подсъдимия за виновен
за такова тежко умишлено престъпление.
10
Въпросната втора група свидетели, които разбира се са служители на
Микро кредит съдът дори не обсъжда техните мотиви, нито на свидетеля В.,
нито на свидетеля С., нито на свидетеля И., т.к. счита, че те от самия факт, че
са близки като служащи в едно и също дружество е достатъчен да не
кредитира техните показания. Т.е. дори и показанията на пострадалите
свидетели, които твърдят, че подсъдимия е бил точно с тези свидетели, които
съдът не кредитира, т.к. всички казват, че са били посетени от подсъдимия и
още двама представители на Микро кредит, а именно свидетеля И. и
свидетеля С., не кредитира безкритично техните показания, като в същото
време не отговаря и на въпросите на защитата защо измислят ли си и
пострадалите свидетели, че подсъдимия К. не е бил сам. Т.е. съдът влиза само
в едно вътрешно противоречие, което според нас уважаемия въззивен съд
няма как да разреши като единствения начин това да стане е да върне делото
за ново разглеждане пред първоинстанционния съд, с оглед събиране на тези
конкретни контролни доказателства по отношение на главния факт на
доказване.
Моля да обърнете внимание, че беше разпитана дъщерята на
свидетелката С.а, която се твърди, че е била посетена от подсъдимия и още
двама свидетели по делото, като тя конкретно в съдебно заседание на
21.01.2019 година заяви, че спрямо нея или нейната майка не са отправени
конкретни закани. Това беше развито в пледоариите на защитата на първата
инстанция и не получи никакъв отговор в мотивите на първоинстанционния
съд.
Не на последно, моля да обърнете внимание наистина, чисто темпорално,
е ли е възможно, така както е описано в обвинителния акт на 12.12.2017
година да се случат четирите деяние, за които е признат за виновен
подсъдимия на първата инстанция.
Като имате предвид, че първата пострадала З.С. е служител в РЗОК е
споделила на съда и той е възприел в мотивите си начален час на започване на
разговорна в 10:30 часа на 12.12.2017 година, Е.Ф. живее в село Стралча. Тя
самата каза, че половин час с кола до населеното място и половин час
връщането. В периода от 10:30 часа до 13:00 часа когато обвинителния акт, в
мотивите на уважаемия първоинстанционен съд са описани всички деяния,
фактически за два часа и половина и четирите деяния са извършени, според
11
прокуратурата и съда, като по никакъв начин не е ясно нито подсъдимия,
нито свидетелите как и кога са се придвижили и възможно ли е чисто времево
да извърши това нещо.
На следващо място свидетелката С.С., санитар в Окръжна болница, казва,
че посещението при нея е около 12:30 часа на 12.12.2013 година и свидетеля
С. С. заяви 12:00-12:30 часа същия ден за посещение в жилищен блок в
квартал, който беше установен, че се намира в противоположния край на град
Търговище по отношение на болничното заведение Окръжна болница, когато
е била посетена и свидетелката С.С..
Затова считаме наистина за абсолютно липса на каквито и да е мотиви от
първоинстанционния съд.
Считаме, че дори и защитата да не права следваше съдът да се мотивира
и да отговори на тези въпроси защо счита, че защитата не е права, защо тези
въпроси, които поставяме ние са неотносими към предмета на разкриване на
обективната истина. Но наистина основното нещо, което считаме е абсолютно
несъставомерност от обективна и субективна страна на престъпното деяние.
Считаме, че няма как което и да е облигационно отношение да не бъде
потърсено от взискателя чрез негов представител или лично в последствие за
плащане, търсенето на определени суми по облигационно отношение не е
противоправно мотивиране на някой да се разпореди със свое право, т.к. това
не е негово право, а негово облигационно задължение. Точно поради тази
правна и фактическа логика липсват каквито да е обосновка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което е процесуално нарушение.
Точно по същия начин липсват и мотиви пред първоинстанционния съд
Окръжен съд – Търговище.
И затова лично считаме и молим уважаемия съд, алтернативно разбира
се или да оправдае изцяло подсъдимия по делото, т.к. считаме, че е налице
пълна несъставомерност на престъпността по чл.213а от НК, а ние срещу
друго обвинение не сме се защитавали или да върне делото на съответния
първоинстанционен съд с указания по процесуалните нарушения, които ние
считаме, че са допуснати, като в тази насока моля уважаемия съд за неговия
съдебен акт.
За размера на наказанието абсолютно немотивирано съдът не казва защо
евентуално не трябва да се приложи чл.55 от НК и тези неща, които днес
12
говори прокуратурата за друго дело, което било в Специализирания съд, за
съжаление не нося съдебен акт, но той по това дело е оправдан този подсъдим
там, но не е влязла в сила присъдата, така, че дори и да Ви я представя нищо
не означава за съд. Но такива други факти, с други лица, които са подсъдими
по други дела нямат абсолютно никакво значение за това наказателно
производство. Това дали има извършени деяния или не от свидетелите,
включително и от подсъдимия по делото в същия или друг период в град
Търговище също няма никакво значение, т.к. има предмет на доказване в това
производство, въведено от прокуратурата в обвинителния акт и така или
иначе считаме, че той няма такова длъжностно качество, считаме, че той е
командирован там за конкретни действия, които не са свързани нито с
ръководене, нито с изпълнение на неговите служебно задължение.
Така или иначе считаме, че това наказание 5 години лишаване от
свобода, за този човек, който изцяло така или иначе е съдействал за
разкриване на обективната истина, никога не се е укривал, той не е осъждан,
няма други висящи наказателни производства, това е изолиран случай в
неговия живот. Все пак това е един интелигентен, нормален човек, с висше
образование, който са опитва да работи, да продължи да живее нормално в
обществото е изключително тежко като наказание и дори алтернативно и най-
лошия случай да прецени, че защитата пред Вас говори абсолютни глупости,
които не заслужават Вашето внимание и няма как да съществуват такива
правни доводи изобщо, считаме, че поне по приложението на чл.55 НК са
налични така изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, най-малкото от датата на инкриминираното деяние е изминал
един значителен период от време. Наистина Този човек се опитва да работи и
отново да се вгради в обществото, наистина липсват други осъждания, това е
един млад човек, юрист. Затова Ви молим алтернативно разбира се, ако
прецените, че няма нарушения на материалния и процесуалния закон да
приложите чл.55 от НК като намалите наказанието под три години лишаване
от свобода и с оглед изолираността на този случай в неговия живот да
наложите чл.66 от НК, като считаме, че е абсолютно законосъобразно и
правилно.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Уважаеми съдии, искам да направя едно уточнение,
като работник в тази фирма Микро кредит аз никога не съм имал задължение
13
да събирам пари. Аз имах двама мениджъри и както каза прокурора имах
достатъчно хора под мен, които да ръководя дали правилно си изпълняват
задълженията си. В случая това, което е за Търговище, бях изпратен
наистина, причината беше една наша колежка, която направи огромни кражби
на пари и ние трябваше да установи кражбите и да запознаем хората, които са
наши кредитополучатели. Никога никой не съм заплашвал, аз съм юрист и
знам кое е правилно и кое не е, никога не бих допуснал такова нещо.
Това, което се казва в тези, в думите на тези хора не зная от кой са
продиктувани, но това аз не съм го вършил. Никога във фирмата не е имало
такъв начин за събиране на пари. На 129 ден абсолютно всички кредити се
пращат на фирмата цесионер да се оправят по-нататък и това се вършеше от
офис мениджърите, не е от мен.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание в 09:40 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание в 09:55 часа обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14