Решение по дело №5/2021 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 23.02.2021  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №5 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 172 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба с вх.№42/07.01.2021 г. подадена от И.К.Б. ***, с ЕГН**********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-4332-006414/12.10.2020 г. издадена от полицейски инспектор И.В.Й., отдел Пътна полиция към СДВР, с която на основание чл. 171 т.2А б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ на лек автомобил БМВ 323 с рег.№ KBU935 (Канада).

Административният орган е представил по делото копие от административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Жалбоподателката твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на закона, обстоятелствата и фактите, посочени в заповедта, не съответстват на действителната фактическа обстановка. В съдебното заседание по съществото на спора не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата полицейски инспектор И.В.Й., отдел Пътна полиция към СДВР, не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Тази разпоредба следва да се прилага при съобразяване с въведените от закона в чл. 162 от ЗДвП срокове. Съгласно ал.1 от този член от закона българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП на собственик - който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до една година.

 Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Видно от представеното по делото СУМПС, с превод от 30.10.2020 г., лицето Н. Б., родена на *** г., без посочено място на раждане, има издадено СУМПС от Манитоба, Канада. От Справка за лице, издадена въз основа на данните в АИС „Български документи за самоличност“, се установява, че Н.Б. има ЕГН, т.е. е български гражданин, и е дъщеря на И.К.Б.. Лицето е влязло в страната на 26.01.2020 г. в 15,27 ч. и е напуснало страна на 09.10.2020 г. в 18,30 ч., т.е. пребивавало е в страната над осем месеца, без да я напуска, съгласно представената Справка за пътуване на лице – български гражданин.

При извършена проверка от служители на Отдел ПП при СДВР на 09.10.2020 г. в 10,10 ч., т.е. преди Н.Б. да напусне страната в 18.30 ч. този ден, е установено, че Б. управлява по АМ Хемус, с посока на движение към гр.София, моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка БМВ 323 с рег.№ ****** (Канада), което е собственост на жалбоподателката И.К.Б.. Към този момент Н.Б. е притежавала СУМПС издадено в Канада, но от момента на влизане в страната на 26.01.2020 г. до момента на проверката от органите на МВР са изтекли над 3 месеца, поради което същата вече не е имала право да управлява МПС на територията на страната с издаденото чуждестранно СУМПС, т.е. същата е била лице без валидно СУМПС за територията на Р България към онзи момент и се явява неправоспособен водач.

Представеното по делото чуждестранно СУМПС е национално, а не международно, а водачката Н. Б. е с българско гражданство, поради което действието му на територията на Р България е ограничено от въведения от закона 3-месечен срок. Не са правени твърдения, нито са представяни доказателства Н. Б. да притежава процесното СУМПС в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП - държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него.

Законосъобразно административният орган е приел за установено, че на 09.10.2020 г. Н.Б. е управлявала на територията на страна процесното МПС, собственост на жалбоподателката, без да притежава правоспособност, тъй като валидността на територията на Р България на притежаваното от нея СУМПС е ограничено от законовия 3 – месечен срок от влизането ѝ в страната.

При извършената проверка на водача е съставен АУАН, с който е установено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

На 12.10.2020 г. е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ по отношение на собственика на МПС, управлявано от неправоспособен водач, като е прекратена регистрацията на описания по-горе лек автомобил и са отнети два броя регистрационни табели.

В хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание за прилагане на принудителната мярка е съставянето на АУАН на водача на МПС, собственост на друго лице, за нарушение, покриващо състава на хипотезата по чл.171, т.2а от ЗДвП.

С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Законосъобразността на наложената принудителна административна мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на  чл. 142, ал. 1 АПК.

Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че е налице съставен АУАН за визираното в чл.171, т.2а от ЗДвП административно нарушение. Всички събрани доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ.

За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т.2а от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

 На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на директор на СДВР гр. София.

Безспорно е съставен АУАН против Н.Н.Б., който съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението на чл. 150 от ЗДвП, и е посочена относимата законова разпоредба. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Подписан е. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи, посочен е и срокът на действие на наложената временна ПАМ.

Наложената мярка съответства на целта на закона, като приложението й е ограничено в минималния предвиден от закона срок.

Прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Налице е самостоятелност на производството по прилагане на ПАМ по отношение на административно-наказателната или наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП. Принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП се прилага без оглед на вина и независимо от понесена административна или наказателна отговорност.

Конкретните цели на принудителната административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС с обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. „война на пътя“. Мярката е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при наличието на всички материално и процесуално-правни предпоставки. Това въздействие е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на правонарушения по ЗДвП и по този начин се постига възпиращият ефект на мярката. Законът изрично предвижда прилагането й по отношение на собственик на МПС, управлявано от друго лице, което не притежава СУМПС, и не е правоспособен водач на територията на Р България. В случая ПАМ е наложена на И.К.Б., собственик на процесното МПС, управлявано от  Н. Б..

С оглед изложеното, след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите правни норми, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма, съдържа изложени мотиви – фактически и правни основания, налице са материално правните предпоставки за издаването й, спазени са процесуалните норми и е издадена в съответствие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 42/07.01.2021 г. подадена от И.К.Б. ***, с ЕГН**********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-4332-006414/12.10.2020 г. издадена от полицейски инспектор И.В.Й., отдел Пътна полиция към СДВР, с която на основание чл. 171 т.2А б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ на лек автомобил БМВ 323 с рег.№ ****** (Канада).

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  Административен съдия :