№ 12278
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110105037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е предявен на 01.02.2022г. от Н. К. А. против Е. А. В. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо общото дете на страните – Екатерина Николаева А., родена на 18.11.2016г. ,
определяне местоживеенето на детето, режим на лични отношения на детето с неговата
майка и за издръжка на детето в размер на 300 лева, считано от предявяване на исковата
молба в съда и за минало време - деня на фактическата раздяла на страните - 26.01.2020г. в
размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че ответникът е майка на детето Екатерина, родено от
съвместното съжителство между страните. Страните се живели заедно на квартира, но
ответникът не полагала грижи за детето, което наложило ищецът да се премести с него при
неговата баба, която да му помага в отглеждането на детето. В това жилище ответникът се
появявала епизодично , като от 2020г. преустановила всякакви контакти с детето и неговия
баща. Детето посещава ДГ № 135 „Мое детство“ гр. Нови Искър. Освен, че се грижи за
детето бащата би искал да има възможност да пътува самостоятелно с нея в чужбина.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковата си претенция
по чл.127, ал.2 от СК и пледира за нейното уважаване.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Е. А. В.. В съдебно заседание се явява
лично и заявява, че не възразява родителските права по отношение на общото с ищеца дете
да се упражняват от бащата, тя би желала да има право да взема детето при себе си всеки
уйкенд, възразява срещу размера на претендираната издръжка като заявява, че е болна и не
може да работи, свързана с хора. Представя медицински документи за това. Моли съдът да
постанови издръжка на детето Мария в размер не по-голям от 100 лева, месечно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0617/23.11.2016г., на СО-Район "Сердика", страните са родители на детето
– Екатерина Николаева А., родена на 18.11.2016г. Детето посещава Детска градина № 135
„Детство мое“ в гр. Нови Искър като таксите през 2020г. се заплащали от бащата.
Ищецът в периода 01.01.2021г. до 30.06.2022г. заявява, че е работил на две места със
среден месечен доход общо от около 700 лв. Живее в собствено жилище и сам с помощта
на неговата баба се грижи за детето. В същия период майката е реализирала трудови доходи
от около 600 лв. В последното съдебно заседание заяви, че е напуснала работа и в момента е
безработна.
По делото е приет социален доклад на ДСП Връбница, изготвен след среща с ищеца Н.
А.. От него се установява, че в момента основни грижи за детето полага бащата, който е
осигурил всичко необходимо за детето. В същото време не възразявал майката да поддържа
лични отношения с детето, но по негови думи майката рядко търсела дъщеря си. В
ежедневието си бащата разчита на помощна на своята баба, която му помага. Бащата е
изключително отдаден на детето и прави всичко възможно то да расте в спокойна среда.
От доклада на ДСП Слатина, изготвен след среща с майката Е. А. В. се установява, че
тя редовно поддържа контакти с детето. Води го както в жилището в което живее със свой
съжител ката и в това на майка си. Понеже не се разбират с майка си не иска за разчита на
нейната помощ. В същото време ответникът В. споменава, че няма възможност сама да
полага грижи за детето. При посещение на социалните работници в жилището, в което
живее ответникът са установили, че в него няма място и условия за отглеждане на детето
Екатерина. Няма легла, няма детски кът, няма и играчки.
Страните са изслушани по делото в условията на чл. 59, ал.6 от СК. Ищецът Н. А.
заявява, че живее сам с детето, за неговото отглеждане му помага баба му. Работи на две
места и му остава време и за детето. Съгласен е детето да бъде вземано от майката, ако е
гледано адекватно. В градината е записал детето на народни танци и гимнастика.
При изслушването майката Е. В. заяви, че живее на семейни начала с мъж и неговото
дете, което е на 11 години. Детето било с увреждания, не можело да говори, но тя се грижела
за него. Твърди, че в жилището имало място и за нейното дете, когато трябвало да ходи при
нея. Твърди, че претендирания размер на издръжка е висок.
По делото са събрани и гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана бабата
на ищеца – Благойка Димитрова Бакалова. Тя заявява, че майката на детето ги напуснала и
не се интересувала то него. Тя и бащата се грижели за детето, водели го на детска градина.
Тази година по-често го давали на майката, която не се грижела добре за него, винаги го
връщала болно. Издръжката, която е нужна на детето е около 250 лв. месечно. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Бакалова като кореспондиращи с останалите,
събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Мария, които не са били в брак, са фактически
разделени от 26.01.2020г. Последните не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете Екатерина. Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите
по отглеждането и възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете Екатерина са
2
поети изцяло от бащата. Бащата желае да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Екатерина, поради което и съдът следва да
определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки
единствено интереса на последното. Единствено бащата изразява желание и готовност да се
грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетната Екатерина, от събраните по
делото доказателства се установи, че притежава необходимия родителски капацитет,
жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия, а майката на
практика е съгласен с това. Последната не оспорва родителския капацитет и годност на
бащата. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, който е способен изцяло да
задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за
живот. С предоставяне родителските права на бащата, според настоящия съдебен състав ще
бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Екатерина, което ще расте в средата към
която е привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при него.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето Екатерина при условията на чл. 59 от
СК, изхождайки единствено от интересите на детето. С оглед установеното по делото на
майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, съобразно
диспозитива на настоящото решение. По делото не се събраха доказателства подлагащи на
съмнение родителския капацитет и годност на майката и макар, че емоционалното
състояние на последната е влошено, тя би могла да полага адекватни грижи за дъщеря си в
рамките на определения режим на лични контакти. В същото време тори режим не следва да
е много разширен, защото по делото се установи, че в жилището, в което живее майката
няма подходящи условия за отглеждане на малко дете. Съдът не намира основание да
ограничава режима на лични контакти между майката и детето с присъствие на бащата или
определено от него трето лице. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при
промяна на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде
променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
3
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Екатерина. В случая съдът, извършвайки преценка за
нуждите на детето-обичайни за дете на шест годишна възраст и възможностите на майката
- трудови доходи от около 700 лв. месечно /когато реши че иска да работи/лева, съдът
намира, че тя би могла да отделя средства и за издръжката на детето си Екатерина, в размер
на 200 лева, считано от 01.02.2021г. - една година преди завеждането исковата молба в съда
(01.02.2022г.) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, а в останалата част и до
пълните предявени размери исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. За яснота на
страните следва да бъде отбелязано, че ответникът върху когото лежи доказателствената
тежест не установи по делото да е изпълнявал алиментните си задължения в периода
01.02.2021г. до 01.02.2022г. Претендираната издръжка за периода от 26.01.2020г. до
01.02.2021г. е неоснователна, защото законът допуска ищецът да търси издръжка зе период
не повече от дена година преди депозиране на исковата молба.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
V. Относно иск с правно осонвание чл. 127а СК:
Предявен е иск за осигуряване на заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина от
родител, който отказва да даде такова – чл. 127а, ал. 2 СК и за издаване на задграничен
паспорт. Такъв иск се уважава ако пътуването в чужбина е в интерес на детето съгласно чл.
3, т. 3 ЗЗДет и ако това няма да прекъсне контактите му с другия родител.
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в
чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по
настоящ адрес на децата. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между
родителите спора се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо производство по чл.127 а от СК трябва между родителите на децата
да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, на каквото в случая съдът
приравнява липсата на контакт с ответника. При установеното противопоставяне от страна
на ответника, на каквото съдът приравнява липсата и на заявена категорична позиция,
поради липса на контакт, намира, че дължи произнасяне по същество по спорните въпроси,
като съобрази най-вече интересите на детето. Съдът дължи произнасяне по този въпрос,
респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън
4
пределите на РБългария, единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да
постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК), каквото съгласие
в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване на
детето в чужбина е в негов интерес. При преценката за интереса на детето, съобразена и с
цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина на детето, дори с
родителите биха могли да имат негативно въздействие за него, поради което съдът не следва
да ги разрешава. Още, повече, че на въпроса за степента на конкретност на искането за
даване на съдебно разрешение за пътуванията на детето в чужбина съществува и
задължителна практика на ВКС, като се приема, че при нужда на детето да пътува в чужбина
и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за
определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също до определени държави.
В конкретния случай в интерес на детето Екатерина е да пътува извън територията на
Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се
разширява техния мироглед, а пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието
и развитието като цяло. Съгласно чл.35, ал.1, изр.І от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на
свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и
от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на детето да напуска страната, с баща си или определено от нея лице, но за
определени периоди, до определени дестинации и по начин без да се ограничава правото на
определения режим за лични контакти на майката с детето, респ. без да се ограничава
правото на майката ефективно да упражнява родителските права и то по начин, който не
нарушава съдебното решение за родителки права и мерките относно тяхното упражняване.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна и подлежи на
уважаване.
По разноските:
Страните не са претендирали разноски в настоящото производство, защото с оглед
характера на настоящото производство –спорна съдебна администрация направените
разноски, следва да останат в тежест на страните така, както са направени
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС сумата в размер на 384 лв.- държавна такса върху определения размер на издръжка на
детето Екатерина (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права
по отношение на детето ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, на нейния
баща Н. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул. „Детелина” № 1
ПОСТАНОВЯВА детето ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, да
живее при баща си баща си Н. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул.
„Детелина” № 1
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е. А. В., ЕГН **********, с
детето ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, както следва: майката има
право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от 10.00часа в събота
до 18.00 часа в неделя с преспиване, с изключение на един месец през лятото, по време на
5
платения годишен отпуск на бащата;всяка четна година - по време на пролетната
ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за
времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от
Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти
декември до 15.00ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната
ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември
до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници
за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден, като
вземането и връщането ще става от дома набащата
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете
ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, чрез нейния баща Н. К. А., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 01.02.2022г. -
дата на завеждане исковата молба в съда до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1,
изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до пълния предявен
размер от 300 (триста) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, да заплати на непълнолетното си дете
ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, чрез нейния баща Н. К. А., ЕГН
**********, издръжка за минало време - една година преди подаване на исковата молба в
съда, а именно за времето от 01.02.2021г. до 01.02.2022г., в размер на 200.00 (двеста) лева
месечно, на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от
300 (триста) лева, като неоснователн както и и за периода от 26.01.2020г. до
01.02.2021г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД СЪГЛАСИЕТО на
майката Е. А. В., ЕГН **********,, с адрес гр. София, за издаване на паспорт и за
пътувания на детето – ЕКАТЕРИНА НИКОЛАЕВА А., ЕГН **********, придружавано
от баща му Н. К. А., ЕГН **********, или упълномощено от нея пълнолетно лице, извън
територията на Република България, за срок до навършване на пълнолетие, до Държавите –
членки на ЕС, както и в Украйна, Обединеното кралство Великобритания, Република
Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, неограничено по брой
пътувания и тяхната продължителност, през почивните дни и по време на училищните
ваканции, без тези пътувания да съвпадат с определения режим на лични контакти на
майката с детето.
ОСЪЖДА Е. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 384 лева - държавна такса по делото върху
определения размер на издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6