РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212278 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с.
*************, срещу наказателно постановление №24-4332-012701, издадено на 10. VI.
2024 година от Началничката на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ***************със
седалище и адрес на управление в гр.*****************, представлявана от директора
главен комисар Л. Т. Н..
Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Извършването на административното нарушение не било безспорно
установено – актът бил съставен единствено въз основа на свидетелските показания на
двама непознати за жалбоподателя мотоциклетисти. Мотоциклетът на жалбоподателя не бил
приведен в движение. Върху регистрационната табела бил закачен случаен предмет, който
не закривал надписите. Мястото на извършване на нарушението не било точно посочено. От
нарушението не настъпили материални щети.
Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно
1
заседание. На 05. XII. 2024 година упълномощен процесуален представител на въззиваемата
страна – главен юрисконсулт В. В. П., представя в съда становище. Оспорва жалбата и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят е собственик на мотоциклет марка „П.“ модел „Б. 300********“ с
регистрационен №********** Обстоятелството не се оспорва от жалбоподателя.
55
На 30. V. 2024 година в 14 часа жалбоподателят управлява описания мотоциклет в
гр. София по ул. „Скопие“ с посока на движение от ул. „Габрово“ към бул. „Мария Луиза“,
видно от представена по делото докладна записка. Върху регистрационната табела е
поставен предмет, който закрива надписа. При достигане до кръстовището с ул.
„Подполковник Калитин“ жалбоподателят е спрян за проверка от свидетелите Л. Ц. П. с
ЕГН********** и Н. М. Б. с ЕГН**********, служители на отдел „Пътна полиция“ на
Столичната дирекция на вътрешните работи, които установяват, че върху табелата с
регистрационния номер е поставен предмет. Във връзка с установеното нарушение
свидетелите извикват на място свидетелите Д. П. Г. с ЕГН********** и И. К. А. с
ЕГН*************, и двамата служители на II районно управление на Столичната дирекция
на вътрешните работи. Свидетелят И. К. А. с ЕГН********** съставя акт за установяване на
административно нарушение. Свидетелят Л. Ц. П. с ЕГН********** изготвя представената
по делото докладна записка до Началника на II районно управление на Столичната дирекция
на вътрешните работи.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
докладна записка;
заповед №8121з-4576, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните
работи на 01. VI. 2022 година;
заповед №8121К-13180, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 23. Х. 2019 година;
заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 02. XII. 2021 година;
справка за нарушител/водач;
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
събраните по делото свидетелски показания.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
2
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 30. V. 2024 година от
свидетеля И. К. А. с ЕГН*************, заемащ длъжността старши полицай във II районно
управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, компетентно длъжностно лице
по силата на заповед №***********, издадена от Директора на Столичната дирекция на
вътрешните работи на 01. VI. 2022 година, в присъствието на свидетелите Л. Ц. П. с
ЕГН********** и Н. М. Б. с ЕГН**********.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
На 10. VI. 2024 година Началничката сектор Отдел „Пътна полиция“ на Столичната
дирекция на вътрешните работи, компетентно длъжностно лице по силата на заповед
№************, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на
23. Х. 2019 година, издава процесното наказателно постановление въз основа на
установеното в акта. Постановлението възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50.00
лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движение по пътищата за нарушение на
чл. 100, ал. 4, т. 1 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 02. VIII. 2024 година, а жалбата e подадена пред
административния орган на 09. VIII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на
Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма.
Нарушението, вменено на жалбоподателя, се твърди да е извършено на 30. V. 2024
3
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата, т.
е преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 10. VI. 2024 година –
преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, и в инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал.
1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението – в гр. София на кръстовището на ул. ул.
„Скопие“ и „Подполковник Калитин“, като съдът приема, че не е необходимо
допълнително уточняване на мястото,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
управлявайки собствения си мотоциклет марка „П. модел „Б**********“ с регистрационен
№*********с поставен върху табелата с регистрационния номер предмет. Съдът не приема
доводите на жалбоподателя, че извършването на нарушението не било установено. Същото
се установи безспорно от събраните по делото свидетелски показания. Свидетелите Д. П. Г.
с ЕГН********** и Л. Ц. П. с ЕГН********** заявяват изрично в показанията си, че върху
табелата с регистрационния номер е бил поставен предмет. Двамата недвусмислено
посочват, че същият не е изглеждал случайно попаднал там без знанието на жалбоподателя.
Съдът взе предвид още, че посочената разпоредба не взема предвид от кого е поставен
предмета и до каква степен закрива надписа.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява мотоциклет, върху чиято
регистрационна табела е поставен предмет, при ясното съзнание, че това е забранено от
законоустановените правила за движение, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
настъпването им.
За съставомерността на нарушението е без значение дали мотоциклетът е бил в
движение или не. Нарушената норма не предвижда и настъпването на вредни последици за
4
съставомерността на нарушението, затова съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи в
такъв смисъл.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**************, издадено на 10. VI.
2024 година от Началничката на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********** със
седалище и адрес на управление в гр. ************, представлявана от директора
главен комисар Л. Т. Н., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движение
по пътищата на К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с. ************* е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на
за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ОСЪЖДА К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с. ***********, да плати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ************* със седалище и адрес на управление в гр. **********
представлявана от директора главен комисар Л. Т.Н., 100.00 лева разноски по делото.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5