Р Е Ш
Е Н И Е
№
261719 14.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4042 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
против Н.П.П., ЕГН **********, с
която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 80.11 лева
– незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/02.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.11.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 17942/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV брачен
състав.
При условията
на евентуалност е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
80,11 лв.
В исковата
молба се твърди, че на 02.01.2018 г. между ищеца, в качеството на кредитор и
ответника, в качеството на потребител бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който ответника била предоставена заемна сума от 200
лева, а потребителят се задължил да я върне, заедно с дължимото възнаграждение
за нейното ползване, съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от
разстояние. Съгласно действащите към момента на сключване на договора ОУ
страните използвали за комуникация електронни съобщения от и до електронна
поща, уебсайта на ищеца или телефон чрез гласови услуги и текстови
съобщения. Сключването на договора било
инициирано от ответника чрез създаване на личен акаунт на уебсайта на ищеца,
като на 02.01.2018 г. ответникът подал заявка по електронен път за кандидатстване
за кредит от разстояние. Впоследствие бил проведен телефонен разговор с
ответника, който потвърдил, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от
200 лева, която сума да бъде изплатена на 3 равни месечни погасителни вноски,
включващи договорена възнаградителна лихва и евентуално неустойки в размер на
110.13 лева всяка. След одобрение от страна на ищеца, бил изпратен договор за
кредит на електронната поща на ответника. Договорът съдържал следните
параметри: заемна сума 200 лева, срок за погасяване 3 месеца, ГЛП 36 %, ГПР
46,37 %, неустойка в размер на 117.35 лева, която се дължала при непредоставяне
на обезпечение от страна на ищеца в 3-дневен срок от отпускане на заемната
сума, което обезпечение може да бъде под формата на поръчителство или
неотменяема банкова гаранция. Потребителят се задължил да погаси кредита на 3
равни месечни вноски от 110.13 лв. всяка, включваща главница, възнаградителна
лихва и неустойка, с падеж на първата вноска – 02.02.2018 г. Заемателят изразил
своето съгласие с параметрите на договора чрез кликване върху електронно
съобщение линк и чрез въвеждане на избраната от него парола за достъп, с което
договорът бил сключен. Сумата от 200 лева била преведена на ответника на
02.01.2018 г. по негова микросметка в „Изипей“ АД. Въпреки настъпването на
падежа на вземанията по договора на 02.04.2018 г. ответникът не заплатил
дължимите суми по договора. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми и доколкото заповедта била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество бил предявен настоящия
установителен иск. Моли за уважаване на предявения иск.
При условията
на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения установителен иск, моли
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 80.11 лв. – главница,
с която неоснователно се е обогатила за сметка на дружеството. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез особения си представител адв. К., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер.
Излага
становище за неоснователност на предявения установителен иск. С оглед реалния
характер на договора за заем, счита, че постъпването на сумата в Изипей, не
удостоверява получаване на същата от ответницата. Счита, че не е установено
извършено от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение,
с оглед на което твърди, че не е
доказано даването на съгласие за сключване на договор за заем. Не било
установено, че на ответницата е изпращан ПИН код, нито че същата е потвърдила,
съответно че е активирала съответния линк и е въвела парола, като се е
съгласила със сключването на договора. Счита за недоказано не само реалното
предаване на заемната сума в собственост на заемателя, а и насрещното поемане
на задължението на последния да върне сумата, които са независими една от друга
предпоставки да е налице изобщо валидно сключен договор за заем.
Излага
съображения за недействителност на договора, съгласно ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Счита да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Счита приложения
погасителен план да противоречи на добрите нрави и да заобикаля императивните
разпоредби на ЗПК, като със същия се цели да се въведе в заблуждение
кредитополучателя за основните параметри на кредита, включително и за разходите
по същия и основанията и условията, при които се дължат. Няма и информация за
последователността на разпределение на дължимата сума между различните
задължения. Също така информацията не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК ОУ са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Излага, че това не е така в настоящия случай, като не били спазени изискванията
на чл. 11, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Счита договора за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Договорът бил
недействителен и на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че посочения в чл. 1.5.9
ГПР в размер на 46,37% не отговаря на действително приложимия между страните
ГПР. Твърди, че в същия не е включена сумата от 330,39 лв. – неустойка по чл.
20 от договора, като в случай, че същата се включи в ГПР, то кредита би се
оскъпил много над законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК – 50% ГПР. Счита, че
уговорената неустойка е нищожна, тъй като не преследва нито една от присъщите й
функции, а точно обратното – представлява скрита форма на допълнително
възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов
ресурс. Счита, че сумата от 330.39 лв. е въведена в процесния договор като
санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за
предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на
договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на неустойката е
видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а
получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната
лихва. Счита, че клаузата за неустойка заобикаля чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
противоречи на добрите нрави, на което основание също е нищожна съгласно чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Нарушена е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като
информацията предоставена в договора за кредит, ОУ и европейския формуляр е
противоречива, двусмислена, взаимно изключваща се и неясна, като договорът е
недействителен и на това основание съгласно чл. 22 ЗПК.
По предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, излага становище за неоснователност и
недопустимост.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Моли съдът да прогласи
недействителността на Договор № *** от 02.01.2018 г. на основание чл. 22 ЗПК и
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Моли при евентуална нищожност на клаузи в договора, които не
са изтъкнати в отговора и за които съдът следи служебно, същите да бъдат
изложени в решението. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По предявения главен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 17942/2019 г. по описа на ПРС, ІV бр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 9701/06.11.2019
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 135.11 лева –
главница, представляваща неплатена сума по Договор № ***/02.01.2018 г. за
потребителски кредит, както и за сумата от 15.09 лева – обезщетение за забава,
за периода от 02.04.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от 04.11.2019
г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по които е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и
съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение. Действително,
предявеният установителен иск е за главница в размер на 80.11 лева, който
размер е по-малък от посочения в издадената Заповед за изпълнение, но това
обстоятелство, предвид претендирания от ищеца по-малък размер, не прави предявения
установителен иск недопустим, а единствено ще доведе до обезсилване на
издадената заповед за разликата над 80.11 лева до 135.11 лева.
Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 80.11 лева
– незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/02.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.11.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 17942/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV брачен
състав, е допустим.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно
правоотношение – договор за потребителски кредит № ***/02.01.2018 г., сключен,
чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания
на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както
и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на
уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, настъпването на
изискуемостта на претенцията, както и да установи вземането си по размер.
По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски кредит № ***
от 02.01.2018 г., неподписан от страните, според който заемодателят предоставя
на заемателя кредит под формата на паричен заем, съгласно условията на този
договор в следния размер: чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване на
главница по кредита) : 200 лева. (чл.1). Кредитът се отпуска на заемателя под
формата на паричен заем за лични нужди след представяне на заявление за кредит,
попълнено онлайн или чрез средство за комуникация от разстояние в сайта на
дружеството www.stikcredit.bg, за срок посочен в Погасителния
план – Приложение № 1, неразделна част от настоящия договор. (чл.2). Страните
се съгласяват за следните условия на индивидуалния договор за заем: главница на
заема 200 лева, срок на заема: 3 мес.; размер на погасителната вноска – 110.13
лева; брой погасителни вноски – 3; срок за плащане на погасителните вноски –
съгласно погасителен план; погасителните вноски се заплащат по един от следните
начини: плащане по банков път, по сметка
на ищеца или плащане на каса на Изипей; общ размер на всички плащания по заема
213.04 лева; фиксиран лихвен процент по заема 36 %; ГПР 46.37 %. (чл.4). Според
чл. 6 от договора, заемодателят изплаща кредита на заемателя в деня на
подписването на настоящия договор по начинът, избран от заемателя в заявлението
за кредит, а именно по банков път по посочена от заемателя банкова сметка ***.
Приложени са на хартиен носител и погасителен план по договор за кредит № ***/02.01.2018
г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, неподписани от страните.
Представени са и Общи условия, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД
и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги
(заеми) от разстояние, приети с Решение на СД, проведено на 31.05.2017 г.,
неподписани от страните. В раздел V, чл. 5.2 от ОУ, изрично е посочено, че
договарянето между страните се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние (ел.поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключва
във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД
ЗЕДЕП, ЗПК и др. Според чл. 5.5 от ОУ, потребителят си създава личен акаунт
като посочва ел. поща и парола във формата/заявката за кандидатстване. Ел.
поща, посочена от потребителя във формата за кандидатстване представлява
средство за индивидуализация на същия от страна кредитора. При вярно и пълна
информация и точен имейл адрес, клиентът получава съобщеиня на предоставения
имейл адрес текст „за да потвърдите имейл адреса си, кликнете тук“ и се
съгласява с Декларация относно индивидуализация посредством имейл и Декларация
относно действие на паролата като саморъчен електронен подпис. (чл.5.6).
Кликвайки на този линк потвърждава своя мейл, създава своя личен профил и
автоматично се прехвърля на страницата на кредитора, за да продължи попълване
на заявката за кредит. При създаване на личен акаунт, Потребителят въвежда
парола за достъп, като се съгласява същата да представлява информация, която
има действие на негов ел.подпис съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В ОУ е посочено
още, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на
клиента. За да получи кредит, клиентът попълва заявка за кандидатстване,
намираща се на уеб-сайта на Стик – кредит АД, където предоставя пълни и верни
данни относно своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес, данни по лична
карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална ел. поща, банкова сметка ***.
(чл.5.8). Потребителят попълва форма/заявка за кандидатстване, която съдържа
негови лични данни. Според чл. 5.10. ОУ,
потребителят, чрез натискане на бутон „заяви кредит“ и „продължи“ във формата
за кандидатстване декларира, че предоставя доброволно личните си данни. След
като попълни Заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата
на кратко ел. съобщение (СМС) на посочения от него телефон номер. Клиентът,
кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на
заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди“, с натискането на
който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Според чл. 5.24 от ОУ, за да се сключи
Договора за кредит, клиентът трябва да потвъди, че е запознат, приема и е
съгласен с Договора за кредит, заедно с Общите условия, които са били в сила
към момента на сключване на договора, както че е запознат и е съгласен със СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредит. Клиентът разполага с
48 часа да приеме и да се съгласи с договора за кредит и ОУ, считано от момента
на получаването на уведомлението за положителното решение за отпускане на заема
или съответно да откаже договора и ОУ. (чл.5.25). Договорът за кредит се счита
за сключен след изпращане от Клиента на
Кредитодателя на съгласието за сключване на Договора за кредит и ОУ.
Отговорът, съдържащ съгласието на Кредитополучателя за сключване на договора за
кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане за заема по
банковата му сметка или в офис на Изипей. (чл.5.27). Според чл.5.29. ОУ, кредитодателят
отпуска кредита по банковата сметка на Кредитополучателя, която последният е
посочил в заявката за кандидатстване и/или договора за кредит или чрез
системата на Изипей, в случай, че кредитополучателят е избрал този начин за
получаване на сумата на кредита.
По делото е приета като писмено доказателство и неподписана от страните
разписка за извършено плащане /л.40/ от 02.01.2018 г., с наредител „Стик
Кредит“ АД и получател Н.П.П., за превод в полза на Н.П.П., с основание „паричен
превод към Изипей: кредит ***“, за сумата от 200 лева.
По делото е приета като писмено доказателство и неподписана от страните
разписка за извършено плащане /л.97/от 13.02.2018 г., с наредител Н.П.П. и
получател „Стик Кредит“ АД, с основание „вн.кредит“ Н.П.П., за сумата от 115
лева.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на
хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно
твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни,
за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с
ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба
условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл.
10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като
ищецът твърди, че информацията, свързана
със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е
извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да
произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е
извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна
практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ
на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да
намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия
закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията,
служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща.
С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на
страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са
приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено
съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно,
за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се
установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени
изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната
за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
В конкретния случай не са представени и
приложени по делото документи, свързани
с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на
изпратените имейли и СМС-и.
От представения по делото договор не се
удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да
се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй
като ищецът изрично посочва, че същият е част от изпратената на ответника
информация, но самото електронното изявление на ответника за сключването му се
удостоверява, след изпращане от Клиента на кредитодателя на съгласие за
сключването на Договора за кредит и Общите условия, който отговор, съдържа
съгласието на кредитополучателя за сключване на договора, потвърждава неговото
желание за незабавното превеждане на заема по банкова сметка ***.
Липсват, както разпечатки, така и информация за
изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че
действително е направено такова искане от ответника, като приетите по делото
като писмени доказателства/л.8-11/ – данни за кредита, ел. писма, изпратени от
ищеца, представляват частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за представилата го страна факти, поради и което не се
ползва с материална доказателтсвена сила.
Освен това липсват и категорични доказателства, че
доставчикът на финансовата услуга от разстояние е уведомил ответника
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9
ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон.
Съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2,
получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на
посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора и
ответника е постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит
№ ***/02.01.2018 г.
Освен гореизложеното не се удостоверява получаването
на сумата от потребителя. Приложената разписка установява паричен превод от
„Стик Кредит“ АД към Изипей, в полза на ответника. За изплащането на сумата от
Изипей, като посредник, на ответника не са представени доказателства.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че сумата е
получена от ответника на договорно основание по силата на твърдения договор за
потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него, поради
което и предявения иск се явява недоказан на заявеното основание и в заявения
размер и следва да се отхвърли.
Ето защо
предявения главен иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на
предявения главен установителен иск, съдът следва да пристъпи към разглеждане
на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 80.11 лева, като получена без
основание, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявен иск по чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва
да докаже: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал,
а ответникът е получил имуществени блага, без да има основание за това, както и
размера на претенцията си.
Съдът намира, че и този иск е
неоснователен.
По делото не са събрани
доказателства, че ищецът е предал на ответника претендираната сума.
Решението по делото
не може да се основава на предположения, а на
категорично установени факти.
Както се посочи и, по – горе, - от приложената разписка за извършено плащане /л.40/ от
02.01.2018 г., с наредител „Стик Кредит“ АД и получател Н.П.П., за превод в
полза на Н.П.П., с основание „паричен превод към Изипей: кредит ***“, за сумата
от 200 лева - не се удостоверява получаването на сумата от ответника.
Приложената разписка установява паричен превод от „Стик Кредит“ АД към Изипей,
в полза на ответника. За изплащането на сумата от Изипей, като посредник, на
ответника не са представени доказателства.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване,
че ищецът е предал на ответника определена парична сума, поради което и този иск
се явява недоказан и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника,
който в настоящия случай се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се
установява да са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2,
ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., против Н.П.П., ЕГН **********, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80.11 лева (осемдесет лева и единадесет
стотинки), представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит № ***/02.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.11.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17942/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІV бр. с., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТИК-КРЕДИТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул.
„Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., против Н.П.П., ЕГН **********, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 80.11
лева (осемдесет лева и единадесет стотинки), като получена без
основание, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ