РЕШЕНИЕ
№ 6515
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100511986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ж. Г. Т., чрез адв. И. Н., срещу
решение № 13188/27.07.2023г., постановено по гр.дело № 58488/2022г. по описа на
СРС, 113-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 412.07 лева, представляваща стойност
на доставена в периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в
топлоснабден имот - ап. 43, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 250808, ведно
със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, сумата 241.56 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от
09.04.2020г. до 06.01.2022г., сумата 28.51 лева – цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до
окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1912/2022г. по описа на СРС,
113-и състав на 21.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
1
необоснованост. Съдът неправилно приел, че ответникът била собственик на имота и
имала качеството потребител на ТЕ – видно било, че ответникът била в брак, предвид
на което притежавала ½ ид.ч. от правото на собственост, а впоследствие
съсобственикът й закрил партидата, поради учредяване на вещно право в полза на
трето лице. По делото не били ангажирани доказателства за смърт на съсобственика й
и правата на другите наследници в съсобствеността. Отделно учредено било вещно
право на ползване, като задължението за плащане на цената на потребената ТЕ била за
титуляра на това право. Неправилно СРС присъдил лихва за забава, предвид липсата
на доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца и
изпадането на ответника в забава за плащане – чл. 33, ал. 2 ОУ, чл. 32, ал. 2 ОУ от
2014г. Нямало основание на ищеца да бъдат присъждани суми за дялово
разпределение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
заявява искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
отхвърлени, поради което в същите части решението е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени писмени
доказателства - нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 172, том IV, нот.д. №
2
772/1988г., решение от 13.07.2001г. по гр.д. № 227/1997г. по описа на СРС, 53-и състав,
влязло в законна сила на 14.06.2004г. и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена несъмнено се установява, че ответникът Ж. Г. Т. е единствен носител
на правото на собственост върху процесния апартамент № 43, находящ се в гр. София,
ж.к. ****. С упоменатото съдебно решение със изрично е отречено правото на
собственост на бившия й съпруг Г.М.И.. Неоснователно е позоваването на подадената
от последния декларация през ищеца – видно е, че същата касае закриването, а не
откриването на партида на негово име. По делото не са ангажирани никакви
доказателства са учредено вещно право на ползване на трето лице, предвид на което
напълно неоснователно е общото възражение във въззивната жалба някое трето лице
да е задълженото такова за заплащане на цената на доставената в имота ТЕ.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо
събрание на етажните собственици от гр. София, ж.к. **** от 24.07.2002г. за избор на
ФДР, договор № 317/2002г., сключен между ФДР и етажните собственици на същия
адрес, извлечение от сметка за аб. № 250808, инст. **********, съобщение към
фактура, обща фактура и др., се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се
на адрес гр. София, ж.к. ****, през процесния период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът Т., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент №
43, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. 1, през процесния период бил потребител на
доставяната до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно СРС ценил писмените
доказателства по делото в т.ч. неоспорените извлечение от сметка, съобщение към
фактура и обща фактура, правилно съобразил количеството на доставена топлинна
енергия до процесния имот и нейната стойност и правилно приложил института на
3
погасителната давност. С въззивната жалба не са въведени и конкретни възражения
във връзка с оценката на тези доказателства и приложението на давността.
Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на
стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни,
който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ
на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г., а именно в 45-
дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Във въззивната жалба
ответникът се позовава на разпоредби от ОУ на ищеца от 2014г., които в конкретния
случай са неприложими. Ето защо за изпадането на ответника в забава за заплащането
на задълженията за цена на доставена топлинна енергия не е необходимо отправянето
на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. – публикуване на интернет
страницата на търговеца.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. Ето защо, противно на доводите в жалбата, налице е
основание на претенцията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото, като
правилно в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено на основание чл. 272
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор
на въззивната жалба, не е изпратил представител в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с
която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че
защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради
което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13188/27.07.2023г., постановено по гр.дело № 58488/2022г. по
4
описа на СРС, 113-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът Ж.Г.Т.,
ЕГН ****, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, сумата 1 412.07 лева,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. топлинна
енергия в топлоснабден имот - ап. 43, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 250808,
ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, сумата 241.56 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г.
до 06.01.2022г., сумата 28.51 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1912/2022г. по описа на СРС, 113-и състав на
21.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В останалата необжалвана част, в която установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
отхвърлени, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5