№ 174
/гр./, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от /фирма/ срещу И. Н. Й. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумите 3 656,42 лева (три хиляди шестстотин петдесет и
шест лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот в /гр./, /улица/ за период от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 615,37 лева (шестстотин и петнадесет лева и 37
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.,
43,42 лева (четиридесет и три лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
9,64 лева (девет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г. Претендира направените по делото разноски
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице –помагач не е взело становище по предявения иск.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Подадено е
възражение от И. Й. в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
от 20.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65918/2022 г. по описа на СРС. В срока по чл. 415, ал. 1
ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, за което не сочи доказателства. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи
доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата
такса за дялово разпределение. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълговете на падежа/ след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е също така въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия – нотариален акт № ***, том V, рег. № 10639, дело №
842 от 2008 г., съгласно който И. Н. Й. е закупил процесния апартамент, както и
заявление за открИ.не на партида до /фирма/ за същия апартамент. Следователно
2
ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани по делото и
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано се установява, че за процесния период
дължимите суми за сградна инсталация са в размер на 798,35 лева, за отопление на
имот 1797,84 лева, както и за БГВ в размер на 1060,21 лева или сума в общ размер на
3656,94 лева. СТЕ установява, че изравнителните сметки, изготвени от /фирма/ са в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и че общият
топломер е минал метрологична проверка и има валидност до м. 08.2023 г. От приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по
чл. 202 ГПК, съдът приема, че следва да бъде кредитирано като безпристрастно,
компетентно и обективно изготвено се установява, че за процесния период по
партидата за абонатен № ***** няма извършвани плащания. Доколкото с исковата
молба се претендира сума за топлинна енергия в размер на 3656,42 лева, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, до този размер исковата претенция за
топлинна енергия е основателен.
Видно от таблица – приложение № 1 към заключението на ССчЕ е изчислена и
законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на изпадане на абоната в
забава от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., общо в размер на 600,70 лева. Според общите
условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се
явяват установени в своето основание за процесния период и съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 600,70 лева.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на проведено общо събрание на етажните собственици на
12.03.2009 г. съгласно приложен по делото протокол/л. 25/ е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с /фирма/. От съвкупната
преценка на заключението на СТЕ и писмените доказателства по делото се установява,
че за процесния период е извършвана услугата за дялово разпределение. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ за
процесния период, които са в размер на 53,08 лева съгласно приетото по делото ССчЕ,
но доколкото с исковата молба се претендира сума в размер на 43,42 лева с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, до този размер искът се явява
основателен.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
3
Следователно искът за сумата в размер на 9,64 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 86,50 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 135,73 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 86,49 лева, 400
лева за ССчЕ и 400 лева за СТЕ и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед изхода на спора, в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 931,23 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу И. Н. Й., ЕГН **********, че И. Н. Й. дължи на /фирма/
сумата в размер на 3 656,42 лева (три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 42
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в /гр./, /улица/ за период от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 600,70 лева (шестстотин лева и 70 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., 43,42 лева
(четиридесет и три лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 20.12.2022 г.
по ч.гр.д. № 65918/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за разликата над 600,70 лева до пълния предявен размер от 615,37
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата 9,64 лева (девет лева и 64 стотинки), за
периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК ********* сумата от
135,73 лева, разноски за заповедното производство и 931,23 лева, разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4