№ 614
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110101242 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален
представител К. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ за приемане за установено по
отношение на Х. Х. Ч., ЛНЧ: **********, с адрес: *** , че ответникът дължи
на ищеца сумата от представляваща вземане по щета № **********, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, а в условията на евентуалност по ал. 2 от Кодекса
за застраховането за изплатено от кредитора застрахователно обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило на
07.11.2020 г., в района на гр. Пловдив настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от ответника като водач на лек автомобил „Шкода",
модел „Рапид", с per. № ***, застрахован по договор с ищеца за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите № 07120001818759/02.07.2020
г., валиден към датата на процесното ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението -08.08.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4609/09.08.2023 по ч.гр. дело № 10125/2023 по описа на ВРС.
Ищецът излага твърдения, че на 07.11.2020 г., в района на гр. Пловдив е
1
настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил „Шкода", модел „Рапид", с per. № ***, вследствие на което били
нанесени имуществени вреди на пътната инфраструктура. Събитието било
констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП №
1727581/08.11.2020 г., от който се установявало, че водачът на МПС с per. №
*** и ответник в настоящото производство е виновен за настъпилото ПТП,
тъй като поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, е
изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл е от пътното
платно вдясно по посоката му на движение и се е ударил последователно в
метален контейнер за смет, 4 бр. антипаркинг колчета, метална гаражна врата
и пластмасово рекламно пано. След надлежна проверка, контролните органи
установили, че към момента на произшествието водачът имал наличие на
алкохол в кръвта над предвидената по закон норма, както и не притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС. Срещу него
била образувана административно-наказателна преписка № 670248/
08.11.2020г.
Сочи още, че между „ЗД ЕВРОИНС" АД и собственика на лек
автомобил „Шкода", модел „Рапид", с per. № *** имало сключен
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите № 07120001818759/02.07.2020 г., валиден към датата на
процесното ПТП. Образувана била застрахователна претенция №
**********/21.01.2022 г. за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили
в резултат на възникналото ПТП -повредени 4 броя антипаркинг колчета от
полимербетон, част от пътната инфраструктура, собственост на Община
Пловдив. Въз основа на представените по преписката доказателства било
определено обезщетение в размер на 543.79 лв., което ищецът твърди, че е
изплатил в цялост на 04.02.2022 г.
По горните съображения обосновава становището си, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ,
за „ЗД ЕВРОИНС" АД възникнало право да получи изплатеното от негова
страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените
лихви и разноски, когато последният е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над установената по закон норма
и без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
2
моторно превозно средство. Моли за уважаване на иска и претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Б. Р., в качеството
на особен представител на ответника Х. Ч., с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва Община Пловдив да е собственик на описаната в
исковата молба пътна инфраструктура, поради което твърди, че
застрахователят е заплатил обезщетение на лице, което не е претърпяло вреда
и поради това и няма право на регресен иск спрямо причинителя й. Възразява
още, че застрахователят няма право на регрес към водача на лекия автомобил,
тъй като не е осъществен състава на чл. 500 ал. 2 КЗ. Оспорва стойността на
движимите вещи, които ищецът претендира, като счита, че същата не отговаря
на действителната им стойност към датата на застрахователното събитие,
поради което искът е частично неоснователен до размер на действителната
стойност на движимите вещи, независимо каква сума е заплатил
застрахователя по образуваната претенция. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва констатациите, обективирани в
протокол за ПТП № 1727581/08.11.2020г. относно правоспособността на
водача и количеството концентрация на алкохол в кръвта на водача, както и
верността на съдържанието на изявление на Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта" към Община Пловдив с изх. №
2878/14.12.2021г. и количествено-стойностната сметка към него. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото относими
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ. Доколкото
се касае за две отделни, алтернативно предвидени хипотези, при
изпълнението на всяка от която следва да бъде ангажирана регресната
отговорност на ответника, предмет на разглеждане са обективно евентуално
съединени искове, които следва да бъдат разгледани по реда на тяхното
предявяване, а именно първо този по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, а след това
евентуалният иск по ал. 2 от същата разпоредба.
Така определената правна квалификация предпоставя основателността
на главния иск от установяването в условията на пълно и главно доказване, на
3
правнорелевантни факти, от които ищецът черпи изгодни правни последици:
че е застраховател по валидно застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Шкода", модел „Рапид", с per. № *** по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск;
че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие
са причинени имуществени вреди в претендирания размер на собственика на
движимите вещи – Община Пловдив, че е заплатил застрахователните
обезщетение на увреденото лице; че е отправил и ответникът е получил
покана за възстановяване на платеното от него застрахователно обезщетение,
както и че водачът на застрахования от него автомобил е управлявал МПС
след употреба на алкохол. По евентуалния иск по чл. 500, ал. 2 от КЗ следва да
докаже, че не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
От приложената застрахователна полица № 07120001818759/02.07.2020
г. се установява, че ЗД ЕВРОИНС" АД и собственика на лек автомобил
„Шкода", модел „Рапид", с per. № *** са страни по застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валиден към
07.11.2020 г.
Видно от представената по реда на чл.186 от ГПК административна
преписка, и в частност от съставения АУАН №АА/670248/08.11.2020 г. и
влязло в сила наказателно постановление № 20-1030-012830, е, че на
07.11.2020 г., в района на гр. Пловдив е настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на лек автомобил „Шкода", модел
„Рапид", с per. № ***, вследствие на което били нанесени имуществени вреди
на пътната инфраструктура, причинено от водачът на МПС с per. № *** и
ответник в настоящото производство Х. Х. Ч., тъй като поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, е изгубил контрол върху
управлението на автомобила, излязъл е от пътното платно вдясно по посоката
му на движение и се е ударил последователно в метален контейнер за смет, 4
бр. антипаркинг колчета, метална гаражна врата и пластмасово рекламно
пано, за което му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Вследствие на констатираното застрахователно събитие била заявена
застрахователна претенция № **********/21.01.2022 г. от Община Пловдив за
обезщетяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на възникналото
4
ПТП -повредени 4 броя антипаркинг колчета от полимербетон, част от
пътната инфраструктура, собственост на общината.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника
за недоказаност на собствеността на вещите, тъй като съгласно разпоредбите
на § 7 от ЗМСМА с влизането на закона в сила, общинските пътища
преминават в собственост на общините, като съгл. чл. 8 от ЗПътищата те
публична общинска собственост. Тротоарът, като част от земното платно,
според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на общината. Общинските
пътища, тротоарът и изградените върху тях обезопасителни съоръжения,
каквито са и антипаркинг колчетата, съставляват публична общинска
собственост по силата на чл. 8, ал.3 вр. с чл. 5, ал.1, т. 2 от Закона за
пътищата. Гореизложеното се потвърждава и от изисканата по реда на чл. 186
от ГПК информация, предоставена от Община Пловдив с писмо от 18.12.2024
г., в което се заявява, че участъкът е част от общинската пътна мрежа и се
стопанисва от общината, а колчетата са монтирани при ремонт на същия, по
силата на Договор от 12.09.2015 г.
Застрахователят е определил обезщетение в размер на 543.79 лв., което
изплатил в цялост на 04.02.2022 г., видно от приложеното преводно
нареждане.
С оглед извършеното от страна на особения представител на ответника
оспорване на механизма на пътно-транспортно произшествие и
действителната стойност на увредените 4 броя антипаркинг колчета по делото
е проведена САТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че застрахователното събитие е
настъпило, при съприкосновение на лек автомобил „Шкода“, модел „Рапид“, с
peг. № ***, управляван от Х. Ч. първо с метален контейнер за смет; м а след
това с четири броя антипаркинг колчета, метална гаражна врата и пластмасово
рекламно пано. Вещите и съоръженията са се намирали по пътното платно в
дясно и извън платното за движение. ПТП е настъпило поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, при което водачът е изгубил контрол
върху управлението на автомобила, излязъл от пътното платно вдясно по
посоката му на движение, при което се е ударил описаните вещи, намиращи се
в района на бул. „***.
От сблъсъкът е настъпило увреждане 4 броя антипаркинг колчета от
5
полимербетон, което е налагало тяхната подмяна. Експертът определя
действителната пазарна стойност на същите на 521.28 лева, след приспадане
на 10% амортизация. Допълнително прибавя и разходи за ликвидация в размер
на 107 лева.
Съдът не кредитира експертизата единствено в частта, в която
приспаднат процент за амортизация на увреденото имущество, без да се е
запознал със състоянието му, единствено на база Наредба № 49/16.10.2014 г.,
както и в частта, с която прибавя разходи за ликвидация, без същите да са
предмет на претенцията. Това е така, защото обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя, респективно делинквента. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК). Поради изложеното не
съществува нормативно или облигационно основание, което да предопределя
прилагане на амортизационен коефициент, особено по отношение на увредено
имущество, което не предсталвява МПС. Не са налице и основания, а и не се
претендира, присъждане на ликвидационни разходи. По тези съображения
следва да се присъди действителната стойност на увреденото имущество в
размер на 579.20 лева, определено по средни пазарни цени. Следователно и
доколкото претенцията е в по-нисък размер, искът следва да бъде уважен в
цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 850 лева, както и да бъде определено юрисконсултско
6
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, или
общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. Ч., ЛНЧ:
**********, с адрес: *** че същият дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 543.79 лева (петстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща регресно вземане по щета №
**********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането за
изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени
вреди, вследствие на настъпило на 07.11.2020 г. пътно-транспортно
произшествие в района на гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Х. Х. Ч., ЛНЧ: ********** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********
сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, както и сумата от 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в полза на адв. Б. Р. - особен
представител на ответника, за сумата от 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7