Решение по КНАХД №610/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А. от гр. Стара Загора против Решение № 139/08.04.2025г., постановено по АНД №18/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 8992 от 21.11.2024 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния закон спрямо фактическите обстоятелства и правната квалификация на вмененото нарушение. Твърди, че не е доказано извършване на съставомерно деяние по приложените от административнонаказващия орган текстове от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като той не бил собственик на МПС-то. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП, и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, не изпраща представител, но в писменото си становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление № 8992 от 21.11.2024 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, въз основа на АУАН № 0010361/24.10.2025 г., с което на Н. Д. А. от гр. Стара Загора, на основание на основание чл.53,ал.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лв., за извършено нарушение на чл.26,ал.2, т.1, буква „А“, предложение 2 от ЗП, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“б“, чл.8,ал.1 и чл. 37,ал.1, предложение първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 24.10.2024 г., около 10:33 ч., по път І-5,км 217+700 в посока Стара Загора – Казанлък, Н. Д. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка МАН, модел ТГА 41.460 8х4 ББ, с рег. № [рег. номер], без разрешение за дейности, в рамките на специалното ползване на пътя. При проверка с техническо средство електронна мобилна везна и ролетка № 1308/18/5 м е констатирано, че при измереното растояние между осите 1,40 м, сумата на натовйрване на ос е 27,800 тона при максимално допустимо натоварване на задвижваща ос 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 ,буква „ в“ от Наредбата, като превишението е с 8,800 тона.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Стара Загора е приел, че при правилно установена от наказващия орган фактическа обстановка, изводът, че е нарушена разпоредбата чл.26,ал.2, т.1, буква „А“, предложение 2 от ЗП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, предложение първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е съответен на установените факти и не релевира нарушение на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Обосновава, че правилно била ангажирана отговорността на водача за управление на тежко ППС без заплащане на съответната такса. По изложените мотиви и като е счел, че наложеното наказание съответства на нарушението и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, районният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания санкционен акт.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но нeправилно.

На първо място, в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП ясно е посочено, че административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП носи водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС). Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, водачът е „лице, което управлява ППС…“, т. е. физическото лице, което извършва фактическите действия по управлението на ППС. Следователно, водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС), осъществяващ фактическите действия по неговото управление, е субект на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява чрез действие - управление на извънгабаритното и/или тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

В разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП законодателят е предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на посочената забрана в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидена глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 3 от цитираната наредба лицата, които са задължени да подадат заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“ или до съответното областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е администрацията, управляваща пътя) за издаване на необходимото разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, са собствениците на такива ППС или лицата, които извършват превозите лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал.1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

Съглсано тълкуваелно постановление № 2 от 08.10.2025 година на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС, когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата, от една страна, и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос и натоварването на задвижващата се ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по Раздел ІІ.

Като е приел, че НП е изрядно от формална страна, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Констатираното несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението е основание за отмяна на НП. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че съдебният акт, с който е потвърдено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо обжалваното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспореното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 139/08.04.2025г., постановено по АНД № 18/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 8992 от 21.11.2024 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8992 от 21.11.2024 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.