Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря
В.Русева
и с участие на прокурор
Д.Арнаудов от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 324 по описа за
2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от П.Ж.П.
с ЕГН: ********** *** против Решение № 569/14.10.2019г., постановено по ВНАХД №
1815/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0869-002464/31.07.2019год. на Началник сектор ПП към ОДМВР–
гр. Шумен. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно
материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало
безспорно, че жалбоподателя не е осъществил умишлено нарушенията, за които е
санкциониран. Освен това не е приел, че е налице маловажен случай, при
наличието на предпоставки за това. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като поддържа
жалбата си.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и
не изразява становище.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0869-002464/31.07.2019год. на Началник сектор ПП към ОДМВР–
гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, на П.П. са наложени следните
административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
на основание чл.179 ал. 2 от ЗДВП, във вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение
по чл.25 ал.1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на
50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/
месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1 т.3
б.„в“ от ЗДвП и 4. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.2 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че жалбоподателят на 02.07.2019г., управлявал автомобил марка „Сузуки“, модел
„Витара“ с рег. № Н 5846 АХ. Около 15.15 часа на същия ден на паркинга пред
магазин „Булмаг“, находящ се на ул.”Генерал Столетов”, при маневра завиване на
ляво за излизане от реда на паркираните автомобили, не се убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението и местоположението на паркираните
автомобили и причинил ПТП, при което охлузил задната дясна врата и задния десен
калник на намиращия се в близост паркиран лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № Н
7668 ВТ, собственост и управляван от свидетелката А.А.Я., при което на другия
автомобил били причинени материални щети. Въпреки, че възприел настъпването на
произшествието, водачът напуснал мястото на произшествието, като не останал на
място и не уведомил собственика на увредения автомобил. За случая били
сигнализирани органите на полицията на телефон 112, като бил изпратен патрул на
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Шумен– свидетелите по делото Е.Б. и Г.И..
Пристигналите служители провели разговор със собственика на пострадалия от ПТП
автомобил, извършили оглед на автомобил, констатирали и заснели щети,
изразяващи се в охлузена задна дясна врата и дясна задна броня. При преглед на видеозапис
от охранителните камери, монтирани на търговския обект в близост, бил установен
напусналият произшествието автомобил и след служебна справка, жалбоподателят
бил уведомен по телефона, че следва да се върне на местопроизшествието. Бил
съставен Протокол за ПТП №1601482/02.07.2019г., в който били посочени
участниците и механизма на произшествието и който бил подписан без възражения
от тях. На жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА №47678, в който като нарушение били посочени разпоредбите на
чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 от ЗМВР, чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗМВР и
чл.123 ал.2 от ЗМВР. Жалбоподателят подписал акта без възражение, като в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН също не било депозирано
такова. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление,
с което водачът бил санкциониран в четири пункта за всяко нарушение.
Въззивният съд установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Началник сектор ПП към ОД МВР Шумен, съгласно Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните работи.
Настоящият
съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са
били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество
свидетели и изискани записите на видеокамера/унищожени междувременно/. В
решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения
материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа
на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна
инстанция правни изводи, включително относно липсата на предпоставките на чл.28
от ЗАНН в настоящия казус, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на
осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на направените възражения
по пункт първи от НП, че посочената като нарушена материално-правна разпоредба
на чл.25 ал.1 от ЗДвП не съдържа задължение на водача да се съобрази с
паркирани превозни средства при извършване на маневра, а само с движещи се
такива, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.25
ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. В нормата изрично е
предвидена маневра, свързана с излизане от ред на паркирани превозни средства и
дължимо поведение по съобразяване с другите участници в движението, като тяхното
изброяване не следва да е бъде прието за лимитативно, доколкото няма друга
разпоредба, уреждаща по-детайлно изискуемите действия на водач при маневриране.
Правилно е издирена и приложимата за
нарушението санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
По отношение на изложените възражения
по пунктове трети и четвърти, съдът намира за безспорно установено, че при
извършената от водача маневра по излизане от ред с паркирани автомобил, същия
не е изпълнил задължението да се убеди, че с предприемането й няма да създаде
опасност за другия автомобил зад него с оглед на неговото положение, в резултат
на това нарушение е причинено ПТП по смисъла на легалната дефиниция на §6 т.30 от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. Въпреки
липсващите към датата на допускането им като доказателства в съдебното
следствие, записи от видеокамера, от разпита на извършилите огледа им служители
на ПП, се установява, че между двата автомобила е било налице съприкосновение,
което в протокола в ПТП и АУАН се описва като „блъскане“, а св.Г.И. го е
посочил като „удар в задна дясна част на паркирания автомобил, при което
бронята му е надрана“. От събраните по делото доказателства се установява също
така, че след като е причинил ПТП, П. не спрял, за да установи какви са
последиците от произшествието. Като участник в ПТП, при което са причинени
материални щети, водачът е бил длъжен да спре и да окаже съдействие за
установяване на щетите, както и да уведоми собствениците на имуществото, което
е повредил и след като не е направил това, той е нарушил разпоредбата на чл.123
ал.1 т.1 и ал.2 от ЗДвП, както и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Твърденията, че
водачът не е разбрал за произшествието, съдът намира за неоснователни,
доколкото се подкрепят единствено от показанията на свидетелката Л.П., пътник в
автомобила и съпруга на жалбоподателя, но
не и от другите доказателства по делото. Безспорно е установено, че по
управлявания от жалбоподателя автомобил също има щети от удара в предна броня в
дясно и от механизма на произшествието става ясно, че водачът е имал добра
видимост при предприетата от него маневра.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 569 от 14.10.2019г., постановено
по ВНАХД № 1815/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 15.01.2020г.