№ 349
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120201155 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя *в, чрез пълномощник адв. К.
П. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба/имуществена санкция
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система (ЕФ) серия Г № 55102, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложена
„глоба/имуществена санкция“ в размер 2000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството –
жалбоподател не изпраща представител. Чрез пълномощника си адв. П. от
САК депозира писмено становище, в което моли делото да бъде разгледано в
отсъствие на представител на страната, поддържа жалбата, като доразвива
доводите си в насока незаконосъборзаността на атакувания ЕФ. По същество
се моли за отмяна на последния и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган също не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена в съда, се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на
1
оспорения със същата ЕФ. В условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар, в
случай че същият не е в минимален размер.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесния ЕФ на
жалбоподателя на 14.03.2025г., видно от разписката върху същия и подаването
на жалбата на 28.03.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, както и с
материалите по представената от АНО административнонаказателна
преписка, съдът констатира, че връченият на жалбоподателя Електронен фиш
серия Г № 55102, представен с жалбата и приложен на л. 4 (гръб) от делото, е
със съдържание, различно от това на Електронен фиш серия Г № 55102,
представен от АНО като част от административнонаказателната преписка по
случая и приложен на л. 13 от делото, като във връчения на жалбоподателя ЕФ
липсва яснота дали на същия е било наложено административно наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“. Тази неяснота е отстранена в
представения от АНО екземпляр от фиша, в който вече е посочено, че се касае
за „имуществена санкция“.
Издаването на два фиша, индивидуализирани с един номер, за едно и
също нарушение, но с различно съдържание, по мнение на настоящия съдебен
състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и като такова е самостоятелно
основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че предмет на
проверка от съда в настоящото производство е единствено Електронен фиш за
налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия Г № 55102,
издаден от ОДМВР- Бургас, такъв какъвто е бил връчен на жалбоподателя, т.е.
представеният с жалбата, защото именно срещу този акт, от който е получил
екземпляр, той има право и възможност да се защитава. Недопустимо е
каквито и да е пороци на връчения на жалбоподателя екземпляр от фиша да
бъдат санирани от АНО с последващо издаване на нов, с различно
съдържание фиш, под същия номер и за същото нарушение.
Според представения с жалбата ЕФ, „На 01.06.2023г. в 11:35 часа в
гр.Бургас, бул. „Проф. Яким Якимов“ до бл. 63 в ж.к. „Славейков“ в посока
към кръстовището с ул. „Янко Комитов“, при максимално допустима скорост
за движение в населено място до 50 км/ч., отчетен толеранс от -3% на
измерената скорост, с АТТС е установено управление на МПС, регистрирано в
Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка ГО“. Нарушението е извършено с лек автомобил –
МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 БЛУТЕК с регистрационен № * – собственост на "*"
ЕООД, ЕИК *. Същото е заснето с АТСС TFR1-M 644.
С така издадения ЕФ серия Г № 55102, издаден от ОДМВР- Бургас, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл.
2
638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на "*" ЕООД е наложена
„глоба/имуществена санкция“ в размер 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е било спряно от движение.
Настоящият съдебен състав намира, че правното основание за издаване
на процесния ЕФ е разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, според която когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1, съгласно която
„на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице; 2. имуществена санкция от
2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец“. Съгласно чл.647, ал.3
от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл.
638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с
електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да
е собственик на МПС; за конкретното МПС да няма сключен валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; да е установено
управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой
е бил неговият водач; управлението да е установено с АТСС, по реда
предвиден в ЗДвП.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на
процесното МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (в този смисъл аргументи от Решение №
394 от 13.04.2023 г. по к. адм. н. д. № 194/ 2023г. на XV състав на
Административен съд - Бургас; Решение № 348 от 04.03.2021г. по к. адм. н. д.
№ 188 / 2021г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.).
В случая управление на МПС е установено чрез заснемане с
автоматизирано техническо средство по предвидения за това ред.
Техническото средство е от одобрен тип и за разположението му надлежно е
съставен Протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за използване на АТСС - система вид TFR1-M, придружен със
снимка. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
3
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
управление на МПС, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката
на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото, на което е поставено АТСС, както и началото и края на работа с
устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите
на заснемане на процесния автомобил са видни на приложената негова
снимка.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата са уредени правилата за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат
нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 11 от
Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на скоростта е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са предвидени в
изречение второ на чл. 11, ал.2, съгласно което за нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Настоящия казус не е такъв, понеже АТСС не се намирало във движение, а е
закрепено на превозно средство, което е било временно разположено на
участък от пътя и това е видно от снимката за разположение на АТСС и
заснетия приближаващ автомобил. По време на работния процес на АТСС не
се изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по
време на неговата работа и в настоящия казус установяването на управлението
на МПС е било напълно автоматизирано.
Нарушението по чл. 638, ал. 1 от КЗ е именно за неизпълнение на
задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ
и същото се изразява в бездействие.
Въпреки изложеното, в случая настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и съответно подлежи на
отмяна, предвид липсата на яснота относно описанието на нарушението,
субекта на нарушението и наложеното наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Следва да бъде налице и пълно съответствие между
фактическо и правно (юридическо) обвинение, т.е. между фактическото
описание на нарушението и неговата правна квалификация, дадена от
административнонаказващия орган, които да са формулирани пълно, точно и
ясно.
При съпоставяне на фактическото описание на вмененото на
4
жалбоподателя нарушение и посочената като нарушена правна норма се
установява, че в конкретния случай процесното нарушение не е
индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си.
В настоящия случай фактическото описание на нарушението в ЕФ
съдържа обстоятелства, сочещи на две различни нарушения, при това на два
различни нормативни акта, доколкото наред с посоченото във втората му част,
че „с АТТС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не
е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка ГО“, които факти АНО е квалифицирал като нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, наведените в първата част на фактическото обвинение
обстоятелства за „максимално допустима скорост за движение в населено
място до 50 км/ч.“ и „отчетен толеранс от - 3% на измерената скорост“, сочат
на нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място, видът и размерът на наказанието са елементи от
задължителното съдържание на ЕФ, тъй като санкционираното лице следва да
е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно
нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на
наложеното му наказание.
Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се
предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания:
обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. В Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г.
по т. д. № 5/2013 г. на ВАС се посочва, че тези наказания са предвидени само
по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл.
24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
"Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и
еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения
и наказания". Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата
института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите
лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните
търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в
субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна
и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна
5
отговорност.
Налагането на „глоба“ на юридически лица е недопустимо, тъй като
въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и
на кого е наложена санкцията. В случая с връчения на жалбоподателя ЕФ е
налице неяснота дали се налага „глоба“ или „имуществена санкция“ и кое е
санкционираното лице.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно в чл. 638, ал. 1 от КЗ
е предвидено на собственика на автомобила да се наложи „глоба“ или
„имуществена санкция“, според това дали е физическо или юридическо лице.
Във връчения на жалбоподателя ЕФ обаче не е ясно дали се налага
„глоба“ на физическо лице или „имуществена санкция“ на юридическо лице, а
е посочено „глоба/имуществена санкция“. Едва в представения с
административнонаказателната преписка екземпляр от ЕФ серия Г № 55102 е
посочено, че на "*" ЕООД се налага „имуществена санкция“. Както вече бе
посочено по-горе, такъв процесуален подход е недопустим, доколкото лицето,
което е получило ЕФ, има право и възможност да се защитава именно срещу
връчения му акт, с чието съдържание се е запознал. Нещо повече, в
конкретния случай в разписката за връчване на ЕФ серия Г № 55102 на
жалбоподателя от 14.03.2025г. изрично е посочено, че е получен ЕФ, с който
се налага „глоба“ в размер на 2000 лева, при това за нарушение по ЗДвП
(отново насочващо по-скоро към нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП), а не по
КЗ, каквато правна квалификация на нарушението е дал
административнонаказващият орган.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв подлежи на
отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025г.,
в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 500 лева е
заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на
разписка за извършеното плащане).
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото
6
(същото не се характеризира със значителна фактическа или правна
сложност), неговата продължителност и извършените от процесуалния
представител на жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира,
че справедливият размер на адвокатско възнаграждение в случая е именно
заплатеният от жалбоподателя такъв от 500 лева. В тази връзка следва да се
посочи и че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
не обвързват съда.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба/имуществена санкция
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система (ЕФ) серия Г № 55102, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от управителя *в, е наложена
„глоба/имуществена санкция“ в размер 2000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *в,
сумата от 500 (петстотин лева), представляваща сторени в настоящото
производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7