Р
Е Ш Е Н И Е № 372
гр. Пловдив, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2093 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
Съдебното производство е образувано
въз основа на протоколно определение от 18.09.2018 г. по гр.д.№ 1758/2017 г.,
ПОС, 4 гр.с., с което искът по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД на „****“ ЕООД срещу И., А. и Д. Б. е разделен в отделно производство –
настоящото дело.
Ищецът „****“ ЕООД – *****, ул. ******, ет. *, ап. ** ЕИК *****, със съд. адрес:***
Г. Д. , чрез адв. Я.Р., е предявил срещу ответниците И.Б.Б., ЕГН **********, Д.И.Б., ЕГН **********,
и А.Д.Б., ЕГН **********,***, иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на
относителна недейстивителност на 1/2 ид.ч. от дарението, изповядано с нот. акт
№ **, том *, рег.№ ***, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. З., рег. № ** на
НК, вписан в СВ – ***** с Акт № **, том ***, дело № ***/**** г., с предмет 2
недв. имота, представляващи: сграда с идентификатор ****** и сграда с
идентификатор ****** по КККР на гр. ****, последно изменени със Заповед № ****/******
г. на Началника на СГКК – ****, с адрес на имотите: гр. *****, ул. *****, с
предназначение – сгради за търговия; с площи – по **** кв.м всяка, подробно
описани в исковата молба, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Ищцовото дружество твърди,
че е кредитор на ответника И.Б., като вземанията му произтичат от: изпълнителен
лист № ***/**** г., издаден по ч.гр.д.№ ***/**** г., ПРС, 21 гр.с., за сумата
51 130 евро, дължима по джиросан запис на заповед, ведно със законната
лихва и направените по делото разноски за ДТ в размер на 2 000,64 лв.; изпълнителен
лист № ***/**** г., издаден по ч.гр.д.№ ***/**** г., ПРС, 8 гр.с., за сумата
102 260 евро, дължима по джиросан запис на заповед, ведно със законната лихва и
направените по делото разноски за ДТ в размер на 5 216 лв.
След издаване на
записите на заповед, във връзка с които са издадени изпълнителните листове,
ищецът И.Б. е започнал трескаво да прехвърля недвижимото си имущество предимно
на дъщеря си Д.Б. и понастоящем се е освободил от всичките си имоти.
Ето защо, за ищеца като
кредитор е налице правен интерес да иска прогласяване на относителна недействителност
на атакуваното дарение, изповядано с нот.акт № *** том *, рег.№ ***, нот. дело № ***/***** г. на
нотариус В. З., рег. № *** на НК, по отношение на 1/2 ид.ч. от прехвърлените 2
недв. имота, собственост на длъжника И.Б., ведно с присъждане на разноски.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба, в 4-те
уточняващите молби и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответниците И.Б.Б., ЕГН **********, и А.Д.Б., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ****, ет. **, офис **, чрез адв. И.М., са подали отговор, в
който заявяват, че предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е допустим, но е недоказан
и неоснователен.
Твърдят, че ищцовото дружество не притежава качеството на
кредитор на ответника И.Б., тъй като в хода на заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/**** г., ПРС, 21 гр.с., и по ч.гр.д.№ ***/***** г., ПРС, 8
гр.с., той е подал
възражения срещу заповедите за изпълнение, въз основа на които са образувани
т.д.№ 139/2016 г., ПОС, 18 с., и т.д.№ 138/2016 г., ПОС, 20 с., като и по двете
дела исковете на „****“ ЕООД за установяване на вземанията му са отхвърлени,
поради което не е налице материалноправна легитимация на ищеца.
Наред с това, не е налице правен интерес за ищеца от
завеждане на настоящия иск за относителна недействителност на атакуваното
дарение, тъй като длъжникът има друго секвестируемо имущество, от което
кредиторът без затруднение може да удовлетвори вземането си. На ***** г. е
образувано т.д.№ 764/2015 г., ПОС, 18 с., по заведен идентичен иск по чл. 135
от ЗЗД за относителна недействителност на друго дарение, изповядано с нот. акт
№ *, том *, рег.№ ***, нот. дело № **** г. на нотариус В. З., рег.№ *** на НК,
с предмет промишлен терен от **** кв.м, съставляващ ПИ с идентификатор ****,
ведно с построената в него сграда със застроена площ от **** кв.м, с адрес: гр.
****, ул. ******, като имотите са оценени на няколко милиона лева. В това
производство кредиторът „***“ ЕООД обосновава претенцията си с вземанията по
същите 2 бр. записи на заповед, издадени от И.Б. в полза на Е.Б.С., джиросани
на ищцовото дружество на ***** г.: запис на заповед от ***** г. за сумата
от 51 130 евро с падеж
***** г. и запис на заповед от ***** г. за сумата 102 260 евро с падеж ***** г.
Ето защо, не е налице правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия иск по
чл. 135 от ЗЗД, тъй като при уважаване на аналогичния Павлов иск по т.д.№ 764/2015 г., ПОС, 18 с., той ще
може да удовлетвори изцяло вземането си по тези 2 записа на заповед.
Не е налице и знание за увреждането у надарената дъщеря
на ищеца – Д.Б., тъй като тя от ** години живее, учи и работи в ****** и няма
никакво отношение или знание за делата на своя баща към датата на
отчуждителната сделка – **** г., която е релевантния момент за установяване на
субективното отношение на приобретателката.
Ето защо считат, че искът е изцяло недоказан и
неоснователен и молят съда да го отхвърли, ведно с присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съображения в тези
насоки излагат в отговора и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответницата Д.И.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***
****, ет. *, офис **, чрез адв. И.М., е подала отговор, в който заявява, че
предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим, но е недоказан и неоснователен.
Потвърждава, че е
страна по процесната сделка, но до момента тя не е знаела, че прехвърлителят И.Б.
е имал задължения към Е.С., във връзка с които да е подписал посочените записи
на заповед. Твърди, че атакуваната сделка е извършена преди възникване на
задълженията на Б. по тези записи на заповед, доколкото същите падежират след
датата на атакуваната сделка – **** г., поради което задълженията на ответника И.Б.
спрямо ищцовото дружество са възникнали много след извършване на процесното
дарение.
Наред с това, с влязло
в сила решение по т.д.№ 138/2016 г., ПОС, 20 с., претенцията на „***“ ЕООД за
вземането в размер на 51 130 евро по запис на заповед от **** г. е
отхвърлена, а по отношение на сумата от 102 260 евро е налице
отхвърлително решение по т.д.№ 139/2016 г., ПОС, 18 с., което е обжалвано, като
съдебните актове поставят под съмнение качеството на кредитор на ищцовото
дружество.
Ответницата твърди,
че от *** г. трайно се е установила да учи, живее и работи в *****, както и че
многобройните ѝ ангажименти изключват знание за търговските дела на
нейните родители, които стоят далеч извън контекста на нейното ежедневие,
социални, трудови и обществени ангажименти, а липсата на знание за
съществуването на задълженията напълно изключва приложението на разпоредбата на
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като процесната сделка е извършена с дарствени
намерения, а не с цел да бъдат увредени кредитори, за чието съществуване Д.Б.
не знае нищо.
Предвид
изложеното моли съда да отхвърли иска като недоказан и неоснователен, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че с нот. акт № **, том *, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. З.,
№ *** на НК, вписан с Акт № **, том **, дело № ***/**** г. на СВ – ****, ответниците
И. и А. Б. са дарили на дъщеря си – ответницата Д.Б. със следните два недвижими
имота:
- сграда с идентификатор
****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед ***/***** г. на Началника на СГКК – *****, с адрес на
сградата: гр. *****, ул. ******, с предназначение: сграда за търговия; брой
етажи - * със застроена площ от *** кв.м., стар идентификатор: *****, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ******, при граници и
съседи: от юг – път на община *****, от изток -
парцел *****, от север – *****, от запад – *****;
- сграда с идентификатор
*****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед ***/***** г. на Началника на СГКК – ****, с адрес на
сградата: гр. ****, ул****, с предназначение: сграда за търговия; брой етажи - **,
със застроена площ от *** кв.м, стар идентификатор: *****, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, при граници и съседи: от юг –
път на община *****, от изток – ******, от север – ****, от запад – ***.
Видно от приложеня нот.
акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. З., рег.№ ***
в НК, вписан с Акт № ***, том *, дело № ****/***** г. на СВ – *****, тези два недвижими
имота са били ипотекирани от надарената ответница Д.Б. в полза на „******“ ООД
като обезпечение на договор за заем в размер на 150 000 лв.
С втора по ред ипотека,
сключена с нот. акт № **, том ***, рег. № ****, нот. дело № ***/***** г. на
нотариус В. З., № *** в НК, вписан с Акт № **, том *, дело № ***/**** г. на СВ
– ***, тези имоти са ипотекирани отново от Д.Б., която е заместила в дълг по
смисъла на чл. 102 от ЗЗД своята майка А.Б. – заемополучател на сумата от
180 000 лв. от „*****“ ООД, ЕИК *****, като собственици на капитала и
управители на това дружеството са Д. и В. Б. – двете дъщери на длъжника И.Б..
Няма спор, че с влязло в сила на ****** г. Решение № ******
г. по т.д.№ 138/2016 г., ПОС, 20 с., е отхвърлен като неоснователен предявеният
от „***“ ЕООД срещу И.Б.Б. установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване
на вземането на дружеството в размер на 51 130 евро, ведно със законната
лихва, считано от ***** г., както и сумата 30 508,93 лв. – мораторна лихва
за периода ***** г. – ***** г., дължими на основание запис на заповед от *****
г. с падеж ****** г., издаден в полза на Е.Б.С. и джиросан на „***“ ЕООД, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д.№ ***/**** г., ПРС, 21 гр.с.
Видно от приложеното т.д.№ 139/2016 г., ПОС, 18 с., с
влязло в сила на ***** г. Решение № ****** г. по в.т.д.№ 669/2017 г., ПАС, е
отменено изцяло първоинстанционното решение по т.д.№ 139/2016 г., ПОС, 18 с., и
вместо това е признато за установено, че И.Б.Б. дължи на „****“ ЕООД сумата от
102 260 евро, представляваща неизплатена главница по запис на заповед от ****
г. с падеж ***** г., както и сумата 60 782,74 лв. – мораторна лихва за
периода **** г. – ****** г., ведно със законната лихва върху главницата от
издаване на заповедта за изпълнение – ***** г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с
№ **/***** г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***/***** г., ПРС, 8 гр.с.
По
делото са разпитани свидетелите Н. Д. А. и Е.Б.С., показанията на които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при условията
на чл. 172 от ГПК по отношение на втория свидетел.
От се установява, че свид.
А. е „присъствал
на срещи в сладкарницата на „******“ между И.Б. и Е.С. …, на които ставаше
преподписване на записи на заповед, на които предстоеше изтичане на срока …. И.Б.
никога не е оспорвал вземанията по тези записи на заповед напротив, даже
декларираше, че предстои продажбата на някакъв имот в чужбина и с тези средства
ще погаси задълженията, които има. Веднъж Б. подхвърли, че по принцип желае да
изпълни задълженията си, но ако стане така, че не може да ги изпълни, в крайна
сметка това зависи само от него.
... Не знам от какви сделки са
тези вземания, но И.Б. дължеше пари и за това преподписваше тези Записи на
заповед. Те бяха подписани преди това от него.“
Според
свид. С. „И.Б. е подписвал записи на
заповед в моя полза около 14-15 бр., някои от тях са новирани в периода ***-****
г. Първоначално записите на заповед са издадени преди новирането им в различни
срокове - 2,3,4,5 години. Имахме неуредени
взаимоотношения с Б. и той ми дължеше пари, това наложи да подписва тези
записи на заповед. Имахме неуредени финансови отношения с И.Б.. …Записите на
заповед ги подписваше, защото трябваше да ми върне тези суми. В тези суми няма
калкулирани лихви.
…Изпращал съм съобщения на И.Б.,
че ако не почне да плаща задълженията си към мен, ще уведомя съпругата му. Това
се случи след новиране на записите на заповед. Проведох две срещи с А.Б.,
но не мога да преценя до колко е наясно с нашите финансови взаимоотношения. Не
съм уведомявал А.Б. за задълженията на съпруга ѝ към мен, не съм
уведомявал и дъщеря им Д.Б.. Срещите с А. бяха миналата година. Виждали сме се
с А. по делата които водим, единствено сме се виждали миналата година.
Настъпваха падежите на
записите на заповед, но И.Б. не връщаше сумите по тях и обещаваше, че ще
продаде голям имот в **** и ще покрие всички задължения. Срещите ни за новиране
на задълженията ставаха в сладкарница „***“ в „******. На тези наши срещи
присъстваха Н. А. и Н. П., случвало се е и други хора да присъстват. И.Б.
преподписваше Записите на заповед доброволно, не възразяваше срещу задълженията
по тях и обещаваше да ги погаси. И. е казвал, че трябва да му вярвам, че той ще
изпълни задълженията си и няма да ме излъже. Казваше: „Аз ако искам да те
излъжа, ще продам имотите.“ Исках да учредим договор на ипотека, за да чакаме
спокойно сделката в ***, но И. отказа. След новиране на записите на заповед И.
не е плащал никакви суми, но обещаваше че ще изпълни всички задължения“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният Павлов иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна – кредитора, и е процесуално
допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбите на
чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
Искът с правно основание
чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като увреждащата сделка остава
действителна за страните по нея, а се счита за недействителна (нестанала) само
по отношение на кредитора (ищеца). При
уважаване на Павловия иск прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя, а кредиторът по паричното вземане получава само възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то вече е преминало в патримониума на трето лице.
Затова интересът от
провеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното
изпълнение да може да се насочи към
чуждата вещ, въпреки че приобретателят ѝ не отговаря за задължението на
длъжника и съдлъжниците към кредитора. Собственикът, който е придобил вещта, понася
санкцията да търпя изпълнение срещу нея за чужд дълг, но той не е солидарно отговорен за изпълнението на
паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не е негов длъжник.
За него единствено се въвежда задължението да предостави придобитата вещ за удовлетворяване
на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да
плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателите си, след което може
да иска възмездяване от тях.
В конкретния казус е безспорно
установено с влязло в сила на **** г. Решение № **/***** г. по в.т.д.№ 669/2017 г., ПАС, че ответникът И.Б.
дължи на „****“ ЕООД сумата от 102 260 евро, представляваща неизплатена
главница по запис на заповед от **** г. с падеж ***** г., ведно с лихви и
разноски, за което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ ***/**** г., ПРС, 8 гр.с., поради което ищцовото дружество се
легитимира като кредитор на ответника И.Б. за посочените суми на основание
джиросан запис на заповед, а не на основание договор за цесия.
В мотивите на въззивното съдебно решение, което е
задължително за страните и за съда, съгласно чл. 297 и чл. 298 от ГПК, изрично
е прието, че „безспорно е установено, че правата
по процесния запис на заповед са прехвърлени от ремитента Е.Б.С. на ищеца „***“
ЕООД чрез джиро от ***** г., направено на гърба на записа на заповед. В такъв
случай джиратарят, какъвто е ищецът, придобива правата, които са инкорпорирани
в ценната книга ….Действително по делото има доказателства, че освен джирото,
между поемателя по записа на заповед и ищеца „***“ ЕООД е бил сключен и договор
за цесия от **** г., с който дублира прехвърлянето на вземането по ефекта, за
което длъжникът също е бил уведомен с нотариална покана …Тези обстоятелства
обаче са без особено значение за спора, след като не са налице твърдения, а и
не се установява в случая отбелязвания в записа на заповед, съдържащи забрана
за джиро, които биха определили ценната книга като ректа-менителница
…Следователно с извършеното на ***** г. от поемателя в полза на ищеца джиро е
настъпил предвиденият от закона транспортен ефект на джирото – прехвърлянето на
правата по ценната книга, което в крайна сметка легитимира ищеца като титуляр
на вземанията по нея.“
Ето защо, съдът намира, че е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД - валидно възникнало вземане в полза на ищеца на основание джиросан на *****
г. запис на заповед от ***** г. с падеж ******
г., поради което е установена материално правната легитимация на ищеца като
кредитор на ответника И.Б. за посочените суми.
Няма спор, че на *** г. ответниците А. и И. Б. са се
разпоредили с притежаваните от тях съсобствени 2 процесни недв. имота – сгради
за търговия, които са отчуждили в полза на дъщеря си – ответницата Д.Б., чрез
безвъзмездна сделка – дарение по смисъла на чл. 225 и сл. от ЗЗД с нот. акт № ***/****
г. на нотариус В. З., рег.№ *** на НК.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите, поради
което съдът намира, че с извършването на оспореното дарение длъжникът И.Б. е намалил
секвестируемото си имущество и е увредил кредитора си „****“ ЕООД, като го е лишил
от възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването на
вземането си по посочения запис на заповед от ***** г. върху процесните недв. имоти.
Въпреки, че увреждащата дружеството
- кредитор разпоредителна сделка от **** г. е извършена преди да е постановено
и влязло в сила на ***** г. Решение №
***/***** г. по в.т.д.№ 669/2017 г., ПАС, то вземането на кредитора е с падеж още на ***** г., когато е
станало изискуемо (възникнало), поради което съдът намира, че тази
сделка е била предназначена именно да увреди кредитора, тъй като е сключена
само месец преди падежиране на вземането.
Индиция в тази насока са и събраните гласни
доказателства, според които длъжникът И.Б. е заявявал и пред двамата свидетели,
че ако
реши да излъже кредитора си, ще продаде имотите си.
Не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно и
изискуемо при извършване на увреждащото го действие, или да е установено с
влязло в сила съд. решение. Достатъчно е да са налице действия на евентуалния
длъжник, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор, в който смисъл е и
трайната практика на ВКС /Р-663-69-І, Сб. 1969, с. 42; ПП-І-65, Сб. 1965, с. 5;
Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966, с. 164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр. 3, с. 28;
Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с. 62/.
Според константната съдебна практика, знанието на
длъжника за увреждане на кредитора е съзнанието, че съконтрахентът му има вземане
спрямо него и с извършеното прехвърляне на имущество кредиторът ще бъде ощетен
или затруднен при събиране на вземането си. В случая третото лице, с което
длъжникът И.Б. се е договорил – приобретателката Д.Б. е негова низходяща,
поради което знанието ѝ за увреждането на кредитора се
предполага, като от страна на ответниците не е опровергана при условията на
пълно и главно законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Не се установиха твърденията на ответниците, че
приобретателката Д.Б. от 20 г. живее в ***** и многобройните ѝ
ангажименти там изключват знание за търговските дела на нейните родители, които
стоят далеч извън контекста на нейното ежедневие, социални, трудови и
обществени ангажименти. Напротив, от
представените нот. акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № ***/**** г. и нот. акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело
№ **/**** г., и двата на нотариус В. З., рег.№ *** в НК, е видно, че Д.Б. е
извършвала търговска дейност в страната като собственик и управител на „*****“
ООД, ЕИК ******, сключвала е заеми, учредявала е ипотеки и дори е заместила в
дълг майка си – ответницата А.Б. по договор за заем, поради което съдът намира,
че тези твърдения са изцяло недоказани и голословни.
Ето защо, съдът намира, че третото лице, с което длъжникът
И.Б. се е договорил – неговата дъщеря Д., е знаела, че с дарението на процесните
недв. имоти се уврежда кредитора на баща ѝ - „****” ЕООД, който се е освободил
от притежавана от него секвестируема собственост.
Не се установи от страна на ответника И.Б. твърдението
му, че т.д.№ 764/2015 г., ПОС, 18 с., е с предмет обявяване на относителна
недействителност на друга прехвърлителна сделка за удовлетворяване на същото
вземане на ищеца, поради което съдът намира, че не е налице друго имущество на
длъжника, от което кредитора би могъл да удовлетвори вземането си.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е признато с влязло в
сила съдебно решение за кредитор по джиросан запис на заповед от ***** г. на ответника
И.Б. като длъжник, който е извършил безвъзмездна разпоредителна правна сделка,
целяща намаляване на секвестируемото му имущество като длъжник и увреждане на
кредитора чрез осуетяване на възможността да насочи принудително изпълнение за
събиране на вземането си върху прехвърлените недв. имоти, за което приобретателката
на имотите е знаела, поради което предявеният иск срещу страните по увреждащата
сделка се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за
относително недействителна спрямо ищеца притежаваната от ответника И.Б. 1/2
ид.ч. от процесното дарение на 2-та недв. имота, подробно описани в ИМ, на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
По отношение на ответницата А.Б. не се установи тя да има
качеството на съ/длъжник на ищеца „*****“ ЕООД по процесните 2 записа на
заповед, респ. той не е неин кредитор, поради което искът по чл. 135 от ЗЗД спрямо
нея се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците И. и Д. Б. дължат
на ищеца направените от него разноски по съдебното производство, но по делото няма
данни за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, а внесената по гр.д.№
1758/2017 г., ПОС, 4 гр.с., ДТ в размер на 2 788 лв. общо по двата иска по
чл. 135, ал. 1 и по ал. 3 от ЗЗД е присъдена в полза на ищеца по посоченото
дело.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
спрямо „****“ ЕООД – Пловдив, ул*****, ет. *, ап. **, ЕИК *****, със съд.
адрес:*** ******, чрез адв. Я.Р., сделката, изповядана с нот. акт № *** том *, рег. № ***, нот. дело № **/*** г.
на нотариус В. З., № **** на НК, вписан с Акт № **, том **, дело № ***/***** г.
на СВ – *****, с която И.Б.Б., ЕГН **********,
и А.Д.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ****, ет. *, офис **, чрез
адв. И.М., са дарили на дъщеря си Д.И.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***
******, ет. ** офис **, чрез адв. И.М.,
- сграда с идентификатор
***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ****** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед ******* г.
на Началника на СГКК – ******, с адрес на сградата: гр. *****, ул. *******, с
предназначение: сграда за търговия; брой етажи - *, със застроена площ от ****кв.м.,
стар идентификатор: *****, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, при граници и съседи: от юг – път на община ****, от изток
- *****, от север *****, от запад – ****;
- сграда с идентификатор
******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена
със Заповед ****** г. на Началника на СГКК – ****, с адрес на сградата: гр. ****,
ул. ****, с предназначение: сграда за търговия; брой етажи - **, със застроена
площ от *** кв.м, стар идентификатор: ****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *****, при граници и съседи: от юг – път на
община ****, от изток – ****, от север – ****, от запад – *****,
по отношение на притежаваната от И.Б.Б., ЕГН **********,
1/2 (една втора) идеална част от тези недвижими имоти, на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****“ ЕООД – ****,
ул. *****, ет. ***, ап. ***, ЕИК ****, със съд. адрес:*** ****, чрез адв. Я.Р.,
срещу А.Д.Б., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ****, ет. * офис **, чрез адв. И.М., иск по чл. 135, ал. 3
от ЗЗД за относителна недействителност на 1/2 ид.ч. от сделката за дарение, изповядана с нот. акт № ***, том *, рег. № **, нот. дело № **** г. на нотариус В. З., № ***
на НК, вписан с Акт № **, том **, дело № ****/**** г. на СВ – *****, като НЕДОКАЗАН
и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/