№ 114
гр. Шумен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500336 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260290 от 24.06.2021г. по гр.д.№2292/2020г. Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК в отношенията
между страните, че "КИММС" ЕООД, дължи на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, сума в размер на
310,17 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор
за мобилни услуги от 09.06.2017г. за периода от 14.07.2017г. до 20.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410
от ГПК – 20.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 646/20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г.
на ШРС, като е отхвърлил искът до пълния му предявен размер от 397,15 лв., като
недоказан. С решението е отхвърлен изцяло и иска по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1144,80 лв.,
представляваща начислена неустойка по Договор за мобилни услуги от 09.06.2017г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 646/20.07.2020г. по
ч.гр.д. № 1402/2020г. на ШРС, като неоснователен. На страните са присъдени деловодни
разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от исковите претенции.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който, обжалва решението
на районния съд в частта с която са отхвърлени предявените му искове, като сочи доводи за
неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази му част и постанови друго, с
1
което претенциите му да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.1 от ГПК съставлява продължение на развилото се
пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№1402/2020 г., а
предявяването на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414
от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта
за изпълнение парично вземане/както е в процесния казус/, или с връчването на заповедта
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на
исковата молба, в която е посочено, че във връзка с облигационни отношения между
страните ответника дължи на ищеца сумите - 397,15 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода от 23.06.2017г. до
22.12.2017г. по договор М5735659, и сумата 1144,80 лева, представляваща неустойка по
Договор М5735659, както и законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са били в
облигационни отношения по силата на сключения между “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и
ответника "КИММС" ЕООД договор за предоставяне на мобилни услуги, а с приложение
№1 от 09.06.2017г. била активирана и услуга "Fleet Expert" за 12 броя нови карти за срок от 2
години и промоционална месечна абонаментна такса за всеки номер - 14,90 лева без ДДС.
Видно от Приемо - предавателен протокол № 031532, сключен между „Джи Пи Ес България“
АД и ответника били монтирани JPS устройства в следните МПС – та: „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № Н * АР, „Рено Канго“ с рег. № Н * ВН, „Мерцедес Спринтер“ рег. №
СА * СК, „Сеат Инка“ рег. № Н * ВР. Поради това мобилния оператор активирал само 4 от
общо 12-те СИМ карти. За процесния период ищеца издал следните фактури: Фактура №
********** от 26.07.2017г. за отчетен период от 23.06.2017г. до 22.07.2017г. на стойност
92.98 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС, с падеж
на 15.08.2017г.; Фактура № ********** от 25.08.2017г. за отчетен период от 23.07.2017г. до
22.08.2017г. на стойност 71.52 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс,
абонаментна такса и СМС, с падеж на 14.09.2017г.; Фактура № ********** от 26.09.2017г.
за отчетен период от 23.08.2017г. до 22.09.2017г. на стойност 71.52 лв. за ползване на
мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС, с падеж на 16.10.2017г.;
2
Фактура № ********** от 26.10.2017г. за отчетен период от 23.09.2017г. до 22.10.2017г. на
стойност 87.31 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и
СМС, с падеж на 15.11.2017г.; Фактура № ********** от 27.11.2017г. за отчетен период от
23.10.2017г. до 22.11.2017г. на стойност 71.52 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и
факс, абонаментна такса и СМС, с падеж на 27.12.2017г.; Фактура № ********** от
28.12.2017г. за отчетен период от 23.11.2017г. до 22.12.2017г. на стойност 71.52 лв. за
ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС, с падеж на
27.01.2018г. Изготвените в първоинстанционното производство съдебно-технически
експертизи от областта на комуникационните технологии, сочат, че в резултата на
извършени справки в софтуерната система на мобилния оператор се установило, че между
страните по делото има сключен Договор с № М5735659 от 14.07.2017г. и със срок 24
месеца за номера *,*,*, ********** и * и с месечна абонаментна такса 15.90 лв. без ДДС с
отстъпка 1 лев без ДДС, като липсвали данни за наличие на пряка връзка между договора
сключен с „Джи Пи Ес България“ АД и сключения договор от 14.07.2017г. за посочените
телефонни номера. Мобилния оператор сочи за такава връзка вида на предоставените услуги
– „JPS Upgrade“, което съответствало на пренос на данни през мобилната мрежа на
оператора. На 14.07.2017г. са били активирани абонатите (телефонните номера), на
21.08.2017г. са били ограничени изходящите повиквания, като на 20.10.2017г. била
прекратена услугата, а на 24.12.2017г. бил прекратен договора Вещото лице сочи, че
вероятния механизъм за спиране на услугите и прекратяване на договора е автоматично
деактивиране. Според данните по партидата автоматично са извършени изчисленията на
дължимите суми и неустойки, които възлизат към момента общо на 1541.95 лв. В
софтуерната система на мобилния оператор били налице данни за осъществено потребление
от телефонни номера *,*,*, ********** и * за периода от 23.06.2017г. до 22.08.2017г. в общ
размер на 13.19 МВ мобилен интернет и 6 броя текстови съобщения.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи. По първата от обективно съединените искови претенции, за дължимост на месечни
такси и потребление за използвани услуги по процесния договор, съдът намира, че по
облигационното правоотношение, възникнало между страните се дължат както
договорените такси, така и предоставените и ползвани услуги, но единствено за периода, за
който са били реално предоставяни услугите на мобилния оператор. За периода от
прекратяване на услугата - 20.10.2017г. до датата на автоматичното прекратяване на
договора – 24.12.2017г. претендираните суми са недължими, доколкото услугата не е била
предоставяна, а те представляват насрещна престация за конкретно предоставена услуга. Не
е дължима и сумата от 13,16 лв., представляваща такси за събиране на дължими суми,
посочена във Фактура № ********** от 26.10.2017г., доколкото в производството не е
установено при условията на главно и пълно доказване начина на формиране на така
начислената такса, и дали реално е изразходвана тази сума от ищеца.
Основният спорен въпрос между страните, по втората претенция, е валидността на
клаузата за неустойка в чл. 7.3.1 от Приложение № 1 към договора. Тя предвижда в случай
3
на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по вина или
инициатива на потребителя, че последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, без отстъпка, за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок. Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва
да бъде преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които
потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената
клауза, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това
критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в
противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена
облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен,
но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.
Тоест с договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената
неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи
на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски за физически лица.
Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се
основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното
съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.
Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо
не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на
вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения. По
аналогични хипотези се е произнесъл и ВСК в Решение №219/09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, І т. о., и Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС,
І т. о. Ето защо така предявения иск е изцяло неоснователен.
Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
атакуваната част.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство деловодни разноски в размер на 340 лева, като следва да се отбележи, че
същите не са прекомерни, съобразно фактическата и правна сложност делото /надвишават
минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с 23,77 лева/.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260290 от 24.06.2021г. по гр.д.№2292/2020г. на
4
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН иска за признаване за
установено, че "КИММС" ЕООД с ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД с
ЕИК ********* разликата от 310,17лв. до 397,15 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 09.06.2017г. за
периода от 20.10.2017г. до 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 646/20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г. на ШРС, както и В
ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН иска за признаване за установено, че „КИММС“ ЕООД с
ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,сумата от 1144,80
лева, представляваща претендирана неустойка по Договор за мобилни услуги от
09.06.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
646/20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г. на ШРС.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на "КИММС"
ЕООД с ЕИК *********, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 340
лева.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5