№ 1925
гр. С., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110205900 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „*******.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ж.к. „*********, представлявано от управителя
Т. Х. Н., против Наказателно постановление № 53-00-273/04.03.2022 г.,
издадено от Г. Б. Н. – Главен юрисконсулт на ОПУ – С., с което на основание
чл. 54, ал.1 във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Закон
за пътищата.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е
жалбоподателят ЕТ „*******.“, като в подадената жалба релевира доводи за
отмяната му. Сочи, че търговският обект се намира на повече от 20 метра от
зоната на пътното платно и не застрашава участниците в движението. На
следващо място поддържа, че обектът е построен върху имот собственост на
БАН, което не кореспондирало с твърдението за собственост на АПИ. За
построяването на обекта била получена виза за проектиране на павилион в
частен терен от Столична община и били получени всички необходими
документи. По изложените аргументи се прави искане за отмяна на
1
наказателното постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – главен юрисконсулт на Областно пътно
управление С., редовно призована, представлява се от юрк. Н.. Моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прилага писмено
становище и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 30.11.2022 г., при извършване на регулярен обход в изпълнение на
заповед № РД-11-278/30.11.2021 г., е било установено, че на АМ „Т.“ при км
0+600 /дясно/, жалбоподателят ЕТ „*******.“, експлоатира търговски
крайпътен обект – бърза закуска /павилион/ и пътна връзка към него в
обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото
Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях от Администрацията
управляваща пътя. Транспортният достъп до обекта се осъществявал в
обхвата и обслужващата зона на автомагистралата. Данните от извършената
проверка били обективирани в Констативен протокол № 5300-2035/01.12.2021
г.
С оглед на установеното при проверката свид. В., приела, че от
жалбоподателя ЕТ „*******.“ е извършено нарушение на Закон за пътищата и
на нормативните актове по прилагането му, поради което и в присъствието на
свидетелите – А. И. Х., Г. В. И. и на жалбоподателя, съставила против ЕТ
„*******.“ акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
5300-2138/16.12.2021 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. „б“ от Закон за
пътищата, като актът бил връчен на управителя на дружеството -
жалбоподател Н., която го приела без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения от
жалбоподателя ЕТ „*******.“.
Въз основа на така съставения акт, Г. Б. Н. – Главен юрисконсулт на
ОПУ – С., на основание чл. 54, ал. 1 във вр. чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата
/ЗП/ на дружеството - жалбоподател ЕТ „*******.“ е наложено
2
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Закон за
пътищата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля С. В., и писмените доказателства по делото,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, а
именно: констативен протокол № 5300-2035/01.12.2021 г., протокол от
21.06.2019 г., заповед № РД-11-278 от 30.11.2021 г. на директор на Областно
пътно управление – С., Заповед № РД-11-118 от 04.02.2022 г. на Председателя
на УС на АПИ, с която се обективира материалната компетентност на Г. Б. Н.
– главен юрисконсулт на Областно пътно управление - С., АПИ да издава
наказателни постановления, писмо с изх. № 53-00-274 от 04.03.2022 г. на
АПИ Областно управление – С., изпратено до ЕТ „*******.“ и известие за
доставяне, Уведомление от Столична община, проект на обект „павилион за
бърза закуска“, скица, допълнително споразумение № 1 към договор за наем
№ ДН-9/18.01.2021 г., и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. В., като логични и
достоверни, доколкото същата се явява лицето, което е извършило проверка
спрямо жалбоподателя. Свидетелските показания, които съдът кредитира са
във взаимовръзка с другите доказателства по делото и всички те онагледяват
фактическите констатации на актосъставителя, отразени в издадения от него
АУАН. От показанията на свидетеля се установява значимите
правнорелевантни факти и по-конкретно, че в обхвата и в обслужващата зона
на пътя, за да се извършва търговска дейност се издават съответни
разрешителни, а в определението за „обхват на пътя“ се включва самото
пътно платно, аварийните ленти, банкета, отводнителната канавка и два метра
ограничителна линия. Свидетелят разкрива, че процесният обект е изграден
върху аварийната линия на АМ „Т.“, което се подкрепя от останалия
доказателствен материал. Свидетелят изяснява, че Констативния протокол и
АУАН са изготвени в присъствието на управителя на дружеството -
жалбоподател, като същия не е направил никакво възражение както при
изготвянето на констативния протокол, така и при съставянето на АУАН.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
3
териториална компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Двата основни за настоящото производство акта, са издадени от
компетентни органи. Актът е съставен от инж. В., главен експерт в отдел
ИПД, ОПУ С., упълномощена по предвидения за това ред, със заповед № РД-
11-118 от 04.02.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, а НП е издадено от Г.
Б. Н. – Главен юрисконсулт на ОПУ – С., също изрично упълномощен по
предвидения за това ред и съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП.
Същите за изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, в писмена форма и
съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е
достатъчно точно описание на нарушението, администартивнонаказващият
орган е описал елементите на състава, които очертават твърдяното
нарушение. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че в НП не е посочено на колко метра е позициониран павилиона от основния
път, доколкото изрично е посочено, че същият е ситуиран в обхват на пътя и
обслужващата зона на автомагистралата, което категорично се установи и от
приобщените доказателства.
В АУАН и в НП изчерпателно е описана правната норма, която изпълва
състава на нарушението.
Безспорно бе доказано, че процесния павилион е бил ситуиран върху
4
аварийната лента на АМ „Т.“ км. 0+600 /дясно/ /в обхвата на пътя/, като е
функционирал. Този участък е част от републиканската пътна мрежа,
съобразно хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗП, а съгласно ал. 7, т. 2 на същата
разпоредба обслужващата зона на автомагистралите извън границите на
урбанизираните територии и селищните образувания е 100 м., измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. В
настоящия случай, пътните връзки – транспортния достъп до обекта се
осъществява чрез „аварийната лента“ на АМ „Т.“, в обхвата на пътя, и в
обслужващата зона, където е местонахождението на търговския обект –
павилион за бърза закуска. В същото време стопанисващият обекта
жалбоподател не е разполагал и не му е било издавано разрешение за
специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен
обект и пътни връзки към тях.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. Съгласно
параграф 1 т. 8 от ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" включва и
„изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни
връзки към тях“. Като е експлоатирал крайпътен търговски обект без
разрешение за специално ползване жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП.
Нарушението е формално и е осъществено с факта на предприемане на
дейността, без да се изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат.
Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице субективната страна
не подлежи на обсъждане – отговорността е обективна и безвиновна.
Правилно е определена санкциониращата норма, доколкото
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗП предвижда при нарушение по чл. 53 от ЗП,
извършено от еднолични търговци да се на налага имуществена санкция в
размер от 3000 лв. до 8000 лв., а самата санкционната разпоредба та на чл. 53,
ал. 1 от ЗП, предвижда наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал.
2 от ЗП, каквото именно е настоящото нарушение. Санкцията е определена в
минимален размер, поради което и не подлежи на преценка от настоящата
инстанция.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасно от сходни случаи, а в същото време следва да се посочи,
5
че процесният обект е ситуиран в аварийната лента на АМ „Т.“ , което е
предпоставка за възникване на ПТП, както е отразено в протокол от
21.06.2019 г.
С оглед изхода на производството право на разноски има въззиваемата
страна, като на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за упълномощения представител на агенцията – гл.
юрисконсулт Г. Н..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. чл. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 53-00-273/04.03.2022
г., издадено от Г. Б. Н. – Главен юрисконсулт на ОПУ – С., с което на
дружеството – жалбоподател ЕТ „*******.“, на основание чл. 54 във вр. с чл.
53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б“ от Закон за пътищата.
ОСЪЖДА ЕТ „*******.“, ЕИК *******, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6