Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
гр.
Бургас, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено
на 02.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД
№ 348 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
„Г. т. к.“ ЕАД, ЕИК ..., срещу Наказателно постановление № 477902-F484550/25.10.2019
г., издадено от начлника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1
от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, представлява се от адв. И. И..
ТД на НАП – Бургас, чрез
процесуалния си представител ю.к. Азманов, оспорва жалбата като неоснователна и
моли обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.04.2019 г.
свидетелката С.Г., в качеството си на инспектор по приходите в НАП, е извършила
проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
подземен паркинг „С. С. К. и М.“, находящ се в гр. Б., площад „С. С. К. и М.“,
стопанисван от жалбоподателя. При проверката свидетелката Г. установила три
устройства – две автоматизирани за самообслужване и един фискален принтер при
кешови разплащания. Свидетелакта изискала да провери свидетелството за
регистрация на фискално устройство DATECS – ИН на ФУ DT582136 и
ИН на ФП 02582136, налично в обекта, но такова не й било представено.
За установеното
нарушение на жалбоподателя е бил съставен на 03.05.2019 г. АУАН, а впоследствие
на 25.10.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство Наказателно
постановление № 477902-F484550/25.10.2019 г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение № F484550/03.05.2019 г.,
наказателно постановление № 477902-F484550/25.10.2019 г.,
протокол за извършена проверка от 04.04.2019 г., опис на парични средства,
дневен финансов отчет, декларация, договор, Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП за компетентност на АНО, свидетелските
показания на актосъставителя С.Г. Доказателствата по делото са непротиворечиви
и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която
разпоредба лицето по чл. 3 (всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги) със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.
От събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена проверка се е
установило, че в проверявания търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, не
се е съхранявало свидетелството за регистрация на фискалното устройство DATECS
– ИН
на ФУ DT582136 и ИН на ФП 02582136, налично в обекта. Както се
установи от посочената като нарушена норма жалбоподателят е бил длъжен да държи
в проверявания обект поисканото при проверката свидетелство за регистрация на
ФУ. Съдът намира за неоснователно изложеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният е извършвал продажби на услуги
чрез автомати на самообслужване и за него не е съществувало задължение да
съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че в
проверявания търговски обект освен автомати на самообслужване е имало и
възможност за заплащане на място чрез физическо лице - служител на жалбоподателя,
като за целта имало свързано фискалното устройство DATECS
– ИН на ФУ DT582136 и
ИН на ФП 02582136. Наличието на възможност за покупка на услуга, при която
получателят й може да оперира както самостоятелно с техническото съоръжение (автомат
на самообслужване по смисъла на §1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18), така и да
получи обслужването от физическо лице на място, задължава лицата по чл. 3
Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., в това число и жалбоподателя, физически да съхраняват в търговския
обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство през което
преминават кешовите плащания, независимо от причините довели до подобно обслужване
(несработване на автоматизираната система, по преценка на служителя, обслужващ
обекта, или по желания на клиента, получаващ услугата).
За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание
"имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия
орган като относима към процесното нарушение и на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че
с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
Съдът намира, че в
случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина
на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.
С оглед всичко посочено
по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и
жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното
постановление да се потвърди.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр.
чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 477902-F484550/25.10.2019
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя „Г. т. к.“ ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Г. т. к.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати в полза на Национална
агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярн
с оригинала:
Р.
Ж.