РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. ХАСКОВО, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В.Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500445 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД – гр.София е останал недоволен от решение № 260115 от 10.06.2021
год., постановено по гр.д. № 174 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него
установителни искове за съществуване на вземания, присъдени със заповед
№ 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. на Районен съд – Димитровград, в размер на 84.44
лева – абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги,
поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска до предявения
размер на посоченото вземане. Обжалва решението и в частта за разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - Б.Б.Н., представляван от
назначения му особен представител – адвокат Г.К. - оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
1
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
„Теленор България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., с искане да се признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземания в размер
общо на 161.93 лева, формиран като сбор от 84.44 лева – абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год. и 77.49
лева – лизингови вноски за период от 25.07.2017 год. до 24.12.2017 год., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението, присъдени със
заповед № 1017 / 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. на Районен съд –
Димитровград.
Безспорно по делото е, че на 29.11.2019 год. в
Районен съд – Димитровград е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено по пощата на 24.10.2019 год. от
„Теленор България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. и издадена Заповед № 1017 от
04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Б. Б. Н. да заплати на кредитора „Теленор
България“ ЕАД – гр.София сумата от 161.93 лева, дължима по договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната, считано от
24.10.2019 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер
на 385 лева.
С разпореждане от 09.01.2020 год. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му,
сторено на 20.01.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен на 05.02.2020 год. – в
указания на заявителя едномесечен срок, за което надлежно е уведомен и
заповедния съд.
Изложените по - горе фактически обстоятелства
обуславят извода за допустимост на иска – предявен в едномесечния срок за
установяване съществуването на вземане, присъдено в полза на ищеца –
заявител със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя е
основано на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** год.,
сключен с длъжника на 24.05.2017 год., с първоначално договорен срок на
действие от 24 месеца, считано от датата на успешното пренасяне на номера в
мрежата на оператора. За избрания от потребителя абонаментен план „Тотал“
е договорена месечна такса в размер на 24.99 лева. В договора е посочен и
номера на предоставената на ответника СИМ карта.
Като писмени доказателства по делото са приети
и фактура № *** от 25.08.2017 год., в която размерът на месечната
абонаментна такса е 21.57 лева, без ДДС, а този на използваните услуги за
2
периода от 25.07.2017 год. до 24.08.2017 год. – 8.35 лева, без ДДС, а с ДДС –
общо от 35.90 лева; фактура № *** от 25.09.2017 год. в която размерът на
месечната абонаментна такса е 22.81 лева, без ДДС, а този на използваните
услуги за периода от 25.08.2017 год. до 24.09.2017 год. – 1.14 лева, без ДДС, а
с ДДС – общо от 28.74 лева и фактура № *** от 25.10.2017 год. в която
размерът на месечната абонаментна такса е 22.82 лева, без ДДС, а с ДДС –
24.98 лева. Към всяка една от цитираните фактура е приложена и справка за
общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
Посочените по-горе документи, представени от
ищеца и приети като писмени доказателства по делото не са оспорени от
ответника по реда на чл.193 от ГПК, поради което и зачитайки тяхната
доказателствена сила, съдът намира за основателен и доказан иска за
съществуване на вземане в размер на 84.44 лева, формирана като сбор от
73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева – използвани
допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, дължими за
периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год.
Като необоснован съдът намира изложеният в
обжалваното решение извод за това, че от страна на ищеца не били
представени доказателства за реално предоставени на клиента услуги,
предвид обстоятелството, че основанието за заплащане на месечните
абонаментни такси е сключеният между страните договор за мобилни услуги,
дължимостта на които от потребителя не е обоснована от реално ползване на
предвидените в договора услуги.
В подкрепа на извода за дължимост и на
използвани от потребителя допълнителни мобилни услуги извън стандартния
месечен пакет, в размер на 11.39 лева, следва да се посочи и това, че за
периода от сключване на договора – 24.05.2017 год. до 25.07.2017 год., от
страна на ответника са били извършвани плащания за дължимите от него
такси и услуги, което само по себе си обосновава извод за това, че
сключеният между страните договор за мобилни услуги е породил своето
правно действие, като част от задълженията по същия са били изпълнени от
ответника, което само по себе си е признание на валидността на
облигаторната връзка. В подкрепа на това обстоятелство е приетата като
писмено доказателство фактура №*** от 25.08.2017 год., в която посочения
баланс от предходен период с ДДС е 0.00 лева.В тази насока следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че на ответника е била предоставена активна
СИМ карта, номерът на която е посочен в договора за мобилни услуги,
осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния
оператор.
Размерът и видът на услугите, таксувани в
размер на 8.35 лева, без ДДС, представляващи допълнителни услуги мобилен
интернет се установява от съдържанието на фактура № *** от 25.08.2017 год.
и приложената към нея справка за мобилен фиксиран номер – обстоятелство,
което опровергава извода на първоинстанционния съд за това, че фактурите
не отразявали коректно размера и вида на отделните вземания.
3
Достигайки до изводи в противна насока и
отхвърляйки иска за установяване съществуването на вземане в размер на
84.44 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него въззивинят съд постанови друго, с което
уважи иска за съществуване на вземане в размер общо на 84.44 лева,
формирана като сбор от 73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева
– използвани допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен
пакет, дължими за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год.
Решението в останалата част, с която е уважен
установителния иск за съществуване на вземане, дължимо по сключен между
страните договор за лизинг, е влязло в законна сила поради необжалването
му.
С оглед изхода за спора, обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което присъди в полза на въззивника
направените от него разноски в размер общо на 1 695 лева, от които 385
лева – разноски, направени по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, включващи 25 лева ДТ и 360 адвокатско
възнаграждение; 725 лева – разноски, направени пред първоинстанционния
съд, включващи 125 лева – ДТ, 300 лева – адвокатско възнаграждение и 300
лева – възнаграждение за особен представител; и 585 лева – разноски,
направени пред въззивния съд, включващи 25 – ДТ, 200 лева –
възнаграждение за особен представител и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260115 от 10.06.2021
год., постановено по гр.д. № 174 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Теленор
България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., установителен иск за
съществуване на вземане, присъдено със заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1814 / 2019 год. на Районен съд – Димитровград, в размер на 84.44 лева –
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги и
изцяло в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в размер на размер на 84.44 лева, формирано като
сбор от 73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева – използвани
допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, за периода
от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год., дължимо по договор за мобилни услуги
с предпочетен № *** год., сключен на 24.05.2017 год., от Б. Б.Н., ЕГН
********** от гр.*** на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
4
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, присъдено със Заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год.
по описа на Районен съд – Димитровград, ведно със законната лихва, считано
от 24.10.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., ЕГН ********** от гр.*** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, сумата в
размер на 1 695 лева, от които 385 лева – разноски, направени по ч.гр.д. №
1814 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград; 725 лева –
разноски, направени пред първоинстанционния съд и 585 лева – разноски,
направени пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5