Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№126 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са от Я.Н.К., против „Н.“АД-
Димитровград, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна, за
възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето,
през което работника е останала без работа след уволнението.
В исковата молба се твърди, че
ищцата работела в ответното дружество повече от 11 години, съгласно сключен
Трудов договор №215/24.03.2006г. Първоначално била назначена на длъжността „т.м.т.“
в отдел „Производствени технологии“. През 2007г.отделът бил преименуван на „т и
а“, а през 2010г. длъжността на ищцата била променена на „И,х.п./ малотонажни
производства“ в Дирекция „Производство“, отдел „т и а“. Работата на Я.К. се
състояла основно в събиране и анализ в електронен вид на данни и изготвяне на
техническа документация за производствено –технологичната дейност на
малотонажното производство, като през годините замествала колегите, отговарящи
за другите производства- амоняк, азотна киселина, амониев нитрат. Задачите им
се възлагали от Директор и зам.директор производство и ръководител отдел „т и а“.
С Допълнително споразумение от 02.05.2017г. към Трудов договор №215/2006г.,
длъжността на Я.Н.К. била променена на „И,х.п.“, отдел „т и а“. На 02.11.2017г.
й било връчено Предизвестие за прекратяване на трудов договор, като последния
бил прекратен на 28.11.2017г. със Заповед №329/27.11.2017г. на основание чл.328
ал.1 т.5 от КТ и вр.чл.128а ал.3 от КТ. От 28.11.2017г. до настоящия момент
ищцата била безработна и регистрирана като такава в ДБТ-Хасково. Счита, че прекратяването
на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно. Соченото в
заповедта основание- чл.328 ал.1 т.5 от КТ- липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата, не било обективно съществуващ
факт, а плод на субективно настроение и отношение на работодателя, поради което
оспорва изцяло изложените в заповедта мотиви. Поддържа, че през периода от
м.февруари 2015г. до м.февруари 2017г. била в отпуск поради бременност и
раждане, както и отглеждане на дете до 2 години. След завръщането й на работа
към нея били отправяни предложения за заемане на друга длъжност в отдел
„Вътрешно-фирмен контрол“, които тя отказала. Отправяни й били и предложения да
напусне срещу уговорено обезщетение, което също не приела. Поради тези откази,
ищцата била поставена в условия да не може да изпълнява служебните си
задължения с единствената цел да бъде уволнена, ако не приеме преместването.
Само нейното допълнително споразумение от 02.05.2017г. било с включен срок за
изпитване, което било странно, тъй като длъжността й повече от 11 години била с
едни и същи функционални задължения. Не й бил предоставен компютър, а работата й била свързана основно с
електронна обработка на данни. Наред с това, била преместена в друга сграда, за
да замества отсъстващ служител за период от 3 месеца. Умишлено не й била
предоставена възможност да участва в обучение на работното място наравно с
другите колеги от отдела, като била неоснователно скъсана на проведените изпити
на 03.07.2017г., на 24.08.2017г. и на 14.09.2017г. Поддържа, че голяма част от
документацията през годините, която е минавала през отдел „т и а“, била
изработена от нея. Изложените в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение твърдения за липса на качества за ефективно изпълнение на
работата, не отговаряли на истината. След завръщането й от майчинство не й били
възлагани никакви задачи, свързани с процесите в производството на амоняк,
амониев нитрат и азотна киселина, малотонажно производство, за да могат да се
направят изводи, че й липсват качества и неефективно си изпълнява възложената
работа. Поддържа, че ефективно извършвала работата на своята колежка г-жа Д.,
която замествала 3 месеца, като задълженията й били свързани със сваляне на
данни и попълване на таблици за използвани суровини в цеховете, която
информация в последствие се използва основно за работата в отдела. Не
отговаряли на истината, изложените в заповедта твърдения, че не осигурявала
навременни и точни анализи и прогнози на технологичния режим, на разходните
норми, на изразходваните суровини и материали, каквито се изисквали от нея.
Винаги изпълнявала точно и в срок поставените й задачи. Бланкетно било
посочено, че не можела да взема решения, свързани с анализирането на
натоварването на производствените мощности в цеховете за производство на
амоняк, амониев нитрат, азотна киселина и малотонажни продукти, като това
водело до невъзможност да прави предложения за по-ефективното им използване.
Отрича да й е било провеждано обучение, както и че не се е справила на
изпитите, които били три. Иска съдът да постанови решение, с което да признае
за незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед №329/27.11.2017г., да
отмени същото като незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „И,х.п.“ в отдел „т и а“, както и да осъди ответника да й
заплати обезщетение за времето през което е останала без работа след
уволнението за период от 6 месеца, считано от 28.11.2017г., в размер на 7163,52
лева, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски.
Ответникът „Н.“АД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че законосъобразно е провел процедурата по уволнение
на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Преди пристъпване към
прекратяване на трудовото правоотношение с работника получил предварително
разрешение за това от „Инспекция по труда“-гр.Хасково. На ищцата било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, като със Заповед
№329/27.11.2017г. връчена й лично, трудовото правоотношение било прекратено.Във
въпросната заповед работодателя ясно и точно посочил качествата, които липсват
на работника за ефективно изпълнение на работата й. Посочени били и задачите, с
които в кръга на трудовите си функции тя не се справя достатъчно ефективно.
Твърди, че ищцата не притежава необходимите в достатъчна степен професионални
умения, знания и навици относно процесите в производството на амоняк, амониев
нитрат и азотна киселина, за да може да изпълнява възложената й работа
ефективно и качествено, както и без пропуски да изготвя анализи и прогнози на
технологичния режим, разходните норми, изразходваните суровини и материали,
каквито се изискват от работничката за изпълнение на трудовите й функции
съгласно длъжностната характеристика на заеманата длъжност. В резултат на тази
липса на качества работничката не била в състояние да изпълнява или изпълнява
неточно, бавно и частично своите трудови задължения, което състояние било
трайно и продължително във времето. Поддържа, че съобразно чл.119 от КТ, с
допълнително споразумение от 02.05.2017г. било изменено трудовото
правоотношение на ищцата, като е изменена заеманата от нея длъжност и характер
на работа. По този начин съществено била изменена трудовата функция на
работника, като на основание чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ, с цел да се провери
годността й да изпълнява новите си трудови функции е уговорен изпитателен срок
от 6 месеца в полза на работодателя. Посочва, че констатираните пропуски в
работата на работника, както и неефективното изпълнение на трудовите й функции,
били констатирани в периода след 02.05.2017г., когато Я. К-Ге заела длъжността
„И,х.п.“. Поради това, без правно значение било как се е справяла тя с работата
и какви са били резултатите от трудовите й задължения по-рано. Периодът, в
който се установило, че ищцата не притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на работата бил ясно посочена, а именно от м.май 2017г. до м.ноември
2017г., като проявлението на липса на качества било именно тогава, когато вече
изпълнявала длъжността „И,х.п.“, които били в по-голям обем и изисквали
по-висока степен на проявление на изискуемите знания, умения и навици относно
процесите в производството на амоняк, амониев нитрат и азотна киселина, за да
изпълнява възложената й работа ефективно и качествено. Според ответника, при отсъствие
от работа повече от 6 месеца, след завръщането си, преди да започне изпълнение
на преките си задължения, работника преминавал въвеждащо обучение и обучение на
работното място, за определен период от време. Организирано било обучение и
последващо полагане на изпит по темите, утвърдени за работното място на ищцата.
За проведения изпит бил съставен Протокол №299/14.07.2017г., в който е отразена
оценка „Слаб 2“ със заключение, че лицето не може да работи самостоятелно.
Поради това на ищцата било дадено допълнително време за обучение, както и
организиран следващ изпит на 24.08.2017г.., който обаче не бил завършен.
Насрочена била нова дата на изпита- на 14.09.2017г., като в този период ищцата
имала възможност да се обучава по предоставените теми и да придобие знания
относно процесите и технологията за производство на амоняк, амониев нитрат и
азотна киселина. В резултат на проведения на 14.09.2017г. изпит бил съставен
Протокол №500, съгласно който ищцата получила оценки „Среден 3“ и „Слаб 2“. По
този начин била установена трайна обективна липса на качества, умения и
компетенции за ефективно изпълнение на възложената работа и трудови функции. Посочва
също така, че през периода от м.май 2017г. до м.ноември 2017г. работника била
оценявана от своя пряк ръководител, като й били поставени ниски месечни оценки.
Иска съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от съдържащия
се в трудовото досие на ищцата Трудов договор №215/24.03.2006г. е, че тя е
започнала работа в ответното дружество на 27.03.2006г. на длъжност „т.м.т.“ в
отдел „Произв.-технол.“. От приложеното в същото трудово досие копие от Диплома
за висше образование, издадено от Химикотехнологичен и металургичен
университет- София, се установява, че Я.К. е магистър по специалността
„Индустриална химия“ и притежава професионална квалификация инженер-химик.
От приложеното в
трудовото досие на ищцата Разпореждане изх.№46/19.04.2017г., издадено от
директор „УРЧР“ С.Д., е видно, че предвид периода, през който Я.К. е отсъствала
от работа, поради ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на
дете, тя е следвало да участва в обучение с последващо полагане на изпит по
следните теми: 1.Пожарна безопасност; 2.Безопасност и здраве при работа;
3.Интегрирана система за управление на качеството ISO 9001, околна среда ISO 14001 и здраве и безопасност при работа OHSAS 18001. По тези теми ищцата трябвало да положи изпит
на 27.04.2017г. пред комисия, която според разпореждането е трябвало да бъде в
състав от поне двама човека. Видно от Протокол №137 за резултатите от проведено
обучение/проверка на знания, Я. К.Г.е издържала изпита по горепосочените теми,
като на 27.04.2017г., като е получила две отлични оценки и една много добра
оценка, поставени и от комисия в състав от един член- Ж.Д.Д.- експерт
организация на труда. Срещу всяка от поставените й в протокола три оценки
работника е положила лично своя подпис.
Съгласно
Допълнително споразумение №115/02.05.2017г. към Трудов договор №215/24.03.2015г.,
считано от 02.05.2017г., Я.К. приела да изпълнява длъжността „И,х.п.“ в отдел „т
и а“. Нейните основни задължения, според това допълнително споразумение, били
да събира и анализира данни за производствено –технологичната дейност във
всички производствени цехове. Уговорен в полза на работодателя бил срок за
изпитване за период от 6 месеца.
С Разпореждане
изх.№50/03.05.2017г. издадено от директор „УРЧР“ С.Д., било разпоредено ищцата
да премине обучение с последващо полагане на изпит по темите, утвърдени за
работното място с Учебна програма /ОД 13-03. Обучението по теория и практика
трябвало да се проведе от наставник и обучаващ Й.И.Т.. Изпита бил насрочен за
03.07.2017г., като той трябвало да се проведе пред комисия от двама членове-
РСЗ и представител на отдел „Човешки ресурси“, а при необходимост можело да се
включат и други лица. Изрично е посочено, че обучението трябва да се извърши
съгласно Основна процедура 13 / Управление на ресурси.
Съгласно приетата
като доказателство по делото Учебна програма за обучение на инженер химически
процеси в отдел „ТА“, изготвена от Й.Т.- ръководител „ТА“ на 03.05.2017г., Я. К-Гтрябвало
да премине обучение по общо 12 теми и практическа задача, като предвидените за
това часове били 320.
От представените от
страна на ответното дружество и приети като доказателства по делото карти за
ежемесечна оценка на Я.К., през периода от м.май 2017г. до м.ноември 2017г.,
прекия ръководител на ищцата-Й.Т., й е давал оценки по следните показатели:
Изпълнение на поставените задачи качествено и в срок; Извършване на системен
анализ на процесите; Планиране и организиране на работата си, включително и
ресурсите според сроковете и изискванията за качество; Работа с нормативни
документи и работни инструкции; Работни взаимоотношения и работа в екип. Видно
от така представените оценъчни карти, за работата си през периода м.май 2017г.-
м.септември 2017г., включително, ищцата е била оценена от прекия си ръководител
със средна оценка 1.0 и бал 5.0.В тази връзка следва да се има предвид, че
най-високата оценка за всеки от критериите е 1.5 , а най-ниската такава 0.0. За
м.октомври 2017г. работника е получила средна оценка 0.8 и бал 4.0, а за
м.ноември 2017г.- средна оценка 0.9 и бал 4.5.
Видно от съдържащия
се в трудовото досие на ищцата Протокол №299 за резултати от проведено
обучение/проверка на знания от 14.07.2017г., комисия в състав Й.Т.-председател
и членове С.Д. и Д.Д. е провела индивидуален изпит на ищцата, която е дала
писмен отговор по две теоретични теми: 1.Технология за производство на амоняк и
2.Основни използвани суровини, полуфабрикати и крайни продукти, както и е
решавала практическа задача: Какъв трябва да бъде товара по амоняк на цех 151
/стара азотна/ и за колко време ще се напълни склада, при определени в задачата
условия. По така развитите писмено от Я. К-Гдве теоретични теми и решаването на
една практическа задача комисията й е поставила двойки. Дадено е заключение, че
тя не може да работи самостоятелно. Протоколът е подписан от тримата членове на
комисията, като срещу изписаните в него слаби оценки е положен подпис не на
ищцата, а на члена на комисията С.Д., което беше потвърдено от него при
проведения му разпит в качеството на свидетел на 03.05.2018г. В протокола няма
подпис на изпитвания работник.
С Рапорт от Й.Т.-
ръководител отдел „ТА“, предлага на директора на „УРЧР“ на „Н.“ АД С.Д.,
предвид неуспешно положения изпит за работно място от Я.К. на 03.08.2017г. да
се проведе повторен изпит. Идентичен рапорт е бил подаден и от втория член на
комисията Д.Д., като на него от директора на „УРЧР“ е поставена резолюция „Нов изпит на
24.08.2017г.“.
Видно от Рапорт от Д.И.Д.
от 31.08.2017г., същата е уведомила директора на „УРЧР“ С.Д., че на
24.08.2017г. и бил проведен повторен изпит за работно място на ищцата, която се
е явила на него и е разработила темите, посочени от РСЗ. На посочената дата
обаче, членовете на изпитната комисия са отсъствали. Иска се разпореждане във
връзка с признаване на резултатите от изпита на Я.К.. С резолюция поставена на
рапорта, Ст.Д. е разпоредил да се проведе нов изпит в комисия в пълен състав.
Липсва разпореждане за датата, на която следва да се проведе този нов изпит.
От приложения към
трудовото досие на ищцата Протокол №500 за резултати от проведено обучение/проверка
на знания, на 14.09.2017г. комисия в състав Й.Т.-председател и членове С.Д. и Д.Д.
е провела индивидуален изпит на ищцата, която е дала писмен отговор по две
теоретични теми: 1.Технология за производство на азотни киселини и 2.Вместимост
на складовете за готова продукция. Изисквания на СУК и СУОС за работно място,
както и е решавала практическа задача: Да определи часовия разход на въздух при
производството на азотна киселина при определени в задачата условия. По така развитите
писмено от Я. К-Гдве теоретични теми комисията й е поставила оценка 3, а
за решаването на практическата задача
–оценка 2. Заключението на комисията е, че отговорите на въпросите не са
изчерпателни. Липсва правилно решение на задачата. Представянето е
незадоволително. Не може да работи самостоятелно.Протоколът е подписан от
тримата членове на комисията, като в него отново няма подпис на изпитвания
работник.
С Писмо
изх.№973/17.10.2017г. ответното дружество е отправило до Дирекция „Инспекция по
труда“-Хасково искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор на
ищцата на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Посочено е, че след продължително
отсъствие на служителя, поради отпуск за бременност и раждане, тя се е
завърнала на работа, като е сключила допълнително споразумение за заемане на
нова длъжност. Предвид естеството на работа на новата длъжност, на Я.К. било
осигурено обучение, след завършването на което бил проведен писмен изпит.
Представянето на служителя на изпита било слабо. Насрочен и проведен бил втори
изпит, след който комисията излязла със заключение, че представянето на ищцата
не отговаря на изискванията за длъжността и тя не може да работи самостоятелно.
Иска се разрешение за освобождаване на Я.К. от работа на основание чл.328 ал.1
т.5 от КТ- при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
работата.
Съгласно Писмо изх.№17258145/27.10.2017г.
на Дирекция „Инспекция по труда“-Хасково, на основание чл.333 ал.1 т.1 от КТ е
дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Я.К.
на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.
На 02.11.2017г. на
ищцата е било връчено Предизвестие за прекратяване на трудов договор
№215/24.03.2006г., с което тя е уведомена, че след изтичане на 30-дневния срок
по чл.326 ал.2 от КТ, който започва да тече от 03.11.2017г., трудовото
правоотношение с нея ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ- при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата.
От представената с
исковата молба и приета като доказателство по делото Заповед №329/27.11.2017г.,
издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл.328
ал.1 т.5 от КТ вр.чл.335 ал.1 от КТ вр.чл.128а ал.3 от КТ, трудовия договор с
ищцата Я.Н. –Г., заемаща длъжността „Инженер химически процеси“ в отдел „т и а“,
е прекратен считано от 28.11.2017г. В заповедта са изложени причините за
прекратяване на трудовия договор, а именно: Я.К. не притежавала необходимите
професионални умения, знания и навици относно процесите в производството на
амоняк, амониев нитрат и азотна киселина, за да може да изпълнява възложената й
работа ефективно и качествено, и без пропуски да изготвя анализи и прогнози на
технологичния режим, разходните норми, изразходваните суровини и материали,
каквито се изисквали от нея за изпълнение на трудовите й функции съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „И,х.п.“. Това водело до неефективно
изпълнение на трудовите й функции, неизпълнение на възложената работа, като
това неизпълнение било трайно и обективно състояние. Твърди се в заповедта, че
ищцата не притежава следните качества: задълбоченост и аналитичен подход към
производствено –технологичната дейност във всички производствени цехове,
съобразителност. Поради това тя не можела професионално и точно да изготвя
анализи на всички нива на производствения процес. Работничката не поддържала
следните професионални качества и умения: организираност, методичност и
аналитичност. Поради липсата на необходимите знания и умения тя не можела да
осигури навременни и точни анализи и прогнози на технологичния режим, на
разходните норми, на изразходваните суровини и материали. Същата не можела да
взема решения, свързани с анализирането на натоварването на производствените
мощности в цеховете за производство на амоняк, амониев нитрат, азотна киселина
и малотонажни продукти. Тази липса на качества била трайна и за продължителен
период от време, а именно от м.май.2017г. до м.ноември 2017г. Липсата на професионални знания и умения била
установена и след проведеното обучение и полагането на два последователни
изпита. От друга страна Я.К. била с трайно ниски месечни оценки, поставени й от
прекия ръководител и отразени в оценъчна карта за м.май, м.юни, м.юли,
м.август, м.септември, м.октомври и м.ноември. Заповедта е била връчена на
ищцата на 27.11.2017., като за неспазения срок на предизвестието тя е получила
обезщетение от работодателя.
По искане страните,
съдът допусна до разпит свидетелите: А.В.Д., Й.И.Т., С. В.А., Г.Н.Г., Х.М.Х., Д.И.Д.,
М.А.Т., С.Д.Д..
Според показанията
на свид.А.В.Д., тя работи в ответното дружество от 1989г., като в момента заема
длъжността „инженер КИП и А“. Имала висше образование автоматизация, но не й
химическо. Твърди, че ищцата била изпратена при нея, но не като заместничка, а
с инструкция да сваля данни, докато свидетеля отсъства, което тя правела на
нейния компютър. Работата на Д. ищцата не можела да върши. Свидетелят и
колежката й имали компютри, но Г. нямала такъв. Докато била при нея на ищцата й
били поставяни задачи за изпълнение. Й.Т. идвал при тях, но Д. не може да каже
дали е обучавал Г..
В своите показания
свид.Й.Т. поддържа ,че работи в ответното дружество от 1998г. Към момента бил
ръководител на отдел „т и а“. Имал висше химическо образование. Когато ищцата
започнала работа в отдела, тя отговаряла за малотонажните производства. В
момента служителите в отдела били с нови длъжностни характеристики и взаимозаменяеми.
След завръщането на ищцата от отпуск по майчинство, не й бил предоставен
компютър, защото на работното й място имало такъв, който се използвал и от
свид.Д.. Не било възможно служителите в отдела да работят без компютър.
Управленски решения ищцата не можела да взема, тъй като тя трябвало да
анализира производството. На нея било определено обучение, тъй като отсъствала
продължително и била назначена с нова длъжностна характеристика. Поддържа, че никой не бил отказвал помощ на Г. и
всички били отворени към нея, за да й дават обяснения. Само тя била назначена
на новата длъжност със срок на изпитване, но не знаел защо. След като не била
положила успешно изпит, тя не можела да изпълнява самостоятелна работа, поради
което не й били възлагани задачи. Ищцата не била оценявана конкретно от него, а
от комисията. Според свидетелят, Г. въвеждала данни, които се подавали от
цеховете за разходите на суровини и материали. Членовете на изпитната комисия
били с висше образование, но не знаел точно какво. Протокола от изпита можело
да се състави и след 10 дни от самия изпит. За изпита на 24.08.2017г. част от
членовете на комисията били в командировка, поради което изпитната работа на
ищцата не била оценена. Заявява, че ищцата била уволнена, тъй като не си взела
изпитите. Свидетелят й бил предоставил за подготовка всички необходими
материали и бил винаги отворен към въпроси, които тя ще му задава. През периода
на обучение обаче, такива въпроси към него не били отправяни. Ищцата не била
искала от него да й обяснява задачи. След като не се справила с първия изпит,
тя била информирана за това обстоятелство. Колегите й, които били инженер
химици се намирали в сградата на управлението на дружеството.
Според свид.С.А.,
същата работи в отдел „т и а“ от 2007г. на длъжност „И,х.п.“. В отдела
служителите се замествали. Преди 2015г. не знаела Г. да е правела грешки в
работата си или нещо да не е изпълнила в срок. Служителите в отдела не можели
да вземат управленски решения. След назначението си Я. Г. била преместена в
сграда –различна от тази, където стоели инженерите-химици. Не знаела ищцата да
е имала проблеми при изпълнение на поставените й задачи след връщане от отпуск
по майчинство.
От показанията на
свид.Г.Г.се установява, че той е съпруг на ищцата. Работел в ответното
дружество като апаратчик. След завръщането й от майчинство й било предложено да
бъде преместена на друга позиция, която не отговаряла на нейните професионални
качества и образование. След като отказала, свид.С.Д. я заплашил, че е
некомпетентна, некадърна и нямала място да работи в дружеството. След това било
решено да се промени длъжността на ищцата в отдела, поради което тя трябвало да
се яви на изпит. Неин обучаващ бил Й.Т., но след м.май ищцата била изпратена в
сградата на централния КИП, за да замества свид.Д.. По този начин тя нямала
достъп до своя обучаващ, който бил в сградата на управлението на дружеството.
Свидетелят поддържа ,че той лично обучавал съпругата си, тъй като знаел, че
изпита за нея ще бъде много труден. След първия изпит тя била сигурна, че се е
справила. От разказаното му от Г., той също считал, че тя е издържала успешно
изпита, както и правилно е решила поставената й задача. Поддържа, че докато
траело обучението, й било предлагано да бъде освободена срещу обезщетение, като
свид.Д. предлагал да й даде 4 заплати ако се съгласи да няма претенции към
него. Ищцата обаче не приела предложението, тъй като харесвала работата си и
считала, че нито е некомпетентна ,нито некадърна, за да не може да продължи да
я работи. В тази връзка била предупредена от Д., че ако не напусне доброволно
ще бъде уволнена. Основната причина за това отношение към нея била синдикалната
дейност на свид.Г.. Според последния, съпругата му се справила отлично и на
втория изпит през м.август, който в последствие бил анулиран. Твърди, че
съпругата му е уволнена заради неговата синдикална дейност, въпреки, че тя
никога не била членувала в синдикалната организация. По този начин обаче
работодателят оказвал натиск върху него и дейността му на синдикалист. Според
свидетелят, в изпитната комисия химическо образование имал само свид.Т.. През
времето от м.май до м.ноември 2017г. той ежемесечно поставял индивидуални
оценки на съпругата му, от които било видно, че тя се справя много добре с
работата си и поставените й задачи. Заявява, че той и съпругата му са
инженер-химици и искат да продължат да работят в завода работата, за която са
учили.
В своите показания
свид.Х.Х.поддържа ,че работи в ответното дружество от 1994г. Познавал ищцата
откакто дошла да работи в завода преди поне 10 години. Работела в отдела за
технологични анализи. Според свидетелят, тази работа не можела да се изпълнява
без компютър. След завръщането на Г. от майчинство, тя била преместена в
сградата на КИП, до която от портала на фирмата се пътувало с автобус.
Предполага, че ищцата била уволнена заради дейността на съпруга й като
синдикалист и член на управителния съвет на синдикален съюз „АХА“. Това не бил
първия случай, в който се уволнявал съпруг на член на управителния съвет,
поради това той считал, че уволнението на Г. не е случайно. Ищцата работела
близо 12 години в завода, като свидетеля не счита, че през това време не си е
вършила работата и не е компетентна.
От своя страна свид.
Д.Д. посочва, че работи като ръководител отдел „Човешки ресурси“ в ответното
дружество. Поддържа, че след промяна на длъжностното разписание и утвърдена
нова длъжност в структурата на предприятието лицата които заемали тази длъжност
трябвало да преминат обучение и да положат изпит. Сред тези лица била и ищцата.
Била й дадена възможност да се обучава наравно с другите й колеги за новата й
длъжност по един и същи начин. По време на обучението Г. не търсела съдействие
или помощ от отдела, нито съобщавала за срещани трудности. Според свидетелят,
изпитната комисия се състояла от председател и членове, като председателя бил
ръководителя на структурното звено, който най-добре познавал функциите на
длъжността. Един от членовете на комисията бил от отдел „Човешки ресурси“. Д.
работела в отдела от 2011г. Имала три висши образования- първото инженер-химик,
второто психология, а третото човешки ресурси. Заявява, че никога не е работила
като инженер-химик. В производството на ответното дружество работила като
лаборант през периода от 11 месеца през 1988г.-1989г., преди да отиде да учи
висше образование. Когато започнала през 2011г. работа в „Н.“ в отдел „Човешки
ресурси“ Г. вече работела в предприятието. Тя обаче нямала поглед върху
работата й и не знаела как се справя. Д. била в изпитната комисия на ищцата и
съответно била виждала изпитната й работа. Заявява, че няма нужните познания,
за да я оцени. На първия си изпит Г. се явила заедно със своите колеги.
Оценката й от този изпит била слаба, което наложило провеждането на нов изпит
след допълнително обучение. На следващата насрочена за изпит дата, изпита не се
състоял, тъй като членове на комисията имали друг ангажимент, а в залата,
където развивала отговорите си Г. нямало квестор. По принцип обаче в залата
имало камери. Въпросите, на които трябвало да отговори изпитвания се съставяли
от ръководителя на структурното звено. Според свидетелят, обучаващия не бил
член на комисията, но в случая Т. бил както обучаващ, така и наставник на Г.. В
последното си качество, той можел да участва в комисията, като нямало конфликт
на интереси. Заявява, че не знае дали след провала на първия изпит обучаващия Т.
е предприел някакви действия, за да помогне на ищцата да придобие по-бързо
новите знания. При поставянето на оценка от изпита, най-голяма тежест имала
тази на ръководителя на структурното звено, в което била длъжността. През
месеците, в които Г. работела в дружеството след завръщането си от майчинство,
свидетеля не знае тя да не е изпълнила някоя задача или да е допускала грешки.
В показанията си
свид. М.Т. посочва ,че работи като експерт управление на човешките ресурси в „Н.“АД.
Поддържа, че след като се завърнала от майчинство на ищцата й било предложено
да заеме друга длъжност в предприятието. Докато била обучавана, Г. не се била
обръщала към свидетеля с искания и въпроси относно предстоящия изпит. Не била
споделяла, че е тормозена или заплашвана във връзка с отказа й да заеме
предлаганата длъжност. Т. работела в ответното дружество от 5 години, като
нямала информация как ищцата се е справяла със задълженията си. Твърди, че на Г.
не са били налагани дисциплинарни наказания. Изпитът през м.август не бил
проведен поради липса на комисия, която да оцени работата на ищцата. През
периода от м.май 2017г. до м.ноември 2017г. нямало оплаквания, че Г. не се
справя с възложената й в сградата на КИП работа.
От показанията на
свид.С.Д. се установява, че той заема длъжността административен директор на
дирекция „Управление и развитие на човешките ресурси“. Същият имал висше
икономическо образование, с образователна степен бакалавър. Специализирал и
химия като този предмет изучавал около една година. Висше химическо образование
обаче нямал. Не бил работил в производството на „Н.“, като практически не бил
работил в производствените цехове на ответното дружество. Познавал ищцата от
момента на кандидатстването й за работа в предприятието. Първоначално била
назначена като технически сътрудник, тъй като знаела френски език. В
последствие работила като инженер химически процеси малотонажно производство,
инженер химически процеси амонячно производство. Според свидетелят за
длъжността инженер химически процеси не било задължително да има компютър, като
такъв можело да се ползва общо от няколко човека. Отдел „Технологични анализи“,
в който работела ищцата имал шест или седем обособени работни места на
територията на дружеството, в т.ч. и в сградата на КИП. Г. се върнала на работа
след отпуск по майчинство на 08.03.2017г. Свидетелят твърди, че няма спомен
защо само по отношение на нея трудовия договор е бил с предвиден срок за
изпитване. След назначаването й на нова длъжност тя трябвало да премине
обучение. Предоставени й били материали и тя трябвало да се обучава сама.
Обучаващият нямал разписани задачи и можел да обучава хората по своя преценка.
Нямало процедура за покриване на определени часове от обучението. Когато
обучаваното лице не се справяло с изпита, не се предприемали никакви
допълнителни мерки, а се приемало, че времето за подготовка е било малко.
Обучаващият не получавал допълнително възнаграждение за обучението и не му се
търсела отговорност ако обучаваното лице не се справи на изпита. Потвърждава,
че на Г. са предлагани други длъжности, в т.ч. и в други отдели, но не си
спомнял точно какви били тези длъжности. Не отрича, че й е предлагал да бъде
освободена от работа срещу обезщетение. Твърди, че ищцата настоявала да има
работно място в административната сграда, като поддържа, че хора от същия отдел
работели и в сградата на КИП, но не знаел какво точно е тяхното образование и
дали те са инженер-химици. Нямал спомен за първия проведен изпит на Г..
Протоколът от този изпит бил подписан от него. Нямало изискване какво
образование да имат участващите в комисията. Имал самочувствието, че притежава
основата да прецени дали правилно е написана изпитната работа. Не си спомнял
обаче къде е сгрешено в изпитната работа на ищцата. Нямал спомен и от
възложената й практическа задача. Председателят на комисията бил инженер –химик
и свидетеля се надявал той да е наясно с нещата, като му се доверявал. След
приключване на изпита нямало срок, в който комисията да се произнесе. След
произнасянето на комисията нямало практика за уведомяване на работника за
получената оценка. В случая не си спомнял как комисията е оценила работата на
ищцата- дали поотделно всеки от членовете се е запознал с нея или заедно са
взели решението си. По същият начин не си спомнял какво се било случило на
втория изпит през м.август, но за да се проведял изпита комисията трябвало да
бъде в пълен състав. Нямал представа защо на Г. са били давани въпроси за
изпит, след като комисията е отсъствала. Не си спомнял кой протокол от изпитите
бил изпратен на дирекция „Инспекция по труда“. Нямал спомен до него да е достигала
информация за скандали между Г. и нейни колежки.
От извършената от
съда служебна справка в проведеното на 03.05.2018г. съдебно заседание по делото
се установи, че в трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество, няма вписани други сключени трудови
договори, по които тя да е страна. Същата е регистрирана като безработна в
Дирекция „Бюро по труда“-Хасково, което се установява от приложената по делото
Регистрационна карта, издадена на името на работника.
За изясняване на
делото от фактическа страна и във връзка с предявения иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 от КТ, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от експертното заключение, изготвено от вещото лице Е.В., размера
на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ е 1193,92 лева. Размерът на евентуално дължимото обезщетение на
ищцата по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 28.11.2017г. до 28.05.2018г. е
7163,52 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищцата е работила в ответното дружество от 24.03.2006г., като
преди това е завършила висше образование в Химикотехнологичен и металургичен университет- София,
придобивайки образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалност
„Индустриална химия“, както и професионална квалификация „Инженер-химик“. Не се
спори по делото, че на 04.02.2015г. Я.К. е родила детето си П.Г. Г., като е
ползвала отпуск поради бременност и раждане, както и отпуск за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, като на работа в ответното дружество се е завърнала
на 08.03.2017г. Няма спор по делото, че след завръщане на работа, ищцата е
подписала Допълнително споразумение към трудовия си договор, съгласно което
длъжността й е била променена на „И,х.п.“ в отдел „т и а“. Не се оспорва от
страна на Я. К.–Г., че с оглед промяната на длъжностната характеристика тя и
останалите й колеги, които са били преназначени на новосъздадената длъжност е
трябвало да преминат през обучение, а след това да положат изпит пред комисия.
Безспорно установено е, че в тази връзка ищцата се е явила три пъти на изпити,
като в първия и третия случай е получила слаби оценки, а във втория случай
изпитната й работа е била анулирана, поради невъзможност да бъде сформирана
комисия.
Спорно по делото е,
налице ли са били предпоставките на чл.328 ал.1 т.5 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя с ищцата, а именно- обосновано и
доказано ли се явява заключението на ответника, че Я.К. не притежава
необходимите качества за ефективно изпълнение на работата си. Налице ли са подробно
описаните в обжалваната Заповед №329/27.11.2017г. на работодателя причини за
прекратяване на трудовия договор на ищцата- трайна липса на качества, знания,
умения и аналитични способности.
В настоящият случай,
съдът установи, че ищцата притежава висше образование с професионална
квалификация „Инженер-химик“, като в ответното дружество работи повече от 10
години на длъжности сходни с последно заеманата от нея „И,х.п.“. Считано от
30.09.2010г. до 02.05.2017г., тя е изпълнявала длъжността „И,х.п./малотонажни
производства“, която е част от по общата длъжност „И,х.п.“ на която е била
преназначена от м.май 2017г. В този смисъл, следва да се има предвид, че макар
и отсъствала за период от около 2 години, поради отпуск за раждане и отглеждане
на дете до навършване на 2-годишна възраст, Я.К. е имала достатъчно ясна
представа за изискванията на новата й длъжност, още повече, че местоработата й
отново е била в отдела, в който е преминал целия й трудов стаж в ответното
дружество. Видно от съдържанието на атакуваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е, че според работодателя ищцата не притежавала
необходимите професионални умения, знания и навици, относно процесите в
производството на амоняк, амониев нитрат и азотна киселина. Поради това, тя не
можела да изпълнява възложената й работа ефективно и качествено, както и без
пропуски да изготвя анализи и прогнози на технологичния режим, разходните норми,
изразходваните суровини и материали. Липсата на тези професионални знания и
умения водело до неефективно изпълнение на трудовите й функции, както и до
неефективно изпълнение на възложената работа.
В настоящото
производство в тежест на работодателя беше да докаже наличието на
горепосочените обстоятелства, мотивирали го да приеме, че служителя не
притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Въпреки това, до
приключване на устните състезания ответното дружество не ангажира никакви
доказателства в тази насока. Разпитаните по делото свидетели- А.Д., Й.Т., С.А.,
Д.Д., М.Т., С.Д., които работят в „Н.“АД, а първите трима и в отдела, в който е
работила Я.К., не изнесоха никакви данни и не посочиха нито един конкретен
случай, при който тя, след преназначаването й на новата длъжност, не е
изпълнила възложената й работа, или я е изпълнила, но неефективно и
некачествено. Нито един от посочените свидетели, в т.ч. и прекия й ръководител Й.Т.,
не представи данни и примери, че през периода от 02.05.2017г. до 27.11.2017г.,
ищцата е имала пропуски при изготвянето на възложените й анализи и прогнози
на технологичния режим, разходните
норми, изразходваните суровини и материали.
По същият начин, от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на изложеното в
процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение, че Я.К. не
притежава задълбоченост и аналитичен подход към производствено-технологичната
дейност във всички производствени цехове, съобразителност. В своите показания,
нито един от разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и тези посочени от страна
на ответника, не изнесе конкретна информация, че през периода от м.май 2017г.
до м.ноември 2017г. е имало случай, в който ищцата не е проявила задълбоченост
или не е имала аналитичен подход към производствено-технологичната дейност в
производствените цехове на предприятието. По никакъв начин не се доказва и
твърдението в заповедта, че тя не притежава съобразителност, нито се посочва от
какво точно произтича този извод.
На следващо място, в
хода на производството по делото, не бяха представени от страна на ответника
доказателства, че през периода от м.май 2017г. до м.ноември 2017г. Я.К. не е притежавала
и поддържала професионалните качества и умения: организираност, методичност и
аналитичност, необходими за качественото изпълнение на поставените задачи. В
показанията си, разпитаните по делото свидетели, не посочиха нито един пример
от трудовата дейност на ищцата, при който тя да не е изпълнила качествено
поставена й задача и това да е в следствие на липсата на горепосочените лични
качества. В този смисъл, така посочените в заповедта основания за липса на професионални
качества у работника отново се явяват недоказани, като за съда не става ясно от
какви обстоятелства произхождат те. От друга страна от процесната заповед не
става ясно какви анализи и прогнози на технологичния режим, на разходните
норми, на изразходваните суровини и материали, Я.К. не е осигурила навреме. В
какво са се изразявали тези анализи и прогнози, кога й е била поставена задача
за изготвянето им, какъв е бил срока за това и кога са били направени те, за да
се приеме, че работата не е свършена от нея навреме.
По същия начин, от
страна на ответника не бяха представени никакви доказателства за конкретен
случай от периода м.май 2017г.- м.ноември 2017г., при който Я.К. не е могла да
вземе решение свързано с анализирането на натоварването на производствените
мощности в цеховете за производство на амоняк, амониев нитрат, азотна киселина
и малотонажни продукти, енергоресурси и енергопроизводство. В самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателя не конкретизира случай, в
който ищцата е трябвало, но не е била в състояние да вземе решение за
горепосочените обстоятелства. От друга страна, разпитаните по делото свидетели,
в т.ч. нейния пряк ръководител и колеги, също не изнасят данни за наличие на
подобен случай, при който Я. К.- Г. е била длъжна, но поради липсата на
качества и познания, не е могла да вземе решение, свързано с анализа и
натоварването на мощностите на производствените цехове.
Предвид изложеното,
съдът счита, че така издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата действително е многословно мотивирана, но по същество
изложените в нея обстоятелства са изключително общи, като липсват описани
конкретни случаи, от които може да се направи извод, че Я.К. не притежава
качества за ефективно изпълнение на възложената й работа. От друга страна,
въпреки разпределената от съда доказателствена тежест по делото, ответното
дружество не представи никакви доказателства, че през периода от 02.05.2017г.
до 27.11.2017г., в който ищцата е изпълнявала длъжността „И,х.п.“, тя е
демонстрирала липса на качества за ефективно изпълнение на работата си, което е
дало и основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Нито от
показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. нейния пряк ръководител Т.
и колеги от същия отдел, нито от останалите доказателства по делото, се
установи дори един случай при който Я.К. е демонстрирала липса на качества за
ефективно изпълнение на работата си, липса на професионални умения, знания и
навици относно процесите в производството на амоняк, амониев нитрат и азотна
киселина. Не бяха представени примери през същия период тя да е проявявала
несъобразителност и незадълбоченост при изпълнение на трудовите си функции. Не
се установиха случаи, при които работника не е проявявал нужните
организираност, методичност и аналитичност, необходими за качественото
изпълнение на поставените задачи. Все в подкрепа на изложеното, за недоказаност
на посочените в процесната заповед мотиви за наличие на предпоставки по чл.328
ал.1 т.5 от КТ, следва да се има предвид и обстоятелството, че Я. К.Г.е била
оценявана от своя пряк ръководител Й.Т. ежемесечно. Видно от приетите като
доказателство по делото карти за ежемесечна оценка на ищцата, през периода от
м.май 2017г. до м.ноември 2017г., свид.Т. й е давал оценки на работата, които
могат да бъдат приети като много добри. Възможните оценки, които работникът е
можел да получи са четири: 0.0, 0.5, 1.0 и 1.5. Видно от картите за оценка на
ищцата е, че за процесния период тя най-често е била оценяна с оценка 1.0, като
общия сбор на месечните оценки е над средния, т.е. може да се приеме, че
качеството й на работа също е била над средното и на едно много добро ниво.
Единствено за месеците октомври и ноември 2017г., след провеждане на последния
изпит от м.септември 2017г., Я.К. е получила общо 3 по-ниски оценки 0.5 и то
само по част от критериите, като общия й бал за месеца отново е бил на средния.
В своите показания по делото обаче, свид.Т. не успя да посочи, какви са били
причините за така поставените от него 3 по-ниски оценки, нито да уточни с какво
точно от работата си не се е справила през тези два месеца ищцата. Така
поставените много добри оценки са за изпълнение на възложените задачи
качествено и в срок, за извършване на системен анализ на процесите, за
планиране и организиране на работата, включително и с ресурсите според
сроковете и изискванията за качество, за работа с нормативни документи и
инструкции. Тези изводи на прекия ръководител на Я.К., направени в ежемесечно
поставяните оценки на работата й са в пълна противоположност на изложените
мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на работника,
което води до извод, че последните освен твърде общи и неконкретизирани не
отговарят и на действителното положение.
На следващо място,
за да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, работодателя е посочил в
процесната заповед, че Я.К. няма професионални знания и умения, което било
установено след проведено обучение и два последователни писмени изпита, за
което били съставени Протокол №299/14.07.2017г. и Протокол №500/14.09.2017г. от
изпитна комисия.
По делото не се
спори, че след продължителното отсъствие на ищцата, поради ползване на отпуск
по майчинство и отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, както и
след промяна на длъжността, която тя заема в ответното дружество, е следвало да премине през обучение и
полагане на изпит. Такова обучение и изпит е преминал всеки от назначените на
тази длъжност в същия отдел колеги на Я.К.. Същевременно, никой от разпитаните
по делото свидетели, в т.ч. Й.Т., началник отдел и С.Д.- административен
директор на дирекция „УРЧР“ не успя да посочи поради каква причина от всички
новоназначени на длъжността „И,х.п.“ единствено ищцата е подписала Допълнително
споразумение към трудовия си договор със срок за изпитване от 6 месеца в полза
на работодателя. Безспорно от показанията на свид.Д. се установи, че преди
подписване на това допълнително споразумение, както и преди полагане на първия
изпит от работника, на същата е предлагано да премине на друга работа в
предприятието, като тя е отказала да приеме предложението. В своите показания,
свид.Д. не отрече и обстоятелството, че преди да положи изпитите пред
комисията, той лично е предлагал на Я. К-Гда я освободи от работа срещу
обезщетение. Също така безспорно от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че след подписване на допълнителното споразумение към
трудовия договор единствено ищцата, въпреки изразеното от нея нежелание, е била
преместена да работи в сградата на КИП, която се намира на значително
разстояние от сградата, в която работят останалите инженер-химици от отдела
/т.нар.сграда “Управление“/. Действително в сградата на КИП също е имало
работни места на служители от отдела на Я.К., но те не са инженер –химици, а
имат както друго образование /техническо/, така и други длъжности, съществено
различни от нейната. На това работно
място, за разлика от нейните колеги инженер-химици, тя не е имала предоставен
индивидуален компютър, а е трябвало да съвместява друг такъв с друг служител от
отдела, който е изпълнявал различни от нейните функции и задачи.
При гореизложените
условия, Я.К. е трябвало да се подготвя за полагане на изпит, съгласно
Разпореждане изх.№50/03.05.2017г. директор
„УРЧР“. Видно от същото Разпореждане е, че изпита е бил насрочен за
03.07.2017г., като срока на обучението за него е двумесечен. Изпитът трябвало
да се проведе пред комисия от двама членове- РСЗ и представител на отдел
„Човешки ресурси“, а при необходимост можело да се включат и други лица. За
обучаващ и едновременно наставник на ищцата е бил определен свид.Й.Т.-
ръководител отдел „т и а“. Според показанията на този свидетел, не било
възможно служителите в отдела му да работят без компютър. Поддържа, че на Г.
била предоставена цялата документация на отдела, за да може тя да се
самообучава. Твърди ,че тя не е идвала при него, за да го пита по някоя от
темите на обучението. Заявява, че през срока на обучението не е ходил в
сградата, където се намира ищцата, за да проверява как се справя тя с
подготовката за изпита или да й разяснява някои въпроси. Същевременно, от
приетата като доказателство по делото Учебна програма за обучение на инженер
химически процеси отдел „ТА“ е видно, че обучаващото се лице е трябвало да се
подготви по общо 13 теми, една от които практическа задача. За подготовка по
всяка тема са определени брой часове, като общо те са 320 часа. Въпреки, че
въпросната учебна програма е била изготвена от свид.Т., той е счел, че изцяло в
тежест на обучаемото лице е да се подготви по формулираните теми, като в
качеството си на обучаващ не е предприел никакви действия за обучаването на
ищцата или за проверка на наученото от нея, а единствено имал готовност да
отговаря на поставени от нея въпроси, каквито обаче през периода за обучение
нямало.
Видно от приетата
като доказателство по делото писмена работа на Я.К. от 14.07.2017г., тя се е
явила на изпит и е развила отговори по поставените й от комисия теми:
Технология за производство на амоняк; Основни използвани суровини,
полуфабрикати и крайни продукти; Решавала е и практическа задача. Съгласно
Протокол №299/14.07.2017г. комисия в състав Й.Т., С.Д. и Д.Д. е поставила на
ищцата оценка „2“ на отговорите, които тя дала по двете теми и на практическата
задача. В протокола липсва подпис на Я.К., като не става ясно дали тя е била
запозната с оценката от изпита и съгласна ли е била с нея. Посочено е
заключение на комисията, а именно, че работника не може да работи
самостоятелно. Не се сочат никакви основания за поставяне на най-ниската
възможна оценка на изпитваната. В проведените по делото съдебни заседания съдът
разпита в качеството на свидетели тримата членове на комисията. В своите
показания те не посочиха какво е било основанието им да оценят писмената работа
на Я.К. с оценка „2“, като не дадоха становище къде според тях тя е сгрешила
при разработването на темите и решаването на практическата задача. В тази
връзка, следва да се има предвид, че единствения член на комисията, който
заяви, че е наясно и знае отговорите на поставените на изпита теми е Й.Т.-
ръководител на отдел „ТА“ притежаващ висше образование „инженер-химик“.
Същевременно свид.Д.Д., която е била член на комисията заявява, че има три
висши образования, като първото е инженер-химик. Тя обаче никога не била
работела като такава, още по-малко в ответното дружество. За около 11 месеца през
1988г.-1999г. била лаборант в „Н.“. Завърнала се в предприятието през 2011г. и
от тогава работела в отдел „Човешки ресурси“. Изрично заявява, че няма нужните
познания, за да оцени изпитната работа на Я. К.–Г..
От показанията на
третия член на комисията- свид.С.Д., се установява, че той изобщо няма
химическо образование, като образователната му степен е бакалавър по икономика.
Специализирал бил химия за около една година, като практически не бил работил в
производствените цехове на „Н.“АД, но имал „наблюдения“ върху работата.
Предвид изложеното,
съдът е в невъзможност да установи по какъв начин е била оценена писмената
работа на ищцата и съответно кой и как е преценил, че отговорите й са за оценка
„2“, каквато й е била поставена от комисията. В самия изпитен протокол липсва
каквато и да е обосновка от страна на комисията, че Г. не се е справила с
изпита още повече, че изпитната й работа заслужава оценка „слаб“. В показанията
си пред съда и тримата членове заявяват, че не помнят в какво точно се
изразяват грешките на ищцата при разработването на двете теми и практическата
задача. От друга страна, двама от членовете на изпитната комисия сами
признават, че не могат и не са компетентни да разберат дали писмените отговори
на ищцата са правилни или не, но въпреки това са й поставили най-слабата
възможна оценка. Единственият запознат с правилните отговори на темите и
практическата задача- Й.Т., също не сочи къде са грешките в писмената работа на
Г. и защо тя е заслужила именно слаба, а не друга оценка. Следва да се има
предвид, че Т. е бил обучаващ и наставник на ищцата, като именно той е изготвил
темите по които тя да се подготвя а също така и въпросите на които е трябвало
да отговори по време на изпита. В този смисъл, логично е той да е имал
наблюдение върху подготовката на обучаемата, както и да е заинтересован от това
дали тя ще положи успешно или не въпросния изпит. Поради това и той като пряко
заинтересовано лице не би следвало да участва в изпитната комисия.
По същият начин
стоят нещата и с проведения на 14.09.2017г. поправителен изпит на ищцата. Видно
от приетата като доказателство по делото писмена работа на Я.К. от 14.09.2017г.
тя се е явила на изпит и е развила отговори по поставените й от комисия теми:
Технология за производство на азотни киселини;Вместимост на складовете за
готова продукция. Изисквания на СУК и СУОС за работно място; Решавала е и
практическа задача. Съгласно Протокол №500/14.09.2017г. комисия отново в състав
Й.Т., С.Д. и Д.Д. е поставила на ищцата оценка „3“ на отговорите на
теоретичните въпроси, както и оценка „2“ на практическата задача. Отново липсва
каквато и да е мотивировка на така поставените от комисията оценки, като
членовете и в съдебно заседание не си спомнят какво точно е сгрешила при
отговорите си ищцата. Най-общо в протокола е посочено, че отговорите не са
изчерпателни и липсва правилно решение на задачата. Не става ясно обаче,
включително и при разпита на членовете на комисията какво още е трябвало да
посочи Г., за да са отговорите й изчерпателни и какъв е бил правилния отговор
на поставената й практическа задача. В тази връзка отново следва да се има
предвид, че двама от членовете на комисията, както сами заявяват, не са
компетентни да дадат сами отговор на нито една от така поставените на изпита
задачи.
На последно място,
следва да се има предвид и обстоятелството, че освен така посочените два
изпита, Я. К-Ге участвала и в провеждането на още един такъв, а именно на
24.08.2017г. На тази дата, тя се е явила, за да положи изискуемия се изпит,
като е получила въпроси на които да отговори. Видно от приетата като
доказателство по делото писмена работа на ищцата от въпросната дата е, че тя е
разработила отговори на следните въпроси:Технология за производство на натриев
нитрат и Видове пара- производство и консумация. Решавала е и практическа
задача. Протокол от изпитната комисия, съответно поставени оценки на тази
изпитна работа обаче няма. От приетия като доказателство Рапорт, изготвен от Д.И.Д.
на 31.08.2017г., и видно, че действително е бил проведен втори изпит на Я.К.,
тя се е явила на него и е разработила темите, които са й били зададени. Посочва
се обаче, че на въпросната дата членовете на изпитната комисия са отсъствали. В
проведените по делото съдебни заседания и изслушване на показанията на
въпросните членове на комисията, съдът не успя да установи кой от тях е
отсъствал по време на изпита. Членовете на изпитната комисия не са били
посочени поименно, т.е. те са били взаимно заменяеми и при отсъствието на някой
от тях той е можел да бъде заместен от друг специалист в областта на
инженерната химия. От представените по делото доказателства от ответника по
никакъв начин не става ясно след като членовете на комисията са отсъствали кой
и по чие указание е допуснал до изпит на въпросната дата ищцата, кой й е връчил
изпитните въпроси и кой е получил от нея изпитната й работа. Последните
обстоятелства не бяха изяснени и от разпита на свидетелите Т., Д. и Д., които
съответно нямат ясен спомен за случилото се на 24.08.2017г. Свидетелите обаче
поддържат, че поставянето на оценките на изпитната работа и съставянето на
протокола за изпита може да бъде направено и на един по-късен етап- дори след
една или две седмици, поради което категорично недоказано е твърдението на
същите, че изпитната работа е анулирана поради невъзможност комисията да се
събере. В този смисъл нелогично е при отсъствие на изпитната комисия ищцата да
бъде въобще допускана до изпит, да й се дават изпитни въпроси, които тя да
разработи, както и да се приема изпитната й работа за оценка.
Предвид изложеното,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по
безспорен начин, че Я.К. е била надлежно обучавана от назначения обучаващ и
наставник Й.Т., както и че й е била предоставена възможност сама да се обучава,
предвид изпращането й да работи на отдалечено работно място, без персонален
компютър и сред служители, които макар и от същия отдел имат съвсем различно
както образование, така и длъжностни функции. По същия начин, нито от
представените два изпитни протокола, нито от разпита на членовете на изпитната
комисия, се установи по безспорен начин, че ищцата не е успяла да се справи с
поставените й по време на изпитите задачи. В този смисъл, съдът намира, че по
никакъв начин от събраните по делото доказателства може да се приеме, че
изпитните работи на Я.К. действително е следвало да бъдат оценени със слаби
оценки и то от комисия, в която двама от членовете изрично заявяват, че не са
компетентни и не биха могли да посочат правилните отговори на поставените
въпроси.
Водим от горното,
съдът счита, че извършеното със Заповед №329/27.11.2017г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, поради това, че тя не притежава качества за ефективно изпълнение на
работата „И,х.п.“, е незаконосъобразно,
като предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са
основателни и доказани.
Поради изложеното и
с оглед основателността на предявените от ищцата обективно съединени искове по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, заповед №329/27.11.2017г. на изпълнителния
директор на „Н.“АД следва да се отмени, като извършеното с нея уволнение бъде
признато за незаконно и ищцата бъде възстановена на длъжността „И,х.п.” в отдел
„т и а“ на ответното дружество.
На последно място,
съдът счита, че следва да се уважи и третия предявен иск за изплащане на
обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за период от 28.11.2017г.
-датата от която ищцата е останала без работа до 03.05.2018г., на която дата е
проведено последното съдебно заседание по делото и съдът служебно е установил
от трудовата книжка на Я.К., че няма сключен друг трудов договор. При
определяне размера на това обезщетение, съдът кредитира заключението на вещото
лице, дадено в изготвената и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза.
Видно от същото, брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ
месеца на уволнението, е изплатено през месец октомври 2017г., като за един
работен ден то е 54,27 лева, а за пълен месец /22 дни/- 1193,92 лева. Размерът
на обезщетението за периода от 28.11.2017г. до 03.05.2018г., т.е. за пет месеца
и 3 работни дни е 6132,41 лева. Върху така определеното обезщетение следва да
се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска-19.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част за сумата над
6132,41 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода от
04.05.2018г. до 27.05.2018г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
предявените против него три иска в размер на общо 345,30 лева, разноски за
съдебно-счетоводна експертиза- 160 лева, както и разноските на ищеца по настоящото
дело за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете в
размер на – 513,64 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
незаконно, извършеното със Заповед №329/27.11.2017г. на Д.С.Д.- изпълнителен директор
на „Н.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***,
уволнение на Я.Н. К.- Г., с ЕГН **********,***, от длъжността „И,х.п.“ в отдел
„т и а“ на „Н.“АД и ОТМЕНЯ Заповед №329/27.11.2017г. на изпълнителния директор
на „Н.“АД, с която Я.Н. К.- Г., с ЕГН **********, е уволнена от длъжността „И,х.п.“.
ВЪЗСТАНОВЯВА Я.Н. К.- Г., с ЕГН **********,***,
на заеманата преди уволнението длъжност „И,х.п.“ в отдел „т и а“ на „Н.“АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***,
представлявано от Д.С.Д.- изпълнителен директор.
ОСЪЖДА „Н.“АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от Д.С.Д.-
изпълнителен директор, да заплати на Я.Н. К.- Г., с ЕГН **********,***, на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 28.11.2017г. до 03.05.2018г., в размер на 6132,41 лева /шест
хиляди сто тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 19.01.2018г., до
окончателното изплащане, като иска в частта му за сумата над 6132,41 лева до пълния предявен размер от
7163,52 лева и за периода от 04.05.2018г. до 27.05.2018г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.“АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от Д.С.Д.-
изпълнителен директор, да заплати на Я.Н. К.- Г., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 513,64 лева /петстотин и тринадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „Н.“АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от Д.С.Д.-
изпълнителен директор, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен
съд- Димитровград, направените разноски за вещо лице в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева, както и държавна такса за всеки от трите предявени иска в
размер на общо 345,30 лева /триста четиридесет и пет лева и тридесет стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от датата
на обявяването му.
СЪДИЯ: