Решение по дело №1020/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 7495/04.09.2024 год. на Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, ЕИК *********, представлявано от С. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Д. Р. Д., със съдебен адрес: гр. Велинград, [улица], ет. 1, против Дирекция „Национална система 112“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, [жк], [улица], ет. 3. Претендира се присъждане на сума в размер на 12 537,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служителите от дирекцията, допуснати по повод на службата им – административна дейност по предаване на сигнал до компетентното Районно управление – Велинград при Министерство на вътрешните работи (РУ - Велинград при МВР), което да изпрати служители за оглед на пътнотранспортно произшествие (ПТП), състояло се на 30.01.2022 год., в тъмната част на денонощието около 05:00 – 05:10 часа, около 1,5 километра след разклона за с. Абланица, по пътя в посока гр. Сърница, на МПС лек автомобил „Хюндай“, модел И20, с рег. № [рег. номер], управляван от правоспособния водач Й. С. М., [ЕГН], което е поднесло и се е ударило в мантинелата и след това не е могло да се придвижва на собствен ход, както и компетентните служители да съставят необходимите протоколи за ПТП. Ищецът твърди, че от незаконосъобразните бездействия на ответната страна, допуснати по повод изпълнение на служебните им задължения – административна дейност, по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за него е налице отказ за заплащане на щета по застраховка „Автокаско“ и той е следвало сам да възстанови нанесените щети на автомобила. Освен сумата от 12 537,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служителите от дирекцията се претендира и законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът с молба вх. № 10155 от 25.11.2024 год. (л. 84 и сл. от делото) е изменил иска си чрез замяната на ответника - Дирекция „Национална система 112“ при Министерство на вътрешните работи с Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1. Частично е изменено също и изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, като са направени твърдения, че претендираните щети са настъпили вследствие на бездействие от страна на служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик. Посочено е, че това е станало, когато след изпратена в 05:17:38 ч. на 30.01.2022 год. по електронен път информация от оператор на Дирекция „Национална система 112“ до ОД на МВР – Пазарджик и извършено вписване на инцидента в 05:18:50 ч. от служители на ответника, след това същите не са уведомили РУ - Велинград, които да изпратят автопатрул, който да състави протокол за ПТП. Вследствие на това бездействие, ищецът твърди, че е последвал отказ от заплащане на щета по застраховка „Автокаско“ на МПС лек автомобил „Хюндай“, модел И20, с рег. № [рег. номер], управляван от правоспособния водач Й. С. М., [ЕГН], което го е принудило сам да възстанови нанесените щети по автомобила в размер на 12 537,14 лева. Освен сумата от 12 537,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служителите от дирекцията се претендира и законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д., поддържа исковата си претенция и моли съда да я уважи по основание и размер. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Пазарджик, чрез юрисконсулт П., изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че не са налице незаконосъобразни действия, бездействия или актове на ответника, които да са в пряка причинно-следствена връзка с претендираните имуществени вреди.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е собственик на МПС лек автомобил „Хюндай“, модел И20, с рег. № [рег. номер], който е бил управляван от правоспособния водач Й. С. М., [ЕГН], на 30.07.2022 год. сутринта между 05:00 часа и 05:10 часа е претърпял ПТП по пътя Велинград – Сърница в посока гр. Сърница.

От изслушания звукозапис (виж приложения по делото оптичен носител) и от разпечатките на визуалните файлове, съдържащи данни за подадения сигнал на „телефон 112“ се установява, че шофьорът е позвънил на спешния телефонен номер и е уведомил за инцидента. Уточнил е, че колата му е аварирала на пътното платно, не е в движение и пречи на движението. След това служител на Дирекция „Национална система 112“ при МВР е уведомил ОД на МВР – Пазарджик, където от техен служител в Регистъра на постъпилите сигнали на „телефон 112“ е отразено под № 32 в 05:17 часа - „колата му е аварирала“, видно от представената по делото извадка от Регистъра на постъпилите сигнали на телефон 112 от Оперативна дежурна част на ОД на МВР – Пазарджик (л. 152 от делото).

На 31.01.2022 год. ТП „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, чрез С. М., видно от представените, с писмо вх. № 1079 от 05.02.2025 год. (л. 122 и сл. от делото), доказателства, е подало пред ЗАД „Алианц България“ АД Уведомление за щети по МПС № 0306/22/777/500285, както и още три допълнителни уведомления, като към първото е приложена снимка на екран на телефон, а към третото разпечатка на разговори и фактура. В отговор на тези уведомления от застрахователното дружество е изпратено писмо с № 2-101-4101-1403 от 21-02-2022 год. до ищцовото дружество. С него е уведомено, че поради липсата на представен документ, от който да са видни времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията по автомобила, за застрахователя са налице пречки да установи дали повредите са настъпили в резултат на събитие или събития, представляващи покрит риск. На тези основания ЗАД „Алианц България“ АД е приело, че липсват основания за заплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция за щета.

По делото са изслушани свидетелските показания на С. М.. Същите съдът кредитира като относими към приобщения доказателствен материал по делото и преценява като безпристрастни, въпреки че лицето е баща на водача на автомобила, претърпял ПТП и син на представляващия Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ - собственик на авариралия автомобил.

От тях се установява, че водачът на лекия автомобил Й. С. М. (негов син) му се е обадил на процесната дата и го е уведомил, че е претърпял ПТП по пътя Велинград – Сърница в посока гр. Сърница, след разклона на с. Абланица. Свидетелят се е обадил на таксиметрова форма и с такси е стигнал до мястото на инцидента. Там е видял процесния лека автомобил. Познава го много добре, тъй като преди време е шофирал този автомобил. Видял е, че колата е била блъсната в една мантинела, на един завой. Нямало втори участник в ПТП. След това видял, че е имало дупка на пътя. Свидетелят забелязал, че синът му е много изплашен. Попитал го е дали е звънял на телефон 112. Й. М. му отвърнал, че е звънял два пъти, но не са изпратили, както и по времето, когато свидетелят е бил на местопроизшествието. Към 4-5 часа сутринта е повикал платформа на фирма „Я и Я 1216“ ЕООД, която е качила и извозила колата до сервиз в гр. Велинград за извършване на ремонтни дейност по нея. Свидетелят М. заяви, че е поел ангажимент и се е занимавал с цялата кореспонденция със застрахователното дружество. Последните са му поискали протокол от ПТП, но тъй като органите на МВР не са пристигнали на местопроизшествието не им е представил и е било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Ремонтът бил извършен за сметка на търговското представителство.

По делото са приети и неоспорени следните доказателства:

Фактури, от които се установява, че ТП „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ е заплатило сума в общ размер на 12 537, 14 лева за ремонт на катастрофиралия автомобил.

Електронен носител - CD-R, съдържащ два броя аудиозаписи и три броя снимки на електронни картони по случая. В съдебното заседание са изслушани двата звукозаписни файла, от които е установено, че само единият съдържа запис, както и са разпечатани на хартиен носител трите визуални файла, съдържащи се на електронния носител.

С писмо вх. № 1079 от 05.02.2025 год. (л. 122 и сл.) от ЗАД „Алианц България“ АД са представени писмени доказателства по опис.

Извлечение от Регистъра на постъпилите сигнали на „телефон 112“ от Оперативна дежурна част на ОД на МВР с посочване, че под № 32 на 30.07.2022 год., в 05:17 часа, е регистриран сигнал „колата му е аварирала“ (л. 152).

С писмо вх. № 2953 от 26.03.2025 год. ЗАД „Алианц България“ АД (л. 170 и сл.) е представило доказателства, съдържащи се на електронен носител - CD-R. Приети са по делото и предвид разпореждането на съда са разпечатани на хартия – общо 20 листа снимков материал.

Писмо с вх. № 2951 от 26.03.2025 год. от РУ – Велинград (л. 168), в което е посочено, че в РУ – Велинград няма данни И. С. М. да е подавал жалба за претърпени материални щети по ПТП, състояло се на 30.07.2022 год.

Изслушана е и приета съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ). Съдът я кредитира като безпристрастно изготвена и относима към предмета на исковата претенция.

От заключението на експерта се установява, че ТП „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ е заплатило общата сума на платените фактури от ТП „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ на „Автопотреби Велинград“ ООД и „Я и Я 1216“ ЕООД за закупени авточасти и извършени ремонтни услуги в размер на 12 537,14 лева. Фактурите са осчетоводени и от двете дружества за съответните данъчни периоди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима – предявена е от лице, което е активно легитимирано да претендира обезщетение, срещу пасивно легитимиран процесуален субект. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – в случая срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик.

Разгледана по същество исковата молба е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК сочи, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, правото на обезщетение възниква при наличие на претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността е деликтна като специфичното в случая е това, че вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност от служители/длъжностни лица на административен или държавен орган. За да е осъществен фактическият състав на нарушението законодателят изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод на административна дейност; настъпване на вредоносни последици (причиняване на вреди) от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между този административен акт, действие или бездействие и настъпилата в патримониума на ищеца вреда. Липсата дори на един от посочените елементи на фактически състав на непозволеното увреждане препятства реализирането на отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

„Бездействието“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява неизвършването на нормативно определени (предписани от закон или подзаконов нормативен акт) изискуеми фактически действия, по аргумент от чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК. Следователно незаконно бездействие е налице, когато има законово изискване/задължение за действие, а органът или длъжностното лице не са го извършили изобщо или своевременно, въпреки, че са били длъжни да го извършат, или по начина, предписан в закона.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. (В този смисъл Решение № 1706 от 03.02.2011 год. по адм. дело № 9953 от 2010 год. на Върховния административен съд, трето отделение).

В разглеждания случай се излагат твърдения за незаконосъобразно бездействие на служителите на ответната страна, допуснато при повод изпълнение на служебните им задължения, изразяващи се в непосещаване на място на пътнотранспортното произшествие на 30.01.2022 год. и несъставянето на протокола за ПТП, след като Й. С. М. е подал сигнал до телефон 112, отразен в регистърните книги на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик.

Съгласно параграф 6, т. 30 от ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В чл. 125 от ЗДвП са посочени случаите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.); 5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Действително и съгласно кредитираните свидетелски показания и изслушания звукозапис от телефонното обаждане на телефон 112 се установява, че е налице осъществено на 30.01.2022 год. ПТП, при което повредата не е била причинена от друго от ППС и лекият автомобил не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход. В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, която създава задължение за контролните органи на МВР да посетят задължително мястото на ПТП и следва да съставят протокол за ПТП – по арг. на чл. 125а от ЗДвП. В чл. 2 от Наредба № Iз-42 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд е посочено какви документи се съставят при установено ПТП. При ПТП с материални щети се съставя протокол по чл. 2, ал. 1, т. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт. По-нататък в същата Наредба, в чл. 4, е пояснено, че при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, който според чл. 3, ал. 2 се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП. С оглед така посочените правни норми законодателят е вменил задължение на органите на полицията при наличие на ПТП с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди задължително да го посетят и да издадат констативен протокол. Последният има за цел да докаже настъпването на произшествието пред съответния застраховател, който има задължение по силата на Кодекса за застраховането да покрие отговорността на застрахования.

Несъмнено непосещаване на мястото на настъпилото ПТП на 30.01.2022 год. и несъставянето на протокол от контролните органи на реда е препятствало възможността на засегнатото лице – ищеца по делото, да реализира правата си по валидно сключен договор за застраховка „Автокаско“ и да получи обезщетение, което да репарира настъпилите от установеното ПТП вреди. Основателни са аргументите на ищеца, че е невъзможно да заведе щета и да получи обезщетението по застрахователната полиция. От фактите и събраните устни и писмени доказателствата по делото се установява, че е налице бездействие на служителите на РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик да посетят на място ПТП и да съставят протокол за него. От съдържанието на писмо с № 2-101-4101-1403 от 21.02.2022 год. на ЗАД „Алианц България“ се установява, че застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение по предявената от ищеца щета с посочен номер с мотива, че не е представен документ, от който да са видни времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията по автомобила, за да се установи дали повредите са настъпили в резултат на събитие/я, представляващи покрит риск по застраховката и дали са настъпили на 30.01.2022 год. Такъв документ представлява именно протокола за ПТП, издаден след като мястото на пътнотранспортното произшествие е посетено от служители на МВР.

Предвид изложеното съдът счита, че е налице причинно-следствената връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие – непосещаване на мястото на ПТП и съставяне на протокол за ПТП от служители на ответника и вредата – твърдените имуществени вреди. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. (В този смисъл Решение № 2601 от 22.02.2012 год. по адм. дело № 12721 от 2011 год. на Върховния административен съд, трето отделение). Установи се, че е налице законова регламентация за посещаване мястото на ПТП в този случай и съставяне на протокол за ПТП и бездействието на органа да извърши така очертаните му служебни задължения е довело неизплащане на застрахователно обезщетение по сключена застрахователна полица с ЗАД „Алианц България“. Следователно исковата претенция е основателна и доказана.

По отношение на размер на исковата претенция:

От приобщения доказателствен материал по делото по категоричен начин се установи, че ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите на РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик на 30.01.2022 год. претърпените загуби представляват заплатените от търговското представителство ремонтни дейности, установени с приложени по делото фактури и дейност по репатрирането и превозването на лекия автомобил посредством платформа до сервиз от „Я и Я 1216“ ЕООД. По отношение на размера на имуществените вреди вещото лице е изчислило, че сумата претендирана по размер за претърпените имуществени вреди е идентична по стойност с тази от представените по делото разходнооправдателни документи – фактури, възлизащи в общ размер на 12 537,14 лева. С пълно и пряко доказване ищецът установи настъпилите в патримониума му преки и непосредствени имуществени вреди, в посочения размер, като резултат от бездействието на служителите на ответника.

Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер, поради което следва да я уважи като осъди ответника да ги заплати ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по делото разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 202 от делото), предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Същите са в общ размер на 1915,00 лева, от които 50,00 лева – държавна такса, 350,00 лева – депозит за вещо лице и 1515,00 лева – заплатен адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като ищеца претендира сумата от 1515,00 лева за адвокатско възнаграждение, а по силата на посочената наредба тази сума е под минимално определения размер.

Поради така изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд-Пазарджик, VII-и състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, ЕИК *********, представлявано от С. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], сумата в размер на 12 537,14 (дванадесет хиляди лева петстотин тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на бездействие от страна на служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик на 30.01.2022 год., касаещо непосещаване мястото на ПТП и несъставяне на протокол за ПТП на МПС лек автомобил „Хюндай“, модел И20, с рег. № [рег. номер], управляван от правоспособния водач Й. С. М., [ЕГН], по пътя Велинград – Сърница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик с административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 да заплати на Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, ЕИК *********, представлявано от С. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], сумата от 1915,00 (деветнадесет хиляди и петнадесет лева) лева, представляващи направени съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.