РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Благоевград, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600190 по описа за 2024 година
С присъда № 1/16.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 2/2023 год. на
Районен съд – Г, подсъдимият Ф. Б. И. е признат за виновен в това, че на
03.08.2021 г., в гр. Г, в района на ж.к. „..., блок № 2, чрез използване на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка и модел „ФТ 35Д“ с
рег. № ... собственост на К. отнел чужда движима вещ - метална конструкция
на стойност 194,20 лева /сто деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/,
от владението на собственика Р Н К. от гр. Г, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание цитираната
разпоредба във вр. с чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ“ затворнически
режим.
В тежест на признатия за виновен подсъдим са възложени разноските от
ДП в полза на ОД на МВР – Благоевград в размер на 199,55 лв., разноските за
служебен защитник в размер на 640 лв. в полза на НБПП – София, а в полза
1
на ГДРС сторените разноски в размер на 80 лв., както и държавните такси от
по 5 лв. за издаване на изпълнителен лист в полза на всеки от правоимащите.
С посочената присъда ГДРС се е разпоредил и с веществените
доказателства по делото, постановявайки на наследниците на починалия
собственик в лицето на С. К., Ш. К. и М. К. да се върнат 8 бр. „Г“ образни
винкела, 2 бр. „П“ образни винкела, 2 бр. метални рамки с лаМ., 3 бр. „Г“
образни винкела, съхранявани в пункт на „Ф“ ЕООД, гр. Г, ул. „П“ № 1.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от името на
подсъдимия И., с която се навеждат твърдения за допуснати от първата
съдебна истанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви към нея. Според защитника въобще не са анализирани събраните
доказателства и освен това липсват правни изводи, което опорочава
присъдата и налага нейната отмяна. Липсват аргументи и относно наложеното
наказание, което се явява явно несправедливо. Не са отчетени изключително
ниската стойност на предмета на кражбата и желанието на подсъдимия да
възстанови стойността му, което не е осъществено поради множеството
наследници на починалия собственик К.. Отделно от това съдът въобще не е
обсъдил възможността за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, както и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Постановяването на
условни осъждане е допустимо и наложително с оглед ниската степен на
обществена опасност на извършеното престъпление.
В пледоарията си пред въззивната инстанция служебният защитник
поддържа изложеното в жалбата и допълнението към нея, като счита, че са
налице основания за отмяна на присъдата поради липсата на мотиви към нея,
отговарящи на стандартите на НПК. Независимо от провеждане на
производството пред ГДРС по реда на чл.371, т.1 от НПК, съдът е длъжен да
извърши анализ на доказателствената съвкупност, което не е сторил. Липсват
и правни изводи относно повдигнатото обвинение. Лаконични са и
съображенията относно определеното наказание „лишаване от свобода“,
което е постановено да се търпи ефективно, без въобще да се обсъди
възможността за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Във връзка с посоченото
се иска изменение на присъдата относно определеното наказание, като се
приложат чл.55 от НК при неговото определяне и постанови изпитателен срок
по чл.66 от НК.
2
Жалбоподателят И. поддържа заявеното от защитника му, а в
предоставената му последна дума заяви, че „иска условно осъждане“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява
становище за потвърждаване на атакуваната присъда. Въпреки лаконичността
на мотивите към нея е посочено кои доказателства се кредитират и защо, а
при определяне на наказанието съдът е отчел данните за съдимостта на И.,
както и особеностите на конкрпетния случай, които изключват приложението
на чл.55 от НК.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при разглеждане на
делото са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на същото на
първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Константната съдебна практика сочи, че мотивирането на всеки съдебен
акт е абсолютна необходимост и всяко отклонение в тази връзка се явява
безусловно основание за отмяната му. В тази посока е разпоредбата на чл.34
от НПК, в която изрично е посочено, че всеки акт на съда съдържа “…
мотиви”. Отделно от това, в чл.305, ал.3 от с.з., законодателят е разяснил
минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата, които
задължително включват “… установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение”. В този смисъл решаващият съд дължи разяснения на основните
въпроси в наказателния процес относно авторството на деянието, степента на
участие на подсъдимия в него, установяването на предмета на
престъплението и начина по който е индивидуализиран, вината на
извършителя и др., без които не може да се разбере защо деецът е осъден,
респ. оправдан, за конкретното престъпление. В разглежданият казус
посоченото от ГДРС е фрагментирано и свързано само с изброяване на
свидетелите по делото, без задълбочен анализ на смисъла на заявеното от тях
и връзката му с останалия доказателствен материал. Така например писмените
доказателства и тяхното значение за установяване на обективната истина
въобще не са коментирани. Основното нарушение обаче е в сто процентовата
липса на съждения относно извършеното престъпление и неговата правна
квалификация. Безспорен постулат при изготвяне на мотивите към една
3
присъда е, че след излагане на възприетата фактическа обстановка и анализ на
доказателствата, които я установяват, съдът дължи и правни изводи за това
дали поведението на подсъдимия запълва от обективна и субективна страна
състава на вмененото му престъпление. Посочването на елементите от
обективната страна на престъплението е задължително и свързано с
възможността подсъдимият да оспори наличието на който и да е от тях, с
последица било оправдаването му, било преквалифициране на деянието в по-
леко престъпление. В случая ГДРС се е задоволил да посочи само, че от
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Какво е обаче
извършеното престъпление, неговата точна правна квалификация и приетите
за налични елементи от обективния му състав не става ясно. Въззивната
инстанция отбелязва, че при изготвяне на мотивите към присъдата
съществуват възприети от съдебната практика стандарти, които почиват на
изискванията на закона и достиженията на правната теория, които в случая не
са спазени. Само посоченото обстоятелство съществено опорочава
проверявания съдебен акт до степен на негодност, защото не може да се
установи по изискуемия се от приложимото право начин каква е
действителната воля на съда относно наличието на елементите от обективната
страна на престъплението и съответната му правна квалификация.
Налице е съществена непълнота на мотивите и във връзка с
определеното на И. наказание. На практика липсва отговор по направеното от
служебния защитник възражение за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Възможността за условно осъждане е отхвърлена от първата съдебна
истанция, въпреки, че при внимателния прочит на бюлетина за съдимост на
подсъдимия се установява, че същият е реабилитиран на основание чл.88а от
НК и пречки в тази насока няма. Този въпрос следва да бъде преценен от
новия съдебен състав при повторното разглеждане на делото, включително и
относно възраженията за съразмерност на наказанието и извършеното
престъпление.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335,
ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 1/16.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
4
2/2023 год. на Районен съд – Г и връща делото на същия съд за нова
разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5