РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501554 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. във вр. с чл.422 ГПК.
Обжалвано е Решение №260258 от 13.04.2022г. на Пловдивски РС,
постановено по гр.д.№20274/2019г., първи гр.с., с което се признава за
установено, че в полза на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК *********,
съществува парично вземане към Х. Н. Х., ЕГН **********, за сумата
10 600,05 лева, произтичащо от запис на заповед, с дата на издаване
9.06.2017г., предявен за плащане на 03.07.2018 г., който запис на заповед е
бил прехвърлен с джиро на 11.09.2018г. от „Кредихелп“ ООД в полза на
ищцовото дружество „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху сумата от 10 600,05 лева, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 08.11.2018г. до окончателното й плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№
17648/2018 г. на Пловдивски районен съд. С постановеният съдебен акт в
полза на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК ********* са присъдени разноски
по заповедното производство в размер на 212.00лв, представляващи
заплатена държавна такса и 1020лв, представляващи адвокатско
1
възнаграждение, като и разноски в първоинстанционното производство в
размер на 212лева за държавна такса и 1017,60 лева за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката Х. Н. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв.С. Г. обжалва решението на първоинстанционният съд,
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като
вместо това въззивния съд постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции
по реда на чл.38 ЗА, съгласно представения списък с направени такива,
както и разноски сторени в заповедното производство.
Въззиваемата страна „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния си представител адв. В. В. оспорва жалбата като
неоснователна, по съображения изложени в депозирания отговор, моли да се
потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения
списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен
иск предявен от „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК ********* срещу Х. Н.
Х., ЕГН ********** по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за
признаване за установено съществуването на вземане в размер на 10 600,05
лева, дължима главница по издаден изпълнителен лист въз основа на запис
на заповед,с дата на издаване 9.06.2017г., с издател ответницата и поемател
на дълга „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, който запис на заповед е бил
прехвърлен с джиро на 11.09.2018г. в полза на ищцовото дружество, ведно
със законната лихва върху сумата от 10 600,05 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
2
ч.г.д.№17648 по описа на РС Пловдив за 2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се, че ответницата не е заплатила сумата по записа на заповед,
поради което ищцовото дружество се е снабдило със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №17648/2018 г. по описа на
ПРС. Доколкото в срок е постъпило възражение от длъжника, за кредиторът е
налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Ответницата оспорва иска. Признава обстоятелството, че е издател на
менителничния ефект, но навежда твърдения, че основание за неговото
издаване е сключен между нея и „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД на
9.06.2017г. договор за кредит с анекс за договор за пакет допълнителни
услуги, а записът на заповед е издаден като негово обезпечение. Разликата
между посочените суми в записа на заповед и договора за кредит, твърди че
се дължи на обстоятелството, че в сумата по записа на заповед са включени
такси по договора за кредит, които допълнително оскъпяват последния.
Твърди, че подписването на запис на заповед, е условие за отпускане на
кредита. Прави възражения недействителност на целия договор за кредит,
поради липса на описание за изчисляване на договорения лихвен процент,
както и на непосочване на начина на изчисляване на общо дължимата сума по
кредита. Излага възражения за недействителност на клаузите за
възнаградителна лихва, за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, като противоречащи на добрите нрави, материалния
закон и поради заобикаляне на закона.. Моли претенцията да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата
молба като единствен източник на установяваното по реда на член 422, ал. 1
ГПК парично вземане, освобождава ищецът - кредитор от задължение да
доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като
причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното
правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на
заповед, който не установява връзката между съществуващия договор за
кредит от 9.06.2017г. и издадения запис на заповед. Отделно от това
решаващият съд е подчертал, че ответникът не е доказал изложените в
3
отговора му възражения за недействителност на каузалното правоотношение,
което е още едно основание за уважаване на исковата претенция
Недоволен от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката,
която твърди, че съгласно трайната практика на ВКС, абстрактният характер
на записа на заповед като едностранна сделка, не следва да се абсолютизира.
Когато има възражение от платеца за възникнали каузални правоотношения,
послужили като причина за менителничното задължение, то съдът е длъжен
да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, като изследва
каузалните правоотношения между издателя и поемателя, включително
направените възражения относно действителността на договора, което в
настоящия казус първоинстанционния съд не е направил и поради това е
достигнал до погрешни правни изводи.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акта си на база събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният състав изцяло
възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и
задълбочено анализирани в атакувания акт, поради което същите не следва
повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК касаещо
фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния
акт.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът -
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а
именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка, с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва
фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
4
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между поемателя и
длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед.
В случаят е налице редовен от външна страна запис на заповед,
издаден на 09.06.2017г. в полза на поемателя „Мъни Плюс Мениджмънт“
ООД, / с предишно наименование „Кредитхелп“ ООД/, предявен за плащане
на издателя Х. Х. на 03.07.2018г., за сумата 10 600.05лв. Подписът е
положен от издателя - ответник по иска. Менителничният ефект е
прехвърлен с джиро на 11.09.2018г. в полза на ищеца „Кредит Респект“ ООД
за цялата дължима сума в размер на 10 600.05лв. По издадения запис на
заповед не са извършени плащания.
Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, поради
което основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка.
Доколкото обаче от ответната страна има надлежно наведено възражение за
връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е
длъжен да изследва наличието на такава връзка. За съществуване наличието
на такива връзка се приема от съдебната практика, когато страните по двете
правоотношения съвпадат т. е. издателят на записа на заповед е длъжник
на поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално
правоотношение. Само в тази хипотеза записът на заповед изпълнява
обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него се
постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение.
В конкретният случай безспорно се установява, че менителнично
правоотношение е между страните по настоящото дело. Налице са данни в
ЦКР на БНБ по партидата на ответницата, за съществуване на каузалното
отношение между нея и поемателя „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, / с
предишно наименование „Кредитхелп“ ООД/, но доколкото по делото не бе
събрано като доказателство договор за кредит от 09.06.2017г, съдът от една
страна не би могъл да направи обоснован извод, че менителнично
правоотношение между страните по настоящото дело обезпечава вземане по
5
каузално правоотношение между ответницата и Мъни Плюс Мениджмънт“
ООД, / с предишно наименование „Кредитхелп“ ООД/, а от друга не би
могъл да разгледа и да се произнесе по възраженията на ответницата за
недействителност на целия договор за кредит, поради липса на описание за
изчисляване на договорения лихвен процент, както и на непосочване на
начина на изчисляване на общо дължимата сума по кредита и по
възраженията за недействителност на клаузите за възнаградителна лихва, за
заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги, като
противоречащи на добрите нрави, материалния закон и поради заобикаляне
на закона. Ето защо при доказателствена тежест лежаща на ответницата,
настоящият съдебен състав намира, че последната не успя да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и, поради което същите се явяват неоснователни.
Въз основа на изложените съображения и предвид на това, че е налице
редовен от външна страна запис на заповед, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен като се
признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника
по процесния запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 417, т. 9 ГПК ч.гр.д. №17648/2018 г. по
описа на ПРС, в размер на 10 600.05лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 08.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявения
иск, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 1018лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260258 от 13.04.2022г. постановено
по гр.д.№20274/2019г. по описа на ПРС, първи гр.с.,
6
ОСЪЖДА Х. Н. Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“*** / адв. С. Г./ да заплати на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ЖК „****“ №***
сумата в размер на 1018 лв. /хиляда и осемнадесет лева/, представляващи
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7