№ 4170
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100100135 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] М. Л. е заявил в искова молба от 04.01.2024 г., че на 25.10.2023 г. е
участвал в ПТП, предизвикано от Д. Н., чиято гражданска отговорност (ГО) е
била застрахована при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД. От ПТП М. Л. е получил:
- контузия на гръдния кош;
- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб;
- счупване на кръстен прешлен L5.
[2] На 25.10.2023 г. М. Л. е поискал от БУЛ ИНС да му заплати
обезщетение за вредите, но БУЛ ИНС не го е направил. Затова М. Л. моли
съда да осъди БУЛ ИНС да му заплати:
- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
1
- законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане
(исковата молба, л. 2-4; молбата за допускане намаляване на иска, л. 161;
определението за допускане намаляването на иска от протокола от о. с. з. на
13.06.2025 г., л. 161).
2. На ответника
[3] БУЛ ИНС е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не Д. Н. е причинила ПТП;
2. М. Л. не е претърпял увреждания от твърдяното ПТП, а дори да е
претърпял увреждания, то това не са всички твърдени увреждания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно. Ето защо БУЛ ИНС моли съда
да отхвърли иска (писмения отговор, л. 51-54).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[4] Не се спори, че М. Л. е бил роден на ********* г. Той се е чувствал
нормално; работил е първоначално като парамедик, а след това си е направил
фирма за осигуряване на медицински транспорт; не е спортувал; имал е
дискова херния (показанията на свидетелката Л.а, л. 121-122).
[5] На 25.10.2023 г. около 17:28 часа свидетелката Д. Н. е управлявала
лек автомобил „Тойота“ по бул. „Сливница“ в посока от бул. „П. Дертлиев“
към Околовръстен път с 50 км/ч. Д. Н. е управлявала автомобила „Тойота“ на
три метра зад автомобил „Форд Транзит“, управляван от М. Л., който е
предприел спиране. Д. Н. не е могла да спре автомобила „Тойота“ и той е
ударил автомобила „Форд Транзит“ (двустранния протокол, л. 5; показанията
на свидетелката Н., л….; заключението на вещото лице инженер Т., л. 95-98).
Не се спори, че към този момент ГО на Д. Н. е била застрахована при БУЛ
ИНС.
2
[6] От удара М. Л. е получил: контузия в тилната област на главата;
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб; контузия на гръдния кош; обща контузия на гръбначния стълб. От това
той е претърпял болки и страдания за около 30 дни, през които
работоспособността му е била ограничена, а през първите пет-седем дни е
трябвало да носи шийна яка (заключението на вещото лице д-р М., л. 89-92;
заключението на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 141-143). Навяхването на
шията на М. Л. е идентично на това на ищеца по решение на ВКС 50 139-
2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. (показанията на вещото лице М., л. 118-120).
[7] На 06.11.2023 г. М. Л. е поискал от БУЛ ИНС да му изплати
обезщетение (претенцията, л. 11-14). Не се спори, че БУЛ ИНС не го е
направил.
[8] М. Л. е бил освободен от заплащането на държавна такса над 100,00
лева (определението, л. 28). Той е заплатил: 100,00 лева държавна такса (л.
46); 1 600,00 лева за вещи лица (л. 100 и л. 135). БУЛ ИНС е заплатил 5 500,00
лева на адвокат (л. 77-67).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[9] М. Л. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане,
вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 15 000,00 лева.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[10] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, опредЕ. в застрахователния договор, отговорността на застрахования за
3
имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[11] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. М. Л. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на М. Л.;
3. Д. Н. да е причинила ПТП;
4. нейната ГО да е била застрахована при БУЛ ИНС;
5. вследствие на уврежданията М. Л. да е претърпял неимуществени
вреди;
6. БУЛ ИНС да не е изплатил на М. Л. обезщетение за тези вреди.
[12] Съдът установи, че:
1. на 25.10.2023 г. М. Л. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО;
2. от ПТП М. Л. е претърпял увреждания;
3. ПТП е било причинено от Д. Н., защото тя не е съобразила
отстоянието на нейния автомобил до автомобила на М. Л. при избора си на
скорост и не е успяла да спре веднага, след като М. Л. е предприел спиране,
като така е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
4. ГО на М. Л. е била застрахована при БУЛ ИНС;
5. от уврежданията М. Л. е претърпял болки, страдания и неудобства;
6. БУЛ ИНС не е заплатил на М. Л. обезщетение за неимуществени
вреди.
[13] Налице са предпоставките за уважаването на иска. За да установи
за какъв размер искът е основателен, съдът следва да определи какво
обезщетение за неимуществени вреди се дължи. Съдът следва да определи
4
размера на обезщетението за неимуществени вреди към датата на
увреждането (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо
съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди
към датата на ПТП – 25.10.2023 г.
[14] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осаК.вания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[15] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[16] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[17] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
5
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ
(отм));
- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ
(отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната
застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[18] През 2023 г. икономическата обстановка в страната е била
значително по-добра от тази през 2017 г. Така например през 2017 г.
[1]
минималната работна заплата (МРЗ) е била 460,00 лева, а през 2023 г. тя
вече е била 780,00 лева[2], т. е. с 69,57% по-висока (780,00-
460,00/460,00х100,00).
[19] Съдът установи, че към момента на ПТП М. Л. е бил на 54 години.
Той се е чувствал нормално; работил е първоначално като парамедик, а след
това си е направил фирма за осигуряване на медицински транспорт; не е
спортувал; имал е дискова херния.
[20] Съдът установи, че от ПТП М. Л. е получил: контузия в тилната
област на главата; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб; контузия на гръдния кош; обща контузия на
гръбначния стълб. От това той е претърпял болки и страдания за около 30 дни,
през които работоспособността му е била ограничена, а през първите пет-
седем дни е трябвало да носи шийна яка. Навяхването на шията на М. Л. е
идентично на това на ищеца по решение на ВКС 50 139-2023-II Т. О. по т. д.
545/2022 г. Цялостното увреждане, предмет на това решение на ВКС, е по-
тежко от увреждането на М. Л., защото то включва и сътресение на мозъка.
Увреждането по решението на ВКС е от 2017 г., като ВКС е определил
15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди[3].
[21] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че
общото увреждане на М. Л. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на
цитираното решение на ВКС. Съдът също така отчита обаче, че към 2017 г.,
6
когато е бил увреден пострадалият по решението на ВКС, МРЗ е била с почти
70% по-ниска, отколкото през 2023 г., когато е бил увреден М. Л.. Затова
съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди на М. Л.. Затова съдът уважава иска за 15 000,00 лева,
като го отхвърля за разликата над 15 000,00 лева до 26 000,00 лева.
2. По разноските
[22] М. Л. търси разноски. Той е направил такива за 1 700,00 лева, като
е бил представляван безплатно от адвокат.
[23] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 15 000,00 лева при
първоначално предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда БУЛ
ИНС да заплати на М. Л. 510,00 лева разноски по делото
(1 700,00х15 000,00/50 000,00), а на адвокат Д. З. 859,00 лева адвокатско
възнаграждение (50 000,00-10 000,00х0,08+2 650,00х15 000,00/50 000,00). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда БУЛ ИНС да заплати по сметка на
СГС 570,00 лева държавна такса (15 000,00х0,04-(100,00х15 000,00/50 000,00).
[24] БУЛ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 5 500,00
лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 35 000,00 лева
при първоначално предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда М.
Л. да заплати на БУЛ ИНС 3 850,00 лева разноски по дело
(5 500,00х35 000,00/50 000,00). Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 497/29.12.2022 г.
[3] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 49-годишната ищца е получила: сътресение на мозъка и разкъсно-
контузна рана в лявата челна област на главата с дължина около 1.5 см.; гръбначна травма, изразяваща се в
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб - дисторзио коли;
травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Възстановителният период от сътресението на
7
мозъка е бил от три до пет седмици, а то е било леко, непосредствено след инцидента се е характеризирало със
замайване и гадене. Болките от полученото дисторзио коли са били за 15 дни, като най-силни са били първите
седем дни. Нормалният възстановителен период за него е бил около месец и половина. Контузията на гръдния
кош е причинила болки и страдания за около една седмица, с възстановителен период от две седмици. Общият
възстановителен период от всички увреждания е бил около два месеца, през които ищцата е изпитвала
дискомфорт в ежедневието си. Престоят в болничното заведение непосредствено след инцидента е бил кратък,
като тя е била изписана с подобрение, приятна прогноза за възстановяване, не е имала трайни негативни
последици от получените травми.
РЕШИ:
[26] ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС ” АД да заплати следните суми:
1. на М. Т. Л.:
- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от
25.10.2023 г. плюс законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното
изплащане;
- 510,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат Д. З. 859,00 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК;
3. на СГС 570,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[27] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429 от КЗ на М. Т.
Л. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 15 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева.
[28] ОСЪЖДА М. Т. Л. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД 3 850,00 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. М. Л. е с адрес в гр.
София, ул. „********* и със съдебен адрес – адвокат Д. З., гр. София, ул.
*********. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е с адрес в град София, бул. „Джеймс Баучер“
87.
[29] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[30] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
8
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето 300,00 лева
държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, с
въззивната си жалба следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума, но не по-малко от
25,00 лева. Ако ищецът обжалва решението, той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на държавна
такса, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ100,00/2
000,00х0,02, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9