№ 20380
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110171933 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на П. А. К., чрез адвокат С. П. /с пълномощно на л. 17/,
срещу „М.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „М.“ АД, чрез юрисконсулт Л.И /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„У.Б“ АД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Искането се обоснова с това, че в
полза на посоченото дружество е издаден изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч. гр. д. №
17977/2013 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, вземанията по който са прехвърлени в полза
на „М.“ АД по силата на договор за цесия от 22.06.2015 г., с оглед на което е налице
хипотетична възможност този договор да бъде развален с обратна сила.
По искането по чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 ГПК привличането на трето лице като
подпомагаща страна е допустимо в хипотезите, при които това лице има право да встъпи в
процеса, за да помага на някоя от главните страни, което на свой ред е обусловено от
съществуването на интерес на третото лице, решението по делото да бъде постановено
в полза на подпомаганата страна. Такъв интерес е налице, когато евентуалното
постановяване на решение във вреда на подпомаганата главна страна е от естество да
упражни неблагоприятно въздействие върху правното положение на третото лице, т. е.,
когато от неблагоприятното за привличащата страна решение по делото, в нейна полза
възниква регресно право срещу третото лице. Чрез привличането главната страна цели не
просто да улесни защитата си срещу насрещната по процесуалното правоотношение страна,
а преди всичко да обезпечи своето правно положение по предявен в последващ процес
бъдещ иск срещу третото лице, като го подчини на задължителната сила на мотивите. В
разглеждания случай, за цедента – кредитор по изпълнителния лист от 10.05.2013 г.
безспорно не съществува интерес да подпомага ищеца по отрицателния установителен иск
по чл. 439 ГПК, тъй като постановяването на благоприятно за последния съдебно решение
би отрекло съществуването на вземанията, предмет на договора за цесия от 22.06.2015 г.
/евентуално би направило цедента неизправна страна по договора за цесия/. От друга страна,
при постановяване на решение във вреда на подпомаганата главна страна, то в нейна полза
не би възникнало регресно право срещу третото лице. При това положение, съдът намира
искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за неоснователно.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. К., обективирано в искова молба вх.
№ 392253/04.12.2024 г., за конституиране на „У.Б“ АД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Определението на съда в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г. от
13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 4 961,32 лева – главница по договор за издаване и
ползване на кредитна линия от 21.05.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от
10.05.2013 г. по ч. гр. д. № 17977/2013 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в полза на „У.Б“
АД, вземанията по който са прехвърлени на „М.“ АД по силата на договор за цесия от
22.06.2015 г., във връзка с чието принудително събиране е образувано ИД №
*************** по описа на ЧСИ С.Я, с рег. № *** на КЧСИ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.05.2008 г. е бил сключен договор за
издаване и ползване на кредитна карта между „У.Б АД – кредитор, и П. А. К. –
кредитополучател. Във връзка с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
така сключения договор, на 24.04.2013 г. „У.Б“ АД е инициирал производството по частно
гражданско дело № 17977/2013 г. по описа на СРС, ГО 65 състав, по което на 10.05.2013 г. в
полза на Банката са били издадени заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на
Банката от 18.05.2013 г., е било образувано ИД № 2013***0402243 по описа на ЧСИ С.Я, с
рег. № *** при КЧСИ. С договор за цесия от 22.06.2015 г. „У.Б“ АД прехвърлило на „М.“ АД
всички вземания по издадения на 10.05.2013 г. изпълнителен лист. С молба от 08.09.2015 г.
„М.“ АД направило искане да бъде конституиран като взискател по ИД № 2013***0402243
по описа на ЧСИ С.Я, с рег. № *** при КЧСИ. С разпореждане от 18.11.**** г., влязло в сила
на 06.12.**** г., производство по ИД било прекратено. По молба от 10.12.**** г. е било
образувано второ по ред ИД за събиране на вземанията по изпълнителния лист от 10.05.2013
г. – ИД № *************** по описа на ЧСИ С.Я, с рег. № *** на КЧСИ. Ищецът поддържа,
че с влизането в сила на постановлението на ЧСИ С.Я за прекратяване на ИД №
2013***0402243 от 18.11.**** г., влязло в сила на 06.12.**** г., са обезсилени с обратна сила
всички принудителни изпълнителни действия, предприети спрямо него за принудително
събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Поддържа, че сумите по
посочения изпълнителен лист са погасени по давност най-късно на 26.06.2020 г. /5 години
след постановяване на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Моли за уважаване на иска.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен
лист не са погасени по давност, тъй като по инициираните за принудителното му събиране
изпълнителни дела са били предприети множество изпълнителни действия, препятствали
изтичането на приложимия давностен срок. Моли за отхвърляне на иска.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото настъпването на
2
факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ С.Я, с рег. № *** при КЧСИ, в заверен препис
материалите по ИД № 2243/2013 и по ИД № ****/****, за прилагане по настоящото дело.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3