Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.09.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 6054/2019
г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Д.з.” АД,
чрез пълномощника си – юриск. М.С., с надлежно учредена представителна власт по
делото, против Решение № 27336 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 58628/2018
г. на Софийски районен съд, 167-ми състав, в
частта, с която частично са отхвърлени предявените от „Д.з.” АД ***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание 411 КЗ за разликата над уважения размер от 2326,77
лв. до пълния предявен размер от 4653,54 лв., представляваща непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ
за
изплатено застрахователно обезщетение от „Д.з.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и щета №
*********/09.03.2018 г., за вреди нанесени на МПС марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № *******причинени следствие на ПТП, настъпило на на 09.03.2018г. в гр. София, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 54,29 лв. до пълния предявен размер от 108,58 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатено регресно вземане за периода от 13.06.2018 г. до 04.09.2018 г.
Със същото решение С.О. е осъдена да заплати на ищеца на основание на чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 393,07 лв., представляващи разноски за производството
пред СРС съразмерно на уважената част от исковете, а „Д.з.” АД е осъдено да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200,00 лв., представляващи разноски
за производството пред СРС съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението, в частта, с която са уважени предявените от „Д.З.”
срещу С.О.,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ за сумата от 2326,77 лв., представляваща непогасен остатък
от регресна претенция по чл. 411 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение от
„Д.з.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и щета № *********/09.03.2018 г.,
за вреди нанесени на МПС марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № *******причинени
следствие на ПТП, настъпило на на 09.03.2018г. в гр. София, и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
54,29 лв., не е обжалвано от ответника и
е влязло в сила.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част, поради
допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че
СРС неправилно е преценил, че приноса на застрахования за нстъпване на
процесното ПТП е 75%, а не както се твърди в исковата молба от 50%. Сочи, че
отговорността на застрахования и С.О., която не е изпълнила задължението да
поддържа общинския път в изправност и не е обозначила и сигнализирала дупката
на пътното платно, е еднакъв, т.е. по 50%. Аргументира се с обстоятелството, че
именно наличието на дупка на пътното платно е причина водачът на застрахованото
МПС да навлезе в насрещното платно. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и уважи изцяло предявените искове, както и да присъди
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият С.О., в законоустановения двуседмичен
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно изложените съображения, поддържайки, че процесното ПТП е
изцяло е причинено по вина на водача на застрахованото МПС. Моли съда да
отхвърли жалбата и осъди жалбоподателя да заплати направените пред СГС разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивното производство, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът
намира следното:
Тъй като решението, в частта, с която
частично е уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ, то в
настоящия случай със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника по главния иск, съответно за заплащане
на мораторна лихва при установена забава.
По отношение на оплакванията, касаещи
приноса на Х.А.Г.- водач на застрахованото МПС, за настъпване на
процесното ПТП от 09.03.2018г., следва
да се отбележи, че от показанията на св. Х.Г.Г., които съдът намира за
обективно дадени, възприети пряко и непосредствено, и кредитира с доверие, се
установява, че ПТП е реализирано на прав участък от пътя, при неинтензивен
трафик, а пътят бил неравен. Сочи още, че насрещно движещият се автомобил
възприел отдалече.
От показанията пък на водача на
застрахованото МПС
марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № ******– Х.А.Г., се установява, че било още тъмно,
пътят бил мокър, като докато управлявал автомобила забелязал дупка, и при опит
да избегне същата, навлезнал в насрещното платно, като не успял да се върне в
платното и се ударил челно в насрещно движещия се автомобил.
От представения по делото Протокол за ПТП №
1696189 от 09.03.2018 г., съставен от длъжностно лице при СДВР, се установява,
че процесното ПТП е реализирано поради несъобразена скорост и състоянието на
пътя – мокър асфалт и дупка пълна с вода от страна на водача на МПС марка
„СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № ******– Х.А.Г.. протоколът за ПТП по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на
увреждането и причинените вреди на автомобилите. Следователно, обективираните в
процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по
движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК,
доколкото същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и
задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по
реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция приема, за обоснован извода на СРС, че
процесното ПТП е реализирано в значителна степен следствие на субективното
поведение на водача на МПС марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № ******- Х.А.Г., който се движел на прав участък от пътя, при неинтензивен трафик, но
със скорост, която не е била съобразена с неравностите по пътя и мократа пътна
настилка, като наличието на дупка на пътното платно правилно е било преценено,
че е способствала настъпването на същото с 25%.
Доколкото във въззивната жалба на ищеца липсват други конкретни
оплаквания и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция и на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното
търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27336 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 58628/2018
г. на Софийски районен съд, 167-ми състав, в
обжалваната част, с която частично са
отхвърлени предявените от Д.з.” АД ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ за разликата над
уважения размер от 2326,77 лв. до пълния предявен размер от 4653,54 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ
за
изплатено застрахователно обезщетение от „Д.з.“ АД по имуществена застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № *******причинени следствие на ПТП,
настъпило на на 09.03.2018г. в гр. София, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер
от 54,29 лв. до пълния предявен размер от 108,58 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатено регресно вземане за периода от 13.06.2018 г. до 04.09.2018 г.
РЕШЕНИЕ № 27336
от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 58628/2018 г. на Софийски районен
съд, 167-ми състав, в частта, с която С.О. е осъдена да заплати на „Д.з.” АД сумата от 2326,77 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, за вреди нанесени на МПС марка „СЕАТ“, модел „ЛЕОН“. per. № *******причинени
следствие на ПТП, настъпило на на 09.03.2018г. в гр. София, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 54,29 лв., представляваща лихва
за забава за периода 13.06.2018 г. до 04.09.2018 г., е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, с ЕИК******, да заплати на С.О.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 50,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: