№ 36782
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110127315 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 211627/17.06.2025 г./ на Н.
Д. И. срещу „..................“ АД, която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените срещу него искове,
обосновано с твърдения за извършена цесия в полза на трето лице, поради което ответното
дружество не е надлежна страна в процеса, е неоснователно. На първо място, не се
представят никакви доказателства за твърдяната цесия. На второ място, дори и тя да беше
доказана, следва да се посочи, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва
между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в
отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение.
Затова с извършването на цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към
цедента, каквото е и правото да иска прогласяване на договора за кредит за нищожен. С
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит цесионерът не става страна по този
договор, но длъжникът може /без да е длъжен/ да противопостави и на цесионера
възраженията си, произтичащи от договора с цедента. Ето защо искането на ответника за
прекратяване на производството подлежи на отхвърляне.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно – договорът, общите условия и СЕФ вече са представени с исковата молба,
тарифата на ответното дружество и извлечението за получени от ищеца суми не са
необходими за правилното решаване на делото, а останалите документи не са
конкретизирани.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне – задачи № 1, № 2 и № 3 са неотносими към предмета на делото, отговорите на
задачи № 4, № 5, № 6 и № 7 не изискват специални знания от сферата на счетоводството, а
задачи № 8 и № 9 касаят правни въпроси.
Искането на ответника за изискване на документи от НАП и Столична община –
Дирекция „Местни данъци и такси“ е основателно, защото е относимо към носената от него
доказателствена тежест във връзка с оспорването, че ищецът не е материално затруднено
1
лице.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по гр. д. № 27315/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 10:25 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Национална агенция по приходите в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да предостави информация за доходите на
лицето Н. Д. И., ЕГН ********** – за брутно трудово възнаграждение по регистрирани
трудови договори и за декларирани доходи от друг източник и техния размер. При
неизпълнение на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столична община – Дирекция „Местни
данъци и такси“ в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да предостави
информация за декларираното имущество на лицето Н. Д. И., ЕГН **********. При
неизпълнение на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен са от Н. Д. И. срещу „..................“ АД следните обективно евентуално
съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване
за нищожен поради противоречие на закона на Договор за кредит „Бяла карта“ №
.........../09.04.2024 г.; евентуални искове за прогласяване за нищожни на клаузи от него, а
именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожна
поради противоречие на закона на клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора относно размера
на годишния процент на разходите; иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално
– чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради неравноправност, евентуално
– поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 20 от договора, предвиждаща
задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 15 от договора; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожни поради
противоречие на закона на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, предвиждащи
задължения за разходи за събиране. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с „..................“ АД Договор за кредит „Бяла карта“ №
.........../09.04.2024 г., по силата на който му е предоставен револвиращ кредит за сумата от
300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна платежна
карта „Бяла карта“, при уговорен ГПР в размер на 64.96 %. В договора било уговорено, че
кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит ведно с
начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора.
По силата на чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение
– банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретно изброени кумулативни
2
условия, а съгласно чл. 20 от договора, ако кредитополучателят не предостави
обезпечението в уговорения срок, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоения и
непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.
Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие със
закона. На първо място, възразява, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, във връзка с което оспорва размера на посочения ГПР при твърдения, че неустойката
по чл. 20 не е включена в него, а подлежи на включване, защото води до скрито оскъпяване
на кредита. Счита, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска
практика, която го е възпрепятствала да разбере реалните икономически последици от
сключването на договора. Изтъква, че действителният размер на ГПР надвишава
максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, оспорва договора
като сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото е налице неяснота относно
ГЛП – посочен е фиксиран ГЛП в размер на 50.40 %, но той е приложим само за първия
месец, а ако кредитът не бъде върнат в 1-месецен срок, се прилага по-висок ГЛП /т.е. касае
се за променлив ГЛП, зависещ от начина на плащане на кредита/, който обаче не е посочен.
Изтъква, че тази неяснота също влияе върху действителния размер на ГПР. Сочи, че
нищожността на съществени елементи от императивното съдържание на договора за кредит,
каквито са ГЛП и ГПР по кредита, влече нищожност на целия договор. При условията на
евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в договора. Релевира
възражение за нищожност на клаузата на чл. 20, предвиждаща неустойка при
непредоставяне на обезпечение, поради неравноправност /включително по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП с оглед високия й размер/, като изтъква, че тя не е индивидуално
уговорена. При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите
нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като с поставянето на
изначално неизпълними предвид вида на кредитирането и в толкова кратък срок изисквания
се цели неоснователно обогатяване на кредитора – получаване на допълнителна скрита
печалба над възнаградителната лихва/ и излизане на неустойката извън присъщите
функции. Счита за нищожни и клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи задължения за
плащане на разходи за действия по събиране на задълженията при забава за плащането им и
на разходи за дейността на служител, който осъществява дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Изтъква, че единствената предпоставка за начисляване на
уговорените в тях такси е забавата на длъжника, поради което те противоречат на чл. 33, ал.
1 ЗПК. Намира, че тези клаузи противоречат и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се дължат
заради извършени разходи, поради което не се касае за такси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на Договор
за кредит „Бяла карта“ № .........../09.04.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
Твърди, че към 20.02.2025 г. ищецът не е изпълнявал редовно задълженията си по договора,
поради което с Договор за цесия от 20.02.2025 г. вземанията са цедирани на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Оспорва договорът или отделни негови клаузи да са нищожни.
Поддържа, че в него са ясно описани допусканията при изчисление на ГПР. Излага, че
задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло
от действията на потребителя, поради което същата се явява неизвестен за кредитора разход,
респ. не следва да се включва в общия размер на разходите по договора. Акцентира, че
процесната неустойка е уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че
непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще
успее да събере сумата по предоставения кредит. Излага, че разходът по чл. 21, ал. 4 от
договора се дължи, само в случай че потребителят не заплати в посочения срок за плащане
текущото си задължение, а разходът по чл. 21, ал. 5 – само в случай че е обявена предсрочна
3
изискуемост на задължението на кредитополучателя. Намира начисляването на тези разходи
за изцяло обосновано, доколкото ответното дружество разполага със специално изграден
човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен
ред и допълнителни действия по събиране на просрочени вземания. Изтъква, че разходите
по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 не биха били дължими, ако потребителят изпълнява коректно и
навременно задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърденията за
неравноправност на клаузи от договора, доколкото още при сключването му потребителите
се запознават с неговите условия посредством предоставяне на СЕФ. Моли за отхвърляне на
исковете в цялост, а евентуално моли съдът да прогласи нищожност само на отделни клаузи
от договора за кредит, защото възникналото заемно правоотношение между страните може
да продължи своето действие и без тях. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора
за кредит, а при евентуалност – на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от
него, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за
кредит „Бяла карта“ № .........../09.04.2024 г. и неговото съдържание; твърдяните пороци на
договора и на оспорените клаузи от него.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР,
както и клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора за кредит, са индивидуално
уговорени, за което не сочи доказателства.
Във връзка с претенцията на процесуалния представител на ищеца с правно
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в тежест на ответника е да представи
доказателства, че ищецът не е материално затруднено лице.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
сключването между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ № .........../09.04.2024 г. при
посочените в исковата молба параметри, включително че оспорените клаузи са част от
неговото съдържание; че посоченият в договора ГПР не включва неустойката по чл. 20 от
договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5