РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Благоевград, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100874 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№874/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Р. Г. А., ЕГН **********, гр.****, срещу „Стик
Кредит“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес гр.****, представлявано от ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем №827225/05.05.2022г. поради противоречие със закона /ЗПК и
ЗЗП/, евентуално за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, т.5, т.6 и т.11, чл.19,
чл.10 и чл.29 от Договор за паричен заем №827225/05.05.2022г., като неравноправни и
противоречащи на добрите нрави.
В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Стик
Кредит“ АД срещу ищеца Р. Г. А. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 580 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние
№827225/05.05.2022г.; 18 лв. – дължима договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до
04.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между Р. Г. А. в качеството на заемополучател и „Стик-
Кредит“ АД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем
№827225/05.05.2022г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на
600 лв., а срокът за погасяване е 30 дни, който може да бъде продължен съгласно чл.41 от
ОУ. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР – 42.58%. Сочи се, че кредитът е изцяло
усвоен от ищеца на 05.05.2022г.
В чл.1, т.11 и чл.19, ал.1 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с
поръчител, отговарящ на условията, посочени в Общите условия, или банкова гаранция.
Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да
заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено
заедно с вноските по кредита, съгласно чл.29 от договора. На това основание на ищеца е
начислена неустойка в размер на 162 лв.
На първо място, се твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. В договора не била разписА.
методиката на формиране на ГПР и не било посочено кои компоненти са включени в него и
как същият е формиран. Описаните в договора такси и разходи, вкл. таксата за
продължаване срока на договора и неустойката, следвало да се прибавят при изчисляване на
ГПР и това би довело до различен ГПР от посочения в договора. В случая било налице
1
погрешно посочване от кредитора на ГПР, а действителният такъв бил в размер
многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съзнателното погрешно
посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в
него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно
неизпълнение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия
договор съгласно чл.22 от ЗПК, в т.ч. на клаузите за договорна лихва и ГПР.
Клаузата за възнаградителна лихва е оспорена като прекомерно висока, същата
противоречала на добрите нрави и имала неравноправен характер. Клаузата за заплащане на
такса за продължаване срока на договора влизала в колизия с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че потребителят изначално бил поставен в невъзможност да осигури в твърде
краткия 3-дневен срок уговореното обезпечение – поръчител /солидарен длъжник/, който да
отговаря на всички изисквания, посочени в договора.
Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се
обогати. Поради характера й на скрито възнаграждение за кредитора, при прибавянето й към
доворната лихва, се стигало до печалба за кредита надвишаваща допустия от закона праг. В
случая кредиторът не е имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-
високата цена за предоставената финансова услуга. Твърди се, че неустоечната клауза била
нищожна поради неравноправния й характер.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД оспорва
предявения иск като неоснователен.
Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от
стрА. на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени
проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона
преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца суми- главница,
брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне на
обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с
което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин
между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит – кредитна линия сключен от разстояние №827225/05.05.2022г. На
датата на сключване на договора ответното дружество предоставило заемната сума от 600
лв. на ищеца по предпочетен от него начин – в брой на каса на Изипей.
Твърди се, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е била начислявА. и не е
била събирА. от ответното дружество. Въпреки това, са изложени правни съображения за
валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка.
Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не
бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на обезпечение.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни.
В насрещната искова молба ищецът „Стик Кредит“ АД твърди, че на 05.05.2022г. между
„Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. Г. А. като кредитополучател /потребител/ по реда на
ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние №827225/05.05.2022г., по силата на който на кредитополучателя
е предоставена сумата от 600 лв. като потребителски кредит по избрания начин – на каса на
„Изипей“. Твърди се, че по процесния договор кредитополучателят е направил плащания в
общ размер от 380 лв., като остава неизплатено задължение за главница в размер на 580 лв.
и договорна лихва в размер на 18 лв., които са с настъпил падеж на 04.06.2022г.
В отговора на насрещната искова молба ответникът /първоначален ищец/ оспорва
предявения насрещен иск като неоснователен. Твърди, че по процесния договор за кредит е
направил 4 плащания в периода от 22.07.2022г. до 28.10.2022г. в общ размер от 780 лв., с
които изцяло е погасил главницата от 600 лв. и дори е надплатил 180 лв.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат,
който пледира за уважаване на предявения първоначален иск и отхвърляне на насрещната
искова претенция. Претендира сторените в производството разноски по представен списък
2
по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено
становище чрез упълномощен адвокат пледира за отхвърляне на първоначалния иск като
неоснователен и уважаване на насрещната искова претенция. Моли за присъждане на
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 05.05.2022г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. Г.
А. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние
№827225/05.05.2022г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ
размер на максимално разрешения лимит по кредитна линия – 600 лв., представляващ
максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на
договора; лихвен процент по кредита – 36% /т.5/; ГПР – 42.58% /т.6/; обща сума, дължима от
потребителя по първия отпуснат транш – 618 лв.; срок за погасяване на първия транш – 30
дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%; обезпечения –
поръчител или банкова гаранция /т.11/. Видно от представения Погасителен план към
договора, кредитът следва да бъде погасен на една вноска с падеж 04.06.2022г., която
включва: главница – 600 лв., договорна лихва – 18 лв., неустойка – 780 лв., вноска за
удължаване с един лихвен период – 180 лв.
Съгласно чл.10 от Договора потребителят дължи Такса за продължаване срока на кредита
в размер, посочен в актуалната Тарифа на кредита. Таксата се формира и изплаща по реда,
посочен в ОУ. В чл.41 от ОУ е предвидено, че потребителят може да отправи искане до
кредитора за продължаване срока на договора, като същият се продължава с 30 дни и може
да бъде продължен 25 пъти. Искането се отправя в писмена форма и при положително
становище, се дължи заплащане на „такса за продължаване“, като след заплащане на таксата
не се начисляват допълнителни възнаградителни лихви върху главницата за периода на
продължаване. В Погасителния план е предвидено, че „такса за продължаване“ се дължи в
случай, че на падежа кредитополучателят не погаси главницата, договорната лихва и
неустойката, като таксата се заплаща на всеки 30-дневен период.
Съгласно чл.19 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия
договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия
договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от стрА.
на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция
най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и
да бъдат одобрени от кредитора.
По силата на чл.29 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си
посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 162
лв.
Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в
размер на 600 лв., които са му били изплатени чрез „Изипей“.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за усвояване на
процесния кредит, на 05.05.2022г. кредиторът „Стик-Кредит“ АД е предоставил на
кредитополучателя Р. А. сумата от 600 лв. чрез микросметка на последния в „Изипей“ АД.
Установено е, че на кредитополучателя са начислени две такси за продължаване срока на
договора в размер общо на 360 лв. /2 по 180 лв/ на дата 22.07.2022г. Начислени са още: 200
3
лв. неустойка просрочие, начислена на 01.09.2022г.; 20 лв. уведомителни писма за
просрочени задължения, начислена на 26.10.2022г.; 30 лв. такса посещение, свързА. с
просрочени задължения, начислена на 26.10.2022г.; 70 лв. уведомителни СМС за настъпили
и просрочени задължения, начислена на 26.10.2022г.; 75.50 лв. неустойка просрочие,
начислена на 26.10.2022г.; 4.50 лв. начислена НЛ; или общата дължима сума по договора
заедно с главницата от 600 лв. и договорната лихва от 18 лв., възлиза на 1 378 лв.
Установява се, че по процесния договор кредитополучателят е извършил следните
плащания – на 22.07.2022г. – 360 лв.; на 01.09.2022г. – 200 лв.; на 26.10.2022г. – 200 лв.; на
28.10.2022г. – 20 лв.
Вещото лице е изчисло ГПР по договора за кредит при вариант, при който при
изчисляване на ГПР се включва възнаградителната лихва /в размер на 18 лв./, неустойката /в
размер на 162 лв./ и таксата за продължаване срока на действие на договора /в размер на 120
лв./, равняващ се на 110%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. По силата на чл.11,
ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при
сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.
В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като посоченият в
договора ГПР от 42.58% не отговаря на действително прилаганият в отношенията между
страните. Видно от представения погасителен план още при сключването на договора на
кредитополучателя е начислена неустойка по чл.46 от ОУ в размер на 162 лв., платима с
вноската по кредита, както и такса за удължаване на договора по чл.41 от ОУ в размер на
180 лв. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на кредитополучателя са
начислени две такси от по 180 лв. /общо 360 лв./.
Според съда обаче неустойката и таксата за удължаване по същество представляват
скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР.
Съображенията за това са следните:
По отношение на неустойката за непредоставяне на обезпечение:
Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за
потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП,
поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не се доказа клаузата
да е индивидуално уговорена.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит
кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвА. в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно
4
обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение
/чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си
от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза
позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било
надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК /съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза/.
Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика – уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора,
при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя.
По отношение на таксата за удължаване с още един лихвен период:
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за
допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в
конкретния случай не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а
за вземане, което още с погасителния план е уговорено като платимо заедно с вноската за
главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, наред с
лихвата. Клаузата противоречи на чл.10а от ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Отделно от това, липсват доказателства кредитополучателят да е
отправил писмено искане до кредитора, съобразно изискването на чл.41 от ОУ, с което да е
заявил ползването на подобна „услуга“, за да се начисли и претендира заплащането й. В
самия погасителен план е отразено, че таксата се начислява автоматично на всеки 30-дневен
срок при неплащане на падежа, с което влиза в разрез с императивното правило на чл.33,
ал.1 от ЗПК при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
При включването на горепосочените суми за неустойка и „такса продължаване“,
представляващи скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
изчисленията на вещото лице възлиза на 110%, който надвишава над 2 пъти допустимия
законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
5
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
Видно от експертното заключение, на кредитополучателя са начислени още неустойки за
просрочие, както и такси за изпращане на уведомителни писма, уведомителни смс и за
посещения, свързани с просрочените задължения. В чл.28 от Договора е предвидено, че в
случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, дължи на кредитора
законна лихва за забава /основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта/. В чл.30 от
Договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на дължимата
сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер
на 1% от размера на просрочената сума на ден. Според съда клаузите, предвиждащи
задължение за заплащане на неустойка за забава и такси за просрочени задължения, наред с
дължимата по чл.28 от договора законна лихва, противоречат на императивното правило на
чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за
забава.
Поради недействителността на договора за кредит на основание противоречие със закона
съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, съдът
не разглежда предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
отделни договори клаузи.
По насрещния иск:
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 600 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това и направените плащания, които
кредитодателят е отнесъл като погасявания за неустойки, такси и разходи, следва да бъдат
отнесени като погашения към главницата. В случая с извършените плащания в общ размер
от 780 лв. главницата по договора в размер на 600 лв. се явява изцяло погасена, поради
което предявената насрещна претенция е неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски: 50 лв. за платена държавна такса,
200 лв. за съдебно-счетоводна експертиза. От стрА. на ищеца са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по първоначалния иск и 400 лв.
по насрещния иск, или общо 800 лв. Ответната стрА. е възразила срещу присъждането на
адвокатско възнаграждение в размер, който не съответства на действителната фактическа и
правна сложност по делото, излагайки съображения, че съгласно практиката на СЕС съдът
не е обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по дело
С-438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на
хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение
при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият
съдебен състав, съобразявайки предмета на делото, респ. че в случая се касае за предявени
искове, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за кредит, като
насрещната осъдителна претенция е следствие на валидността на договора, предмет на
първия иск, като спорът се е свел само до приложението на чл.23 във вр. с чл.22 и чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, за който има формирА. безпротиворечива практика, съобразявайки
извършените от адвоката процесуални действия, вкл. че изложените в отговора на
насрещния иск съображения преповтарят изложеното в исковата молба, намира, че
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив
съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв. /Определение
6
№563 от 11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д.№188/2024г., II т.о., ТК; Определение №50014 от
28.03.2024г. на ВКС по гр.д.№3739/2020г., IV г.о./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние
№827225/05.05.2022г., сключен между Р. Г. А., ЕГН **********, гр.****, като
кредитополучател /потребител/, и „Стик Кредит“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес гр.****,
представлявано от ***, като кредитор.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен насрещния иск с правно основание чл.240 във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД, предявен от „Стик Кредит“ АД, ЕИК ****, седалище
и адрес гр.****, представлявано от ***, за осъждане на Р. Г. А., ЕГН **********, гр.****, за
следните суми: 580 лв. – главница по Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия предоставен от разстояние №827225/05.05.2022г.; 18 лв. – дължима
договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до 04.06.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес гр.****, представлявано от
*** да заплати на Р. Г. А., ЕГН **********, гр.**** сумата от 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7