РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
***:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330200443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-253/02.12.2021 г.
издадено от *** на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ с което на Община Р. с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 /хиляда/ лева за
извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
Жалбоподателят, чрез *** адвокат Л. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Било допуснато
нарушение в хода на административно-наказателното производство,
изразяващо се в това, че не бил спазен срокът за съставянето на АУАН по чл.
34 ЗАНН. Били налице и допуснати грешки при изписването на
идентификатора на процесния язовир. При условията на евентуалност намира
случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител и не
депозира становище по съществото на спора..
1
П.ски районен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на
страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата се явява процесуално допустима, разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съдът споделя възприетата от актосъставителя и наказващия орган
фактическа обстановка, а именно:
На 19.04.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите
била извършена проверка на язовир ,,Г.Н.**‘‘, находящ се в имот с
идентификатор 62075.700.344 в землището на гр. Р., общ. Р., обл. П.. Същият
съгласно акт за публична общинска собственост № 20/09.04.1998 г. е
собственост на община Р.. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № 07-01-77/19.04.2021 г. Вследствие от проверката, чрез обход и
оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията било установено, че водният откос, който
е земен, е обрасъл с дървена и храстовидна растителност, тоест, че не е
изпълнено задължителното предписание дадено в констативен протокол №
07-01-121/13.08.2020 г. на Главна дирекция ,,Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях‘‘, а именно ,,Да се премахне храстовидната и дървесна
растителност по водния откос‘‘, със срок за изпълнение 31.12.2020 г. В АУАН
били допуснати технически грешки при изписване номера на идентификатора
на поземления имот, върху който бил разположен язовир а- посочено било
62075.700.34, но видно от акт за публична общинска собственост и скица се
установявало, че коректният идентификатор е 62075.700.344, а в датата на
посочения акт за публична общинска собственост била добавена една цифра
,,4‘‘ повече към месеца на издаването му /който е април, тоест 04 вместо 044/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било постъпило писмено възражение вх. №
85-02-264-(1)/14.06.2021 г. от упълномощен представител на община Р., което
било разгледано по същество било неоснователно. По този начин община Р.
била осъществила фактическия състав на нарушение по чл. 190а, ал. 2 от
Закона за водите, който задължавал собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват задълженията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите.
2
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.С.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че с предишен протокол
е било дадено предписание за почистване, което не било изпълнено.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, като следва да се отбележи, че и
самият жалбоподател не оспорва извършването на деянието, а по-скоро
излага съображения за наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото му на защита.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копия от Заповеди се установява, че се установява,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От подаденото възражение с вх. № 85-02-264-/1/ от 14.06.2021 г. се
установява, че е било подадено такова от жалбоподателя след съставянето му
на АУАН с който уведомява Директора на ДАМТН, че след извършена
проверка от служители на Община Р. се установило, че почистването на
язовира било добро.
От изпратената покана за съставяне на АУАН се установява, че е била
изпратена такава до Кмета на Община Р. за съставянето на такъв по повод
извършеното нарушение.
От копие от Протокол от 13.08.2020 г. се установява, че са били дадени
предписания да се премахне храстовидната и дървесна растителност по
водния откос със срок на изпълнение 31.12.2020 г.
От копие от Протокол от 19.04.2021 г. се установява, че
актосъставителят е установил, че на тази дата не са били премахнати
храстовидната и дървесна растителност по водния откос.
Следва да се отбележи и че при двете извършени проверки е
присъствало лице от Община Р., като в протоколите се съдържа негов подпис.
От копие от Акт № 20 за публична общинска собственост се
установява, че процесният язовир е бил актуван за публична общинска
собственост, тоест се достигна до извод, че същият е собственост на Община
Р.. Въз основа на така установената от Съда фактическа
3
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на 190а, ал. 2 от Закона за водите е в насока, че
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В конкретния
случай Община Р. е собственик на процесния язовир, като са били налице
задължителни указания да се премахне храстовидната и дървесна
растителност по водния откос, като срокът за изпълнение е бил до 31.12.2020
г. и като не е било извършено това е налице осъществено деяние чрез
бездействие на 01.01.2021 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че не е бил
спазен срокът по чл. 34 ЗАНН за съставянето на АУАН.
Срокът на даденото предписание е обхващал периода от констатацията
до 31.01.2020 г., от което следва, че в първия ден /01.01.2021 г. /, следващ
изтичането на срока, Община Р. е била в нарушение. Контролните органи са
извършили проверката по случая на 19.04.2021 г. като АУАН е бил съставен
на 08.06.2021 г. В случая не е изтекъл тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН,
чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, а на
откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на
контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е
извършена на 19.04.2021, видно от Констативния протокол от тази дата.
Съставянето на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 08.06.2021 г. Аргументи, основаваща се на
хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано
проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни.
Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на
АУАН е едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента
на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на
нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува
административно-наказателно производство. В случая едногодишният срок
не е изтекъл. В конкретния случай съставът на вмененото нарушение
предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно
неизпълнение на дадено предписание, поради което и от датата на
извършената на 19.04.2021 г. проверка, когато всъщност е констатирано на
място, след оглед на място, че даденото предписание на 13.08.2020 г. не е
изпълнено е започнал да тече 3-месечният срок за съставянето на АУАН. В
4
конкретния случай е без значение факта, че проверката за изпълнение на
предписание, което е дадено с Констативния протокол от 13.08.2020 г. е
можела да бъде извършена и в по-ранен етап, предвид дадения срок за
изпълнение на предписанието до 31.12.2020 г., но констатацията за неговото
неизпълнение е направена на 19.04.2021 г. и именно тя е послужила на АНО
за установяване на нарушението и нарушителя. От този момент фактически и
юридически е възникнала възможността да се определи субектът на
нарушение, времето и мястото на извършване на съответното нарушение.
Законодателят не е предвидил възможност за издаване на АУАН при
предположения за осъществено административно нарушение. Наличието на
извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано
(установено) при последваща проверка, извършена от контролните органи на
19.04.2021 г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил
открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито
пък да се призюмира, че такова ще бъде извършено от общината, на която е
било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал.
1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът,
контролиращ изпълнението на дадените задължителни предписания, е
констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е направено на
19.04.2021 г., като преди неговото изтичане на 19.07.2021 г. е бил съставен на
08.06.2021 г. процесният АУАН, т. е. образуваното административно-
наказателно производство не е било опорочено, тъй като АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в законоустановените срокове. Видно от
приложения АУАН същият е съставен от компетентно за това лице, съдържа
всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. В тази насока е Решение №
2467 от 15.12.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2469/2021 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че
при съставянето на АУАН е било допуснато нарушение свързано с
идентификатора на процесния язовир, както и цифрите обозначаващи месеца,
доколкото разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е в насока, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случая става въпрос за допусната
техническа грешка от актосъставителя при съставянето на АУАН свързана с
идентификатора и цифрите обозначаващи месеца на акта за общинска
5
собственост, като следва да се отбележи, че и на самия жалбоподател му е
известно, че става въпрос за техническа грешка, доколкото той е посочил това
в жалбата.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава от
останалите подобни случаи с по-ниска степен на обществената опасност.
Също така срокът за изпълняване на указанията е изтекъл на 31.01.2020 г. и
до датата на проверката, а именно 19.04.2021 г. все още не са били изпълнени,
тоест се достигна до извод, че са били изминали почти четири месеца през
които, чрез бездействие Община Р. е извършила нарушението.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват
изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Правилно на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1000 лева, което е и минимумът
предвиден в закона.
Поради горните мотиви, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-253/02.12.2021
г. издадено от *** на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ с което на Община Р. с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 /хиляда/ лева за
извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7