Р Е Ш Е Н И Е
№260722
гр.Варна; 16.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІ -ти състав в открито съдебно
заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18460 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявен от „С." ООД, ЕИК * с адрес на управление:***,
чрез процесуален представител адвокат Д.Х., ВАК, с адрес ***, тел.*, адрес за
призоваване: гр. *, ул. Адвокат Д.Х.,***, тел.* срещу П.М.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ.
Ищецът претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца,сумата от 1560 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни дни.
Обезщетението е изчислено на база последния работен месец - май 2019г. - 19
работни дни, за който е ответницата е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на 760 лв. Дневното обезщетение е в размер на 40 лв. (четиридесет лева),
като за 39 работни дни се дължи обезщетение в размер на 1 560 лв. (хиляда
петстотин и шестдесет лева).
Претендира за присъждане
на сторените по делото разноски, включително и адв. възнаграждение.
На основание чл.127, ал.4
от ГПК представя банкова сметка, ***ите суми: IBAN ***, BIC *** "Райфайзенбанк" ЕАД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
По силата на сключен
трудов договор №106/11.03.2019г. ищецът
и ответницата П.М.С. са били в трудовоправни отношения.
Ответницата С. е била
назначена на длъжност „Технически организатор" в офис на „С." ООД ***.
Сутринта на 15.06.2019г.
ответницата се е явила на работа, но е работила само един час и е депозирала
при работодателя си молба - предизвестие, с която моли да бъде освободена от
длъжност, на която е поставила дата 14.06.2019г.
Съгласно уговореното в
трудовия договор чл.12 ответницата следва или да отработи 60-дневното
предизвестие, или да заплати обезщетение на работодателя за неспазването му.
Тъй като след 14.06.2019г. ответницата не е работила и е издадена Заповед
№9/19.06.2019г., с която работодателят прекратява трудовото правоотношение с
ответницата, считано от 20.06.2019г. 60-дневното предизвестие от страна на П.М.С.
изтича на 14.08.2019г.
Счита, че ответницата
дължи на работодателя сумата от 1560 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за 39 работни дни. Обезщетението е изчислено на база
последния работен месец - май 2019г. - 19 работни дни, за който ответницата е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 760 лв. Дневното обезщетение
е в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като за 39 работни дни се дължи
обезщетение в размер на 1 560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева).
Ищецът е отправил на два
пъти покана за доброволно изпълнение до ответницата. Първата покана е изпратена
на 05.09.2019г. с Телепоща, която се връща като непотърсена. Втората покана е
отправена до ответницата на електронната й поща на 18.10.2019г., на която и до
днес няма отговор, нито извършено плащане.
Предвид гореизложеното
счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата, чрез
пълномощник адв. С. от ВАК, депозира отговор на исковата молба. Намира
предявения иск за допустим и неоснователен.
Сочи, че на 14.06.2019
г., след постигане на устно споразумение с Управителя на ответното дружество за
заплащане на дължимото трудово възнаграждение е подала заявление за
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество по взаимно
съгласие. Въз основа на това заявление е изготвена заповед за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, с която тя
е запозната на 21.06.2019 г. в офиса на дружеството. След отказа на управителя
на дружеството да заплати на ответницата дължимите суми за трудово възнаграждение
за м. 05. и м. 06.2019 г., тази заповед е оттеглена и скъсана пред нея, след
което тя напуска офиса.
След отказа на
работодателя да изплати дължимото й трудово възнаграждение,ответницата е
потърсила съдействие от органите на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна,
които са извършили проверка и са дали предписание за изплащане на трудовите
възнаграждения. Работодателят е изплатил заработените трудови възнаграждения по
банковата сметка на ответницата на 26.07.2019 г., след приключване на проверката
от органите на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна.
Твърди, че на 21.06.2019
г. не й е връчвана процесната заповед № 9/19.06.2019 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и подписът,
положен в нея не е нейн. Единствената заповед за прекратяване на трудовия
договор, която й е била показана на 21.06.2019 г. и след това е унищожена от
управителя на дружеството, е била заповед за уволнение по взаимно съгласие.
На последно място твърди,
че не е налице визираното в Заповед № 9/19.06.2019 г. основание за прекратяване
на трудовото й правоотношение, тъй като тя не е отправяла заявление за
едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие на основание чл.
326, ал. 1 от Кодекса на труда. В подаденото от нея заявление за прекратяване
на трудовия договор е заявила единствено, че желае трудовия й договор да бъде
прекратен, но не е налице отправено предизвестие за неговото прекратяване и
респ. не дължи обезщетение за неспазването на срока на предизвестието.
Трудовият договор може да
бъде прекратен от работника или служителя само на законово регламентираните в
Кодекса на труда основания при наличието на предвидените за това предпоставки.
За да е налице едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на
работника или служителя с предизвестие е необходимо да има такова изрично
волеизявление от него, в което да е посочено именно това основание. Едва след
получаване на това изявление, работодателят може да издаде заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Недопустимо е да се
променя, допълва или изменя волята на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение с цел да се постигне определена изгода от работодателя, чрез
ангажиране отговорността на работника или служителя да заплати обезщетение за
неспазено предизвестие.
При липса на такова
изрично волеизявление няма правно основание трудовия договор да бъде
прекратяван на това основание и респ. работодателят да издава такава заповед и
да черпи права от издаването на този акт. Да се приеме обратното, би означавало
да се приеме, че е възможно и допустимо да се подменя волята на работника или
служителя и с привидно допустими от закона средства да се достига до
неправомерен резултат - получаване на обезщетение за неспазено предизвестие.
Ако работодателят не е
приел предложението, отправено от работника или служителя за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, той е имал възможност в
седемдневен срок да го уведоми, че не приема предложението и няма постигнато
взаимно съгласие и трудовия договор не е прекратен. В конкретният случай обаче,
видно от данните в заявлението и посоченото правно основание в заповедта,
работодателят е приел заявлението, но не е изразил съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а го е прекратил на друго,
незаявено от работника основание - с предизвестие по чл.326, ал.1 от Кодекса на
труда.
С оглед на изложеното
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск от
"С." ООД с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1560.00лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан и да
присъди на ответницата направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. В хода по
същество на делото проц.представител на ищеца моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото проц.представител на ответника моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните , а и от приетия по делото
трудов договор №106 от 11.03.2019год. се установява, че между ищеца и ответника
е съществувало трудово правоотношение , по силата на което ответникът е бил
назначен на длъжността „технически организатор” към ищцовото
дружество .
Приета е по делото молба / л.11/, видно от която
ответницата е отправила искане до ищеца в следния смисъл: „Моля да бъда
освободена от длъжност „технически координатор“. Молбата е датирана на
14.06.2019год.
Приобщена към доказателствата по делото е заповед
№9/19.06.2019год./л.32/, съгласно която на основание чл.326,ал.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между ответника и ищеца. Като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение е записано : отправено предизвестие от
страна на работника. Заповедта е слепена и зачертана.
Приети по делото са фишове за работна заплата на
ответницата /л.6 и л.7/.
От
заключението на ВЛ по СГр.Е се установява, че
подписите положени срещу „Подпис на лицето“ в Заповед № 9/19.06.2019год. за
прекратяване на трудово правоотношение /оригинал приложен на л.32 и копие
приложено на л.12 от делото/ са изпълнени от П.М.С..
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелите П. П. М. и А. С. М.
При
така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Разглеждания в настоящото производство иск е с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл.220,ал.1 от КТ, страната , която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието.
От събраните по делото доказателства се установява ,
че ищецът, и ответникът твърдят прекратяването на ТПО да е настъпило по
инициатива на ищеца, въз основа на подадена от същия молба.
Инициативата за завеждане на иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна принадлежи на работника/служителя,
като при подаване на молба от същия за прекратяване на ТПО, самото прекратяване
настъпва по негова инициатива и работникът/служителят сам не може да предяви
иск за признаване на това уволнение за незаконно, от една страна, а от друга –
работодателят с такъв иск не разполага. Ето защо установяването на кое точно основание
по инициатива на работника/служителя е
прекратено ТПО и налично ли е било или не, следва да се установи в настоящото
производство.
От приетата по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение се установява , че същата е слепена по средата с тиксо
и задраскана с голям хикс. Фактическото
състояние на заповедта предполага, че отношенията между страните по повод
прекратяване на трудовото правоотношение са се развили спорно.Според
ответницата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била
изготвена с правно основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ и след отказа на управителя
да и заплати трудовото възнаграждение е скъсана.Твърденията на управителя на
ищеца са, че заповедта е в този вид-скъсана и лепена, защото след като ищцата
подписва започва да оспорва начина , по който договорът трябва да бъде
прекратен. Управителят В. е много емоционална , зачерква я и я скъсва в нейно
присъствие. Впоследствие моли
ответницата да й предостави заповедта, която е в нея и при дърпането скъсват и
втората заповед. В насока ,че между страните и имало спор са и ангажираните по
делото гласни доказателства. Независимо от начина по който са се развили
отношенията, безспорно е обстоятелството, че заповедта е скъсана от управителя
на ищеца, който се ползва от нея в
настоящото производство и твърди, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение
е чл.326,ал.1 от КТ , т.е. с отправено от страна на работника предизвестие.
Т.е. работодателят носи тежестта да докаже , че от
обективна страна фактически са се осъществили предпоставките на соченото прекратително основание.
С разпоредбите
на чл.326,ал.1 от КТ се установява
основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие
от работника или служителя. Това е субективно право при осъществяването на
което работникът не следва да излага мотиви. Предизвестието трябва да бъде
писмено, като писмената форма е необходима за действителността на
волеизявлението и следва да бъде отправено до работодателя. Прекратяването на
трудовия договор с предизвестие от работника настъпва с изтичане срока на
предизвестие, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди
изтичане на този срок.
В настоящия случай няма ангажирани от страна на
работодателя доказателства, че е бил уведомен от ответницата, че желае
прекратяване на договора с предизвестие,т.е. липсва по смисъла на закона
отправено предизвестие. Напротив по делото е представена молба от страна на
ответницата с искане за прекратяване на трудовото правоотношение, което искане
при приемане от страна на работодателя би формирало като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение взаимно съгласие, но не и соченото в процесната прекратителна заповед.
Затова, че ответницата не е сезирала работодателя си да прекрати трудовото й
правоотношение с предизвестие говори и самия работодател, чрез своя управител.
Същият твърди, че поради несъгласието на ответницата със соченото прекратително основание в момент на емоционалност е скъсал
заповедта. Т.е. липсва формално доказано валидно предизвестие от страна на
ответницата за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и въобще
формирана воля, изразяваща възможността й да упражни субективното си право да
прекрати договора с предизвестие.
С оглед горното настоящият
съдебен състав намира , че соченото в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение правно основание не е съответно на обективно развилите се
отношения между страните по повод прекратяването на трудовото правоотношение на
ответницата с ищцовото дружество. С приемане на
искането за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят всъщност е
дал съгласието си за прекратяване на договора, като по този начин е формирано
взаимно съгласие на страните, което дава правно основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, а не чл.326,ал.1 от КТ. Ето защо
съдът приема, че формално записаното в прекратителната
заповед основание не е в действителност осъщественото,
предвид на което и работодателят не може да се ползва от правните последици на
формално записаното правно основание.
С оглед
гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че разглеждания в настоящото
производство иск се явява неоснователен и без да обсъжда доказаността
му по размер постановява решение, с което го отхвърля.
С оглед изхода от делото и направеното от страна на
ответника искане за присъждане на разноски, следва на ответника да се присъди
сумата 350лв., представляваща платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „С." ООД, ЕИК * с адрес на управление:***, чрез процесуален
представител адвокат Д.Х.,
ВАК, с адрес ***, тел.*, адрес за
призоваване: гр. Варна, ул. Адвокат Д.Х.,***, тел.* срещу П.М.С., ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, сумата от 1560 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни дни, на основание чл.220,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „С."
ООД, ЕИК * с адрес на управление:***, чрез процесуален представител адвокат Д.Х.,
ВАК, с адрес ***, тел.*, адрес за призоваване: гр. Варна, ул. Адвокат Д.Х.,***,
тел.* ДА ЗАПЛАТИ на П.М.С., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 350лв., представляваща сторени по
делото разноски, изразяващи се в платено адв.възнаграждение,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./