ПРОТОКОЛ
№ 1939
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220102282 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
В. П. Н. (ищец), редовно призован чрез адвокат А. А. А. (1800043***, АК-
Пазарджик), не се явява. За него се явява адвокат А. А. А., надлежно
упълномощен, с пълномощно представено по делото.
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (ответник), редовно призован, не изпращат
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 29628/30.10.2025 г. от "АЙ
ТРЪСТ' ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център
„България", представлявано от управителя И. М. Ш., действаща чрез
пълномощника си - юрисконсулт С. Р. С. с приложено към настоящото
пълномощно
По г.д.2282/2025г., по описа на PC Пазарджик, 16 състав насрочено за
31.10.2025г, от 10:00ч.
Направено е искане г.д. 2282/2025г., по описа на PC Пазарджик, 16, се
гледа в нейно отсъствие, тъй като поради служебен ангажимент няма да има
възможност да се яви открито съдебно заседание насрочена на 31.10.2025г. от
10:00ч. Моли съдът да вземе предвид следното:
1
1. Моли да се даде ход на делото.
2. На първо място, счита, че предявените срещу доверителя й искове
недопустими, а доводите й за това са следните:
2.1. Към дата на подаване на исковата молба задълженията по
процесиите Договори са погасени, като доверителят й не претендира от ищеца
заплащане на суми по същите. Твърди, че преди депозиране на настоящите
искове, ищецът не е свързвал с доверителя й, за да оспори валидността на
правоотношението и да претендира връщане на каквито и да било суми,
платени на основание оспорения договор.
С оглед гореизложеното, счита, че не е налице правен интерес от страна
на ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде
установена нищожност на 12 бр. Договори за поръчителство, доколкото
евентуално решение в негова полза нямало да промени правната му сфера -
дори и без решение по настоящия иск, ищецът не дължал никакви плащания
по процесния договор, доколкото последния е изцяло доброволно погасен.
Счита се, че би могло да предположат, че крайната цел на едно
производство за установяване на нищожност на договор, задължението по
който било погасено изцяло доброволно, е предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД за
връщане на недължимо платените от ищеца суми. Но предявяването на
осъдителен иск би бил недопустим и неоснователен, а по-подробни твърдения
за същото ще изложи по - долу в настоящата молба. Да се приеме, че ищецът
има интерес от настоящия иск би означавало на същия да се позволи да
злоупотребява с процесуални права, доколкото би постигнал цялостна защита
на твърдените права едва след приключването на две отделни съдебни
производства, които не само биха генерирали двойна работа за съда (противно
на принципа на процесуалната икономия), но и биха натоварили насрещната
страна с разноски в значителен размер. Същата защита би могла да бъде
постигната и чрез директен осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, в мотивите на чието
решение съдът ще се произнесе по нищожността на процесния договор за
кредит.
2-2. На следващо място възразява, че настоящето производство било
недопустимо, тъй като същото представлявало злоупотреба с процесуални
права. Ищецът е могъл в рамките на производството по гр.д.5439/2024г., по
описана на PC Пазарджик, да предяви претенцията си и срещу „Ай Тръст"
2
ЕООД, с оглед взаимовръзката между Договорите за кредит и Договорите за
поръчителство, но същият е предпочел да предяви две отделни претенции,
което води единствено на единствената причина да бъде заведено настоящето
дело за 12бр. установителни искове е да бъде претендиран и присъден на адв.
А. още веднъж хонорар. Подобно поведение безспорно представлява
злоупотреба с процесуални права и следва да бъде преустановено от съда,
като делото бъде прекратено.
2.3. Като доказателства за горепосочените твърдения, прави следното
доказателствено искане:
- Моли PC Пловдив да изиска служебно препис от гр.д.5439/2024г., по
описа на PC Пазарджик, като същите са необходими за доказване на
твърденията, с настоящото производство е недопустимо.
3. Не оспорва, че между доверителя й и ищеца са сключени 12бр,
Договори за поръчителство, с параметрите описани в исковата молба, поради
което моли тези обстоятелства да бъдат изведени като безспорни по делото.
4. Няма да сочи други доказателства и да прави нови доказателствени
искания. В случай, че ответната страна направи доказателствени искания,
прави възражение за процесуална преклузия.
5. Моли да бъде даден ход по същество, ако няма други
доказателствени искания.
Направено са искания:
1. Моли да бъде прекратено настоящето дело като недопустимо
поради липса на правен интерес. Възразява също така, че същото
представлява злоупотреба с процесуални права.
2. Моли да бъдат присъдени и всички направени разноски в
настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
ГПК;
3. Моли да бъде отхвърлена претенцията на другата страна за
разноски. Възразява, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв. В
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност и предвид
ниската правна сложност на производството, моля да присъдите разноски в
3
справедлив размер. Съгласно актуалната съдебна практика (С 438/22 на СЕС)
съдът във всеки конкретен случай е задължен да направи проверка на
правната и фактическа сложност на делото, на качеството и количеството на
положения от адвоката труд и да прецени дали да приложи Наредба №1/2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа. Същият не е обвързан от закрепените
в цитираната наредба размери на адвокатските възнаграждения, а може и да
присъди хонорар в по-малък размер, в случай че същият е справедлив спрямо
особеностите на конкретното дело. В настоящия случай спорът е от правно
естество, като доверителят ми признава всички правно релевантни факти,
твърдени от ищеца, т.е. не е налице фактическа сложност. От друга страна по
идентични случаи е постановена многобройна и константна практика, поради
което делото не се характеризира с правна сложност. В този смисъл считам, че
възнаграждение в размер на 150,00 лева би било справедливо по размер (в
този смисъл в Определение №50015/2024г., постановено по т .д. № 1908 по
описа за 2022 г. на ВКС).
Приложение - Решение №1037/08.08.2025г., постановено по
гр.д.5439/2024г., по описа на PC Пазарджик, обезличен.
АДВОКАТ А.. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ А.: – Поддържам подадената искова молба и
доказателствата към нея. Представям писмени бележки.
По възражението за недопустимост изразявам становище, че има
тълкувателно решение, което приема, че е налице правен интерес. Отделно
практиката на СЕС казва, че когато потребителят има правен интерес отделно
от конкретно обстоятелство, от което извличаме правен интерес, все пак това
се вписва в ЦКР и влошава кредитното досие на лицето в ЦКР, и се твърди
защо не сме го предявили в другото дело, защото бяха 12 договора и съдът
4
нямаше да го допусне.
Считам, че техните искания са преклудирани. Тяхното искане да се
приложи цялото ГД 5439/2024 г. - няма смисъл да се прилага ГД 5439/2024 г.
на РС - Пазарджик, тъй като е приложено решението по същото. Ние
потвърждаваме наличието на такова решение. То е влязло в сила, те жалят
само разноските.
СЪДЪТ намира следното:
В първото заседание не е преклудирано искането за събиране на
доказателства, но не е нужно да се отлага делото, за да се прилага цялото ГД
№ 5439/2024 г. на РС Пазарджик или копие от материалите по него.
Достатъчен е представеният препис от решението по него - страните не спорят
за наличието на такова дело и съдържанието на такова решение. На съда му е
известно, че представеното решение в препис с инициалите се отнася за
същите страни.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се изиска служебно препис от
гр.д.5439/2024г., по описа на PC Пазарджик.
ПРИЕМА като писмено доказателство решение №1037/08.08.2025г.,
постановено по гр.д. 5439/2024г., по описа на PC - Пазарджик, обезличен
екземпляр, за който страните не спорят, че е постановено по дело между В. Н.
и "Кредисимо" ЕАД.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 2276/19.07.2025 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото:
Производството по делото е образувано от подадена искова молба от
ищеца В. П. Н., с ЕГН: **********, Л.К.№**********, с настоящ адрес: гр. П.
ул. ********* №** чрез адвокат А. А. А., от Адвокатска колегия – гр.
Пазарджик, със съдебен адрес за връчване на книжа по чл. 38 от ГПК: ул. З.
5
№*, гр. П., тел. ********** против ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. София 1463, бул. „Витоша“ 146А, Бизнес
център „България“, с представител И . Ш ., с правно основание чл.26, ал.1,
предл. второ от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 23 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПКг.
В ИМ се твърди, че ищецът е в трайни правоотношения с КРЕДИСИМО
ЕАД (трета страна в производството), като е сключил 12 /дванадесет/ броя
договори за потребителски кредит. Въз основа на тези договори и чрез
упражнената търговска практика на КРЕДИСИМО, ищецът е бил задължен да
сключи с АЙ ТРЪСТ ЕООД (ответник) 12 /дванадесет/ на брой договори за
предоставяне на поръчителство, с които Ответникът да получава
възнаграждение от Ищеца срещу задължението на Ответника да гарантира на
Кредисимо ЕАД изпълнението на задълженията по договорите за
потребителски кредит от Кредитополучателя – ищец в настоящия правен
спор.
За недействителността на договорите с КРЕДИСИМО ЕАД е предявена
искова претенция пред почитаемия съд с гражданско дело №5439/2024 г., но
поради липсата на договорите за предоставяне на поръчителство с АЙ ТРЪСТ
не било възможно да се установи нищожността на тези договори за
предоставяне на поръчителство в един съдебен процес, за да се осигури
бързина, икономическа целесъобразност и да се избегне излишно натоварване
на съда. По отношение на правния интерес ищецът счита, че се прилага т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2018 г. на
Върховен касационен съд на ОСТК, който гласи следното: „С установителния
иск, санкциониран с чл.124, ал.1 ГПК, се цели да се установи съществуването
или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от
нарушаване, т.е. когато правото е несигурно, независимо от наличието или
липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него. Правният
интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор,
при основателни съмнения за действителността на който, правното му
положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да
внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в
законна сила решение, че между тях съществува или не съществува
определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му
варианта - положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за
6
предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на
последиците на този вид начална недействителност.“.
Налице е правна несигурност, тъй като тези договори за предоставяне на
поръчителство не са обявени за нищожни и съществува неяснота по
отношение на правоотношенията и обвързаността между двете страни в
настоящия правен спор. Неясно е дали АЙТРЪСТ ще упражни правата си по
едни нищожни договори и при липса на адекватна реакция от потребителя –
дали ще пропусне срок за подаване на възражение или незаинтересованост в
бъдещ исков процес, започнат от АЙТРЪСТ, поставя моя ищеца в риск,
поради което счита, че е налице правен интерес да иска установяване на тези
договори за нищожни. Счита също така, че всякога потребителят има право да
се установи нищожност на договорите с АЙ ТРЪСТ ЕООД.
Изброяват се 12-те договора за предоставяне на поръчителство, както
следва:
1. На 10.03.2020 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 203.33 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2204486/10.03.2020 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО ЕАД.
В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 1 вноска
по 33.24 лева.
2. На 19.06.2020 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 584.46 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит № 2247626 от 19.06.2020 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 9
вноски по 36.45 лева или общо 328.05 лева.
3. На 10.11.2020 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 1023.22 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
7
кредит №2307284 от 10.11.2020 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 11
вноски с размер 52.58 лева или общо 578.38 лева.
4. На 01.02.2021 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 1105.56 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2343196 от 01.02.2021 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 12
вноски по 61.83 лева или общо 741.96 лева.
5. На 14.04.2021 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 2113.93 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2375802 от 14.04.2021 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 13
вноски по 105.26 лева или общо 1368.38 лева.
6. На 16.10.2021 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 2209.20 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2457925 от 16.10.2021 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 12
вноски по 120.30 лева или общо 1443.60 лева.
7. На 19.03.2022 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 2510,09 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2538922 от 19.03.2022 г., сключен между ищеца 3и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
8
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 14
вноски за общата сума от 1631.21 лева.
8. На 26.09.2022 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 3407,07 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2645346 от 26.09.2022 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 15
вноски за общата сума от 2561.54 лева.
9. На 19.12.2022 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 3396,36 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2730952 от 23.02.2023 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 15
вноски за общата сума от 2324.93 лева.
10. На 24.07.2023 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 4886,51 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2809613 от 24.07.2023 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 17
вноски за общата сума от 3283.24 лева.
11. На 27.03.2024 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 2646.97 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2946572 от 27.03.2024 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 8
вноски за общата сума от 1385.66 лева.
9
12. На 10.04.2024 г. се сключва между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство за предоставяне на услугата „поръчителство“
за задълженията му в размер на 2147.52 лева главница, възнаградителна лихва
и всички дължими разноски, произтичащи от договор за потребителски
кредит №2954862 от 10.04.2024 г., сключен между ищеца и КРЕДИСИМО
ЕАД. В чл. 8, ал. 1 от договора с ответника се предвижда заплащане на
възнаграждение в размер и при условия посочени в приложение №1 – 8
вноски за общата сума от 1131.76 лева.
Счита, че нищожността на договорите произхожда от заобикаляне на
закона. КРЕДИСИМО ЕАД въвежда такива условия за усвояване на кредит, че
задължава кредитополучателя да се споразумее по явно неизгодни договори за
предоставяне на поръчителство. Възлага му се в тежест да осигури едно от
следните обезпечения на КРЕДИСИМО ЕАД: да предостави i) банкова
гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или ii ) да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО ЕАД
юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Вижда се, че при неизпълнение на задължението по алинея първа няма да
бъдат предоставени кредитните средства. Така уговорената клауза
представлява задължително изискване от страна на кредитодателя, с което се
задължава кредитополучателят да представи обезпечение, ако желае да
получи исканото финансиране. Изискването кредитополучателят да осигури
банкова гаранция, която да гарантира задълженията му по договора за кредит,
е житейски необосновано и неизпълнимо за него (десет дневен период за
осигуряване на банкова гаранция е невъзможен срок) и цели единствено да
подтикне потребителя към единствено възможния за него вариант за
предоставяне на обезпечение от одобрено от КРЕДИСИМО ЕАД дружество.
Отделно от това финансово нелогично е да може да се осигури банкова
гаранция за подобен тип кредит, при положение, че потребителят ще бъде
одобрен за потребителски кредит от банка на много по-добри условия за срок,
по-кратък от 10 дни. Така чрез различни похвати и непосилни задължения,
този договор за поръчителство се явява задължително условие за сключване на
договора за кредит и отпускане на средствата в същия ден. Договорите за
предоставяне на поръчителство с АЙ ТРЪСТ се явявали като акцесорни
договори и се обуславят от валидно сключени главни правоотношения с
КРЕДИСИМО. При справка в търговския регистър се установява, че двете
10
дружества са свързани, тъй като КРЕДИСИМО притежава изцяло капитала на
АЙ ТРЪСТ, следователно дружествата са свързани лица.
Акцесорният договор за предоставяне на поръчителство оскъпява
главния договор за потребителски кредит с КРЕДИСИМО с допълнителни
суми, които често надхвърлят самата главница, без този разход да бъде
отразен в общата сума дължима от кредитополучателя. Бъдейки разход за
„допълнителна услуга“, която се явява задължително условие за отпускане на
кредита (чл.4 от Договора за потребителски кредит), е следвало да бъде
включена в общата дължима сума в Приложение №1 към Договора за
потребителски кредит. Кредиторът не включва възнаграждението по Договора
за поръчителство към общата сума и ГПР, като по този начин заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушава задължението по чл. 11, ал. 1,
т.10 от ЗПК. Договорите за потребителски кредит между КРЕДИСИМО и
кредитополучател-ищец са недействителни на основание чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК, поради което и настоящите договори за предоставяне на поръчителство
губят своето основание. Дори и да не губят своето основание, тези договори
за предоставяне на поръчителство противоречат на закона, защото блатантно
го заобикалят (чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД).
В ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжника
следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай
формално са посочвани определени ГПР, но без да са отразявани
възнагражденията на поръчителя-гарантьор, като същото несъмнено има
характеристика на твърдо уговорен разход, поради което е следвало да бъде
включено изначално при формирането на ГПР. С така уговорената клауза в чл.
4 от Договорите за потребителски кредит за задължение към поръчител, върху
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, за който, ако би имал необходимата информация
чрез включването му в разходите по кредита, то той би могъл да има ясна и
точна информация относно размера на месечната си вноска и избор дали да
сключи договора за кредит при тези условия.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП
11
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Отделно от това, в
светлината на решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи,
че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР,
което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
КРЕДИСИМО ЕАД не посочва правилно годишния процент на
разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничава
кредитополучателя да разбере на какви условия се съгласява, поради което
договорите за потребителски кредит с КРЕДИСИМО ЕАД са недействителни
поради нарушаване на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Договорите за предоставяне на поръчителство следва да бъдат обявени
за нищожни поради заобикаляне на закона, съгласно чл. 26, ал.1, предл. второ
от ЗЗД, тъй като целта на поръчителството излиза извън присъщите му
функции и нарушава чл. 19, ал. 4 от ГПК.
Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C 337/23 (т. 93 от
мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „ГПР“.
Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от
мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи,
които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че
има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.
Моли след като съдът се увери в основателността на доводите изложени
в ИМ, да постанови решение, с което да обяви 12-те договора за предоставяне
на поръчителство за нищожни договор поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
12
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен ОИМ от ответника АЙ
ТРЪСТ ЕООД, по делото.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. чл.26, ал.1, предл. второ от
ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 23 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че ищецът носи тежестта да установи текста на договорите.
АДВОКАТ А.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ А.:– Уважаема госпожо съдия, моля да постановите
решение, с което да уважите иска изцяло по изложените съображения в
писмените бележки, които Ви представих.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 30.11.2025 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13