№ 18
гр. гр. Добрич, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500724 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№2908/12.08.2022г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, срещу
решение №65/13.07.2022г. по гр.д.№263/2021г. на РС-Балчик, с което се
ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството срещу И. П. Г. от с. О.
установителни искове по чл.422 от ГПК за парични вземания, произтичащи
от договор за кредит PLUS 14268384/05.12.2016 г., в размер на сумата от 10
992,87 лв. представлява главница, ведно със законна лихва от датата на
постъпване на заявлението до изпащане на вземането; за сумата в размер на 2
488,41 лв.представляваща възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019 г.; за сумата в размер на
3 662,51 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до
16.10.2020г.
Оплакванията са за неправилност на извода на съда , че процесния
договор е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1,
т.11 от същия закон. Погасителния план отговарял на изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК. Изискванията за поотделно посочване на главницата и
1
лихвата в рамките на отделната погасителна вноска било въведено в чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК и касаело ситуация, в която потребителя погаси предсрочно
главницата по срочен договор за кредит при което за него се пораждало
правото да получи нов погасителен план, в който трябвало да се съдържа
разбивка на всяка вноска, която хипотеза не била налице в случая.
Неправилен бил извода на съда и, че договорът за застраховка е част от
кредитното правоотношение. Налице били два договора, пораждащи две
правоотношения, по отношение на договора за застраховка важели
изискванията за форма и съдържание, установени в Кодекса за
застраховането, а не тези по чл.10 от ЗПК. С неспазване на изискванията
относно форма и съдържание на договора за застраховка ,вкл. относно
размера на шрифта му, не можело да се обоснове недействителност на
договора за кредит. Иска отмяна на решението в частта на отхвърлените
установителни искове и постановяване на ново за тяхното уважаване с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна- И. П. Г., чрез назначения му особен представител-адв.П.
Г. с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното
решение. Обосновава се с доводи по същество на спора при подробен анализ
на доказателствата по делото. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
28.07.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, чрез изпращането и
чрез куриер на 11.08.2022г., отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№263/2021г.на РС-Балчик е образувано по искова молба вх.
№400/29.04.2021г. от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А.,
Франция, рег. №********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, с
която срещу И. П. Г. с ЕГН ********** от с. О., са предявени кумулативно
2
обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №539/2020г. на БРС заповед по чл.
410 от ГПК №260116 от 27.11.2021г., а именно: -10992.87лева,
представляващи неплатена главница по договор за револвиращ потребителски
кредит PLUS-14268384/05.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаването на заявлението 27.10.2020г.до окончателното плащане на
главницата; -2488.51лева, възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.05.2017г.- 20.12.2019г.; - 3662.51лева, мораторна лихва, начислена за
периода от 20.06.2017г.- 16.10.2020г. Предявени като евентуални са
осъдителни искове за същите вземания, прекратени с обжалваното решение, в
която част същото с характер на определение не е обжалвано, респ.такива
претенции не са в предмета на настоящото производство.
Обосноваващите възникването на претендираното вземане
обстоятелства , изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за
инициирано заповедно производство по ч.гр.д. №539/2020г. на БРС,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за паричните вземания, описани по-
горе.
При условията на Договор за револвиращ потребителски кредит PLUS-
14268384/05.12.2016г., бил предоставен кредит от 12 000лева със задължения
за връщане на 36-месечни вноски от по 466.29лева, с фиксиран лихвен
процент за срока на договора и ГПР, изчислен с начална датата на подписване
на договора при допускането, че годината има 365дни, при договорена такса
ангажимент от общия размер на кредита, която се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита чрез удържането и от банката
от общия размер на кредита. След сключване на договора ищецът изпълнил
поетото задължение като сумата , предмет на договора, била преведена по
посочената от кредитополучателя лична банкова сметка. Частично било
изпълнено от ответника насрещното поето задължение за връщане като били
погасени 4 вноски и на датата 20.05.2017г. било преустановено изпълнението
на задължението съгласно погасителния план. Вземането станало изискуемо в
пълен размер при условията на чл.3 от договора, за което до длъжника било
изпратено изрично уведомление.
3
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначения при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника е изразил становище, че установителните претенции са
допустими, но неоснователни, тъй като кредиторът не е упражнил надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем- поканата от
16.11.2017г. не била връчена на длъжника. Счита договора за недействителен
по съображения да не е подписан от представляващо кредитора лице и от
ответника; сумата от 12 000лева реално не била предадена или не в този
размер; договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК –
реално получената сума е по-малка от посочената, тъй като е приспадната
сумата от 420лева“такса ангажимент“, ГПР не отразява действителния размер
на разходите по кредита, какъвто била таксата ангажимент; нарушено било
изискването за минимален размер на шрифт. Поради недействителност на
договора и съгласно чл.23 от ЗПК недължими счита акцесорните вземания.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.
Установява се, че от банката-ищец е подадено заявление с вх. рег.
№26.08.72/27.10.2021г. до РС-Балчик за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от договор за револвиращ
потребителски кредит PLUS-14268384/05.12.2016г., а именно 10992.87лева,
представляващи неплатена главница по договор за револвиращ потребителски
кредит PLUS-14268384/05.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаването на заявлението 27.10.2020г.до окончателното плащане на
главницата; 2488.51лева, възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.05.2017г.- 20.12.2019г.; 3662.51лева, мораторна лихва, начислена за
периода от 20.06.2017г.- 16.10.2020г. Заявено е и вземане от 270лева ,
представляващо дължима застрахователна премия.
В частта на вземането от 270лева застрахователна премия заявлението е
отхвърлено. В останалата част заявлението е уважено и на основание чл.410
4
от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК с №260116 от 27.11.2021г., с която е разпоредено длъжника И. П. Г. с
ЕГН ********** от с. О., да заплати на кредитора “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Франция сумите от: -10992.87лева,
представляващи неплатена главница по договор за револвиращ потребителски
кредит PLUS-14268384/05.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаването на заявлението 27.10.2020г.до окончателното плащане на
главницата; -2488.51лева, възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.05.2017г.- 20.12.2019г.; - 3662.51лева, мораторна лихва, начислена за
периода от 20.06.2017г.- 16.10.2020г., както и сторените съдебно-деловодни
разноски: 342.88лева държавна такса и 50лева юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
29.03.2021г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от
ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 29.03.2021г., и
край 29.04.2021г. заявителя е депозирал искова молба вх.№400/29.04.2021г.,
чрез изпращането и по куриер на 28.04.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция е неоснователна
Установено е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от
Договор за револвиращ потребителски кредит PLUS-14268384/05.12.2016г.,
сключен между“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Франция в
качеството на кредитор и И. П. Г. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател при параметри и условия както следва- за сумата от
5
12 000лева, със задължение за връщане в срок на 36 месечни вноски от по
466.29лева, първата с падеж 20.01.2017г., последната с падеж на 20.10.2019г.
Уговорен е лихвен процент- 15.44%, годишен процент на разходите – 19.47%..
Уговорено е задължение от 420лева-такса ангажимент, задължение от
1620лева - застрахователна премия. Вписано е общо задължение по договора
от 16786.44лева. Уговорено е /т.2 от Условия по договора за кредит/
4396.36лева от предоставената сума да бъде удържана от кредитора за
погасяване на задължение на кредитополучателя по друг договор- PLUS-
11229840., както и получаването на кредита при предлаганите условия-
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на
плащанията", като застрахователната препия да бъде платена директно от
кредитора на застрахователния агент, а сумата, разделена на равен брой
вноски, да е част от всяка месечна погасителна вноска. Уговорено е таксата
ангажимент да се удържа при усвояване на кредита. Не е вписано изрично, но
при математическо пресмятане явства, че размера на общото задължение е
формиран от сбора на заетата сума, възнаградителната лихва и
застрахователната премия. Така е формиран и размера на месечната вноска..
Не е спорно, установява се и от вещото лице по ССЕ М.Г., че са били
погасени 4вноски или задължение в общ размер от 1865.16лева, от които
1007.13лева главница, 678.03лева лихва, 180лева главница по
застраховка.Установява се и, че след последното плащане на 13.04.2017г.,
плащанията по договора за кредит са преустановени. Няма доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като няма доказателства
представеното уведомително писмо от 16.11.2017г. да е било връчено на
длъжника. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху изискуемостта
понастоящем, тъй като при уговорен краен срок за изпълнение на поетото
задължение за връщане на заетата сума - 20.10.2019г, към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК -27.10.2021г. неплатеният остатък от
кредита е бил изискуем - настъпил е падежа и на последната погасителна
вноска по кредита на 20.10.2019г.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор. По отношение на същия приложение намира Закон
за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.. При преценката за основателността на исковете съдът следва да
съобрази и съответствието на договора с императивните разпоредби на този
6
закон, съгласно чл.22 от който, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Когато договорът се обяви за
недействителен, кредитополучателят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него/чл.23 от същия
закон/.
В случая формално процесният договор покрива изискуемите
реквизити по чл. 11 ал. 1 ЗПК- дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП.
Неразделна част от него е погасителен план с информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски .
Непосочване в погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част
от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасява не
обуславя недействителност на договора за потребителски кредит. Налице е и
посочване, че кредитополучателя може по всяко време да поиска и получи
безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата на
погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящите
плащания/т.7 от Условия по договора за кредит/. Изпълнен е с размер на
шрифта 12, според заключението на вещото лице Б.Б., докато размера на
шрифта на застрахователния сертификат и общите условия на застрахователя
са в размер на шрифта 7, но те касаят застрахователното правоотношение,
регулирано от нормите на КЗ. Реално обаче вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК -
договорът не съдържа действителния годишен процент на разходите.
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под 50 %
съобразно регламента на чл.19, ал.4 от ЗПК - 19.47 % . В договора не е
посочено какви компоненти са включени при формиране размера на
годишния процент на разходите. Такова посочване е налице в предоставения
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който е отразено, че ГПР от 19.47% се формиран
на базата 36 месечни погасителни вноски от 466.29лева всяка, с 30-дневен
гратисен период, и лихвен процент в размер на 15.44%. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по ССЕ М.Г., което е отговорило, че на база
усвоената сума и погасителния план, размера на лихвения процент по кредита
7
от 15.44%, размерът на ГПР е конкретно договорения – 19.47%.
Както беше посочено по-горе, в "параметри и условия“ на договора са
отразени задължения на кредитополучателя за такса ангажимент-420лева и
застрахователна премия от 1620лева. И двата разхода са свързани с
усвояването и управлението на кредита, предварително известни на
кредитора, респ. явяват се разход по кредита и го оскъпяват. Таксата се
равнява на 3.5% от кредита, застрахователната премия на 13.5% от размера на
кредита и при залагането им като показатели за изчисление на ГПР с
електронен калкулатор, реално годишният процент на разходите се равнява
на 33.06%, а не на 19.47% . Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК двата разхода е
следвало да бъдат включени в ГПР, който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи и включва лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, и е
основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на
кредита. В този смисъл макар формално процесният договор да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10, тъй като годишния
процент на разходите не е определен към датата на сключване на договора с
включване на всички разходи, имащи отношение към усвояване и управление
на кредита. Тази част от сделката/ГПР/ е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Иначе казано годишният
процент на разходите се явява най-точен критерий, по който потребителят
може да сравни предложенията на различните кредитни институции на
кредитни продукти с идентични срокове, сума и валута, и да избере най-
изгодния за него-колкото по-нисък е годишният процент на разходите,
толкова по-изгоден е кредитът. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок по смисъла на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК/ясен и разбираем начин на представяне на всички елементи от договора/
от степен да изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е
8
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В тази хипотеза съгласно чл. 23 от ЗПК, дългът се намалява до
размера на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, което
изисква предявяване на иск, обоснован с настъпилото неоснователно
разместване на блага, а не в настоящото производство за установяване
съществуване на вземания, произтичащи от сключен между страните договор
и неизпълнение от ответника на задължения по него, което производство
предпоставя пълната идентичност между основанието, на което е издадена
заповедта за изпълнение и това, на което се установява съществуването на
вземането. Не е допустимо признаване дължимостта на суми на
извъндоговорно основание, когато те се претендират на основание договорно
неизпълнение. Съдът не може да признае дължимостта на главницата, както
поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на
договорно основание. Подобно произнасяне би било по непредявен иск. По
тези съображения предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи
за въззивното производство и отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №65/13.07.2022г. по гр.д.№263/2021г. на РС-
Балчик .
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10